Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Притчи Христови - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Глава 11—НОВО И СТАРО

    (Матей 13:51, 52)

    Докато поучава хората, Христос също образова и Своите ученици за бъдещата им работа. Във всички Негови напътствия има уроци за тях. След като дава притчата за мрежата, Той ги пита: „Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме”. В друга притча им разкрива тяхната отговорност по отношение на истината, която са получили. „Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо” (Мат.13:51, 52).ПХ 53.1

    Стопанинът не крие съкровището, с което се е сдобил. Той го изважда, за да го сподели с другите. И то се увеличава, когато е използвано. Стопанинът притежава ценни неща — стари и нови. Така Христос учи, че истината, поверена на учениците Му, трябва да се споделя със света. Когато се разпръсква познанието за тази истина, то ще нараства.ПХ 53.2

    Всеки, който приема евангелската вест в сърцето си, ще копнее да я разгласява. Божествено родената любов на Христос трябва да намери начин да бъде изразена. Онези, в които живее Христос, ще разказват своята опитност, своя път стъпка по стъпка, ръководен от Светия Дух — своя глад и жажда за познание на Бога и на Исус Христос, Когото Той е пратил. Ще споделят резултатите от своето изследване на Писанието, молитвите си, агонията на душите си и Христовите думи към тях: „Прощават ти се греховете.” Неестествено е да запазиш в тайна тези истини и всички, които са изпълнени с Христовата любов, не биха го сторили. Според степента, в която Господ ги е направил пазители на святата истина, в тях ще нараства желанието и другите да получат същото благословение. И когато разгласяват богатите съкровища на Божията благодат, ще им бъде дадена още по-голяма милост от Христос. Ще имат сърце като на малко дете с простичко и безрезервно послушание. Душата им ще жадува за светостта и все повече скъпоценни истини и благодат ще им бъдат разкрити, за да ги споделят със света.ПХ 53.3

    Великото хранилище на истината е Божието слово — писаното слово, книгата на природата и книгата на духовните преживявания с Бога в човешкия живот. Това са съкровищата, от които Христовите работници трябва да черпят с пълни сили. В търсенето на истината те трябва да зависят от Бога, а не от човешка интелигентност — от велики мъже, чиято мъдрост е глупост пред Него. Чрез избраните от него средства Господ ще дарява познание за Себе Си на всяка търсеща Го душа.ПХ 53.4

    Ако Христовият последовател вярва на словото Му и го прилага, няма наука в естествения свят, която не би могъл да схване и оцени. Нищо друго не би му предоставило средства, за да предаде истината и на другите. Природните науки са съкровищница от познания, от която всеки ученик в училището на Христос може да черпи.ПХ 53.5

    Съзерцавайки красотата на природата, изучавайки нейните уроци при обработването на почвата, растежа на дърветата, чудните дела по земята, морето и небето — ние ще придобием ново възприятие за истината. Всички тайни, свързани с отношенията между Бога и човека, дълбочината на Неговата мъдрост и съд, видени в човешкия живот — всички те представляват хранилище, богато на съкровища.ПХ 53.6

    Именно в писаното Слово познанието за Бога е най-ясно разкрито за падналия човек. Това е съкровищницата на неизследимите Христови богатства.ПХ 54.1

    Божието слово включва както писанията на Стария завет, така и на Новия. Единият не е пълен без другия. Христос заявява, че истините от Стария завет са еднакво ценни с тези от Новия. Той е също толкова Изкупител в началото на света, като е и днес. Преди да облече Своята божественост в човешка плът и да дойде в нашия свят, евангелската вест е предавана от Адам, Сет, Енох, Матусал и Ной. Авраам носи вестта в Ханаан, а Лот — в Содом. От поколение на поколение верни вестители свидетелстват за идващия Спасител. Церемониите на еврейския народ са постановени от Христос. Той е основата на тяхната жертвоприносителна система, великият образ на всички техни религиозни служби. Кръвта, проливана при принасянето на жертвите, сочи към саможертвата на Божия Агнец. Всички жертвоприносителни символи са изпълнени в Него. ПХ 54.2

