ИЗГУБЕНАТА ОВЦА

С този случай Христос не припомня на слушателите си думи от Писанието, а призовава техния собствен опит да свидетелства. Широко разпрострелите се плата на изток от Йордан предлагат богати пасбища за стадата. Не една заблудила се овца се е скитала през пустинята и по гористите бърда. Потърсени единствено от грижовните овчари, те отново се връщат в кошарата. Измежду слушателите на Исус има овчари, както и собственици на добитък, така че всеки разбира сравнението: “Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не отива след изгубената докле я намери?”. ПХ 83.6

Презираните от вас, казва Исус, са собственост на Бога. Те Му принадлежат както по сътворение, така и по изкупление. В Неговите очи стойността им е голяма. Подобно на овчаря, който обича овцете си до такава степен, че не намира спокойствие при липсата дори само на една от тях, Бог, и то в безмерна степен, обича и най-окаяната душа. Хората могат да не признават изискванията на любовта Му, могат да са се отдалечили от Него и да са избрали друг учител и господар, но въпреки това са Негова собственост и Той копнее да намери Своите. “Както овчарят дири стадото си в деня, когато се намира между разпръснатите си овце, така и Аз ще подиря овцете Си и ще избавя от всичките места, гдето бяха разпръснати в облачния и мрачен ден” (Езек. 34:12). ПХ 84.1

В притчата овчарят тръгва да търси само една овца - най-малкото число, което може да съществува. Следователно, ако има дори само една изгубена душа, Христос би дал живота Си за нея. ПХ 84.2

Отдалечилата се от стадото овца е най-безнадеждното от всички създания. Овчарят трябва да я потърси, защото сама не знае как да се върне в стадото. Същото е и с отдалечилата се от Бога душа. Тя е в същото безнадеждно състояние, в каквото е и изгубената овца. Без помощта на Божията любов никога не би могла да се върне при Бога. ПХ 84.3

Щом овчарят забележи, че липсва макар и само една овца, не се успокоява, докато гледа останалото стадо, и не си казва: „Та аз имам още деветдесет и девет, които са на сигурно място в кошарата, и ако тръгна сега и търся липсващата, това ще е мъчително! Нека тя сама си дойде. Тогава доброволно ще й отворя вратата на кошарата!”. Напротив! Нищо подобно не си казва овчарят. Щом разбере, че е изчезнала дори само една, той се изпълва с тъга и безпокойство. Отново брои и преброява стадото и когато се увери, че наистина липсва една овца, не си ляга да спи. Той оставя деветдесет и деветте в кошарата и тръгва да търси заблудилата се. И колкото по тъмна и бурна е нощта, колкото по-опасни са пътеките, толкова е по-голяма грижата му и толкова по-старателни са търсенията му. Той полага възможно най-големи усилия с единствения стремеж да намери отново нещастната заблудена овца. ПХ 84.4

И какво облекчение изпитва, когато чуе в далечината слабото й блеене. Вървейки по посока на звука, той преминава най-стръмните склонове и стига чак до края на пропастта. И така, рискувайки своя живот, продължава да я търси, а все по-отслабващият глас на овцата му показва, че трябва да бърза, защото над нея надвисва смъртта. Най-после усилията му са възнаградени. Изгубената овца е намерена отново! Той не й се кара, че му е причинила толкова много умора и грижи. Не я подкарва пред себе си с камшик. Дори не я повежда към дома, а в радостта си вдига треперещото създание на раменете си. Ако пък е примряла или наранена, я взема в ръце, притиска я в обятията си, за да може топлината от неговото сърце да й възвърне живота. ПХ 84.5

Слава на Бога, че не ни дава да си представим печалната картина на овчар, завръщащ се без игубената овца. Притчата не говори за провал, а за успеха и радостта, които идват от възстановяване на изгубеното. Ето го божественото уверение, че нито една от заблудилите се овце на Божието стадо няма да бъде изоставена, нито една няма да бъде оставена в заблуда. За всеки, който се подчини, Христос ще даде живота Си, за да го изведе от пътеките на разруха и грях. ПХ 85.1

Обезкуражена душо, насърчи се, колкото и лошо да е поведението ти! Не мисли, че Бог не може да прости престъпленията ти и няма да ти позволи да дойдеш в присъствието Му. Бог предприема първата стъпка. Още докато си в бунт срещу Него, Той е тръгнал да те търси. С любящо като на овчаря сърце Пастирят оставя деветдесет и деветте и навлиза в пустинята, за да търси изгубената. Той прегръща с любещите си ръце примрялата, наранена и близка до умиране душа и радостно я отнася до кошарата, където ще бъде на сигурно място. ПХ 85.2

Евреите учат, че грешникът трябва да се покае преди Бог да прояви любовта Си към него. Според тях покаянието е дело, чрез което се спечелва благоволението на Небето. Точно тази мисъл подтиква фарисеите да извикат с почуда и гняв: “Този приема грешници!”. Според тях само на покаялите се трябва да се позволява да се приближават до Него. Но с притчата за изгубената овца Христос учи, че сме спасени не защото сме потърсили Бога, а защото Бог ни е потърсил. “Няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха” (Римл.З:11-12). Не се покайваме, за да може Бог да ни обича, но Той ни разкрива Своята любов, за да можем да се покаем. ПХ 85.3

