Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Мисли От Планината На Благословението - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First

    „И НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕ, НО ИЗБАВИ НИ ОТ ЛУКАВИЯ”

    Примамването към греха е изкушение, и то иде не от Бога, а от сатана и от злото, което е в нашите сърца. „Бог не е изкусител към зло, Той не изкушава никого” (Яков 1:13). MПБ 108.1

    Сатана се стреми да ни въведе в изкушение, за да се открие злото в нашия характер пред човеци и пред ангели и тогава Той може да претендира за нас като за Своя собственост. В символичното пророчество на Захария — сатана стои от дясно на ангела Господен и обвинява Исуса Йосидеков. Това показва положението, което сатана заема спрямо всяка душа, която Христос иска да привлече при себе си. Врагът ни въвлича в грях и тогава ни обвинява пред целия всемир, че не сме били достойни за Божията любов. Но „Господ рече на сатана: Господ да те смъмри сатано; да! Да те смъмри Господ, който избра Ерусалим. Не е ли това една главня, изтръгната из огън?” А на Исуса каза: „Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека с богати одежди” (Зах. 3:1-5). MПБ 108.2

    В Своята голяма любов Бог се опитва да развие и в нас ценните дарби на Своя Дух. Той допуска да се натъкваме на спънки, да понасяме преследвания и трудности, не за да ни бъдат за проклятие, а за най-голямо благословение. Всяко надвито изкушение, всяка храбро победена трудност ни дава нова опитност и подпомага развитието на нашия характер. Душата, която чрез Божията сила противостои на изкушението, изявява на земята и на небето, че Христовата благодат действа. MПБ 108.3

    Макар и да не трябва да се плашим от изкушението, колкото и голямо да е то, все пак трябва да се молим Бог да ни пази от такива положения, в които ние можем да бъдем заблудени от желанията на нашите лоши сърца. Когато изговаряме молитвата, на която Христос ни е научил, ние се предаваме на Божието ръководство и Го молим да ни води по сигурни пътища. Ние не можем да се молим с тази молитва сърдечно и същевременно да решаваме да вървим по собствените си пътища. Ние ще чакаме Божията ръка да ни води, ще се вслушваме, за да чуем думите му: „Този е пътят, ходете по него!” (Исая 30:21). MПБ 108.4

    Не е добре за нас да се колебаем и да преценяваме преимуществата, които предложенията на сатана биха ни дали. Грехът е нещастие и безчестие за всяка душа, която се повлича по него; но той е заслепяващ и измамлив и ни съблазнява с ласкателни примамки. Щом се одързостим да преминем на територията на сатана, ние се лишаваме от възможността да бъдем закриляни от Неговата мощ. Доколкото можем, ние трябва да затворим всеки вход, през който изкусителят би могъл да има достъп до нас. MПБ 109.1

    Молитвата „Не ни въвеждай в изкушение” включва едно обещание. Щом се предадем на Бога, ние имаме уверението: „Верен е Бог, Който няма да остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите” (1Кор. 10:13). MПБ 109.2

    Едничката закрила срещу лукавия е пребъдването на Христа в нашите сърца чрез вярата в Неговата правда. Изкушението затова има власт над нас, защото себелюбието още живее в сърцата ни. Но когато ние познаем великата Божия любов, тогава себелюбието ще ни се покаже в неговия грозен и отблъскващ вид и ние ще заискаме да го премахнем от душата си. Щом Светият Дух ни представи Христа в неговата светлина, нашите сърца се смекчават и смиряват — изкушението изгубва силата си и Христовата благодат променя характера. MПБ 109.3

    Христос никога не ще изостави една душа, за която Той е умрял. Душата може да Го изостави и да бъде победена от изкушения, но Христос никога не ще се отвърне от ония, за които е дал откуп собствения си живот. Ако нашите духовни очи биха могли да виждат по-добре, ние бихме видели души, които обременени с грижи и съкрушени от нещастия, отчаяно си желаят смъртта. Но ние бихме видели и ангели, които бързат да дойдат на помощ на тези изкушавани, стоящи пред пропастта, отблъсквайки назад злите ангели, и да напътват нозете им по сигурен път. Борбите, които се водят между тези две войнства, са също тъй действителни както онези на земните армии, и от изхода на тази духовна борба зависи вечната участ. MПБ 109.4

    И за нас се отнасят думите, които бяха отправени към Петър: „Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра” (Лука 22:31,32). Да благодарим на Бога — ние не сме оставени сами. Той, Който „толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16), не ще ни изостави в тази борба с богопротивника и с човеците. MПБ 110.1

    „Ето,” — казва Той — „давам ви власт да стъпвате на змии и скорпиони, и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди”. (Лука 10:19). Живейте във връзка с живия Бог и Той ще ви държи здраво за ръка и не ще ви остави. Познайте и повярвайте любовта, която Бог има към нас, и вие ще се уверите, че тази любов е една непроницаема защита срещу всички планове и нападения на сатана. „Името Господне е яка кула; праведният прибягва в нея и бива запазен” (Притчи 18:10). MПБ 110.2