    Христос — изявен от патриарсите, символизиран в жертвената служба, представен в закона и разкрит от пророците — е богатството на Стария завет. В Своя живот, Своята смърт и възкресението Си, както е изявен от Светия Дух, Той е съкровището и на Новия завет. Нашият Спасител, блясъкът на славата на Отец, е и двата завета — Старият и Новият.ПХ 54.3

    Апостолите трябва да тръгнат и да свидетелстват за Христовия живот, смърт и ходатайнствена служба, предсказани от пророците. Христос в Неговото смирение, чистота и святост ще бъде тяхната тема. И за да проповядват евангелието в неговата пълнота, те трябва да представят Спасителя не само както е изявен в живота и ученията Му, но и както е предсказан от пророците в Стария завет и символизиран в службата на жертвоприношения.ПХ 54.4

    В Своите учения Христос представя старите истини, на които Сам Той е автор - истини, които е изговорил чрез патриарсите и пророците, но сега хвърля нова светлина върху тях. Колко различно се оказва значението им! В Неговите разяснения има поток от светлина и духовност. Той обещава, че Светият Дух ще просвещава учениците, за да може Божието слово винаги да бъде открито за тях. Ще бъдат способни да изявяват истините му с нова красота.ПХ 54.5

    Откакто е изговорено първото обещание за изкупление в Едем, животът, характерът и посредническата служба на Христос са предмет на изучаване от човешкия ум. Всеки интелект, чрез когото Светият Дух работи, представя тези теми в нова светлина. Истините за изкуплението могат постоянно да се развиват и разширяват. Макар и древни, те са винаги нови и постоянно разкриват пред търсещия истината по-велика слава и по-могъща сила. Във всяка епоха има ново развитие на истината, на Божията вест до хората от това поколение. Всички древни истини са важни и съществени; новата истина не е независима от старата, но я разширява. Само когато разбираме старите истини, можем да схванем новите. Когато пожелава да разкрие пред учениците Си истината за Своето възкресение, Христос започва „от Моисей и от всички пророци” и „тълкуваше писаното за Него във всичките Писания” (Лука 24:27). Но именно светлината, сияеща в новото тълкуване на истината, прославя старото. Онзи, който отхвърля или пренебрегва новото, не притежава и старото. За него то губи жизнената си сила и се превръща в безжизнена форма.ПХ 54.6

    Някои изповядват, че вярват и проповядват истините от Стария завет, като в същото време отхвърлят Новия. Но като отказват да приемат Христовите учения, показват липса на вяра в изреченото от патриарсите и пророците. „Защото ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мене; понеже той за Мене писа” (Йоан 5:46). И така няма истинска сила в техните поучения дори от Стария завет.ПХ 55.1

    Мнозина, които твърдят, че вярват и проповядват евангелието, допускат подобна грешка. Оставят настрана старозаветните писания, за които Христос заявява: „Те свидетелстват за Мен” (Йоан 5:39). Отхвърляйки Старият завет, те реално отхвърлят и Новия; защото и двата са части на неразривно цяло. Никой не може правилно да представи Божия закон без Евангелието, или Евангелието без закона. Законът е въплътено евангелие, а евангелието е изявения закон. Законът е коренът, а евангелието ароматния цвят и принесеният плод.ПХ 55.2

    Старият завет хвърля светлина върху Новия, а Новият - върху Стария. Всеки един от тях е откровение на Божията слава в Христос. И двата представят истини, които сериозния търсач постоянно ще открива нови дълбини при тълкуването им.ПХ 55.3

    Истината в Христос и чрез Христос е неизмерима. Ученикът на Писанието сякаш съзерцава извор, който се задълбочава и разширява, докато той се вглежда в дълбините му. В този живот няма да разберем напълно тайнството на Божията любов в даряването на Неговия Син за умилостивение на греховете ни. Делото на нашия Изкупител на тази земя е и винаги ще бъде предмет, който ще разгръща до крайност представите ни. Човек може да подлага на изпит всяка своя умствена способност, за да разбере тази тайна, но умът му само ще се натоварва и преуморява. И най-прилежният изследовател ще види пред себе си едно безкрайно, безбрежно море.ПХ 55.4

