„АКО ВАШАТА ПРАВДА НЕ НАДМИНЕ ПРАВДАТА НА КНИЖНИЦИТЕ И ФИРИСЕИТЕ, НИКАК НЯМА ДА ВЛЕЗЕТЕ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО”

Книжниците и фарисеите обвиняваха не само Христа, но и неговите ученици като грешници, защото те не уважаваха техните равински церемонии и обичаи. Учениците често се смущаваха и тревожеха от укорите и обвиненията на ония, които те бяха свикнали да почитат като религиозни учители. Исус разкри измамата; той заяви, че правдата, на която фарисеите толкова много се наблягаха, не струваше нищо. Юдейският народ претендираше, че той е бил особеният верен народ, облагодетелстван от Бога. Христос обаче показа, че на тяхната религия липсваше спасителната вяра. Всичките им претенции за набожност, техните човешки изобретения и церемонии- и даже тяхното фарисейско изпълнение на най-малките изисквания на закона не можеха да ги направят святи. Те не бяха нито с чисти сърца, нито благородни или с характер, подобен на Христовия. MПБ 52.1

Една религия, основаваща се само на изпълнението на закона не е достатъчна, за да доведе душата в хармония с Бога. Суровата, строга религиозност на фарисеите, без всяко смирение, любов и нежност, беше за грешните само камък на препъване. Те бяха подобни на обезсоляла сол, защото тяхното влияние нямаше сила да запази света от гибел. Само истинската вяра, „която действа чрез любов”, може да очисти душата; тя е подобна на квас, който променя целия характер. MПБ 52.2

Всички тези истини юдеите трябваше да научат от писанията на пророците. Още преди столетия копнежът на душата да се яви оправдана пред Бога, беше намерил израз й отговор в думите на пророк Михей: „С какво да дойда пред Господа и се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телци? Ще благоволи ли Господ в хиляди овни или в десетки хиляди потоци елей? Да дам ли първородния си за престъплението си, плода на утробата си за греха на душата си? — Той ти е показал, човече, що е доброто и какво иска Господ от тебе — да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено пред своя Бог” (Михей 6:6-8).MПБ 52.3

Пророк Осия е описал същността на фарисейството със следните думи: „Израил е лозата, която се разпростира и дава изобилно плод; колкото повече бяха плодовете му, толкова повече беше умножил жертвениците си” (Осия 10:1). В своите привидни богослужения те в същност служеха на себе си; тяхната правда беше плод на старанията им да пазят закона според собствените си разбирания, за да задоволят себелюбието си. Затова и тяхната правда не можеше да бъде по-добра, отколкото бяха самите те; и в старанията си да бъдат святи те се мъчеха да получат чисто от нечисто. Законът е тъй свят и съвършен, както е сам Бог. Той представя на човеците Божията правда. Затова и за човека е невъзможно да изпълнява със свои сили закона, понеже човешката природа е покварена и е станала съвсем различна от Божия характер. Делата на едно себелюбиво сърце са нечисти: защото „всяка наша правда е като омърсена дреха” (Исая 64: 6). MПБ 53.1

Макар законът да е свят, юдеите не можеха чрез него да постигнат никаква правда, като се стремяха да го спазват със собствена сила. Христовите ученици трябва да имат по-друга от фарисейската правда, ако искат да влязат в небесното царство. Бог им предложи в Своя Син съвършената правда на закона. Когато те разтворят сърцата си за Христа и Го приемат, в тях ще заживее пълнотата Божия, Неговата любов, и тя ще ги преобрази в Негово подобие. По такъв начин те ще получават като дар от Бога правдата, изисквана от закона. Но фарисеите отхвърлиха Христа, и понеже не разбраха правдата, „която е от Бога, и искат да поставят своята” (Римл. 10:3), те не пожелаха да се подчинят на правдата, която е от Бога.MПБ 53.2

Продължавайки по-нататък да проповядва, Исус показа на Своите слушатели какво значи да се изпълняват Божиите заповеди, а именно, че то значеше откриването на Христовия характер в човека, тъй както в Него всеки ден се откриваше сам Бог. MПБ 53.3