„ДА СЕ СВЕТИ ТВОЕТО ИМЕ”

Осветяването на Божието име изисква да изговаряме с най-голямо благоговение думите, с които назоваваме най-висшето същество. „Свято е, преподобно е Неговото име!” (Пс. 111:9). Ние никога и в никакъв случай не бива да употребяваме лекомислено Божиите имена и титли. При молитвата ние влизаме в мястото за среща с Всевишния и трябва да заставаме в свято страхопочитание пред Него. Ангелите закриват лицата си в Негово присъствие; херувимите и блестящите и свети серафими се приближават при Неговия трон с тържествено страхопочитание — колко повече би трябвало ние — слаби и грешни същества, да идваме пред Него, нашият Създател, с благоговение!MПБ 99.1

Но да се осветява името на Господа, означава нещо повече от това. Ние можем, подобно на юдеите в Христово време, външно да показваме най-голямо благоговение и все пак непрестанно да безчестим името на Бога. Името на Господа е „човеколюбив и милосърден, дълготьрпелив, многомилостив и истинен, Който пази правдата и показва милост..., Който прощава вина, престъпление и грях” (Изх. 34:5,7). За Христовата църква е писано: „Ще я наричат — Господ наша правда”. Това име получава всеки Христов последовател. То е наследството на Божието чадо. Семейството се нарича по името на бащата. По време на големите страдания и бедствие на Израилевия народ пророк Еремия се молеше: „Ние се наричаме с Твоето име — недей ни оставя!” (Еремия 14:9).MПБ 99.2

Това име се пази свято от ангелите в небето и от жителите на непадналите в грях светове. Когато се молиш: „Да се свети Твоето име”, ти се молиш, това име да се освети в този свят, в тебе. Бог те е признал за Свое чадо пред човеци и ангели — моли го да не посрамваш „почтеното име, с което се именувате” (Яков 2:7). Бог те изпраща като свой представител в света — с всяка постъпка в живота си ти трябва да изявяваш Божието име. А това изисква — да притежаваш Неговия характер. Ти можеш да освещаваш Неговото име, да Го представяш на света само ако в личния си живот и характер представяш живота и характера на Бога, а това можеш да правиш само чрез приемането на Христовата благодат и правда. MПБ 99.3