Когато заблудената овца влезе отново в кошарата, признателността на овчаря се изразява в радостни песни. Той кани съседите и приятелите си, като им казва: “Радвайте се с Мене, че намерих изгубената овца”. Когато и един заблуден човек е отново върнат в кошарата чрез върховния Пастир на овцете, небето и земята се свързват в песен на благодарност и хвала. ПХ 85.4

“Също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.” Вие, фарисеи - казва Спасителят - се смятате за облагодетелствани от небето. Мислите, че сте в сигурност благодарение на собствената си правда. Но знайте, че ако не се нуждаете от покаяние, Моята мисия не се отнася за вас. Дошъл съм да помогна точно на тези, които осъзнават своята окаяност и греховност. Небесните ангели се интересуват точно от тези изгубени, които вие презирате. Оплаквате се и се надсмивате, когато някоя от тези души идва при Мене. Но трябва да знаете, че ангелите се радват за това и техните песни на триумф огласяват небесните дворове. ПХ 85.5

Равините твърдят, че в небето има радост, когато умре някой, съгрешил срещу Бога. Но Исус учи, че за Бога унищожението не е нещо естествено. Онова, на което се радва цялото небе, е възстановяването на божествения образ в душите, създадени от Него. Когато някой, потънал в греха, се върне при Бога, среща критика и недоверие. Не липсват хора, които поставят под съмнение искреността на покаянието и тихо шепнат: “Не е стабилен, няма да устои”. Такива хора не вършат Божието дело, а това на Сатана, обвинителя на братята. Чрез тези критики лукавият се надява да обезкуражи човека и да го отдалечи още повече от надеждата и от Бога. Каещият се грешник обаче нека размишлява върху радостта на небето от възвръщането на всяка една изгубена овца. Нека се осланя на Божията любов и в никакъв случай да не се оставя да бъде обезкуражен от презрението и подозрението на фарисеите. ПХ 85.6

Равините разбират, че притчата на Христос се отнася за митарите и грешниците, но тя има и един още по-дълбок смисъл. Чрез изгубената овца Спасителят представя не само отделните грешници, но и света, който изцяло е изгубен и е унищожен от греха. Земята е само един атом от обширните владения, над които Бог господства. И все пак този малък непокорен свят - изгубената овца - е по-скъп в очите Му, отколкото са деветдесет и деветте други, които не са се отдалечили от кошарата. Христос, обожаваният от небесните войнства Началник, напуска славата и почестите, на които се радва при Отец, за да спаси този изгубен свят. Той напуска световете, които не са съгрешили, деветдесет и деветте, които Го обичат, и идва на нашата земя, за да бъде “наранен поради нашите престъпления и бит поради нашите беззакония” (Исая 53:5). Бог се отдава в лицето на Своя Син, за да изпита радостта да приема отново изгубената овца. ПХ 86.1

“Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чеда; а такива и сме, затова светът не познава нас, защото Него не позна” (1 Йоан 3:1-3). Христос казва: “Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света”(Йоан 17:18), “за да допълняме недостатъка на скърбите на Христа - заради Неговото тяло, което е църквата” (Кол. 1 :24). Всяка спасена от Христос душа е призвана да работи в Негово име за спасение на изгубените. Израил пренебрегна да направи това. Дали не се пренебрегва това дело и днес от наричащите се Христови ученици? ПХ 86.2

Колко заблудени от греха ваши познати сте потърсили и сте довели в кошарата, скъпи читателю? Не си ли давате сметка, че когато загърбвате тези, които ви изглеждат безинтересни, пренебрегвате душите, които Спасителят търси и за които Той се е жертвал? Точно в този момент може би те имат най-голяма нужда от съчувствие. Във всяко молитвено събрание има човешки души, жадуващи за почивка и мир. Те може би изглеждат равнодушни, но не са безчувствени към действието на Светия Дух. Мнозина от тях могат да бъдат спечелени за Спасителя. Ако не бъде отведена в кошарата изгубената овца тя продължава да се скита, докато намери гибелта си. Много души завършват с провал поради липсата на подпомагаща ръка, която да ги спаси. Изглежда, че тези заблудени може би са се закоравили, но ако бяха се наслаждавали на същите привилегии, на които се радват и другите, може би душите им щяха да станат по-възвишени и да придобият по-големи способности за някоя полезна кариера. Ангелите състрадават на тези заблудени. Те плачат, когато очите на хората остават сухи и когато сърцето им не е отворено за милостта. ПХ 86.3

Колко рядко се среща дълбоко съчувствие към изкушаваните и заблудените! Колко необходимо е Христовият дух да вземе в нас подобаващото му се място и Азът да се смали.ПХ 86.4

Притчата за игубената овца прозвучава като укор към поведението на фарисеите. Вместо да признае, че критиката им към Него е основателна, Исус осъжда проявяваното от тях презрение към бирниците и грешниците. Той не прави това явно, за да не се затворят сърцата им за истината. Чрез Неговата илюстрация могат да се докоснат до онова, което Бог очаква от тях и което те пренебрегват. Ако са истински пастири, тези водители на Израил ще извършат делото на пастири. Те биха проявявали състраданието и любовта на Христос и биха Му сътрудничили в Неговата мисия. С отказа си да извършат това показват, че претенциите им за благочестие са плод на въображението им. Много от тях не приемат Христовото порицание, но има и такива, които са убедени в думите Му. След възнесението на Христос в небето Светият Дух слиза върху тях и те се присъединяват към учениците на Христос, за да извършат описаното в притчата дело. ПХ 87.1