ДУХЪТ НА ЗАКОНА
„НЕ ДА НАРУША СЪМ ДОШЪЛ, А ДА ИЗПЪЛНЯ”
Христос възвести посред гръмотевици и светкавици Божия закон от Синайската планина. Божията слава обгръщаше нейния връх като пояждащ огън и цялата планина се тресеше от Божието присъствие. Целият народ лежеше в смирение на земята и слушаше със страхопочитание свещените предписания на закона. Какъв контраст със сцените на Планината на блаженствата! Под слънчевото небе, в безмълвна тишина, нарушавана само от песента на птиците, Исус разясняваше принципите на Своето царство. И все пак, макар че в оня ден Той говореше на народа с изпълнени от любов думи, Той им разкриваше принципите на същия закон, който беше възвестен от Синай. MПБ 44.5
Когато законът се даде, Израил беше тъй много закоравял от дългото робство в Египет, че беше нужно да се изяви величието на Бога, за да им подейства словото; и Той им се изяви като Бог на любовта. „Господ дойде от Синай, и яви им се в Сиир; осия от планината Фаран, и дойде с десетки хиляди светии; от десницата му излезе огнен закон за тях. Ей, възлюби племената; всичките му светии са под ръката ти; и седяха при нозете ти, за да приемат думите ти” (Второзак. 33:2,3) MПБ 45.1
Бог изяви на Мойсей Своята слава в ония чудни думи, които останаха ценно наследство за всички времена: „Господ, Господ Бог милосърден и състрадателен, дълготърпелив, който изобилва с милост и с вярност; който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях” (Изх. 34:6, 7). MПБ 45.2
Законът, който беше даден на планината Синай, беше един израз на принципите на любовта; той беше за цялата земя едно откровение на закона на небето. Той беше даден чрез един Посредник, изговорен беше от Оня, който има сила да доведе сърцата на човеците в съгласие с неговите принципи. Бог изяви целта на Своя закон, като каза на израилтяните: „И ще ми бъдете свети люде” (Изх. 22:31).MПБ 45.3
Но Израил не можа да разбере духовното естество на закона — много често тяхното привидно послушание беше само едно спазване на външните форми и церемонии, а не отдаване сърцето на Величието на любовта. Когато в характера и живота Си Исус представяше светите, благородните и възвишените добродетели Божии и обясняваше безсмислието на само церемониалното послушание, юдейските началници не разбираха Неговите думи и не ги приемаха. Според тяхното мнение Той гледаше твърде повърхностно на изискванията на закона; и когато Той им обясняваше истините, които бяха душата на предписаното им от Бога богослужение, те Го обвиняваха, че нарушавал закона, защото те гледаха само на външното. MПБ 46.1
Христовите думи, макар и спокойно изговорени, бяха изпълнени със сериозност и сила, които запленяваха сърцата на множеството. Те очакваха да чуят едно повторение на мъртвите предания и изисквания на равините, но напразно. Те се учудваха на учението Му, „защото Той ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници” (Мат. 7:29). MПБ 46.2
Фарисеите забелязаха голямата разлика между начина на тяхното поучаване и това на Господа. Те видяха, че величието, красотата и чистотата на истината упражняваха дълбоко влияние върху душите на мнозина. Божествената любов и нежност на Спасителя привличаше сърцата на людете. Книжниците виждаха, че чрез Неговите поучения цялото съдържание на наставленията, които те бяха давали на народа, се превръщаше в нищо. Той събори разделната стена, която бяха издигнали тяхната гордост и тяхното себелюбие, и те се страхуваха, че ако Го оставят, Исус съвсем би отклонил народа от тях. Затова те Го преследваха с решителна враждебност, надявайки се да намерят случай да възбудят у народа негодувание против него и по такъв начин да направят възможно за Синедриона да издейства Неговото осъждане и смърт. MПБ 46.3
Докато проповядваше на планината, Исус беше следен от техни пратеници и, когато Той разясняваше принципите на правдата, фарисеите заявиха, че Той учел против дадените на Синай заповеди. Спасителят не каза нищо, което би могло да разколебае вярата в религията и постановленията, които бяха дадени чрез Мойсей; защото всеки лъч божествена светлина, която великият израилев водач беше дал на народа Си, той беше получил чрез Христа. Докато мнозина си казват, че Исус дошъл да премахне закона, Спасителят заявява съвсем определено Своето становище относно Божиите заповеди:MПБ 47.1
„Да не мислите”, — каза Той, — „че Съм дошъл да наруша закона или пророците”.MПБ 47.2
