Неговите думи тук описват един човек, който бърза да открие грешките на другите. Когато мисли, че е открил някаква грешка в характера или живота на своя ближен, той става особено ревностен, за да разгласи тази грешка. Исус казва, че характерната черта, която се развива в тази дейност, тъй неподобаваща на един християнин — изобличаваната грешка е като греда, в сравнение с една съчица. Липсата на духа на търпението и любовта, е която ни кара да виждаме дребните неща толкова големи. MПБ 114.3

Ония, които не са преживели съкрушението на едно пълно отдаване на Христа, не проявяват в характера си благотворното влияние на Спасителевата любов. Те представят фалшиво кроткия любезен дух на евангелието и нараняват скъпи души, за които Исус е умрял. Според сравнението, с което си служи Спасителят — тоя, който проявява осъдителен дух, е по-голям грешник от оня, когото той обвинява, защото той не само че върши същия грях, но добавя и високомерие и осъждение към него. MПБ 114.4

Христос е единственият и истински образец на характера, и който сочи себе си като образец за други — се поставя на Христовото място, тъй като Отец е предал всеки съд на Сина (Йоан 5:22), то оня, който дръзва да съди подбудите за постъпките на други, си позволява незаконно вмешателство в привилегиите на Божия Син. Човеци, които искат да бъдат съдници и критикари — застават на мястото на антихриста, „който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи (както Бог) в Божия храм и представя себе си за Бог” (2Сол. 2:4). MПБ 115.1

Грехът, който има най-нещастни последици е студеният, критикуващ, непримирим дух, който характеризира фарисейството. Когато религиозната опитност е лишена от любов, тогава Христос не е там — слънчевата светлина на Неговото присъствие липсва и никаква неуморна дейност, никаква нехристиянска ревност не може да замести любовта. Човек може да притежава чудна способност да открива грешките на другите, но който храни такъв дух, нему Исус казва: „Лицемерецо, извади първо гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.” Който върши някаква неправда, е и първият, който подозира неправда у други и осъждайки другия, той се опитва да прикрие и извини собствения си грях. Чрез греха човеците получиха познание за злото и щом съгрешиха първите двама, те започнаха да се обвиняват взаимно, както това прави човешката природа винаги, когато не е обладана от Христовата благодат. MПБ 115.2

Когато човеците хранят този дух на обвинение, те не се задоволяват само с това да обърнат вниманието на ближния си върху предполагаемата грешка, но ако не могат с благи средства да го накарат да постъпва тъй, както те намират за добре те пристъпват към принуждение. Доколкото им е възможно те заставят насилствено ближния си да приеме техните схващания за правото. Така правеха юдеите по времето на Христа и така е постъпвала църквата винаги, когато е загубвала Христовата благодат. Като не притежаваше силата на любовта тя си служеше със силната десница на държавата за да укрепи принципите си и да наложи своите религиозни догми. Тук лежи тайната на всички религиозни закони, издавани когато и да било, и тайната на всички преследвания от Авел до наше време. Христос не принуждава хората, а ги привлича при себе си; единственото насилие, което той прилага е принуждението на любовта. Когато църквата търси подкрепата на светската власт, ясно е, че липсва силата Христова — Божествената любов. MПБ 115.3

Но трудността лежи във всеки отделен член на църквата и тук трябва да започне и лекуването. Исус заповяда на обвинителя първо да извади гредата от собственото си око, да се откаже от осъдителен дух, да изповяда и остави собствените си грехове, преди да се опитва да поправя другите, защото той казва: „Няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод” (Лука 6:43). Този осъдителен дух, който вие храните, е лош плод и доказва, че цялото дърво е лошо. Безполезно е да се представяте в собствената си правда; вие се нуждаете от промяна на характера си; тази промяна трябва да се е извършила у вас, преди да сте в състояние да поправяте други, защото: „От онова, което препълва сърцето, говорят устата” (Мат. 12:34). MПБ 116.1

Когато в живота на някоя душа настане криза и вие се опитвате да й дадете съвет или наставления, вашите думи ще упражняват добро влияние само дотолкова, доколкото вашият пример и характер се съгласуват с тях. Вие трябва да сте добри преди да можете да правите добро. Вие не можете да упражнявате влияние, което да променя другите, преди вашето собствено сърце да се е смирило, очистило и смекчило чрез Христовата благодат. Но ако у вас се е извършила тази промяна, за вас ще е тъй естествено да живеете за благословение на другите, както за розовия храст е естествено да дава своите благоухаещи цветове, или за лозата — гроздовете си. MПБ 116.2

Ако Христос във вас е „надеждата на славата”, вие не ще имате желание да наблюдавате другите, за да изобличавате грешките им; вместо да гледате да ги обвинявате и осъждате вие много повече ще се стараете да помагате, да благославяте и да спасявате. Когато срещате заблудени, вие ще следвате съвета: „Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен” (Гал. 6:1). Вие ще си спомняте колко често и вие сте грешили и колко тежко ви е било да се върнете отново на правия път, след като сте се отклонили от него. Вие не ще тласкате брата си в по-голяма тъмнина, но съчувствайки му от сърце, ще му обясните опасността, в която се намира. MПБ 117.1

Който често поглежда към кръста на Голгота и си представя ясно, че неговите грехове са завели Спасителя дотам, никога не ще отива да сравнява своята вина с тази на ближния си. Който живее в сянката на Голготския кръст, не може да има дух на осъждане или на надменност. MПБ 117.2

Само когато почувствате, че можете да отдадете собственото си аз и дори живота си, за да спасите един заблуден брат, вие сте извадили гредата из собственото си око и така сте станали способни да помагате на ближния си — тогава вие можете да се приближите до него и да докоснете сърцето му. MПБ 117.3

Никога още никой не е бивал избавен от греховете си чрез упреци или укори; но поради това вече мнозина са били отблъсвани от Христа и са заключвали сърцата си за най-добрите наставления. Кроткият дух, благият характер може да избави заблудения и да покрие множество грехове. Откровението на Христа във вашия характер ще има преобразяваща мощ над всички, които идват в съприкосновение с вас. Оставете Христос да живее всеки ден във вас и Той ще прояви у вас творческа сила на словото Си — едно тихо, нежно, но мощно и убедително влияние, за да бъдат преобразени с други думи в красотата на нашия Господ Бог. MПБ 117.4

„НЕ СЪДЕТЕ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ”

„НЕ ДАВАЙТЕ СВЯТО НЕЩО НА КУЧЕТАТА”