Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Диета И Храна

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Раздел 8 — Контрол над апетита

    Първият грях — неуспех в самоконтрола

    229. Адам и Ева в Едемската градина бяха с благородни тела и превъзходни по размери и красота, безгрешни и в съвършено здраве. Какъв контраст със съвременното човечество! Красотата е изчезнала. Съвършеното здраве е нещо непознато. Накъдето и да погледнем, виждаме болести, уродство и слабоумие. Попитах каква е причината за тази удивителна дегенерация и ми бе посочена Едемската градина. Красивата Ева бе подлъгана от змията да яде от плода на единственото дърво, което Бог бе забранил на Адам и Ева не само да ядат, но дори да се докосват до него, за да не умрат.ДХ 62.4

    Ева притежаваше всичко, що би я правило щастлива. Наоколо имаше разнообразие от плодове. И все пак плодът от забраненото дърво й се стори по-хубав от плодовете на всички други дървета в градината, от които можеше свободно да яде. Тя бе невъздържана в своите желания. Яде от плода и под нейно влияние яде и съпругът й. Двамата бяха прокълнати. Поради техния грях и земята бе прокълната. Невъздържанието във всичките му форми съществува още от грехопадението. Апетитът контролира разума. Човечеството върви по пътя на непослушанието и подобно на Ева е подлъгано от Сатана да пренебрегва дадените от Бога забрани, хранейки илюзията, че последствията няма да бъдат толкова страшни, колкото се е очаквало. Човешкото семейството е нарушавало законите на здравето и е стигало до крайности почти във всичко. Болестите се увеличават непрекъснато. След причината идва и следствието.
    ДД, т. 4, с. 120, 1864 г.
    ДХ 62.5

    Дните на Ной и нашето време

    230. Застанал на Елеонския хълм, Исус даде на учениците си наставления за знаменията, които ще станат преди Неговото идване: “И както бяха Ноевите; дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, докогато Ной влезе в ковчега и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син”. Същите грехове, които навлякоха наказанието на света в дните на Ной, съществуват и в наше време. Хората стигат дотам, че превръщат яденето и пиенето в чревоугодие и пиянство. Този преобладаващ грях — задоволяването на неестествения апетит, възбуди човешките страсти в дните на Ной и доведе до широко разпространена поквара. Насилието и греховността стигнаха до небето. Потопът изличи от лицето на земята моралното падение. Същите грехове — чревоугодието и пиянството, притъпиха моралната чувствителност на содомските жители и престъплението сякаш стана наслада за мъжете и жените от този нечестив град. Христос предупреждава света по следния начин: “Така също, както стана в Лотовите дни, ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички — подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви”.ДХ 63.1

    Тук Спасителят ни е оставил важен урок. Показва ни опасността от увлечението да поставим на първо място яденето и пиенето. Представя ни резултатите от необузданото задоволяване на апетита. Моралните сили отслабват и грехът не изглежда толкова страшен. На престъпленията се гледа с леко око и страстите така завладяват разума, че накрая добрите принципи и пориви изчезват и Бог бива похулен. Всичко това се дължи на прекомерното ядене и пиене. Христос заявява, че подобно състояние на нещата ще съществува преди Неговото второ идване.ДХ 63.2

    Показва ни, че има нещо много по-възвишено, за което да се трудим, отколкото яденето, пиенето и обличането, стигащи до такива крайности, че се превръщат в престъпления. Те са измежду големите грехове на последните дни и са знамение за скорошното Христово идване. Време, пари и сила, принадлежащи на Господа, но поверени на нас, се пилеят за излишни дрехи и за насищащи неестествения апетит деликатеси, намаляват жизнената сила и донасят страдания и упадък. Невъзможно е да представим телата си в жива жертва на Бога, ако ги тъпчем непрестанно с поквара и болести, причинени от собствените ни греховни наклонности.
    [ХВБХ, с. 42, 43]; с. 108-110, 1890 г.
    ДХ 63.3

    231. Едно от най-силните изкушения за човека е апетитът. В началото Господ направи човека съвършен, с напълно балансиран разсъдък, а по големина и сила всичките му органи бяха развити хармонично. Но чрез съблазните на лукавия враг Божията забрана бе пренебрегната и законите на природата нанесоха наказанието си в пълен размер...ДХ 63.4

    След първото отстъпване пред апетита човечеството се е предавало все повече и повече на себеугаждане, докато накрая здравето е било пожертвано на олтара на апетита. Жителите на предпотопния свят бяха невъздържани в яденето и пиенето. Хранеха се с месо, макар че по това време Бог не бе разрешил на човека да яде животинска храна. Ядяха и пиеха, докато накрая угаждането на апетита надмина всякакви граници и те се поквариха до такава степен, че Бог не можеше повече да ги търпи. Чашата на беззаконието им се препълни и чрез потоп Бог очисти земята от моралната нечистота.ДХ 63.5

    Содом и Гомор
    С нарастването на броя си след потопа хората отново забравиха Бога и се поквариха пред Него. Невъздържаността във всичките й форми се увеличаваше, докато почти навсякъде светът се отдаде на изкушението й. Цели градове бяха изличени от лицето на земята поради отвратителните престъпления и отблъскващите грехове, правещи ги като петна върху красивото поле на Божието творение. Задоволяването на неестествения апетит доведе до греховете, причинили унищожаването на Содом и Гомор. Падането на Вавилон Бог приписва на лакомия и пиянство. Задоволяването на апетита и страстите бе причината за всичките му грехове.
    [ХВБХ, с. 42, 43]; ЗС, с. 108-110, 1890 г.
    ДХ 63.6

    Исав, завладян от апетита

    232. Исав силно пожела любимото си ястие и за да задоволи желанието, пожертва първородството си. След като задоволи долния си апетит, той разбра своята глупост, но въпреки пролетите сълзи не се покая. Подобните на Исав са мнозина. Той е представител на групата хора, на чието разположение са особени, ценни благословения — безсмъртно наследство, живот, продължителен като живота на Бога, Твореца на вселената, неизмеримо щастие и “вечна тежина на слава” — но толкова дълго отдавали се на апетитите, страстите и наклонностите си, че силата им да различават и оценяват стойността на вечните неща е отслабнала.ДХ 64.1

