„ИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ, ТЪРСЕТЕ И ЩЕ НАМЕРИТЕ, ХЛОПАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ОТВОРИ”

За да няма никаква възможност за неверие, за погрешно разбиране или за неправилно тълкувание на тези думи, Господ повтаря трикратно обещанието. Той копнее, щото тия, които търсят Бога, да вярват в Него като в такъв, Който може всичко и затова добавя: „Защото всеки, който иска, получава, който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.” Господ не поставя никакви условия, освен да гладуваме за Неговата милост, да следваме съвета Му и да копнеем за Неговата любов. MПБ 119.1

„Искайте”. Чрез искането или моленето вие показвате, че познавате нуждите си, и ако молите с вяра, ще получите. Господ е гарантирал това със словата Си и ще го удържи. Когато идвате пред Него с искрено душевно съкрушение, вие не бива да се страхувате, че би било дръзко да измолвате онова, което Господ е обещал. Ако Го молите за благословения, от които се нуждаете, за да усъвършенствате характера си по Христовия образ, вие имате уверението от Господа, че се молите за нещо, което Той ще ви даде според обещанието Си. Самото ваше съзнание, че сте грешници — е вече достатъчно основание, за да се измоли Божията благодат и милост. MПБ 119.2

Не при условие, че трябва да бъдете святи, можете да дойдете при Бога, а само със силното желание да бъдете освободени от него от всички грехове и очистени от всичко лошо. Едничкото, което ние винаги можем да поднасяме пред Господа, е нашата голяма нужда, нашето крайно безпомощно състояние, което ни кара да чувстваме крайна нужда от Бога и Неговата изкупителна мощ. MПБ 119.3

„Търсете”. Не се задоволявайте да имате копнеж само за Божието благословение, но и за Бога. Запознайте се с Бога и бъдете тихи. „Търсете и ще намерите”. Бог ви търси и копнежът, който вие имате да дойдете при Него, е вследствие притеглянето на Неговия Дух. Отстъпете на това притегляне. Христос се застъпва за нуждата на изкушаваните, на заблудилите се и на отпадналите от вярата, Той се старае да ги доведе в общение със Себе Си. „Ако Го потърсиш, Той ще бъде намерен от тебе'” (1Лет. 28:9). MПБ 119.4

„Хлопайте”. Ние идваме при Бога с особена покана и той чака да ни посрещне в мястото на среща с Него. Първите ученици, които последваха Господа, не се задоволиха с един кратък разговор из пътя с Него, а казаха: „Рави (което значи: Учителю), де живеещ? ... Дойдоха прочее и видяха де живее, и останаха при Него тоя ден” (Йоан 1:38,39). Така и ние можем да дойдем в най-близко общение с Него. „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия” (Пс. 91:1). Нека ония, които копнеят за Божието благословение, да хлопат и да чакат на благодатната врата и да казват с твърдо упование: Ти, Господи, си казал, че „който иска, получава; който търси, намира, и който хлопа, ще му се отвори”.MПБ 120.1

Исус гледаше на ония, които се бяха събрали, за да слушат словото му, и от сърце желаеше, щото това голямо множество да познае Божията милост и любов. За да им представи по-ясно тяхната нужда и Божията готовност да им дава, Той им представя мислената картина на едно гладно дете, което иска хляб от земния си баща. „Има ли между вас човек, който ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?” Тук Исус се позовава на естествената нежна любов на един баща към детето му и казва: „И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!”. Никой любящ баща не би могъл да се отвърне от сина си, когато този е гладен и го моли за хляб. Би ли допуснал някой, че той може да бъде тъй несериозен със своето дете, да го измъчва с това, като първо възбужда надежда у него и после го разочарова? Би ли му обещал той да му даде добра и силна храна и после да му предложи камък? И би ли трябвало сега някой така да безчести Бога като мисли, че Той няма да обръща внимание на молбите на чадата си? MПБ 120.2

„Ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!” (Лука 11:13). Светият Дух — е най-големият от всички дарове. Всички „добри дарби” са събрани в Него и сам Творецът не може да ни даде нищо по-голямо, нищо по-добро. Когато молим Господа да се смили над нас в нуждата ни да ни напътва със Святия Си Дух, Той не ще се отвърне от нашите молитви. Възможно е родители да се отвърнат от гладуващите си деца; но Бог никога не може да остави без внимание вика на нуждаещите се и копнеещи сърца. По чудно нежен начин описва сам Той Своята любов. За ония, които в дните на помрачение си мислят, че Бог не им обръща внимание, се отнася казаното в Исая: „Сион рече: Иеова ме е оставил и Господ ме е забравил. — Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да се не смили над чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал” (Исая 49:14—16). MПБ 121.1

Всяко обещание в словото Божие може да ни служи за предмет на нашата молитва, като се наблягаме на дадената дума. От каквото и духовно благословение да се нуждаем, наша привилегия е да си го измолваме чрез Исуса. Ние можем с детинска простота да излагаме на Господа всичко, от каквото се нуждаем, както нашите временни нужди, като се молим за храна и облекло, така и духовните, като Го молим за хляба на живота и дрехата на Христовата правда. Вашият Небесен Баща знае, че вие се нуждаете от всичко това и ви кани да му го искате. Само в Исусовото име може да се получи всяко благоволение и Бог желае да почетете това име чрез това, като задоволява нуждите ви според голямата Си щедрост. MПБ 121.2

Но не забравяйте, че когато идвате при Бога като при ваш Баща — вие се признавате за Негови чада; вие не само се доверявате на Неговата доброта, но се и подчинявате във всичко на Неговата воля и знаете, че Неговата любов е непроменима. Вие се предавате Нему, за да вършите делото Му. На ония, на които беше казал да търсят първо царството Божие и Неговата правда — Исус даде обещанието: „Искайте и ще ви се даде.”MПБ 122.1

Даровете на Ония, Който има всяка власт на небето и на земята, принадлежат на Божиите чада — дарове толкова ценни, че стават наша собственост само чрез скъпата кръв на Изкупителя, дарове, които задоволяват най-дълбокия копнеж на сърцето, дарове, които остават за вечността — се получават от тези, които идват при Бога като малки деца. Приемете Божиите обещания като ваша собственост, предлагайте ги Нему като Негови собствени думи, и вие ще получите пълната радост. MПБ 122.2