„ВСЯКО НЕЩО, КОЕТО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПРАВЯТ ЧОВЕЦИТЕ НА ВАС, ТАКА И ВИЕ ПРАВЕТЕ НА ТЯХ”

Уверявайки ни в Божията любов към нас, Исус ни вменява в дълг да се обичаме помежду си, като включва всички човешки отношения в един всичко обхващащ принцип. MПБ 122.3

Юдеите се грижеха за това какво щяха да получат — те се стараеха да си осигурят онази власт, почит и служба, която според тяхното убеждение им се падаше. А Христос ни учи, че нашата грижа трябва да бъде не колко ще получим, а колко можем да дадем. Мярката за нашите задължения към другите ние намираме в това, което бихме счели за мярка на техните задължения към нас. MПБ 122.4

В отношенията ви с другите поставяйте се на тяхното място, старайте се да разберете добре техните чувства, техните трудности, разочарования, радости и скърби; изравнете се с тях и тогава постъпвайте така, както бихте желали да постъпят с вас, ако бяхте на тяхно място. MПБ 123.1

Това е истинското правило на справедливостта и го е равнозначещо с думите на закона: „Да обичаш ближния си както себе си.” Това е главната тема в ученията на пророците — то е основният закон в небето и ще се проявява във всички, които са станали способни да живеят в светото Божие общество. MПБ 123.2

Това златно правило е принципът на истинската любезност и най-вярната му илюстрация ние виждаме в живота и характера на Христа. О, какво сияние на благост и красота се излъчва от всекидневния живот на нашия Спасител! Същият дух ще бъде проявен и у Неговите чада. Ония, в които живее Христос, ще бъдат обкръжени от една божествена атмосфера. Техните бели дрехи на чистота ще издават благоуханието на Божията градина, лицата им ще отразяват Христовата светлина и ще осветляват пътеката за разклатените и уморени нозе. MПБ 123.3

Всеки, който притежава истинския идеален характер, трябва да проявява и състраданието и нежността на Христа. Влиянието на благодатта смекчава сърцето, пречиства и облагородява чувствата и буди едно божествено нежно чувство. MПБ 123.4

Но това златно правило има и едно още по-дълбоко значение. От всеки, който чрез богатата Божия благодат е станала един домоуправител, Бог изисква той да дава от своите блага на намиращите се в невежество и мрак души така, както той би желал да получава на тяхно място. Апостол Павел казва: „Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени” (Римл. 1:14). От всичко, което знаете за Божията любов, от всички богати дарове на неговата благодат, които вие сте получили повече от някоя помрачена, пропаднала душа — вие сте длъжни да отделяте и за нея. MПБ 123.5

Също така е и с благата и благословенията на този живот — едно по-голямо притежание на такива ни прави длъжници към ония, които са сравнително по-малко облагодетелствани. Притежаваме ли имоти или макар само удобствата на този живот, тогава ние имаме същото важно задължение да се грижим за болните, вдовиците и сираците така, както бихме желали да се грижат за нас, ако бяхме на тяхно място. MПБ 124.1

Това златно правило ни учи на същата истина, дадена вече в Планинската проповед: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”. Каквото правите на другите, добро или зло, сигурно ще ви се върне в благословение или проклятие, защото каквото дадем — такова ще получим. Дадени на други — земни благословения често се връщат на дарителя обратно в същата форма, а във време на нужда често те се връщат четирикратно според Небесната мярка. Освен това обаче, даже в този живот всички благодеяния се възнаграждават от Бога чрез едно по-изобилно изливане на Неговата любов и това е един сбор от всичката небесна слава и нейните съкровища. Извършено зло също се връща обратно — всеки, който лекомислено е обезсърчил или осъдил някого, сам ще трябва да мине по пътя, по който е тласнал другия и ще почувстваха какво са преживели другите поради липсата у него на състрадание и любов. MПБ 124.2

Божията любов е, която е наредила това. Бог желае ние да намразим нашето коравосърдечие и да разкрием сърцата си, за да може Исус да живее в тях — тогава вместо лошото ще се яви добро, и онова, което е изглеждало като проклятие ще се превърне в благословение. MПБ 124.3

Принципът на това златно правило е истинският принцип на християнството — всяко негово съкращение е измама. Една религия, която ни заблуждава да отдаваме малка стойност на души, които Христос ценеше тъй високо, че отдаде живота Си за тях, една религия, която би ни направила нехайни спрямо човешките нужди, страдания или права — е фалшива религия. Когато пренебрегваме правата на бедните, страдащите, грешните — ние се показваме като Христови предатели, и понеже толкова много приемат Христовото име, а в живота си отричат Христовия характер — затова християнството има толкова малко мощ в света. По този начин се скверни името на Господа. MПБ 125.1

За апостолската църква от дните, когато славата на възкръсналия Спасител я осияваше, е писано, че „никой не казваше, че нещо от имота му е негово”. „И никой от тях не беше в лишение”. „И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Исуса и голяма благодат почиваше над всички тях.” „И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха” (Деян. 4:32,34,33; 2:46,47). Ние можем да претърсим Небето и земята и няма да намерим тъй мощно изявена истина като тази, която се проявява в дела на милост към ония, които се нуждаят от нашето съчувствие и помощ. Това е истината, която е в Христа. И когато ония, които изповядват Исусовото име, ще прилагат принципите на това златно правило, тогава благовестието ще бъде придружавано от същата сила, както по време на апостолите. MПБ 125.2