Господ беше казал чрез Мойсей: „Да не мразиш брата си в сърцето си... Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си” (Левит. 19:17,18). Истините, които Христос проповядваше, бяха същите, които бяха проповядвани от пророците. Но те бяха помрачени от твърдостта на сърцата и от любовта към греха.MПБ 54.1

Думите на Спасителя откриваха на слушателите Му, че докато осъждаха други като престъпници, сами те също бяха виновни; защото те хранеха завист и омраза в сърцата си. MПБ 54.2

На отсрещния бряг на езерото, на което те бяха събрани, беше разположен Васан — една усамотена местност, чиито долове и усамотени хълмове от дълги времена бяха убежище на различни престъпници. Слуховете за извършени там грабежи и убийства бяха пресни в паметта на всеки и мнозина жадуваха да хванат и предадат на съд тези злосторници. А същевременно сами те бяха страстни и свадливи. Те хранеха най-горчива омраза към своите римски потисници и се чувстваха свободни да мразят и презират и всички други народи, включително и своите сънародници, ако те не бяха съгласни във всичко с тях. Във всичко това те престъпваха заповедта, която гласеше: „Не убивай!” MПБ 54.3

Духът на омразата и на отмъщението имаше източника си в сатана, който подбуди към убийство на Божия Син. Който храни омраза и завист, той храни същия, този дух, и плодът му ще бъде смърт. В мисълта За отмъщение вече лежи скрито лошо дело, както растението е скрито в семето. „Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; а вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот” (1Йоан. 3:15).MПБ 54.4

„Който каже на брата си рака (празноглав, смахнат), виновен ще бъде пред Синедриона.” Чрез това, като отдаде Сина Си за нашето изкупление, Бог доказа колко високо цени Той всяка човешка душа, и Той не дава никому свободата да говори презрително за други. Естествено ние виждаме грешките и слабостите на нашите съчовеци, но Бог заявява, че всяка душа е Негова — Негова поради това, че Той я е създал, Негова още и затова, че Той я е изкупил чрез скъпата Христова кръв. Всички човеци са създадени по Негов образ и затова и към най-пропадналите трябва да се отнасяме почтително и сърдечно. Бог ще ни държи отговорни за всяка дума на презрение към душата, за която Христос е отдал живота си. MПБ 55.1

„Кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?” (1Кор. 4:7). „Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада” (Римл. 14:4).MПБ 55.2

„А, който пък каже „безумнико”, виновен ще бъде за геената огнена.” В стария завет са си служили с думата „безумец”, за да означават един отпаднал от вярата, или такъв, който напълно се е предал на греха. Исус казва, че оня, който осъжда брата си като разколник или като богопротивник — показва с това, че сам той заслужава същото осъждение.MПБ 55.3

Сам Христос, „когато в борба с дявола се препираше за Мойсеевото тяло, не смея да произнеса против него хулителна присъда” (Юда 9). Ако беше го направил, Той щеше да се изравни със сатана; защото обвинението е оръжие на лукавия. В Писанието той е наречен „клеветник на братята” (Откр. 12:10); Исус обаче не искаше да си служи с оръжието на дявола, а каза: „Господ да те смъмри” (Юда 9). MПБ 55.4

Това трябва да ни служи за пример. Когато изпаднем в спор с Исусовите неприятели, ние не трябва да им отплащаме със същата мярка или да казваме нещо, което макар и малко да наподобява обвинение или клевета. Оня, който стои като вестител Божий, не бива да си служи с думи, каквито дори Величието на небесата не е изговорило, когато спореше със сатана. Съденето и осъждането ние трябва да предоставим на Бога.MПБ 56.1

„ПЪРВО СЕ ПОМИРИ С БРАТА СИ”