„И КОГА СЕ МОЛИШ, НЕ БЪДИ КАТО ЛИЦЕМЕРИТЕ”

Фарисеите имаха определени часове за молитва и когато дойдеше време, ако те се намираха — както често се случваше — на улицата или на пазара, посред бързащите човешки тълпи или където и да било, те заставаха на едно място и произнасяха с висок глас формалните си молитви. Такова богослужение, което служеше само за да се прославят те с благочестието си, беше безпощадно укорено от Господа. При все това Той не презираше публичната молитва, а и сам се молеше заедно с учениците Си пред множеството. Той учеше, че личната молитва не трябва да бъде публична, а в тихо благоговение да достига само до ушите на Бога, Който чува от всякъде — такива молитви не биваше да бъдат подслушвани от никакво любопитно ухо. MПБ 78.1

„А ти кога се молиш, влез в скришната си стая”. Имай едно място за тайната си молитва. Исус си имаше избрани места, където да се разговаря с Бога, и ние трябва да си имаме такива. Ние често имаме нужда да се уединим на такова местенце, колкото и да е скромно то — където можем да бъдем насаме с Бога. MПБ 78.2

„Помоли се на твоя Отец в тайно”. В Исусовото име ние можем с детинско доверие да дойдем в Божието присъствие и не е нужно никой човек да ни бъде посредник, чрез Исуса ние можем да разкрием сърцето си на Отца, Който ни познава и люби. MПБ 78.3

В тайно, където освен Бога никое око не ни вижда и никое ухо не ни чува, ние можем да разкрием най-съкровените си желания и копнежи пред Отца, Който е изпълнен с безкрайна милост. В усамотението, когато душата е застанала тихо пред Бога, гласът, който винаги отговаря на човешката нужда, ще говори на сърцата ни. MПБ 78.4

„Господ е много милосърден и състрадателен” (Яков 5:11). С неуморима любов Той чака да чуе изповедта на съгрешилите и да приеме разкаянието им. Той очаква благодарност от нас, както майката очаква признателна усмивка от любимото дете. Той желае ние да разберем колко сериозно и нежно копнее сърцето Му за нас. Той ни кани да дойдем при Него, за да може Той да взема участие в нашите трудности, да облекчи мъката ни чрез любов, да излекува раните ни, за да станем ние, които сме слаби — силни чрез Неговата сила, и които сме празни, да се изпълним с Неговата пълнота. Никой, който е идвал при Него, не е бил разочарован, защото: „Които обръщаха поглед към Него, просияваха и лицата им няма да се по срамят” (Пс. 34:5). MПБ 79.1

Който търси Бога в тайно, казва му нуждите си и Го моли за помощ, не ще моли напразно. „Твоят Отец, който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве”. Ако приемаме Христа за наш всекидневен придружител, ние ще чувстваме около нас силите на невидимия свят, и като гледаме постоянно към Исуса ще станем подобни на неговия образ. Гледайки на Него — ние ще бъдем преобразени — характерът ни ще стане благ, прекрасен и облагороден за небесното царство. Вследствие постоянното общение с нашия Господ, ние ще растем в чистота, святост, сърдечност, познание и мъдрост. Ние ще получаваме едно божествено възпитание и ще го проявяваме в живота си чрез трудолюбие и ревност. MПБ 79.2

Душата, която всеки ден се обръща в сериозна молитва към Бога за помощ, подкрепа и сила, ще следва благородните внушения, ще има ясно познание за истината и дълга си, възвишени цели в живота си и постоянен глад и жажда за правдата. Чрез продължителна връзка с Бога, ние ще можем да даваме и на другите, с които общуваме — от светлината, мира и спокойствието, които изпълват нашето сърце. Силата, която ние получаваме чрез молитвата, съединена с постоянното старание да бъдем предпазливи и внимателни, ще ни прави способни за нашите всекидневни задължения и при всички обстоятелства ще ни запазва духа на мира. MПБ 79.3

Когато се приближим при Бога, сам Той ще влага в устата ни думите, които трябва да изговорим, за да прославим името Му. Той ще ни научи на ангелските песни, с които да благодарим на Небесния Баща. Всяка постъпка в живота ни ще разкрива светлината и любовта на живеещия в нас Спасител. Оня, който живее един живот на вяра в Божия Син — не ще бъде тревожен от външни трудности. MПБ 80.1