„ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ЛЪЖЛИВИТЕ ПРОРОЦИ”

Ще се явят лъжливи учители, за да ви отклонят от тесния път и малката порта. Пазете се от тях — макар и да ходят с овчи кожи, отвътре те са вълци — грабители. Исус ни дава един пробен камък, чрез който може да се различават фалшивите учители от истинските: „По плодовете им ще ги познаете: бере ли се грозде от трънки, или смокини от репей?” Не ни се казва, че ще ги познаваме по красивите им проповеди или по благородното им изповедание — те ще бъдат ценени според словото Божие. „Нека прибягнат при закона и при свидетелството — ако не говорят според това слово, наистина няма светлина в тях” (Исая 8:20). Каква вест носят тези учители? Довежда ли ви тя дотам — да почитате Бога с благоговение? Кара ли ви тя да показвате любовта си към Него чрез верност към Неговите заповеди? MПБ 132.1

Ако човеците не чувстват важността на моралния закон, ако гледат леко на Божите заповеди, ако нарушават и една от най-малките Божии заповеди, и учат и другите да правят това, те не ще се радват на благоволението на Небето и ние можем да знаем, че техните твърдения са неоснователни. Те вършат точно делото, което има произхода си в княза на тъмнината, Божия враг. Не всички, които носят името и знака на Христа, са Христови. Мнозина, които са учили в Моето име — казва Христос, — в края ще бъдат излъгани. „В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи, Господи, не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие!” (Мат. 7:22.23). MПБ 132.2

Тези хора мислят, че постъпват правилно, докато в същност те вършат неправда. Докато заявяват, че признават Христа за свой господар и че вършат в Негово име велики дела, те са оръдия на неправдата. „С устата си показват много любов, но сърцето им Отива след печалбите им.” Който проповядва Божието слово, им е „като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват” (Езек. 33:31,33). MПБ 132.3

Една гола изповед, че си Исусов ученик — няма никаква стойност. Вярата в Христа, която спасява душата, не е такава, каквато я показват мнозина. „Вярвайте, вярвайте — казват те — и няма нужда да пазите заповедите.” Но една вяра, която не води към послушание е само дързост. Апостол Йоан казва: „Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е и истината не е в него” (1Йоан. 2:4). Никой не бива да мисли, че особени прояви и чудни откровения са едно доказателство за истинността на техните дела или на ученията им. Когато люде говорят нехайно върху Словото Божие и поставят собствените си впечатления, чувства и опасности над божествената мярка за правдата, ние можем да сме сигурни, че в тях няма светлина. MПБ 133.1

Послушанието е пробният камък за различаване на истинските Христови ученици. Чрез пазенето на заповедите ние доказваме, че наистина обичаме Бога. Когато ученията, които приемаме, умъртвяват греха в сърцето, очистват душата от всяко петно, принасят плодове на святост, тогава ние можем да сме сигурни, че те са Божия истина. Когато благотворителност, доброта, нежност и съчувствие се проявяват в живота ни, когато сърцето ни ликува от правда, когато ние въздигаме Христа, а не себе си, тогава ние можем да знаем, че нашата вяра е права. „По това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му” (1Йоан. 2:3). MПБ 133.2