    Истината - такава, каквато е в Исус - може да бъде преживяна, но никога обяснена. Нейната височина, широчина и дълбочина надхвърлят човешкото познание. Можем да напрягаме въображението си до крайност, но дори и тогава ще видим само неясните очертания на любовта, която е така необяснима, така висока до небесата и в същото време се е привела до земята, за да отпечата Божия образ в човешкия род.ПХ 55.5

    Въпреки това за нас е възможно да разберем всичко, което можем да понесем за божественото състрадание. То се открива на смирената, каеща се душа. Ще разберем Божието състрадание до степента, с която оценяваме саможертвата Му за нас. Когато изследваме Божието слово със смирение в сърцето си, пред нас ще се разкрие великата тема на спасението. Тя ще става все по-ярка, докато се взираме в нея, и в стремежа си да я обхванем, височината и дълбочината й ще се увеличават непрестанно.ПХ 55.6

    Животът ни трябва да бъде свързан с живота на Христос. Трябва непрекъснато да черпим от Него, да се храним от Него — Живия Хляб, слязъл от небето. Да черпим винаги от чистия извор, раздаващ непрекъснато изобилните си съкровища. Ако поставяме Господа винаги пред себе си, позволявайки на сърцата си да преливат в благодарност и хвала към Него, ще имаме постоянна свежест в религиозния си живот. Молитвите ни ще приемат формата на разговор с Бога, както бихме си говорили с приятел. Той лично ще ни разкрива Своите тайни. Често ще ни завладява сладкото чувство за присъствието на Исус около нас. Сърцата ни ще горят отвътре, когато Той се приближава, за да общува с нас така, както го е правил с Енох. Когато това е истинското преживяване на християнина, в живота му се наблюдава простота, смирение, кротост и скромност на сърцето, което показва на всички с Кого е свързан — че е бил с Христос и се е учил от Него.ПХ 55.7

    За притежаващите този духовен опит, християнската религия ще се изяви като съживителен, всепроникващ принцип, като жива, действена, духовна енергия. Ще бъде разкрита свежестта, силата и радостта на вечната младост. Сърцето, което приема Божието слово, не е като изпаряващ се водоем, нито като пропукан резервоар, който губи съкровищата си. То е като планински поток, захранван от неизчерпаеми извори, чиито хладки, искрящи води стремително се спускат от скала на скала, освежавайки изморения, жадния и обременения.ПХ 56.1

    Този духовен опит дава на всеки учител на истината качествата, които го превръщат в представител на Христос. Духът на Христовото учение ще придаде сила и правота на неговите разговори и молитви. Свидетелството му за Исус няма да бъде ограничено и безжизнено. Проповедникът няма да проповядва отново и отново една и съща поредица от беседи. Умът му ще бъде отворен за непрестанно просвещение от Светия Дух.ПХ 56.2

    Христос казва: „Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот… Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене… Духът е, който дава живот…, думите, които съм ви говорил, са дух и живот” (Йоан 6:54-63).ПХ 56.3

    Когато се храним с Христовата плът и пием Неговата кръв, в служенето ни ще се изявява вечният живот. Няма да има застояли, преповтаряни мисли. Еднообразното, монотонно проповядване ще престане. Старите истини ще бъдат представяни в нова светлина. Ще има ново разбиране за истината, яснота и сила, които всички ще могат да разграничават. Имащите привилегията да слушат подобно богослужение, в случай че се подадат на влиянието на Светия Дух, ще почувстват съживителната сила на новия живот. В тях ще бъде разпален огънят на Божията любов. Възприятията им ще бъдат пробудени да различават красотата и величието на истината.ПХ 56.4

    Верният домакин представлява това, което всеки учител на деца и младежи трябва да бъде. Ако направи Божието слово свое съкровище, той непрестанно ще известява нова красота и нова истина. Когато учителят разчита на Бога в молитва, Христовият Дух идва върху него и Бог работи чрез него, действайки с Духа върху умовете на другите. Духът изпълва съзнанието и сърцето със сладка надежда, кураж и библейски образи и всичко това се предава на юношите под негово ръководство.ПХ 56.5