    Исав имаше особено силно желание за едно определено, изкусително и вкусно ястие и угаждал си винаги досега, не почувства нужда да се откаже от него. Размисли, но не направи особено усилие да овладее апетита, докато накрая силата на желанието заглуши всеки аргумент и го завладя. Представи си, че ще изтърпи голямо страдание и дори смърт, ако не получи точно това ястие. Колкото повече размисляше, толкова повече се засилваше желанието му и свещеното първородство загуби за него стойността и светостта си.
    2 С, с. 38, 1868 г.
    ДХ 64.2

    Израилтяните, завладени от страст за месо

    233. Когато Израилевият Бог изведе евреите от Египет, им отне месото, но даде хляб от небето и вода от канарата. Израилтяните обаче не останаха доволни. Дадената храна им опротивя и пожелаха да се върнат обратно в Египет при казаните с месо. Предпочетоха робството и дори смъртта пред липсата на месо. Бог удовлетвори желанието им: даде им месо и ги остави да ядат, докато лакомията предизвика наказанието, от което мнозина загинаха.ДХ 64.3

    Всички те са пример

    Много примери биха могли да бъдат посочени, за да се покаже резултатът от насищането на апетита. Нашите първи родители сметнаха за маловажно да нарушат Божията заповед в едно-единствено нещо — да ядат от дървото, толкова красиво за очите и толкова приятно за вкуса. Но това разруши верността им към Бога и отвори вратата на потопа от вина и страдание, наводнили света.ДХ 64.4

    Светът днес

    Престъпленията и болестите се увеличават във всяко следващо поколение. Невъздържаността в яденето и пиенето и задоволяването на най-низките страсти са притъпили най-благородните способности на човека. Разумът вместо да бъде господар е станал роб на апетита до степен, която безпокои. Нарастващото желание за тлъсти храни е било удовлетворявано и вече е станало мода в стомаха да се тъпчат всички видове деликатеси. Особено по време на забавите апетитът се задоволява без ограничение. Сервират се разкошни обеди и късни вечери, на които се поднасят меса със силни подправки, мазни сосове, торти, пироги, сладоледи, чай, кафе и т.н. Нищо чудно, че при такъв начин на хранене хората имат жълтеникав цвят на лицата си и страдат от неописуеми болки, причинени от диспепсия.
    [ХВБХ, с. 43, 44]; ЗС, с. 111, 112, 1890 г.
    ДХ 64.5

    234. Представено ми бе сегашното покварено състояние на света. Гледката бе ужасна. Чудя се защо земните жители не са унищожени като хората от Содом и Гомор. Видях достатъчно причини за сегашното състояние на дегенерация и смърт в света. Слепи страсти контролират разума и мнозина жертват висшите си идеали заради сластолюбието.ДХ 64.6

    Първото голямо зло бе ядене и пиене без ограничения. Хората са се превърнали в роби на апетита. Те не са умерени и в труда. Работи се много, за да се придобие храна за трапезите, която до голяма степен вреди на вече натоварената храносмилателна система. Жените прекарват много време над горещите печки, приготвяйки ястия, поръсени със силни подправки за задоволяване на вкуса. В същото време децата са пренебрегвани и не получават морални и религиозни наставления. Преуморената майка занемарява грижите си по създаването на благ характер, който е като слънчева светлина за дома. Цялото време се използва за приготвяне на храни, които разрушават здравето, правят характера “кисел” и затрудняват способността да се разсъждава.
    ДД, т. 4, с. 131, 132, 1864 г.
    ДХ 64.7

    235. С невъздържанието се срещаме навсякъде — в колите, в параходите и където и да отидем. Би трябвало да се запитаме какво правим, за да избавим душите от лапите на изкусителя. Сатана дебне постоянно, за да постави човечеството под свой контрол. Най-лесният начин да завладее човека е чрез апетита и затова се опитва да го стимулира с всички възможни средства. Неестествените, възбуждащи храни са вредни и пораждат желание за пиене на алкохол. Как можем да просветим хората и да ги предпазим от ужасните злини, произтичащи от тяхната употреба? Направили ли сме в тази насока всичко, което можем?
    ХВБХ, с. 16, 1890 г.
    ДХ 65.1

    Поклонение пред олтара на неестествения апетит

    236. Бог е дал на народа Си огромна светлина, и все пак не сме извън обсега на изкушенията. Кои от нас търсят помощ от боговете от Акарон? Погледнете тази сцена, която не е плод на въображението. У колко хора, дори сред адвентистите от седмия ден, могат да се забележат подобни характерни черти? Инвалид — очевидно много съвестен, но все пак фанатик и самонадеян — явно показва пренебрежение към законите на здравето и живота, които ние като народ сме приели, водени от Божествената милост. Храната му е приготвена така, че да задоволява нездравия му апетит. Вместо да яде от трапеза със здравословна храна, посещава ресторанти, защото там може да насити апетита си без ограничения. Красноречив защитник на въздържанието, той пренебрегва основните му принципи. Този човек се покланя пред олтара на извратения апетит. Той е идолопоклонник. Силите, които, ако са осветени и облагородени, могат да се използват за слава на Бога, отслабват и стават безполезни. Раздразнителният характер, замъгленият разсъдък и слабите нерви са само част от последиците от пренебрегването на природните закони. Такъв човек не работи ефикасно и на него не може да се разчита.
    5 С, с. 196, 197, 1882 г.
    ДХ 65.2

    Христос победи вместо нас

    237. В пустинята Христос посрещна основните изкушения, с които ще се срещне всеки човек. Там, съвсем сам, Той се сблъска с лукавия, хитър враг и го победи. Първото голямо изкушение бе свързано с апетита, второто — със себелюбието, третото — с любовта към света. Сатана е победил милиони хора, изкушавайки ги да се отдадат на апетита. Чрез задоволяване на вкуса нервната система се възбужда, енергията на мозъка намалява и той не може да мисли спокойно и рационално. Умът става неуравновесен. Висшите и благородните му способности се извращават и започват да служат на животинската страст, а святите, вечни неща биват пренебрегнати. Когато постигне тази цел, Сатана може да нападне с другите две големи изкушения и да намери лесен достъп. Многобройните му примамки произлизат от тези три основни изкушения.
    4 С, с. 44, 1876 г.
    ДХ 65.3

