„БЛАЖЕНИ КРОТКИТЕ, ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ НАСЛЕДЯТ ЗЕМЯТА”

Когато проследим блаженствата по ред на изброяването им, ние намираме едно постепенно напредване в християнската опитност. Който е решил да приеме Христа, който е понесъл страдание заради греха и заедно с Христа е преминал през училището на страданията, ще се научи от Божествения Учител и на кротост. MПБ 18.2

Търпение и кротост при несправедливо понесени страдания не се ценяха нито от езичници, нито от юдеи. Наистина, под влияние на Светия Дух за Мойсей е казано, че той бил най-кроткият човек на земята (Числа 12:3), но между неговите съвременници това не значеше много — то по-скоро будеше съжаление или даже презрение към него. Христос обаче причислява кротостта към добродетелите, които ни правят достойни за царството небесно. Божествената красота на тази чудесна добродетел е изявена в Неговия собствен живот и характер. MПБ 18.3

Исус „Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците” (Фил. 2:6,7). Той слезе до най-дълбоките низини на земния живот, общуваше с човеците не като цар, който изисква почести, но като такъв, чието призвание е да служи на другите. В Неговото същество нямаше и сянка от лицемерно благочестие или студена строгост. Изкупителят на света беше по естество по-високо от ангел; но с Неговото божествено величие беше примесена една кротост, едно смирение, които привличаха всички.MПБ 18.4

Исус не парадираше със Своята личност — в делата Му не изпъкваше Неговото собствено аз. Той подчиняваше всичко на волята на Отца. Когато Неговото дело на земята беше почти завършено, Той можа да каже: „Аз те прославих на земята; свърших делото, що Ми бе дал да изпълня” (Йоан 17:4). Той ни казва: ,,Поучете се от Мене; защото Съм кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:29). „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си” (Мат. 16:24). MПБ 19.1

Развенчайте собственото Аз и не допускайте повече то да владее в душата! MПБ 19.2

Който проникне в себеотрицанието, кротостта и смирението на Христа, ще трябва да каже заедно с Даниил, когато той видя един, подобен на Сина Човешки: „В мене сила не остана и видът на лицето ми се измени” (Дан. 10:8). Тогава нашата независимост и самомнителност, с които ние тъй обичаме да блестим, ще ни се покажат в истинската си светлина, като качества на силата на Сатана. Човешката натура е винаги склонна да оспорва правото на другия, но онзи, който се е поучил от Христа — е свободен от собственото Аз, от гордост и властолюбие; в неговото сърце има мир, защото собственото Аз се е предало на Святия Дух. Тогава ние не се грижим да завладеем най-високото място, ние не се стремим да привлечем вниманието на другите върху себе си, а знаем, че най-високото място за нас е при нозете на нашия Спасител. Ние гледаме на Исуса и чакаме неговата десница да ни води, слушаме неговия глас — Той да ни напътва. Апостол Павел е изпитвал това, защото той казва: „Разпнах се с Христа. И вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, който ме възлюби и предаде себе си за мене” (Гал. 2:19,20). MПБ 19.3

Когато ние приемем Христа да пребъде в нас, Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще запазва нашите сърца и души в Христа.MПБ 19.4

Животът на Спасителя на земята, макар и всред борби — беше един живот на мир. Докато вилнеещи врагове непрестанно Го преследваха, Той казваше: „Този, Който ме е пратил — е с Мен. Отец не ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно” (Йоан 8:29). Никакъв изблик на човешки или сатанински гняв не наруши мира на пълното Му общение с Бога. Той ни казва: „Мир ви давам, Моя мир ви давам” (Йоан 14:27). „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мен, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой на душите си” (Мат. 11:29). Носете с Мен игото на служенето за прослава на Бога и за въздигане на човечеството, и вие ще видите, че моето иго е благо, и бремето ми е леко. MПБ 20.1

Себелюбието е, което накърнява нашия мир. Докато нашето Аз е живо, ние винаги сме готови да го пазим от всяко огорчение, от всяко оскърбление, но ако личното Аз е умряло и животът ни е скрит с Христа у Бога — пренебрежението и унижението не ще ни причиняват болка. Ние ще сме глухи за всеки упрек, слепи за всяка подигравка и оскърбление. „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истината, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада; а другите дарби, ако са пророчества — ще престанат, ако са езици — ще замлъкнат, ако е знание — ще изчезне” (1Кор. 13:4-8). MПБ 20.2

Щастието, което е от земни източници, е също тъй променливо, както и самите източници, откъдето иде — а Христовият мир е постоянен и траен. Той не зависи от обстоятелствата на живота, не зависи от големината на земното богатство, нито от числото на приятелите ни. Христос е източникът на живата вода и щастието, което Той дава, не преминава.MПБ 20.3

В дома, в който се изявява Христовата кротост, жителите му ще бъдат щастливи. Кротостта не възбужда спорове и не отвръща с лоша дума, а усмирява буйния дух и излъчва една благост, от която се повлияват всички в дома. Там, където се проявява кротост, семейството на земята ще стане част от голямото семейство на небето. MПБ 21.1

За нас би било много по-добре да страдаме лъжливо наклеветени, отколкото да се обременяваме да отмъщаваме на враговете си. Духът на омразата и на отмъщението води началото си от Сатана и причинява само вреда на оня, който храни такъв дух. Сърдечното смирение, онази кротост, която е плод на пребъдването в Христа, е истинската тайна на благословението. Господ „прославя смирените със спасение” (Пс. 149:4). MПБ 21.2

Кротките „ще наследят земята”. Стремежът към себевъзвишение доведе греха в света и нашите първи родители изгубиха властта над тяхното царство — онази красива земя. Чрез себеотрицание Христос изкупи погиналите и Той казва, че и ние трябва да побеждаваме, както Той победи (Откр. 3:21). Чрез смирение и себеотдаване ние можем да станем Негови сънаследници, когато кротките ще наследят земята и ще се зарадват на пълен мир (Пс. 37:11). Обещаната на кротките земя не ще бъде подобна на тази — помрачена от сенките на смъртта и на проклятието. „Но ние според обещанието Му очакваме ново небе и нова земи, на които обитава правда” (2Петр. 3:13). „Нищо проклето не ще има вече и престолът на Бога и на Агнеца ще бъде там и Неговите слуги ще Му служат” (Откр. 22:3). MПБ 21.3

Там няма разочарование, няма мъки, няма грях, никой не ще каже — болен съм. Там няма да има погребални шествия, няма траур, няма смърт, няма раздяла, няма съкрушено сърце. Но там ще бъде Исус — там ще има мир. „Не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който се смилява за тях, ще ги води и ще ги заведе при извора водни” (Исая 49:10). MПБ 21.4