Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Мисли От Планината На Благословението - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    „ВИЕ СТЕ СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА”

    Когато Исус говореше на народа, Неговите поучения бяха интересни и приковаваха вниманието на слушателите чрез сполучливи илюстрации из природата. Народът се беше събрал рано сутринта. Чудесното слънце се изкачваше все по-високо по синьото небе и прогонваше сенките, които се стелеха още по долините и по тесните планински пътеки. Великолепието на изгрева още не беше изчезнало, слънчевата светлина обливаше земята с блясъка си. Спокойната повърхност на езерото отразяваше златната слънчева светлина и в нея се оглеждаха розовите утринни облачета. Пъпки, цветя и листа блестяха с росните капки по тях, птиците пееха сладките си песни и цялата природа се усмихваше, радвайки се на новия ден. Спасителят погледна към събраните, после към изгряващото слънце и каза на учениците Си: „Вие сте светлината на света.” Както слънцето поемаше обикновения си път, разпръсквайки сенките на нощта и пробуждайки света за нов живот, тъй и Христовите последователи трябва да излязат с мисията си и да направят да светне небесната светлина върху ония, които се намират в тъмнината на заблудата и на греха. MПБ 39.2

    В ясната утринна светлина разположените по близките хълмове градове и села се виждаха добре и правеха панорамата още по-привлекателна. Затова Исус каза: „Град, поставен на хълм, не може да се укрие”. И по-нататък каза: „И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника и то свети на всички в къщи”. Повече от Исусовите слушатели бяха земеделци и рибари, чиито прости жилища се състояха само от една стая, в която единствен светилник трябваше да свети на всички в къщи. „Тъй — каза Той, — да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец”. MПБ 40.1

    Никоя друга светлина не е била полезна на човеците, нито пък ще бъде, освен светлината, която се излъчва от Христа. Исус, Спасителят, е единствената светлина, която може да просветли мрака на лежащия в грях свят. За Него е писано: „В Него беше животът и животът беше светлина на човеците” (Йоан 1:4). Получавайки от този живот, учениците можеха да бъдат носители на светлина. С Христовия живот в душата си, проявявайки Неговата любов в характера си, те стават светлина на света. MПБ 40.2

    Ние, човеците, нямаме в себе си никаква наша светлина. Без Христа ние сме като една незапалена свещ, подобно на луната, когато е далеч от слънцето; ние нямаме нито един-едничък лъч за тъмния свят. Но когато се обърнем към Слънцето на правдата, когато се свържем с Христа — тогава цялата ни душа се просветлява от блясъка на божественото присъствие. MПБ 40.3

    Христовите последователи трябва да бъдат нещо повече от светлината между човеците — те трябва да бъдат светлината на света. Исус казва на всички, които призовават Неговото име: - Вие се отдадохте на Мене, а Аз ви дадох на света като Мои представители! Както Отец беше изпратилMПБ 40.4

    Него на света, така — каза Той, — „ви изпращам Аз в света” . Както Христос изявяваше Отца, така и ние трябва да изявяваме Христа. Докато нашият Спасител е единственият източник на всяка светлина, Той ще бъде изявяван от човеците. Божиите благословения се раздават посредством човешки инструменти. Сам Христос дойде като Син Човешки. Човешкото, свързано с божественото естество не може да не засегне човечеството. Христовата църква, всеки отделен ученик на Спасителя — е определен от Небето инструмент, за да се открие Бог на човеците. Ангелите на славата чакат, за да дадат чрез тебе небесна светлина и сила на души, които са близо до гибел. Ще пренебрегнеш ли ти определената за тебе работа? О, тогава светът ще бъде лишен толкова много от обещаното влияние на Светия Дух! MПБ 41.1

    Исус обаче не казва на учениците си: „Направете вие да свети вашата светлина”; Той казва: „Оставете я да свети”. Когато Христос живее в сърцето, невъзможно е да се укрие светлината на Неговото присъствие. Ако ония, които изповядват, че са Христови последователи, не са светлината на света, това е, защото животворната сила ги е оставила; ако те не разпръсват никаква светлина — то е, защото те нямат връзка с Източника на светлината. MПБ 41.2

    През всички времена „духът Христов, който беше в тях”, е правил истинските Божии чада да бъдат светлина за съвременниците си. Така Йосиф беше един светилник в Египет; чрез своята чистота, чрез благотворителността и детинската си любов той представяше Спасителя всред един езически народ. По пътя за обещаната земя верните измежду израилтяните бяха светила за заобикалящите ги народи и чрез тях Бог беше изявен на света. От Данаила и неговите другари във Вавилон, от Мардохей в Персия се излъчваха светли сияния в мрака на царските палати. Тъй и Христовите ученици са определени да бъдат носители на светлина по пътя към небето. Чрез тях се открива милостта и добротата на Отца на човеците, които в мрака, в който живеят, имат фалшива представа за Бога. Виждайки добрите им дела — човеците ще прославят Бога; защото ще им се открие, че във Вселената царува един Бог, чийто характер заслужава да бъде прославен и подражаван. Божествената любов, която гори в сърцето, Христоподобната хармония, която се открива в живота — са за чадата на света като погледи в Небето, за да прославят Неговата красота. MПБ 41.3