    238. От всички уроци, които може да се научат от първото изкушение, предложено на нашия Господ, най-важен е този: да владеем апетита и страстите си. Във всички епохи съблазните са предизвиквали физическото естество да се поддава по-лесно на поквара и човечеството е деградирало чрез невъздържанието. Сатана се старае да унищожи умствените и моралните сили, които Бог даде на човека като скъпоценен дар. Така човекът не може да оцени нещата с вечна стойност. Чрез удовлетворяване на чувствата Сатана се старае да заличи в човешката душа всяка следа от богоподобие.ДХ 65.4

    Неконтролираното осъществяване на това и последвалите болести и деградация по време на първото идване на Христос ще съществуват отново с още по-голяма сила преди Неговото второ идване. Христос заяви, че състоянието в света ще бъде както в дните преди потопа и както в Содом и Гомор. Всяко човешко въображение и всяко желание на сърцето ще бъде “постоянно само зло”. Ние живеем днес в самия край на страшното време и трябва да научим урока от поста на Спасителя. Само чрез неизразимата мъка, която Христос понесе, можем да оценим злото на неограниченото себезадоволяване. Този пример заявява, че единствената ни надежда за вечен живот е да подчиним апетита и страстите на Божията воля.ДХ 65.5

    Погледнете към Спасителя

    Невъзможно е със собствени сили да се откажем от желанията на падналото си естество. В това отношение Сатана ще ни изкушава. Христос знаеше, че врагът ще отиде при всяко човешко същество, за да се възползва от наследствената му слабост и чрез фалшиви внушения да впримчи всички, чието доверие не е в Бога. Като измина пътя, по който трябваше да върви човекът, Господ приготви пътя за победата ни. Той не иска да се обезкуражаваме от нападките на змията! “...дерзайте — каза Той, — Аз победих света!” ДХ 66.1

    Нека всеки, който се бори против силата на апетита, погледне към Спасителя в пустинята на изкушението. Чуйте Го как промълви в Своята агония на кръста: “Жаден Съм!” Той издържа всичко, възможно да ни уплаши. Неговата победа е наша!ДХ 66.2

    Исус се уповаваше на мъдростта и силата на Своя небесен Отец. Той заявява: “Понеже Господ Йехова ще Ми помогне, затова не се смущавам... и зная, че не ще бъда посрамен... Ето, Господ Йехова ще Ми помогне.” Показвайки Своя пример, Той ни казва: “Кой измежду вас се бои от Господа... Но ходи в тъмнина и няма светлина? Такъв нека се уповава на името Господне и нека се обляга на своя Бог!”ДХ 66.3

    “... иде князът на този свят — казва Исус. — Той няма нищо в Мене!” В Него нямаше нищо от софистиката на Сатана. Той не се съгласи да съгреши. Не се поддаде на изкушението нито дори в мисъл. Така трябва да бъде и с нас! Христовото човешко естество беше обединено с Божественото. Исус бе подготвен за борбата, породена от присъствието на Светия Дух в Него.
    ЖИ, с. 122, 123 (българско издание — с. 59, 60)
    ДХ 66.4

    239. Сатана идва при хората така, както дойде и при Христос — със силни изкушения, насочени към удовлетворяване на апетита. Той добре познава силата си да побеждава човека в тази област. Използва апетита, за да победи Адам и Ева и те загубиха дома на блаженството. Колко много натрупана мизерия и престъпност са изпълнили света в резултат от падането на Адам. Цели градове са били изличени от лицето на земята, защото отвратителните им престъпления и отблъскващи беззакония ги направиха като петно във вселената. Задоволяването на апетита бе основата за всичките им грехове.
    3 С, с. 561, 1875 г.
    ДХ 66.5

    240. Христос започна делото на изкуплението там, откъдето започна провалът. Първото Му изпитание бе същото, в което Адам бе отстъпил. Чрез изкушенията, свързани с апетита, Сатана бе победил множество хора и успехът му даваше надеждата, че управлението на тази паднала планета е в негови ръце. Но в лицето на Христос намери Един, Който можа да устои и Сатана напусна бойното поле като победен враг. Исус казва: “Той няма нищо в Мене”. Христовата победа ни дава увереност, че ние също можем да излезем победители от конфликтите с неприятеля. Не е обаче по волята на небесния Отец да ни спасява без нашето усилие да сътрудничим на Христос. Трябва да извършим нашия дял, а Божествената сила, съединена с усилията ни, ще донесе победата. [Заради нас Христос упражни самоконтрол, по-силен от гладуването до смърт — т. 295; чрез поста Си Христос получи по-голяма сила, победата Му — насърчение за всички — т. 296; когато бе най-силно изкушаван, Христос не ядеше нищо — т. 70; силата на изкушението да се поддадем на апетита е съизмерима с мъката на Христос по време на поста — т. 298]
    ХВБХ, с. 16, 1890 г.
    ДХ 66.6

    Примерът на Даниил да се побеждава

    241. Силата на съблазънта да се поддаваме на апетита може да бъде превъзмогната само чрез дадената от Бога помощ. За всяко изкушение имаме Божието обещание за изход. Защо тогава толкова много хора биват победени? Защото не се уповават на Бога. Не се възползват от средствата, осигуряващи тяхната безопасност. Затова посочваните оправдания за задоволяването на извратения апетит нямат никаква стойност за Бога.ДХ 66.7

    Даниил ценеше човешките си способности, но не се уповаваше на тях. Вярата му бе в силата, обещана от Бога на всички, които дойдат при Него със смирение, разчитайки изцяло на Божествената сила.ДХ 66.8

    Даниил реши в сърцето си да не се оскверни с царските ястия, нито с виното на царя, защото знаеше, че такава диета няма да увеличи физическите му сили и умствените му способности. Той не искаше да употребява вино, нито какъвто и да е друг неестествен дразнител; не желаеше да направи нищо, с което би замъглил съзнанието си. И Бог му даде “знание и разум във всяко учение и мъдрост”, а също и “да проумява всички видения и сънувания”.ДХ 67.1

