„ДАЙ НИ ДНЕС ЕЖЕДНЕВНИЯ ХЛЯБ”

Първата половина от предложената ни от Исуса молитва се отнася до името, царството и волята на Бога — да се освети името Му, да дойде царството Му и да бъде волята Му. Ако по такъв начин сме направили службата Богу за първа наша обязаност, тогава ние можем да Го молим с упование Той да се грижи и за нашите нужди. Ако сме се отказали от собственото си Аз и сме се предали на Христа, тогава ние сме станали членове на Божието семейство и всичко в дома на Отца ни — ни принадлежи. Всички Божии съкровища са ни на разположение — както съкровища на този свят, така и тия на бъдещия. Службата на ангелите, дарът на Божия Дух, дейността на Неговите служители — всичко е за нас. Светът, с всичко в него — ни принадлежи, доколкото то би служило за нашето добро. Дори враждата на лукавия ще бъде едно благословение за нас, като ни възпитава за Небето. Ако сте Христови, то всичко е ваше (1 Кор. 3:23,21).MПБ 102.2

Ние не сме като деца, които още не са влезли в притежание на наследството си. Бог още не ни е поверил zСвоите чудесни притежания, за да не може сатана чрез хитростта си да ни измами, както направи това с Адам и Ева в Рая — Христос ги пази за нас, и то така, че погубителят не може да ги докосне. Подобно на децата, които още не са влезли във владение на наследството си, ние ще получаваме всеки ден по толкова, колкото е нужно за през деня. Но ние трябва всеки ден да се молим: „Дай ни днес ежедневния хляб” и не бива да се обезсърчаваме, ако Бог не ни дава веднага и за следния ден. Ние имаме уверението на Неговото обещание: „Няма да те оставя, нито напусна”.Давид казва: „Млад бях — ето остарях, но не съм видял праведния оставен, нито потомството му да проси хляб” (Пс. 37: 25). Бог, Който изпрати враните да хранят Илия при потока Херит — не ще отмине ни едно свое вярно, себепожертвувателно чадо. За оня, който живее в правда е писано: „Хлябът му е даден и водата му е сигурна”. „Оня, който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?” (Исая 33:16; Пс. 37:19; Римл. 8:32). Той, Който облекчаваше грижите и трудностите на Своята овдовяла майка и помагаше за издръжката й в Назарет, има състрадание към всяка майка, която с тежък труд изкарва храната на децата си. Той, Който се смиляваше над множеството, „защото бяха отрудени и пръснати” (Мат 9:36) и днес се смилява над страдащите бедни. Неговата ръка е протегната за благословения над тях и дори в молитвата, на която учи последователите си Той им напомня да мислят за бедните. MПБ 103.1

Когато се молим: „Дай ни днес ежедневния хляб”, ние се молим и за другите, както, за себе си, и знаем, че това, което Бог ни дава, не е само за нас. Бог ни дава блага, за да храним гладните. Бог предлага на бедните Своите блага и казва: „Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи... Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, слепи, куци; и ще бъдеш блажен, защото понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните” (Лука 14:12;14). MПБ 103.2

„А Бог е силен да преумножи на вас всяко благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело”. „Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне” (2Кор. 9:8,6). MПБ 104.1

Молитвата за всекидневния хляб се отнася не само за храната за поддръжка на тялото, а включително и духовния хляб, от който душата се нуждае за вечния живот. Исус ни заповядва: „Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае във вечен живот”. „Аз Съм живият хляб, Който е слязъл от Небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века'” (Йоан 6:27,51). Нашият Спасител е хлябът на живота, и като почувстваме Неговата любов, размишляваме над нея, приемаме я в себе си — ние ядем от хляба, който е слязъл от Небето. MПБ 104.2

Ние приемаме Христа чрез Неговото Слово, а Светият Дух ни се дава, за да разкрие Той Словото Божие за нашия разум и да влее Неговите истини в сърцето ни. Ние трябва всеки ден да се молим, Бог да ни дава Духа Си, когато четем Неговото слово, за да ни разкрива Той истините, които ще укрепят душата ни за изискванията на деня. MПБ 104.3

За наше добро е, когато Бог ни учи да се молим всеки ден както за телесните, така и за духовните си нужди. Той желае ние да признаваме нашата зависимост от Неговите постоянни грижи за нас; затова Той иска да ни свърже със Себе си и чрез такова общение с Христа в молитва и чрез изследване на великите и ценни истини в Неговото Слово ние ще бъдем като гладни души, които се нахранват до насита и като жадуващи, които утоляват жаждата си при Източника на живота. MПБ 104.4