ДАРБИ НА СВЕТИЯ ДУХ

Талантите, които Христос поверява на Своята църква, представляват най-вече дарбите и благословенията, разпределени от Светия Дух. “Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг - да говори със знание чрез същия Дух; на друг - вяра чрез същия Дух, а пък на друг - изцелителни дарби чрез единия Дух; на друг - да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг - да разпознава духове; на друг - да говори разни езици, а пък на друг - да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно” (1 Кор. 12:8-11). Не всички получават едни и същи дарби, но на всеки служител на Учителя е обещана някаква дарба на Духа. ПХ 154.1

Преди да напусне учениците Си, Христос “духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух” (Йоан 20:22). Пак Той казва: “И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми” (Лука 24:49). Но до времето след възнесението дарът не е получен в пълнотата си. Изливането на Духа се получава едва когато с вяра и молитва учениците се предават напълно на Неговото въздействие. Тогава небесните блага се поверяват на Христовите последователи по особен начин. “Като възлезе на високо, плени плен и даде дарове на човеците.” “А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал”, Духът, “който разделя на всеки по особено, както му е угодно” (Ефес. 4:8.7, 1Кор. 12:11). Дарбите са вече наши в Христос, но истинското им притежание зависи от това дали сме приели Божия Дух. ПХ 154.2

Обещанието на Духа не се цени така, както би трябвало. Неговото изпълнение не се осъзнава така, както би могло да бъде. Отсъствието на Духа е онова, което прави евангелското проповядване толкова безсилно. Може да се притежава всяка естествена или придобита надареност, начетеност, талант, красноречие; но без присъствието на Божия Дух никое сърце няма да бъде докоснато, никой грешник няма да бъде спечелен за Христос. От друга страна, ако са свързани с Христос, ако дарбите на Духа са техни, най-клетите и нищожните от Неговите ученици ще имат сила, която ще говори на сърцата. Бог ще ги направи в проводник за проявава на най-висшето влияние във Вселената. ПХ 154.3