    Родителите на Даниил бяха възпитали в младостта му навици на стриктно въздържание. Бяха го научили във всичките си навици да се придържа към природните закони, бяха го научили, че яденето и пиенето влияят пряко върху физическото, умственото и моралното естество и че той е отговорен пред Бога за способностите си. Оценяваше ги като дар от Бога и не искаше по никакъв начин да ги намалява или поврежда. В резултат на това възпитание Божият закон бе издигнат в съзнанието и почитан в сърцето му. През първите години от пленничеството Даниил премина през изпитание, за да бъде запознат с дворцовия разкош, с лицемерието и с езичеството. Наистина необикновено училище, което да го направи годен за живот на трезвеност, трудолюбие и вярност! И все пак, макар и обгърнат от атмосферата на злото, той живя непокварено.ДХ 67.2

    Животът на Даниил и неговите млади другари илюстрира ползата от въздържателната диета и какво Бог може да направи за всички, които искат да Му сътрудничат в очистването и издигането на душата. Те бяха слава за Бога и ярка, блестяща светлина във вавилонския двор.ДХ 67.3

    В тази история чуваме Божият глас да се обръща към всеки от нас поотделно и да ни съветва да съберем всички ценни лъчи от светлина по въпроса за християнското въздържание и да заемем правилно становище към законите на здравето.
    ХВБХ, с. 22, 23, 1890 г.
    ДХ 67.4

    242. Какво щеше да стане, ако Даниил и неговите другари бяха направили компромис с езическите служители и се бяха поддали на принудата да ядат и пият според обичая на вавилонците? Това единствено отклонение от принципите би отслабило чувството им за правда и отвращението им от греха. Угаждането на апетита би жертвало физическата енергия, бистротата на ума и духовната сила. Една погрешна стъпка би довела сигурно и до други, докато накрая връзката с небето се прекъсне и те бъдат пометени от изкушението. [Бистротата на Данииловия ум, дължаща се на проста диета и живот на молитва — т. 117; повече за Даниил — т. 33, 34, 117]
    РХ, 25 януари, 1881 г.; ЗС, с. 66
    ДХ 67.5

    Нашето християнско задължени

    243. Когато осъзнаем Божиите изисквания, ще видим, че Бог иска от нас да бъдем въздържани във всичко. Целта на сътворяването ни е да Го прославим в телата и в душите си, които са Негови. Как можем да направим това, когато се отдаваме на апетита и увреждаме физическите и моралните си сили? Бог изисква да представим телата си като жива жертва. Следователно в отговор сме длъжни да ги пазим във възможно най-добро здравословно състояние, за да отговаряме на Неговите изисквания. “И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.”
    2 С, с. 65, 1868 г.
    ДХ 67.6

    244. Апостол Павел пише: “Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен” (1Кор. 9:24-27).ДХ 67.7

    Много хора в света се отдават на гибелни навици. Апетитът е законът, който ги управлява. Лошите им привички притъпяват моралните сетива и силата да различават святите неща намалява до голяма степен. За християните обаче е необходимо да спазват строго въздържание. Те би трябвало да поставят високи образци. Особено важно е въздържанието в яденето, пиенето и обличането. Би трябвало да управляват принципите, а не апетитът или модата. Ядящите прекалено много или пък други, чиято храна е със съмнително качество, се поддават лесно на разврат и на различни “глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел” (1Тимотей 6:9). “Съработниците на Бога” трябва да използват цялото си влияние, за да насърчават разпространяването на истинските въздържателни принципи.ДХ 67.8

    Изключително важно е да бъдем верни на Бога. Изискванията Му са към всички, включили се в служба за Него. Бог иска ума и тялото да бъдат запазени във възможно най-доброто здравословно състояние, всички сили и способности да бъдат под Божествения контрол, и то така изпълнени с енергия, както може да се постигне само при строго въздържание. Ние сме задължени пред Бога да Му се посветим изцяло в тяло и в душа с всичките си способности, поверени ни от Него, за да Му служим.ДХ 68.1

    Всичките ни сили и таланти трябва да бъдат постоянно увеличавани и подобрявани по време на този период на изпитание. За отговорни задачи в това дело би трябвало да бъдат избирани само онези, които ценят посочените принципи и са били обучени да се грижат за телата си разумно и със страх от Бога. Хората, приели от дълго време истината, но неспособни да направят разлика между чистите принципи на правдата и принципите на злото и чието разбиране по отношение на Божията справедливост, милост и любов е изкривено, трябва да бъдат освобождавани от отговорности. Всяка църква се нуждае от ясно, недвусмислено свидетелство, даващо определен звук на тръбата *Стилистичен образ, позован на 1Кор. 14:8 — бел. ред..ДХ 68.2

    Ако можем да събудим моралните сетива на нашия народ по въпроса за въздържанието, би била спечелена голяма победа. Необходимо е да бъде проповядвано въздържание във всичко. Въздържанието в яденето, пиенето, съня и обличането е един от основните принципи на религиозния живот. Истината, въведена в светилището на душата, ще показва как да се отнасяме към тялото. Не бива да бъдем безразлични към нещата, свързани с човешкото здраве. Вечното ни благополучие зависи от това, как сме използвали в живота времето, силата и влиянието си.
    6 С, с.. 374, 375, 1900 г.
    ДХ 68.3

    Роби на апетита

    245. Има група хора, които твърдят, че вярват в истината, не употребяват тютюн, енфие, чай или кафе и все пак са виновни, че задоволяват апетита си по странен начин. Копнеят за богато подправени меса с мазни сосове и апетитът им така се изопачава, че не могат да го задоволят дори с месо, ако не е приготвено по най-вредния начин. Стомахът се бунтува, храносмилателните органи се претоварват, но въпреки това продължават да работят усилено, за да се отърват от тежкия товар. Справил се със задачата си, стомахът е вече изтощен, което причинява слабост. Мнозина се мамят, като мислят, че това усещане се предизвиква от необходимостта от храна и без да дадат на стомаха време за почивка, поемат още храна, която премахва умората за известно време. Колкото повече се задоволява апетитът, толкова повече ще бъдат позивите за ново задоволяване. Обикновено слабостта се поражда от яденето на месо и от честото и прекомерно хранене...ДХ 68.4

