„АКО ДЯСНАТА ТИ РЪКА ТЕ СЪБЛАЗНЯВА, ОТСЕЧИ Я И ХВЪРЛИ Я”

За да се попречи на разпространението на една смъртоносна болест по цялото тяло, всеки сам би дал да отрежат ръката му; колко повече би трябвало той да бъде съгласен да премахне от себе си онова, което застрашава живота на душата му! MПБ 58.3

Чрез евангелието трябва да се избавят пропаднали и отдали се в робство на сатана души, за да могат да вкусят от чудесната свобода на Божиите чада. Божията цел е да ги избави не само от страданията, които са неизбежна последица от греха, но и от самия грях. Порочната и покварена от греха душа трябва да бъде пречистена и преобразена, за да бъде облечена в славата Божия и да стане подобна на „образа на Неговия Син”. „Око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят” (1Кор. 2:9). Само вечността ще разкрие славното място, което преобразеният по Божие подобие човек ще заеме. MПБ 58.4

За да достигне това високо положение, човек трябва да пожертва всичко, което е спънка за душата му. Властта, която грехът има върху нас, зависи от нашата воля. Отдаването на нашата воля е сравнено с изваждане на окото или с отрязване на ръката. Често ни се струва, като че ли да се подчиним на Божията воля, значи да преминем живота си като онемели или осакатели. Но Исус казва, че е по-добре личното Аз да бъде заглушено, наранено и осакатено, по такъв начин ще можем да влезем в живота. Често онова, което се вижда като голямо нещастие, е само като преход за най-голямото щастие. MПБ 59.1

Бог е изворът на живота и ние можем да имаме живот само ако сме свързани с Него. Отделени от Бога, ние можем да разполагаме само за известно време с живота, но ние не притежаваме живота. „Но оная, която живее сладострастно, жива е умряла” (1Тим. 5:6). Само като подчиним волята си напълно на Бога, Той ще може да ни даде живот. Само когато отдали Му се всецяло приемем Неговия живот в себе си, ще ни бъде възможно да победим посочени-те тайни грехове. Наистина възможно е и ние да ги укриваме в сърцето си пред очите на човеците, но как ще устоим пред Бога? MПБ 59.2

Когато човек се противи в себе си и отказва да подчини волята си на Бога, той избира смъртта: защото за греха, където и да се замира той, Бог е пояждащ огън. Който си задържа греха и не иска напълно да скъса с него, той ще бъде унищожен от присъствието Божие, което унищожава греха. MПБ 59.3

Разбира се, това отдаване на Бога изисква една жертва; но това е жертване на низкото за възвишеното, на земното за духовното, на временното за вечното. Бог не иска да бъде волята ни унищожена, защото само чрез прилагане на волята си ние ще можем да вършим онова, което Той очаква от нас. Нашата воля трябва да Му бъде отдадена, за да може Той да ни я върне пречистена и доведена в хармония с божественото за да може Той чрез нас да разлива потоците на любовта и на силата Си. Колкото и горчиво и болезнено да се струва това отдаване на себелюбивото и упорито сърце, все пак „по-добро е за тебе”. Яков позна победата на побеждаващата вяра само когато се хвърли немощен и безпомощен на гърдите на ангела на завета, и само тогава получи титлата „Княз Божий”. Въоръженото множество на Исав застана мирно пред Якова, който накуцваше, и фараонът, гордият наследник на царския дом, се преклони пред него и го помоли за благословение. Така и „Начинателят на тяхното спасение” (Евр. 2:10) бе усъвършенстван чрез страдания. Чадата на вярата „от немощни станаха крепки” и „обърнаха в бяг чужди пълчища” (Евр. 11:34). Тъй „хромите ще грабнат плячката” (Исая 33:23) и слабите ще станат „като Давид и Давидовият дом — като ангел Господен” (Зах. 12:8). MПБ 60.1