„БЛАЖЕНИ ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ, ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ ВИДЯТ БОГА”

Юдеите бяха тъй точни в спазването на церемониалната чистота, че изпълнението на нейните предписания им стана много тежко. Техните умове бяха изпълнени с правила, ограничения и страх от външно осквернение, а не обръщаха внимание на петната, които нечисти мисли, себелюбие и омраза трупаха в душите им. MПБ 27.1

Исус не сочи тази церемониална чистота като условие, за да се влезе в Неговото царство, а указва на необходимостта от чистотата на сърцето. Мъдростта, която иде отгоре, е „преди всичко чиста” (Яков 3:15). В Божия град няма да влезе нищо, което е нечисто; всички Негови служители трябва да станат тук на земята с чисти сърца. Който се поучава от Христа, ще се отвращава от неприличното държание, от неподобаващи изрази и от нечисти мисли. Сърцето, в което живее Христос — ще се отличава с чистота и благородство в мислите. MПБ 27.2

Но Исусовите думи: „Блажени чистите по сърце” имат едно по-дълбоко значение — не само чисти в смисъла, който светът разбира под „чистота” — чистота от всичко плътско, от всяка похот, но чистота в най-скритите подбуждения на душата, чистотата от гордост и себелюбие. MПБ 27.3

Само подобното може да оцени подобното. Само ако прилагаме в живота си принципа на себеотрицателната любов, която е принцип на Божия характер, ще можем да Го познаем. Измаменото от Сатана сърце гледа на Бога като на едно тиранично, безмилостно същество. Себелюбивият характер на човека и дори на дявола — се приписва на любвеобилния Творец. „Ти си помислил, че Съм съвсем подобен на тебе” (Пс. 50:21). Неговите нареждания се представят като израз на едно деспотично, отмъстително същество. Така е и с Библията, съкровищницата на неговите милостиви дарове. Нейните чудесни истини, които са тъй възвишени като небето, които досягат вечността, се пренебрегват. За болшинството от човеците Христос е „като корен от суха земя” и в него те не ще виждат нищо хубаво, което да им харесва (Исая 53:3). Когато Исус, изявеният в плът Бог, живееше между човеците — книжниците и фарисеите казваха за Него: „Ти си самарянин и имаш бяс” (Йоан 8:48). Даже и самите ученици бяха тъй заслепени от себелюбието на сърцето си, че не си даваха труд да разберат Този, който беше дошъл да им изяви любовта на Отца; и затова Исус оставаше сам между човеците — само Небето Го разбираше напълно и всецяло. MПБ 27.4

Когато Христос ще дойде в славата Си — безбожните не ще могат да понасят Неговия вид. Светлината на Неговото присъствие, която за любящите е живот — за безбожните ще бъде смърт. Очакването на Неговото идване е за тях „едно страшно очакване на съд и едно огнено негодувание” (Евр. 10:27). Когато Той се яви, те ще ридаят и молят да бъдат прикрити от лицето на Оня, Който умря, за да ги изкупи.MПБ 28.1

Но сърцата, които са станали чисти чрез пребъдването на тях в Светия, са се съвсем преобразили; те са познали Бога. Мойсей се беше скрил в хралупата между скалите, когато Бог му откри Своята слава; така и ние, ако сме се скрили в канарата Христос, ще се радваме на откровението на Божието величие и милост.MПБ 28.2

Чрез вяра ние Го виждаме още сега. В нашата всекидневна опитност ние виждаме Неговите дела, Неговата доброта и Неговото състрадание към нас. Ние Го познаваме в характера на Неговия Син. Светият Дух разкрива за разума и сърцето ни истината относно Бога и Оня, Когото той е изпратил. Чистите по сърце виждат Бога в нова светлина като техен изкупител — и познали чистотата и красотата на Неговия характер, те копнеят да станат отражение на Неговия образ. Те Го познават като Баща, Който копнее да прегърне своя разкаял се син, и сърцата им са изпълнени с неизказана радост и ликуване. MПБ 29.1

Чистите по сърце познават Твореца по делата на Неговата мощна десница, в природните красоти, които изпълват вселената, а още по-ясно четат откровенията на Неговата милост, на Неговата доброта и любов — в Неговото написано слово. Истините, които са прикрити от мъдрите и умните, са открити на простодушните. Красивото, благородното в истината, което светските мъдреци не могат да познаят, се разкрива все повече на ония, които изпитват детинско желание да познаят волята Божия и да я вършат. Ние познаваме истината, като станем първо съпричастни на божествената натура. MПБ 29.2

Чистите по сърце живеят още тук, на този свят, както в присъствието Божие, а в бъдещето нетленно състояние — те ще гледат Бога лице в лице като Адам, когато живееше и разговаряше с Бога в Едемската градина. „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава — лице с лице” (1Кор. 13:12). MПБ 29.3