    Тъй като модата е такава, а и нездравият апетит го изисква, стомахът бива тъпкан с тежки торти, пироги, пудинги и всички видове вредни храни. Масата трябва да бъде отрупана с голямо разнообразие от ястия, защото иначе извратеният апетит не може да бъде задоволен. Обикновено сутрин робите на апетита имат лош дъх и обложен език. Нямат добро здраве и се чудят защо страдат от болки, главоболие и различни болести. Мнозина ядат три пъти на ден и после още веднъж непосредствено преди лягане. За кратък период храносмилателните органи се износват, защото не им остава време за почивка. Тези хора започват да страдат от диспепсия и се чудят как ги е постигнало това. Начинът на живеене е предизвикал неизбежните последствия. Никога не трябва да се поглъща храна, преди стомахът да е имал време да си почине от смилането на предишното ядене. Ако човек въобще яде трети път, яденето трябва да е леко и поне няколко часа преди лягане.ДХ 68.5

    Мнозина така са се отдали на невъздържанието, че при никакви обстоятелства не искат да се откажат от чревоугодническите навици. Предпочитат по-скоро да пожертват здравето си и да умрат преждевременно, отколкото да обуздаят невъздържания си апетит. Много хора са невежи по отношение на връзката между яденето и пиенето и здравето. Ако бяха просветени, щяха да имат моралната сила да се отрекат от апетита и да ядат по-ограничено, и то само здравословна храна. С начина си на живеене биха си спестили много страдания.ДХ 68.6

    Възпитавайте апетита
    ДХ 69.1

    Хората, свикнали да ядат в голямо количество месо, сосове със силни подправки и различни видове мазни торти и консерви, не могат веднага да изпитат удоволствие от простата, здравословна и питателна храна. Вкусът им е така опорочен, че нямат апетит за здравословната диета, състояща се от плодове, обикновен хляб и зеленчуци. Не могат да очакват още отначало да им хареса храна, толкова различна от тази, която са си позволявали да ядат. Ако не успеят още отначало да изпитат удоволствие от простата храна, трябва да постят, докато успеят. По-полезен ще им бъде пост, отколкото лекарствата, защото увреденият стомах ще намери покоя, от който така дълго се е нуждаел, и истинският глад ще може да бъде задоволен с проста храна. Ще измине известно време, докато вкусът се възстанови от претърпените злоупотреби и възвърне своята естественост. Постоянството във въздържателния начин на ядене и пиене скоро ще го върне към простата, здравословна храна и към способността тя да се приема с по-голямо задоволство, отколкото епикуреецът приема богатите деликатеси.ДХ 69.2

    Така стомахът няма да бъде възбуден и претоварен от месото, а ще бъде в добро здравословно състояние и ще може да изпълнява работата си без усилие. Реформата не бива да се бави. Необходимо е да се правят усилия, за да се запазят останалите жизнените сили, като се премахне бремето от стомаха. Той може никога да не се възстанови напълно, но подходяща диета ще го предпази от по-нататъшно изтощаване. Мнозина ще се възстановят до известна степен, освен ако не са отишли прекалено далеч в пътя на самоубийственото чревоугодие.ДХ 69.3

    Хората, които допускат да се превръщат в роби на ненаситния апетит, често стигат още по-далеч и се опорочават, задоволявайки низките си страсти, възбудени от невъздържаността в яденето и пиенето. Отпускат юздите на покваряващите страсти дотогава, докато накрая здравето и интелектът бъдат силно увредени. Способността да се разсъждава бива унищожена до голяма степен от лошите навици.
    ДД, т. 4, с. 129-131, 1864 г.
    ДХ 69.4

    Ефектът от себеугаждането върху физиката, ума и морала

    246. Много студенти демонстрират удивително невежество и не знаят, че храненето силно влияе на здравето. Някои от тях никога не са правили решителни усилия да контролират апетита или да спазват добри правила в храненето. Те ядат прекалено много, а други ядат между две хранения всеки път, когато се яви някакво изкушение. Ако онези, които твърдят, че са християни, искат да разрешат един толкова труден за тях въпрос — защо умовете им са така невъзприемчиви и защо стремежът към духовните неща е така слаб — ще намерят отговора не другаде, а на трапезите си. Ето една причина, макар че е възможно да има и други.ДХ 69.5

    Мнозина се отдалечават от Бога чрез прекомерното задоволяване на апетита. Този, Който вижда падането на врабчето и знае броя на космите на главите ни, отбелязва греховете на хората, които задоволят извратения си апетит и отслабват физическите си сили, замъгляват разума и притъпяват чувството си за морал.
    ХВБХ, с. 83, 1890 г.
    ДХ 69.6

    Бъдещи угризения

    247. Като резултат от преяждане и задоволяване на низки страсти, мнозина стават неспособни за умствена и физическа работа. Животинските страсти се засилват, а моралното и духовното естество отслабват. Когато застанем край големия бял трон, какъв ще бъде записът за живота на много от присъстващите? Те ще видят какво биха могли да направят, ако не бяха унищожили дадените им от Бога сили. Едва тогава ще осъзнаят какво интелектуално величие биха постигнали, ако бяха отдали на Бога всичките, поверени им от Него физически и умствени сили. В агонията на своята мъка ще копнеят за възможността да започнат живота си отново. [Преяждането влияе на физическите и умствените сили — т. 219, 220]
    5 С, с. 135, 1882 г.
    ДХ 69.7

    Неестественият апетит е необходимо да се обуздава

    248. Провидението продължава да води Божиите люде настрана от разточителните обичаи на света, далеч от удовлетворяването на апетита и страстите, за да са способни да застанат решително на пиедестала на себеотрицанието и въздържанието във всичко. Хората, които Бог води, са особен народ. Те не са като света. Ако следват Божиите наставления, ще осъществят намеренията Му и ще слеят волята си с Неговата. Христос ще обитава в сърцата им. Божият храм ще бъде свят. Телата ви са храм на Светия Дух, казва апостолът. Бог не иска от чадата Си да се откажат от нещо, за да увредят физическите си сили. Той иска да спазват природните закони, за да запазят телесното си здраве. Пътят на природата е посочен от Бога и той е достатъчно широк за всеки християнин. Бог ни е дал с щедра ръка изобилие от дарове, необходими за живота и щастието. Но за да можем да се радваме на естествен апетит, който ще запази здравето и ще удължи живота, Бог го ограничава. Той казва: “Внимавайте! Ограничавайте, отхвърляйте неестествения апетит”. Ако си създадем извратен апетит, нарушаваме законите на тялото и поемаме отговорността за разрухата на организма си и за болестите, които си нанасяме.
    ХВБХ, с. 150, 151, 1890 г.
    ДХ 69.8

