Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Мисли От Планината На Благословението - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First

    „ОБИЧАЙТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ”

    Исусовото учение: „Не се противете на злия”, беше за отмъстителните юдеи корав залък и те негодуваха помежду си; но сега Исус добави един още по-силен израз: „Чули сте, че е било казано: Обичай ближния си, а мрази неприятеля си. Но аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят, за да бъдете чада на вашия Отец, който е на небесата.”MПБ 69.2

    Това беше духът на закона, който равините бяха превърнали в една студена и строга книга на закона. Те считаха себе си за по-добри от другите човеци и вярваха, че като са по рождение израилтяни, те са сигурно под особената Божия милост. Но Исус обърна вниманието им върху духа на Опрощаващата Любов, която единствено можеше да служи за доказателство, че някой е ръководен от възвишени мотиви, отколкото митарите и грешниците, които те презираха.MПБ 69.3

    На слушателите си Той посочи за пример Управителя на вселената, когото нарече с новото име „вашия Отец”, за да им покаже колко нежно се грижеше Бог за тях. Той каза, че Бог се грижи за всяка изгубена душа, че „както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които му се боят” (Пс. 103:13). Такова описание на Бога за човеците е дадено само в Библията. Езичеството учи човеците да гледат на най-висшето същество като на такова, което всява страх вместо любов — едно разгневено същество, което трябва да бъде омилостивявано чрез жертви, а не като на един баща, който изсипва над чадата си даровете на любовта си. Дори израилтяните бяха заслепени за ценните поучения на пророците относно Бога, че това изявление на Неговата бащина любов им се видя като нещо ново, за пръв път дадено на света.MПБ 70.1

    Юдеите вярваха, че Бог обича само онези, които му служат — според техните схващания тия, които изпълняваха вярно нарежданията на равините — а всички останали човеци бяха под Неговата ненавист и проклятие! Исус — обратното - казваше, че целият свят — добри и зли — се намира под слънчевата светлина на Неговата любов. Тази истина те можеха да видят даже и от природата, „защото Той оставя своето слънце да грее над лоши и добри и праща дъжд на праведни и неправедни” (Мат. 5:45).MПБ 70.2

    Не е някаква скрита в земята собствена нейна сила, чрез която тя всяка година дава даровете си и продължава движението си около слънцето. Не, Божията ръка движи планетите и направлява движението по точни определени пътища. Чрез Неговата сила се редуват лято и зима, време за сеитба и време за жетва, ден и нощ редовно; чрез Неговото слово виреят растенията, появяват се листата и цъфтят цветята. Всяко благо, което получаваме, всеки слънчев лъч, всяка капка дъжд, всеки залък храна, всеки миг от живота е дар на неговата любов.MПБ 70.3

    Докато ние бяхме още без любов и непримирими, „омразни и мразещи се един-друг”, нашият Небесен Баща се смили над нас. Тогава „се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците. Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост”. (Тит 3:3-5). Така и Неговата любов, ако я приемем, ще ни прави любезни и сърдечни не само спрямо ония, които ни се харесват, но и спрямо заблудените, спрямо най-виновните и най-грешните. MПБ 71.1

    Божии чада са тия, които са съпричастни на божественото естество. Не земно положение, не рождение, не националност или религиозни привилегии ни отличават като членове на божественото семейство, а само любовта — любов, която обгръща всички човеци. Даже грешници, чиито сърца още не са се съвсем затворили за влиянието на Божия Дух, са чувствителни към любезните обноски и отвръщат на любовта с любов, както и на омразата с омраза. А само Божият Дух отвръща на омразата с любов. Да бъдеш към неблагодарните и злите любезен, да правиш добро на ония, от които не можеш да очаква такова — това са характерни белези на царствената небесна фамилия, сигурни доказателства, чрез които чадата на Всевишния показват своето високо положение. MПБ 71.2