„БЛАЖЕНИ СКЪРБЯЩИТЕ, ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ СЕ УТЕШАТ”

Страданието, за което става дума тук, е едно искрено, сърдечно страдание за греха. Исус казва: „И когато Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека при Себе Си” (Йоан 12:32). Който погледне към възвисения на кръста Спасител — той може да види греховността на всички човеци. Той вижда, че грехът е, който бичува и разпъна Господа на славата; той вижда, че докато е бил обичан с неизказана нежност, неговият живот е показал само постоянна неблагодарност и упорство. Той е отхвърлил своя най-добър Приятел, презрял е най-скъпия дар на Небето, отново е разпъвал Божия Син, отново е пробождал нараненото сърце. Той е отделен от Бога с една широка, тъмна, дълбока пропаст — пропастта на греха и скърби с опечалено сърце. MПБ 14.2

Такива страдащи „ще се утешават”. Бог ни разкрива нашата вина, за да се обърнем към Христа, да бъдем освободени чрез Него от оковите на греха и да можем да се зарадваме на свободата на Божието чадо. Със съкрушено сърце ние можем да дойдем в подножието на кръста и да оставим всичките си страдания там. MПБ 14.3

Думите на Спасителя са една утешителна вест за скърбящите и опечалените. Ние знаем, че никоя скръб не идва случайно; „Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости. Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада” (Плач Ерем. 3:32,33). Когато Той допуща страдания, това е за „полза, та да участваме в Неговата святост” (Евр. 12:10). Всяко страдание, колкото и жестоко и горчиво да изглежда, ще се превърне в благословение за оня, който го понася с вяра. Тежкият удар, който унищожава радостите на земята, може да бъде средство, за да повдигнем очи към Небето. Колко много хора има, които никога не биха познали Господа, ако страданието беше ги заставило да потърсят утеха при него! MПБ 14.4

Изпитанията на живота са Божии работници, които имат за задача да отстранят от нашия характер всичко нечисто и грубо. Техните удари и очукания, тяхното изглаждане и полиране са винаги болезнени. Да бъдеш оглаждан като камък е мъчително, но от това оглаждане човек излиза добре подготвен, за да заеме мястото си в Небесния храм. За безполезен материал Господ не полага такъв грижлив, особен труд — само неговите скъпоценни камъни биват подложени на такава шлифовка съобразно мястото, което ще заемат. MПБ 15.1

Господ иска да действа за всички, които Му се доверяват. Верните Нему извоюват ценни победи, получават ценни поуки, правят чудесни опитности. MПБ 15.2

Нашият небесен Отец никога не пренебрегва ония, които изпадат в нещастие. Когато Давид се качваше на Елеонския хълм, плачейки, бос и с покрита глава (2Царе 15:30), Бог погледна със състрадание към него. Давид се беше облякъл в траурна дреха и съвестта му го измъчваше. Външните знаци изявяваха неговото душевно съкрушение. Със сълзи и излияния, които свидетелстваха за едно съкрушено сърце, той изложи мъката си пред Бога — и Господ не изостави раба Си. Никога Давид не е бил по-скъп на сърцето на Безкрайната Любов, отколкото когато той бягаше, за да избави живота си от враговете, които бяха подведени от собствения му син да се опълчат срещу него. MПБ 15.3

Господ каза: „Които Аз обичам — тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай!” (Откр. 3:19)MПБ 15.4

Но когато над нас дойдат скърби, колцина от Нас са тогава като Якова? Ние вярваме, че те идат от ръката на врага и се опълчваме в мрака срещу тях, докато силата ни напусне и ние не намираме нито утеха, нито облекчение. Божественото докосване на разсъмване откри на Якова Оня, с Когото той се беше борил — ангела на завета, и плачещ и безпомощен, той се преклони пред Безкрайната Любов, за да получи благословението, за което жадуваше душата му. MПБ 16.1

И ние трябва да научим, че страданията действат благотворно, и да не презираме Божието наказание или да отпадаме, когато Той ни посети. „Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя. Защото Той нанася рани и сам ги превързва; Той поразява — и Неговите ръце лекуват. В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те докосне” (Йов 5:17-19). Исус се приближава при всеки страдащ, за да го излекува. Неговото скъпо присъствие може да облекчи всички наши скърби, болки и страдания. MПБ 16.2

Бог не желае ние безропотно да останем приведени под страданията, с наранено и съкрушено сърце — Той иска да издигнем поглед към Него и да видим Неговото лице, излъчващо любов. Благославящият Спасител стои близко до мнозина, чиито очи са тъй заслепени от сълзи, че не могат да Го познаят. Той гори от желание да хване ръката ни и да ни поведе, щом ние погледнем към Него с детинско упование. Неговото сърце е винаги открито за нашите мъки, за нашите страдания и грижи. Той винаги ни е обкръжавал с вечна любов и с любяща доброта. Ние можем да успокоим сърцето си в Него и да размишляваме ден и нощ над неговата любов. Той ще възвиси душата над всекидневните грижи и трудности и ще я въведе в царството на мира. MПБ 16.3

Мислете за това вие, деца на страданията и мъките, и радвайте се в тази надежда! ,,Тази е победата, която победи света — нашата вяра” (1 Йоан. 5:4).MПБ 16.4

Блажени са тия, които заедно с Исуса плачат от състрадание към греховния свят и неговите страдания. Такава печал няма нищо с мисли за собственото аз. Исус беше човек на страданията и понесе неописуеми душевни мъки. Неговата душа беше наранена и разкъсана поради човешките престъпления. Той действаше със себепожертвувателна ревност, за да облекчи мъките и нуждите на човечеството. Той страдаше, когато гледаше човешките тълпи, които не искаха да дойдат при Него, за да получат вечен живот. Всички истински последователи на Христа ще изпитват същото. Вкусили от Неговата любов, те заедно с Него ще действат за спасението на изгубените. Те ще станат съучастници на Христовите страдания, но също и на славата, която ще се открие. Понеже са едно с Него в работата и понасят с Него страданията — те ще имат участие и в Неговата радост. MПБ 17.1

Чрез страданията Христос стана способен да бъде утешител, защото Той премина през всички човешки страхове, „защото в това, що сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне” (Евр. 2: 18). На това са призвани всички, които участват в Неговите страдания; „Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа” (2Кор. 1:5). Господ оказва на страдащите една особена милост, която разтопява сърцата и спечелва душите. Неговата любов отваря пътя към наранените и съкрушени сърца и става целителен балсам за опечалените. MПБ 17.2

„Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога” (2Кор. 1:3,4).MПБ 17.3

„Блажени са скърбящите, защото те ще бъдат утешени!” (Мат. 5:4). MПБ 18.1