    По такъв начин човеците се довеждат до там — да повярват в „любовта, която Бог има към нас” (1Йоан. 4:16) грешните и покварени сърца се очистват и преобразяват, за да застанат в славата Му непорочни в радост (Юда 24). Думите на Спасителя: „Вие сте светлината на света” показват, че на неговите последователи е възложена една всемирна мисия. По времето на Христа — себелюбието, гордостта и предразсъдъците бяха издигнали здрави и високи стени между пазителите на светилището и всички други народи на земята. Но Спасителят дойде, за да промени това положение. Думите от неговите уста звучаха различно от ученията на свещениците и равините. Христос събаря разделната стена, себелюбието, предразсъдъците за националност и учи на любов към цялото човечество. Той издига човека високо над неговия себелюбив кръгозор, Той премахва всички граници между различните страни и всички изкуствени различия в човешкото общество. Той не прави разлика между съседи и чужди, между приятел и враг, но ни учи да гледаме на всеки нуждаещ се като на наш ближен и на света като наш кръг за действие.MПБ 42.1

    Както слънчевите лъчи проникват до най-отдалечените кътчета на земята, така Бог желае и светлината на евангелието да достигне до всяка душа по цялата земя. Ако Христовата църква беше изпълнявала този план на Господа, тогава светлината би огряла всички, които сега са в тъмнината и сянката на смъртта. Вместо членовете на една църква да остават събрани за едно и да избягват всяка отговорност и всяко носене на кръст, те биха се разпръснали навсякъде по земята, за душевното спасение на другите. Така това „евангелие за царството” би се разнесло бързо по света. MПБ 42.2

    По такъв начин би се изпълнил Божият план, според който Той е призовал Своя народ от времето на Авраам в Месопотамия до днешно време. Той казва: „Ще те благословя ... и ще бъдеш за благословение” (Битие 12:2). Христовите думи, изказани чрез евангелския пророк, които са отразени в Планинската проповед, се отнасят за нас — за последния човешки род: „Дигни се, свети; защото дойде твоята светлина и слава Господня изгря над тебе!” (Исая 60:1). Ако над теб е изгряла Божията слава, ако ти си видял красотата на Оня, който е избран измежду десетки хиляди и Който е „цял прелест”, ако твоята душа е просветлена от присъствието на Неговата слава, тогава, това слово е отправено към тебе от твоя Господ. Стоял ли си с Христа на планината на преображението? — Долу, в долината на демоните има обвързани души, които чакат една дума, една молитва с вяра, за да бъдат освободени. MПБ 43.1

    Ние трябва не само да размишляваме за Христовата слава, но и да говорим за нейното величие. Исая не само видя Христовата слава, но и говори за нея. Размишлявайки върху чудната Божия любов, сърцето на Давид се разпали и той заговори високо. Той не можеше другояче — той трябваше да говори за онова, което беше видял и преживял. Кой би могъл да разбере чудния план за изкуплението, да види славата на Единородния Божий Син и да не свидетелства за него? Кой би могъл да размишлява за неизследимата любов, която се откри на Голготския кръст в Христовата смърт — за да не погинем ние, а да получим вечен живот — кой би могъл да види това и да не намери дума, за да възвеличи славата на Спасителя? MПБ 43.2

    „В Неговия храм всичко Го величие” (Пс. 29:9). Обичният израилев певец Го славеше с арфа: „Ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела. И когато човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, то и аз ще разказвам твоето величие!” (Пс. 145:5,6). MПБ 44.1

    Кръстът на Голгота трябва да бъде високо издигнат за всички човеци, за да бъдат душите им засегнати и мислите им, повлияни от Него. Тогава техните духовни способности ще бъдат оживени от божествената сила и те ще се отдадат в служба на делото Господне. Такива работници ще пръскат светлина над света и ще осветляват земята. MПБ 44.2

    Христос приема с радост всеки човешки инструмент, който му се е отдал всецяло. Той довежда човешкото във връзка с божественото, за да може да изяви на света тайните на въплътената любов. Говори за това, моли се за това, пей за това, разнасяй вестта за Неговата слава и продължавай да вървиш напред по пътя към небесния Ерусалим! MПБ 44.3

    Понесените с търпение изпитания, получените с благодарност благословения, понесените храбро изкушения, кротост, любезност, милост, проявена от сърце любов — това са слънчеви лъчи, които осветляват характера в противовес на тъмнината на себелюбивото сърце, в което никога не е гряла светлината на живота.MПБ 44.4

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents