Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Мисли От Планината На Благословението - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First

    НЕ ДА ОСЪЖДАМЕ, А ДА ПОПРАВЯМЕ

    „НЕ СЪДЕТЕ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ”

    Старанията на човеците да спечелят спасението си чрез собствени дела неминуемо ще ги доведат дотам да си съставят човешки заповеди като защита срещу греха: защото, като виждат, че не могат да изпълняват закона, те си съчиняват правила и предписания, за да се принудят към послушание на себе си. Чрез това обаче мислите се отклоняват от Бога към собственото Аз, любовта към Бога изчезва от сърцето, а заедно с нея и любовта към ближния. Една система от човешки изобретения с нейните неизброими изисквания неминуемо ще заведе поддръжниците си дотам да осъждат според предписаната мярка всички, които не изпълняват тези нареждания. Атмосферата на себелюбието и на дребнавото критикуване ще задуши благородните и великодушни чувства и ще превърне човеците в честолюбиви съдници и дребнави изобличители. MПБ 112.3

    Фарисеите принадлежаха към тази класа, чрез своите богослужения те не се смиряваха, съзнавайки слабостите си, не се изпълваха с благодарност за големите привилегии, които Бог им беше дал — те бяха много повече изпълнени с високомерие и темата на разговорите им беше: Аз, моите чувства, моите знания, моят начин. Тяхното лично становище беше мярката, с която те съдеха другите. Облечени в дрехата на собствената си правда, те се качваха на съдебния стол, за да критикуват и осъждат. MПБ 113.1

    Народът до голяма степен беше изпълнен със същия дух; месеха се във въпроси на съвестта и се осъждаха един други в неща, отнасящи се само между Бога и душата. По повод на този дух и на този обичай Исус каза: „Не съдете, за да не бъдете съдени”. А това ще рече: Не поставяйте себе си за пример; не правете вашите мнения, вашите възгледи относно задължения, вашите лични тълкувания на Писанието меродавни за другите и не ги осъждайте в сърцата си, ако те не постигат вашия идеал. Не критикувайте другите, не изказвайте предположения върху техните подбуждения и не осъждайте техните постъпки. MПБ 113.2

    „Недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, който ще извади наяве скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата” (1Кор. 4:5). Ние не можем да четем в сърцата и понеже сами ние имаме грешки, нямаме право да съдим други. Смъртни човеци могат да съдят само по външност. Само Бог, Комуто е позната тайната подбуда на всяка постъпка и Който постъпва нежно и състрадателно — може да реши случая на всяка душа. MПБ 113.3

    „И затова и ти си без извинение, о човече, който и да си ти — когато съдиш другиго, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш — вършиш същото” (Римл. 2:1). Ония, които критикуват или осъждат другите, сами се обявяват за виновни, защото те вършат същото. Като осъждат другите — те изговарят присъда за себе си, и Бог ще зачете тази присъда и ще я приложи спрямо тях. Самият израз „понеже ти, който съдиш, вършиш същото”, ни дава пълната големина на греха на оня, който дръзва да критикува и осъжда брата си. MПБ 114.1