„ПРАВО ЛИ Е ДА НАПУСНЕ ЕДИН МЪЖ ЖЕНА СИ?”

Между юдеите беше позволено, щото един мъж, поради каква и да е малка причина, да напусне жена си и жената тогава имаше право повторно да се омъжи. Този обичай обаче водеше до най-големи мизерии и грехове. В планинската проповед Исус ясно заяви, че не може да има никаква друга причина за развързване на брачната връзка, освен прелюбодеянието. Той каза: „Който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодейства” (Мат. 19:9). MПБ 60.2

Когато по-късно фарисеите попитаха Исуса, право ли е да се напущат, Той им напомни за установяването на брака при сътворението. Той каза: „Поради вашето жестокосърдечие ви е позволил Мойсей да напускате жените си; но отначало не беше така” (Мат. 19:8). Той им припомни славните дни в Едем, когато Бог беше казал, че всичко беше „много добре”. Тук бяха установени бракът и съботата — и двете за прослава на Бога и за благото на човеците. Когато Творецът вложи ръцете на светата двойка една в друга, Той каза: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат една плът” (Бит. 2:24). С това Той обяви закона за брака за всички Адамови чада до края на света. Онова, което сам Небесният Отец е намерил за добро, е един закон на най-голямо благословение и за развитие на човеците.MПБ 61.1

Както всички други поверени на човеците Божии дарби, така и бракът бе покварен поради греха; но целта на евангелието е да го възвърне отново към неговата първоначална чистота и красота. Както в стария, така и в новия завет съпружеското отношение символизира нежната и свята връзка между Христа и Неговия народ — спасените, които Той изкупи чрез страданията на Голгота. “ Не бой се! ” — казва Той, — “защото твоят Творец е твой съпруг — Господ Саваот е името Му — и твой Изкупител е Светият Израилев” (Ис. 54:4,5). В „Песен на песните” ние чуваме гласа на невестата: „Моят възлюбен принадлежи на мене, а аз — Нему”, и Той, който е за нея „личен между десетки хиляди” и „цял-прелест” (Песен на песните 5:10,16), казва: „Цяла си хубава, моя мила, петно няма на тебе!” (Песен на песните 4:7).MПБ 61.2

Когато по-късно ап. Павел писа на християните в Ефес, той каза, че Господ е направил мъжа за глава на жената, за да бъде неин закрилник и да свързва в едно членовете на семейството, тъй както Христос е глава на църквата и благодетел на пълното с тайни тяло. Затова Павел казва: „Както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. Вие, мъже, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез Словото; за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно или порок, или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна. Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича” (Ефес. 5:24-28). MПБ 62.1

Само Христовата благодат може да направи от брака това, за което Бог го беше определил — средство за благословение и за облагородяване на човечеството. Тогава и семействата на земята в своята простота, в мира и любовта си ще могат да представят небесното семейство.MПБ 62.2

Сега, както по времето на Христа, обществените отношения представляват един печален контраст на небесния идеал на тази свещена връзка. И все пак Христовото евангелие предлага една утеха за ония, които са намерили разочарование и огорчение там, където са се надявали да намерят приятелство и щастие. Търпението и кротостта, които Христовият Дух дава, ще услади тяхната горчива участ; сърцето, в което живее Христос, тъй ще се изпълни чрез Неговата любов с мир, че то не ще бъде повече разяждано от желанието да се привлича вниманието и съчувствието на други върху него. Чрез отдаване душата на Бога, Неговата мъдрост може да постигне това, което човешката мъдрост не може. Чрез изявлението на Неговата благодат сърца, които някога са били отчуждени или равнодушни, могат да се свържат по-тясно и по-здраво, отколкото чрез земна връзка на една любов, която не може да устои на пробата на изкушението. MПБ 62.3