Създателят на човеците, Законодателят заявява, че Той няма за цел да премахне заповедите. Всичко в природата, от най-малката прашинка до грамадните светове в небесата, е подчинено на Неговия закон и от подчинението на тези закон зависи редът и хармонията в природата. Също така има и твърдо установени възвишени принципи на правдата, които управляват живота на всяко разумно същество, и от съгласието с тези принципи зависи благополучието на Вселената. Божият закон е съществувал още преди този свят да бъде създаден. Ангелите се управляват по неговите принципи, и за да бъде земята в хармония с небето, трябва и човеците да се подчиняват на божествените нареждания. Христос запозна човеците с Божия закон още в Едемската градина, „когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост” (Йов 38:7). Христовата мисия на земята се състоеше не в това да премахне закона, но чрез Своята благодат да възвърне човеците отново към послушание спрямо божествените предписания.MПБ 47.3
Любимият ученик, който слушаше Исусовите думи от планината и много време след това ги записа по внушението на Светия Дух, говори за закона като за едно никога непреставащо задължение. Той казва: „Грехът е престъпване на закона” и „всеки, който върши грях, престъпва закона” (1Йоан. 3:4). Той показва ясно, че законът, за който говори — е „старата заповед, която сте имали от началото” (1Йоан, 2:7), значи Той говори за закона, който съществуваше още по времето на сътворението и бе повторен от Синай. MПБ 48.1
Говорейки за закона, Исус казва: „Не съм дошъл да наруша, а да изпълня”. Тук Той си служи с думата „изпълня” в същия смисъл, в който я употреби, когато каза на Йоан Кръстител, че така е прилично, „да изпълним всичко, що е право” (Мат. 3:15), т. е. да изпълним изискванията на закона, да дадем пример за пълно съгласие с волята Божия. MПБ 48.2
Неговата мисия беше „да възвеличи и прослави закона” (Исая 42:21). Той трябваше да разкрие божествения характер на закона, да представи неговите широкообхватни принципи и да обясни неговата вечна задължителност. MПБ 48.3
За божествената красота на Христовия характер дори и най-благородните и издигнати човеци имат само една слаба представа. За нея Соломон, подбуден от Светия Дух, казва: „Личен между десетки хиляди. . . и цял той е прелест” (Песен на песните 5:10,16); и когато Давид Го видя в пророчески дух, се провикна: „Ти си най-прекрасен от синовете човешки!” (Пс. 45:2). Исус, точното подобие на Своя Отец, сиянието на Неговата слава — отреклият се Изкупител, беше през време на живота Си на земята един жив образ на естеството на Божия закон. Чрез Неговия живот стана явно, че Небесна любов и Християнски принципи лежат в основата на закона на вечната правда. MПБ 48.4
Исус каза: „Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне” (Мат. 5:18). Чрез Своето лично послушание на закона — Той свидетелства за неговия непроменим характер и доказа, че чрез Неговата благодат законът може да бъде съвършено изпълнен от всеки син и от всяка дъщеря на Адам. От планината Той каза, че няма да премине нито най-малката точица от закона, докато всичко не се изпълни — всичко, което се отнася до човешкия род, всичко, което е във връзка с изкупителния план. Той не учи, че някога законът ще бъде премахнат, а отправя погледа към последната граница на човешката мисъл и ни уверява, че законът ще запази своя авторитет чак до онова време. Затова и никой не може да приеме, че Неговата задача е била да премахне предписанията на закона. Докато има небе и земя, ще съществуват и небесните принципи на Божия закон. Неговата правда ще стои „като планина” (Пс. 36:6) и ще бъде източник на благословения, Който излива потоците, за да освежава земята. MПБ 48.5
Понеже Божият закон е съвършен и затова непроменим, за грешните човеци е невъзможно от само себе си да изпълняват неговите изисквания. Но тъкмо затова дойде нашият Изкупител. Неговата мисия беше да доведе човеците отново в съгласие с принципите на Божия закон, като ги прави съпричастни на божественото естество. MПБ 49.1
Когато ние се откажем от греховете си и приемем Христа за наш Спасител, тогава се възвеличава законът. Апостол Павел казва: „И тъй, унищожаваме ли закона чрез вяра? Съвсем не, а утвърдяваме закона” (Римл. 3:31). MПБ 49.2
Обещанието на новия завет е: „Ще вложа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им” (Евр. 10:16). Докато символите, които сочеха на Христа като на Агнец Божий, който трябваше да отнеме греховете на света, престанаха със смъртта на Христа, принципите на правдата, изложени в Десетте заповеди, са непроменими като вечния Божий трон. Нито една заповед не е обявена за невалидна, нито една йота или точка не е променена Ония принципи, които бяха дадени на човека в Рая като закон на живота, ще си останат непроменени и в наново възстановения Рай. Когато на земята бъде наново възстановен Едем, всички същества под слънцето ще се подчиняват на божествените закони на любовта. MПБ 49.3
„Твоето слово, Господи, е навеки утвърдено” (Пс. 119:89). „Всичките му заповеди са непоколебими; утвърдени са до вечни векове, като са направени във вярност и правота” (Пс. 111:7,8). „Отдавна зная от Твоите свидетелства, че Ти си ги учредил завинаги” (Пс. 119:152). MПБ 50.1