    Изворите на небесен Мир и радост, бликнали в душата на учителя чрез словото на Вдъхновението, ще се превърнат в мощна река с влияние, благославящо всеки, свързан с този човек. Библията няма да е досадна книга за ученика. С помощта на мъдрия учител словото ще става все по-желателно. То ще бъде като хляба на живота и никога няма да остарее. Неговата свежест и красота ще привличат и очароват децата и младежите. Ще бъде като изгряващо над земята слънце, даряващо непрестанно светлина и топлина, без никога да се изчерпва. ПХ 57.1

    Божият свят, възпитаващ Дух е в Неговото слово. Една светлина, нова и скъпоценна, сияе от всяка страница. Разкрива се истината; думите и изреченията стават ясни и подходящи за случая, докато Божият глас говори на душата.ПХ 57.2

    Светият Дух обича да говори на младите и да им открива съкровищата и красотите на Божието слово. Обещанията, изречени от великия Учител, ще запленят чувствата им и ще съживят душата с духовна сила, която е божествена. В плодоносния ум ще се развие близост с небесното, която ще служи като барикада срещу изкушенията.ПХ 57.3

    Думите на истината ще имат все по-голяма важност и ще придобиват широта и пълнота на смисъла, за които никога не сме предполагали. Привлекателността и богатствата на словото имат трансформиращо влияние върху ума и характера. Светлината на божествената любов ще осветява сърцето като вдъхновение.ПХ 57.4

    Оценяването на Библията се задълбочава с нейното изучаване. В която и посока да тръгне, ученикът ще открива изявени безкрайната мъдрост и любов на Бога.ПХ 57.5

    Смисълът на еврейската церемониална система не е напълно разбран. Широкообхватните и дълбоки истини са завоалирани в нейните ритуали и символи. Евангелието е ключът, който отключва нейните тайни. Тези истини са разкрити чрез познание на спасителния план. Наша привилегия е да разбираме тези прекрасни теми. Нужно е да познаваме в дълбочина Божиите неща. Ангелите копнеят да проникнат в истините, разкрити на хората, които с покаяни сърца изследват Божието слово и се молят за повече широчина, дълбочина и височина на познанието, което само Бог може да им даде.ПХ 57.6

    Приближавайки се към края на земната история, пророчествата, засягащи последните дни, по особен начин изискват да ги изучаваме. Последната книга на Новия завет е изпълнена с истини, които трябва да се разбират. Сатана е заслепил умовете на мнозина, за да се радват на всяко извинение, че не са превърнали книгата Откровение в предмет на изучаване. Но Христос заявява чрез служителя си Йоан, как ще бъде в последните дни: „Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него” (Откр.1:3).ПХ 57.7

    „А това е вечен живот - казва Христос: - да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил” (Йоан 17:3). Защо не осъзнаваме стойността на това познание? Защо тези славни истини не греят в сърцата ни, не трептят на устните ни и не завладяват цялото ни същество?ПХ 57.8

    Давайки ни словото Си, Бог ни е направил притежатели на всяка съществена за спасението ни истина. Хиляди черпят вода от този извор на живота и въпреки това той не е намалял. Хиляди поставят Господ пред себе си и чрез съзерцаване се променят по Негов образ. Духът им гори отвътре, когато говорят за Неговия характер и разказват какво е Христос за тях и те - за Него. Тези изследователи не изчерпват великите и славни теми. Хиляди още могат да се включат в делото за изучаване на тайните на спасението. Когато се размишлява върху живота на Христос и характера на мисията Му, лъчи от светлина ще огряват още по-силно всеки опит за разкриване на истината. Всяко ново изследване ще открива нещо още по-интересно и задълбочено от вече съществуващото. Изучаването на въплъщението на Христос, на Неговата изкупителна саможертва и посредническото Му дело ще ангажира ума на прилежния ученик до края на времето и очаквайки небето с неизброимите му години, той ще възкликне: „Велика е тайната на благочестието!“.ПХ 58.1

    Във вечността ще научим онова, което бихме могли да разберем още тук, стига да приемем просвещението. Темите на изкуплението ще ангажират умовете, сърцата и думите на спасените през вечните векове. Те ще разбират истините, които Христос е копнеел да разкрие пред Своите ученици, но те не ги схващат поради липса на вяра. През вечността непрестанно ще се изявяват нови възгледи за съвършенството и славата на Христос. В безкрайните векове верният Домакин ще изважда нови и стари неща от Своята съкровищница.ПХ 58.2

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents