„БЛАЖЕНИ МИЛОСТИВИТЕ, ЗАЩОТО НА ТЯХ ЩЕ СЕ ПОКАЗВА МИЛОСТ”

По природа човешкото сърце е студено, мрачно и лишено от любов. И когато то проявява дух на милост и прошение, това става не от него, а от действието на божествения дух, който го е повлиял. „Ние любим, защото първо Той възлюби нас” (1Йоан. 4:19).MПБ 25.1

Бог е източник на всяка милост; Неговото име е „Милосърден и Състрадателен” (Изх. 34:6). Той постъпва с нас не тъй, както сме заслужили; Той не пита дали ние сме достойни за Неговата любов, а излива богатството на любовта Си над нас и така ни прави достойни. Той не е отмъстителен; Той не желае да наказва, а да спасява, и дори строгостта, която се изявява в Неговото провидение, е само за спасение на съгрешилите. Той копнее да облекчи страданията на човеците и да помаже раните им с балсам. Наистина, вярно е, че пред Бога „никой не е без вина”, но Той желае да премахне вината. MПБ 25.2

Милостивите проявяват божествен характер и в тях се явява състрадателната Божия любов. Техните сърца са в хармония с безкрайната любов, затова и те търсят да спасяват, а не да погубват. Господ пребъдва в тях подобно на извор, който никога не пресъхва; сърцето, в което Той живее, ще бъде непресъхващ източник на благодеяния. MПБ 25.3

При молбата на бедните, на изкушаваните, на нещастните жертви на неверието и на греха християнинът не пита достойни ли са те за неговата помощ, а: „Как мога да ви помогна?” В най-окаяния, в най-презрения от тях — Той вижда една душа, за която Исус умря и за която Бог е възложил на чадата си делото на помирение. Милостиви са тия, които изпитват състрадание към бедните, към страдащите и потиснатите. Йов казва за себе си: MПБ 25.4

„Освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето и онзи, който нямаше помощник. Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; а аз веселях сърцето на вдовицата. Обличах правдата и тя ми бе одежда: моята правдивост ми беше като мантия и корона. Аз бях очи на слепия и нозе на хромия. Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия мене” (Йов 29:12—15). MПБ 26.1

Има много, за които животът е тежка борба — те чувстват своята немощ, чувстват се нещастни, изгубили са вяра и не намират нищо, за което да бъдат благодарни. За такива една любезна дума, един състрадателен поглед, един израз на съчувствие често могат да бъдат това, каквото е глътка вода за премалелия от жажда; една блага обноска към тях би им облекчила бремето, легнало тежко на плещите им. Всяка дума, всяко дело на несебелюбива любов е един израз на Христовата любов към изгубените човеци. MПБ 26.2

На милостивите „ще бъде показвана милост”. „Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен” (Притчи 11:25). Състрадателната душа е изпълнена със сладък мир; дълбоко вътрешно доволство изпитва душата, която забравя себе си, за да прави добро на другите. Светият Дух, който живее в душата и се открива в дела, смекчава най-твърди сърца и събужда у тях любов и нежност. Каквото сеем — такова и ще пожънем. „Блажен онзи, който пригледва немощния и сиромаха; в зъл ден ще го избави Господ. Господ ще го пази и ще продължи живота му. Блажен ще бъде той на земята; и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му” (Пс. 41:1-2). MПБ 26.3

Който е отдал живота си Богу в служба на Неговите чада, е свързан с оня, който разполага с всички средства на света. Неговият живот е свързан с Божия живот чрез златна верига на неизменните обещания. Господ не ще го изостави във време на скръб и нужда. „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според своето богатство и слава в Христа Исуса” (Фил. 4:19). В часа на последната беда милостивият ще намери закрила в милостта на състрадателния Спасител и ще бъде приет във вечните жилища. MПБ 26.4