    249. Получилите наставления относно злините, причинявани от употребата на месо, чай, кафе и тлъсти и нездравословни храни, и решилите да направят завет с Бога чрез жертва, не биха продължили да задоволяват апетита с храна, за която знаят, че е вредна. Бог изисква страстите да бъдат изчистени и да се проявява въздържание към недобрите неща. Това дело трябва да бъде извършено, преди Божиите люде да застанат пред Бога като съвършен народ.
    9 С, с. 153, 154, 1909 г.
    ДХ 70.1

    250. Бог Не е променил, нито пък има намерение да променя нашия организъм, че да нарушаваме законите, без да чувстваме последиците от нарушението. Мнозина обаче доброволно си затварят очите за тази истина... Като удовлетворяват наклонностите и апетитите си, те нарушават законите на живота и здравето. Ако се подчиняват на съвестта си, би трябвало да се контролират от принципност в яденето и пиенето, а не да се водят от наклонности, мода и апетит.
    Сп. ЗР, септември, 1871 г.
    ДХ 70.2

    Ефективността на Божиите работници зависи от контролирането на апетита

    251. Представете пред хората необходимостта да устояват на изкушението да се отдават на апетита. Мнозина се провалят по този въпрос. Обяснявайте колко тясно свързани са тялото и ума и показвайте колко е нужно те да се пазят във възможно най-добро състояние... ДХ 70.3

    Всички, които си угаждат на апетита, пилеят физическа енергия, отслабват моралните си сили и рано или късно понасят възмездието — резултат от нарушаването на физическите закони.ДХ 70.4

    Христос даде живота Си, за да придобие изкупление за грешниците. Изкупителят на света знаеше, че задоволяването на апетита води до физическа слабост и притъпяване на способността за възприемане, което би попречило да бъдат различени святите и вечни неща. Той знаеше, че себеугаждането покварява моралните сили и че голямата нужда на човека е да се промени изцяло — в сърце, в ум и в душа, обръщайки се от живот на себеугаждане към живот на самоотричане и себепожертвувателност. Дано Господ да ти помогне като Негов служител да можеш да се обърнеш към проповедниците и да разбудиш спящите църкви. Нека дейностите ти като лекар и проповедник бъдат в хармония. Именно затова бяха основани нашите санаториуми — да се проповядва истината за истинското въздържание...ДХ 70.5

    Като народ ние се нуждаем от реформа, но най-много от нея се нуждаят проповедниците на Словото. Поръчано ми е да кажа на нашите проповедници и на президентите на конференции: Вашата ефективност като Божии работници в работата за спечелване на загубени души зависи до голяма степен от успеха ви в побеждаване на апетита. Победете желанието да угаждате на апетита. Направите ли това, страстите ви ще бъдат контролирани лесно. Тогава умствените и моралните ви сили ще бъдат много по-големи. Те “победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване”.
    Писмо 158, 1909 г.
    ДХ 70.6

    Апел към един съработникДХ 71

    252. Господ те е избрал да вършиш Неговото дело и ако работиш внимателно, благоразумно и подчиниш навиците си за ядене на строгото ръководство на познанията и разума си, ще изживяваш много повече приятни часове, отколкото ако действаш неблагоразумно. Постави си спирачки, дръж апетита под стриктен контрол и тогава се остави в Божията десница. Удължи живота си, като се грижиш внимателно за себе си.
    Писмо 49, 1892 г.
    ДХ 71.1

    Въздържанието увеличава енергията

    253. Хората, заели се да предупредят света за последната вест, която ще реши съдбата на душите, би трябвало да живеят на практика истините, проповядвани на другите. Те трябва да бъдат пример на хората в начин на ядене, пиене, в благопристойни разговори и поведение. По целия свят мнозина така наречени Христови представители са скрили под одеждата на светостта лакомията, удовлетворяването на низките страсти и тежките грехове. Има хора с изключителни природни способности, чийто труд не постига и половината от очакваното само защото не са умерени във всичко. Задоволяването на апетита и страстите замъглява ума, намалява физическата сила и отслабва устоите на морала. Мислите им не са чисти. Думите им не се изговарят със сила и не са оживотворени от Светия Дух, така че да стигнат до сърцата на слушателите.ДХ 71.2

    Тъй като нашите първи родители загубиха Едем като последица от задоволяването на апетита, единствената ни надежда отново да спечелим рая е да устояваме твърдо на апетита и страстите. Въздържателната диета и контролът над всички страсти ще запазят интелекта и ще придадат умствена и морална енергия, правещи човека годен да подчини наклонностите си на контрола на висшите сили и да прави разлика между добро и зло, свято и обикновено. Всички, които истински разбират жертвата на Христос, напуснал небесния Си дом, за да дойде на този свят и със собствения Си живот да покаже на хората как да устояват на изкушението, с радост ще се отрекат от “аз”-а и ще предпочетат да бъдат участници в Христовите страдания.ДХ 71.3

    Страхът от Господа е начало на мъдрост. Всички, които побеждават, както Христос победи, ще трябва постоянно да се пазят от сатанинските изкушения. Апетитът и страстите трябва да бъдат ограничавани и поставяни под контрола на просветената съвест, за да бъде интелектът непокътнат, а възприятията чисти. Тогава действията на Сатана и неговите уловки няма да бъдат смятани за Божие провидение. Мнозина желаят да победят и да получат крайната награда, предназначена за победителите, но не искат да полагат усилия, да се лишават и да се отричат от егоизма, както направи техният Спасител. Само чрез послушание и продължителни усилия можем да победим, както и Христос победи.ДХ 71.4

    Завладяващата сила на апетита ще причини гибелта на хиляди, макар че ако го бяха надмогнали, щяха да имат моралната сила да печелят победа след победа над останалите сатанински изкушения. Робите на апетита няма да успеят да усъвършенстват християнския си характер. Плодовете на 6000-годишната греховност на човека са болести, болки и смърт. Колкото приближаваме края на вековете, толкова по-силни и трудни за преодоляване ще стават сатанинските изкушения за задоволяване на апетита. [Умереността в яденето е пътят към здравето — т. 473]
    3 С, с. 490-492, 1875 г.
    ДХ 71.5

