„АКО ОКОТО ТИ Е ЧИСТО, И ЦЯЛОТО ТИ ТЯЛО ЩЕ БЪДЕ СВЕТЛО”

Условията, които Спасителят сочи — са искрени намерения и пълна преданост на Бога. Който искрено и усърдно се старае да познае истината и да я следва, каквото и да му струва — нему ще бъде дадено божественото просветление. Истинското освещение започва, когато всяка връзка с греха се прекъсне. Тогава и ние ще можем да казваме от сърце както апостол Павел: „Като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, тичам към целта — към наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса... моя Господ, заради когото от всичко се отрекох, и всичко считам за измет, за да придобия Христа” (Фил. 3:13,14,8). MПБ 85.2

Но там, където окото е заслепено от себелюбие, там е пълна тъмнина. „Но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено.” Този ужасен мрак беше, който обгръщаше юдеите в коравосърдечно неверие и им правеше невъзможно да познаят характера и мисията на Оня, Който беше дошъл да ги избави от греховете им. MПБ 85.3

Падането в изкушение започва с това, като се разклатим и станем непостоянни в доверието си в Бога. Ако не искаме да се предадем всецяло на Бога, ние оставаме в тъмнина. Когато си правим разни условия, ние оставяме една отворена врата, през което сатана може да влезе и да ни въведе в изкушение. Той знае, че когато заслепи лицето ни така, че окото на вярата да не може да вижда Бога, тогава няма закрила срещу греха. MПБ 85.4

Властта на една греховна страст показва заслепение на душата. Всяко задоволяване на такава страст усилва упорството на душата против Бога. Като следваме избрания от дявола път, ние биваме обхванати от сянката на лукавия и всяка стъпка ни води във все по-голяма тъмнина и увеличава слепотата на сърцето ни. MПБ 85.5

В духовния, както и в природния свят, съществува един и същ закон. Онзи, който остава в постоянна тъмнина, най-после ще изгуби зрителната си сила и ще бъде „обхванат от една тъмнина, по-голяма от среднощния мрак; и най-голямата виделина на деня не ще му бъде светла. Той „ходи в тъмнината и не знае къде отива, защото тъмнината му е заслепила очите” (1Йоан. 2:11). Чрез постоянното отстъпване на греха, чрез пренебрегване умоляванията на божествената любов грешникът изгубва любовта към доброто, копнежа по Бога и даже способността да приема светлина от Небето. Благодатната покана е все още пълна с любов, светлината огрява душата също тъй силно, както по времето, когато я беше огряла за първи път; но гласът вече звучи на глухи уши, светлината пада върху слепи очи. MПБ 86.1

Никоя душа не бива съвсем напусната от Бога и изоставена сама на себе си, докато има още надежда за нейното спасение. Човекът се отвръща от Бога, но Бог никога не се отвръща от човека. Небесният Баща се обръща към човека с умоление, предупреждения и уверения в Своето състрадание дотогава, докато всякакви по-нататъшни възможности и привилегии биха били напразни. Отговорността пада върху грешника. Като се противи на Божия Дух днес, той открива пътя за друга една съпротива, когато светлината ще му се предложи в по-голяма сила. Така той минава от една степен на съпротива в друга, докато най-после светлината не му прави вече никакво впечатление и той съвсем престава да се вслушва в гласа на Божия Дух. Тогава „светлината в тебе” е станала тъмнина. Дори и признатата истина е станала тъй неясна, че и тя още повече увеличава слепотата на душата. MПБ 86.2