„БЛАЖЕНИ ГЛАДНИТЕ И ЖАДНИТЕ ЗА ПРАВДА, ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ СЕ НАСИТЯТ”

Правдата е святост, богоподобие, а „Бог е любов” (1Йоан. 4:16). Това е в съгласие с Божия закон: „защото всички Твои заповеди са праведни” (Пс. 119:172) и „любовта е изпълнението на закона” (Римл. 13:10). Правдата е любов, а любовта е светлина и живот Божий - тази правда е въплътена в Христа и ние я получаваме, щом приемем Него. MПБ 22.1

Правдата се постига не чрез старания или усилена работа, не чрез дарове или жертви; тя е един доброволен дар, който се дава на всяка гладуваща и жадуваща душа. „Вие, които жадувате, дойдете всички при водите! Дори и вие, които нямате сребро — дойдете, купувайте и яжте; дойдете, купувайте вино и мляко без сребро и без плата!” (Исая 55:1). „Тяхното оправдание е от Мене, казва Господ” (Исая 54:17). „И ще нарекат името Му: Господ — наше оправдание!” (Ерем. 33:16). MПБ 22.2

Никоя човешка сила не може да предложи онова, което задоволява глада и жаждата на душата. Но Исус казва: „Ето, стоя пред вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене” (Откр. 3:20). „Аз съм хлябът на живота, който дохожда при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога” (Йоан 6:35).MПБ 22.3

Както се нуждаем от храна, за да поддържаме нашата телесна сила, така се нуждаем и от Христа, Небесния хляб, за поддържане на нашия духовен живот и за получаване на сила, за да вършим делата Божии. Както тялото постоянно приема храна, която дава живот и енергия — така трябва душата да бъде свързана с Христа, да му се отдава и да бъде всецяло зависима от Него. MПБ 22.4

Както измореният пътник в пустинята търси извор, за да задоволи горящата си жажда, тъй и християнинът ще жадува за чистата вода на живота, чийто източник е Христос. MПБ 23.1

Когато познаем съвършенството на Христовия характер, ние ще жадуваме да бъдем всецяло обновени и преобразени по подобие на Неговата чистота. Колкото по-добре опознаваме Бога, толкова по-висок ще бъде идеалът ни за съвършения характер, толкова по-сериозно ще бъде желанието ни да го постигнем. Божественото се свързва с човешкото, когато душата копнее по Бога и жадуващото сърце казва: „Но ти, о, душе моя, тихо уповавай на Бога, защото от Него очаквам помощ!” (Пс. 62:5). MПБ 23.2

Съзнаването на собствените недостатъци, гладуването и жадуването за правда е едно доказателство, че Христос е действал в сърцето, за да Го потърси то, и чрез дара на Светия Дух — Той да извърши в него онова, което човешкото сърце само не може. Няма защо да се мъчим да утоляваме жаждата си в плитка вода, когато точно пред нас е Големият Извор, от чиято пълнота ние можем да прием изобилно, за да можем да напредваме по пътя на вярата. MПБ 23.3

Божиите думи са източници на живот, и който пие от тези живи извори, ще влезе чрез Светия Дух във връзка с Христа. Известни истини ще му се разкрият в нова светлина, той ще види отношението на много истини спрямо изкупителния план; ще познае, че Христос го води, че Един божествен Учител го напътва. MПБ 23.4

Исус казва: „Водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот” (Йоан 4:14). Оня, на когото Светият Дух е разкрил истината, ще прави чудесни опитности и ще жадува да говори за тези утешителни неща, които са му били открити. Той ще има да споделя с други все по-нови мисли относно характера и делото на Христа; ще се чувства принуден да говори за милостивата Христова любов на всички — и на такива, които го обичат, и на такива, които още не са го възлюбили. MПБ 23.5

„Давайте и ще ви се дава” (Лука 6:38), защото Словото Божие е „градински извор, кладенец с текуща вода и поточета от Ливан” (Песен на песните 4:15). Сърцето, което веднъж е вкусило от Христовата любов, жадува за все по-големи глътки от нея, и колкото повече то дава от нея — толкова повече и ще получава. Всяко откровение на Бога увеличава способността на душата да познава и да люби. Постоянният копнеж на такава душа е: „Повече от Тебе!”, и Духът отговаря: „Много повече!” (Римл. 5:9,10). Защото нашият Бог изпитва радост в това „да прави несравнено повече, отколкото ние искаме или мислим” (Ефес. 3:20). Христос, Който сам се пожертва за спасение на изгубеното човечество — получи Светия Дух без мярка и всеки Негов последовател, който Му се предаде тъй напълно, че сърцето му да стане обиталище на Христа — ще изпита същото. Нашият Господ ни е заповядал: „Изпълвайте се с Духа” (Ефес. 5:18), и тази заповед е същевременно и едно обещание, съдържащо се в нея. Угодно бе на Отца в него да обитава цялата пълнота (Кол. 2:9,10) и „вие имате пълнота в Него”.MПБ 24.1

Бог е излял любовта Си неограничено като обилен дъжд, който освежава земята. Той казва: „Роси небе отгоре и нека излеят облаците правда, нека се отвори земята, за да се роди спасение и да изникне същевременно правда” (Исая 45:8). „Когато сиромасите и немотиите потърсят вода, а няма и езикът им съхне от жажда, Аз, Господ, ще ги по-слушам, Аз, Израилевия Бог, няма да ги оставя. Ще отворя реки на големите височини и извори всред долините; ще обърна пустинята на водни езера и сухата земя на водни извори” (Исая 41:17,18). „Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат” (Йоан 1:16).MПБ 24.2