    Връзката между навици и освещение

    254. Невъзможно е човек да получи благословенията на освещението, докато е егоист и лакомник. Той стене под товара на немощите си, причинени от лошите навици на ядене и пиене, нарушаващи законите на живота и здравето. Мнозина изтощават храносмилателните си органи, като задоволяват извратен апетит. Чудна е силата на човешкото тяло да се противопоставя на злоупотребите с него, но продължителните лоши навици да се яде и пие прекомерно отслабват всяка негова функция. Нека тези слаби хора помислят какви биха могли да бъдат, ако бяха живели във въздържание и бяха укрепвали здравето си, вместо да го рушат. Чрез насищането на извратения си апетит и страсти дори така наречени християни пречат на природата в нейното дело и намаляват физическите, умствените и моралните си сили. Някои от тях твърдят, че са осветени от Бога. Но такива твърдения нямат никакво основание...ДХ 71.6

    “Син почита баща си и слуга — господаря си. Ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към Мене? И ако съм Господар, где е страхът от Мене? — казва Господ на Силите на вас, свещеници, които презирате името Ми. Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти? Принасяте осквернен хляб на олтара Ми. Ни вие казвате: С какво Те осквернихме? С това, че казвате: Трапезата Господна е за презиране. И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо. И когато принесете куцо или болно, не било лошо! Принеси го сега на началника си; ще бъде ли благоразположен към тебе, или ще те приеме ли? — казва Господ на Силите... докарвате грабнатото, куцото и болното. Такъв принос като докарвате, да го приема ли от ръцете ви? — казва Господ.”ДХ 72.1

    Нека се вслушаме в тези предупреждения и укори. Отправени към древния Израил, те са не по-малко важни за днешния Божи народ. Би трябвало да размислим над думите на апостола, с които той апелира към своите братя “поради Божиите милости” да представят “телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога”. Това е истинското освещение. Не просто теория, емоция или фразеология, а жив, действен принцип, приет във всекидневния живот. Този принцип изисква нашите навици в яденето, пиенето и обличането да бъдат такива, че да осигурят запазването на физическото, умственото и моралното здраве, за да можем да представим на Господа телата си не в жертва опорочена от лоши навици, а в “жертва жива, свята благоугодна на Бога”.ДХ 72.2

    Нека никой, който твърди, че е благочестив, да не се отнася с безразличие към здравето и тялото и да се успокоява с мисълта, че невъздържаността не е грях и че тя няма да повлияе на неговата духовност. Съществува тясна връзка между физическото и духовното естество.
    РХ, 25 януари 1881 г.
    ДХ 72.3

    Изисква се решителност на характера

    255. За да се противопоставим на апетита е нужна решителност на характера. Поради липсата й мнозина се провалят. Слаби, уязвими, лесно поддаващи се мъже и жени не успяват да станат такива, каквито Бог изисква от тях. Хора, у които липсва решителност в характера, не могат да побеждават всеки ден. Светът е пълен с оглупели, невъздържани, нерешителни хора. Колко им е трудно да станат истински християни.ДХ 72.4

    Какво казва великият Лекар мисионер? “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си и така нека Ме последва.” Работата на Сатана е да изкушава хората, които от своя страна да изкушават своите ближни. Той се опитва да ги подбуди да му сътрудничат в неговото унищожително дело. Стреми се да ги накара да се отдадат изцяло на лакомия и на възбуждащи забавления и глупости, желани от човешкото естество, но решително забранени от Божието слово, и така да станат негови помощници, в заличаването на Божия образ в човека.ДХ 72.5

    Мнозина биват примамени от силните изкушения на “началства и власти”. Роби на капризите и апетита, те оглупяват и деградират...ДХ 72.6

    “Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.”ДХ 72.7

    Всички, които постоянно живеят с мисълта, че са свързани с Бога по този начин, не биха допускали в стомасите им да влезе храна, угаждаща на апетита, но увреждаща храносмилателните органи. Те не биха развалили Божията собственост чрез практикуване на неправилни навици в яденето, пиенето и обличането. Ще полагат големи грижи за човешката “машина”, осъзнавайки, че вършат това, за да станат способни Божии съработници. Бог желае те да бъдат здрави, щастливи и полезни, но за тази цел трябва да съгласуват волята си с Неговата.ДХ 72.8

    Писмо 166, 1903 г.ДХ 72.9

    256. Навсякъде сме заобиколени от дяволски изкушения да следваме похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота. Само придържането към твърди принципи и строг контрол над апетита и страстите в името на Исус Христос, Победителя, може да ни преведе със сигурност през този живот.ДХ 72.10

    ЗР, май 1878 г.ДХ 72.11

    Напразни опити за постепенно реформиране

    257. Когато се направи усилие да бъдат просветени по този въпрос [употребата на алкохол и тютюн], някои заявяват: “Ще ги изоставя постепенно. Но Сатана се смее на всички подобни решения. Казва си: “Те са в моята власт. Не се страхувам за тях”. Знае обаче, че няма власт над човека, който, ако бъде изкушаван от други грешници, има моралната сила да каже ясно и определено “не”. Такъв човек се е отказал от другарство с дявола и докато се държи здраво за Исус, ще бъде в сигурност. Стои там, където небесните ангели могат да се свържат с него и да му дадат моралната сила да победи.
    Ръкопис 86, 1897 г.
    ДХ 73.1

    Апелът на Петър

    258. Апостол Петър разбра връзката между ума и тялото и издигна глас на предупреждение към своите братя: “Възлюбени, умолявам ви като пришълци и чужденци на света да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата”. Много хора смятат, че този текст предупреждава единствено срещу разврата, но той има много по-широко значение. В текста се забранява всяко вредно задоволяване на апетита и страстите. Всеки вид извратен апетит става воюваща страст. Апетитът ни е бил даден с добра цел, а не, когато бъде изопачен, да се превърне в средство за постигане на нашата смърт, в “страсти, които воюват против душата”...ДХ 73.2

    Силата на изкушението да се отдадем на апетита може да бъде измерена само с неизразимата мъка на нашия Изкупител по време на дългия пост в пустинята. Той знаеше, че насищането на покварения вкус така ще притъпи човешките усещания, че святите неща няма да бъдат различавани. Адам падна чрез задоволяване на апетита; Христос победи чрез отричане от апетита. Единствената ни надежда да си възвърнем Едем е да бъдем твърди в контрола над себе си. Ако силата на човешкия апетит е толкова голяма, че Божият Син трябваше да издържи заради него пост от почти шест седмици, то какво дело трябва да извърши всеки християнин! Но колкото и да е тежка борбата, можем да победим. С помощта на Божествената сила, противопоставила се на най-свирепите изкушения, които Сатана можеше да измисли, християнинът също може с успех да води битката със злото и накрая да получи венеца на победител в Божието царство.
    ХВБХ, с. 53, 54, 1890 г.
    ДХ 73.3

    Със силата на волята и с Божията благодат

    259. Чрез апетита Сатана контролира ума и цялото естество. Хиляди хора, които биха могли да живеят, са отишли в гроба като физически, умствени и морални руини, защото, за да наситят апетита са пожертвали всичките си сили. Хората от сегашното поколение много повече, отколкото преди няколко поколения, се нуждаят от силата на волята, подкрепена от Божията благодат, за да устоят на сатанинските изкушения и да се противопоставят и на най-дребните прищевки на опорочения апетит. Силата им за самоконтрол обаче е много по-малка, отколкото на живелите в миналото.
    ХВБХ, с. 37, 1890 г.
    ДХ 73.4

    260. Малко са хората, които имат моралната сила да устояват на изкушение, най-вече на апетита, и да практикуват въздържание. За някои е прекалено трудно да устоят на съблазънта, когато виждат другите да ядат три пъти на ден. Представят си, че са гладни, а всъщност чувството не е призив на стомаха за храна, а желание на ума, неукрепен чрез твърди принципи и ненаучен на въздържание. Стените на самоконтрола и себеобуздаването не бива да бъдат отслабени или съборени дори един-единствен път. Павел, апостолът на езичниците, казва: “Уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен”.ДХ 73.5

    Онези, които не побеждават в малките неща, няма да имат моралната сила да устояват на големите изкушения.
    4 С, с. 574, 1881 г.
    ДХ 73.6

    261. Внимателно разсъдете за диетата си. Вижте каква е връзката между причина и следствие. Учете се на самоконтрол. Подчинете апетита на разума. Не повреждайте стомаха, като преяждате, но не се лишавайте от необходимата за здравето здравословна, вкусна храна.
    СВЛ, с. 323, 1900 г.
    ДХ 74.1

    262. Общувайки с невярващи, не допускайте да бъдете отклонени от добрите принципи. Ако сте на тяхната трапеза, яжте ограничено, и то само от храната, която няма да замъгли ума ви. Пазете се от неумереност. Не можете да си позволите да отслабвате умствените или физическите си сили, та да станете неспособни да различавате духовните неща. Пазете ума си в такова състояние, че Бог да може да му повери ценните истини от Своето Слово.
    6 С, с. 336, 1900 г.
    ДХ 74.2

    Въпрос на морал и кураж

    263. Някои от вас мислят, че трябва да им се посочва колко да ядат. Не бива да бъде така. Ние винаги трябва да действаме от морални и религиозни съображения. Необходимо е да бъдем въздържани във всичко, тъй като пред нас е неувяхващият венец, небесното съкровище. Сега искам да кажа на моите братя и сестри, че що се отнася до мене, аз имам морала и куража да отстоявам възгледите си и да се контролирам. Не искам да оставя това в ръцете на друг. Вие ядете прекалено много, след това съжалявате и започвате отново да мислите какво да ядете и да пиете. Яжте онова, което допринася за вашето добро и ви прави да се чувствате чисти пред Небето, без угризения на съвестта. Ние не вярваме, че изкушенията пред децата или възрастните ще бъдат напълно премахнати. Ангажирани сме в битка и трябва да стоим на такава позиция, от която да се защитаваме от примамките на Сатана. Трябва да знаем, че имаме силата да постигнем това.
    2 С, с. 374, 1870 г.
    ДХ 74.3

    264. Дадена ми е вест за теб. Яж на редовни интервали. Чрез лошите навици в яденето си подготвяш бъдещи страдания. Не винаги е сигурно да откликваш на покана за обед или вечеря, дори отправена от братя във вярата или от приятели, желаещи да те обсипят с много видове ястия. Знаеш, че за да не увредиш храносмилателните си органи, можеш да ядеш два или три вида храна на едно ядене. Когато си поканен на обяд или вечеря, избягвай разнообразието от храни, предлагани ти от тези, които са те поканили. Прави това, ако искаш да бъдеш верен страж. Понякога пред нас се поставя храна, която, ако бъде изядена, ще натовари храносмилателните органи да работят усилено в продължение на много часове и тогава за резултатите не бива да виним онези, които са ни я сервирали. Бог очаква да решим за себе си да ядем само храна, не причиняваща страдания на храносмилателните органи. [Тялото да бъде слуга на разума — т. 35; ранно възпитаване на апетита — т. 346, 353; устояване на апетита — т. 65; молитва за изцеление на невъздържаните — т. 29; себеугаждането е свързано с нашето влияние върху другите и с полезността ни — т. 72]
    Писмо 324, 1905 г.
    ДХ 74.4

    Победа чрез Христос

    265. Христос води битка с апетита и възтържествува. Ние също можем да победим чрез Неговата сила. Кой ще влезе през портите на града (новия Ерусалим — бел. ред)? Не който заявява, че не може да се противопостави на силата на апетита. Христос устоя на мощта на този, който иска да ни държи в робство. Макар и отслабнал от дългия си четиредесетдневен пост, Той устоя на изкушението и доказа с поведението си, че нашите случаи не са безнадеждни. Знам, че не можем сами да спечелим победата. Колко благодарни трябва да бъдем, че имаме жив Спасител, Който може и иска да ни помогне!
    ХВБХ, с. 19, 1890 г.
    ДХ 74.5

    266. Чист и благороден живот, живот на победа над апетита и страстите може да бъде постигнат от всеки, желаещ да съедини своята слаба, колеблива човешка воля с волята на всемогъщия, непроменим Бог.
    СВЛ, с. 176, 1905 г.
    ДХ 74.6

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents