Глава 16—ИЗГУБЕН БЕ, И СЕ НАМЕРИ

(Лука 15:11-32)

Притчите за изгубената овца, за изгубената драхма и за блудния син по различен начин подчертават Божията състрадателна любов към отдалечилите се от Него. Макар че са надалеч, Бог не ги изоставя в тяхната окаяност. Той е изпълнен с благост и нежно състрадание към всички, които са изложени на изкушенията на лукавия неприятел. В притчата за блудния син ни се представя начина, по който Бог постъпва с познащите бащинската Му любов, но позволили на изкусителя да ги подчини на своята воля. ПХ 91.1

“Някой си човек имаше двама сина. И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. И не след много дни си събра всичко и отиде в далечна страна.” Този по-млад син се е отегчил от въздържанието в бащиния си дом. Той мисли, че свободата му е ограничена. Съвсем изопачено си обяснява любовта и грижата на баща си и решава да последва подбудите на собствените си склонности. Младежът не признава никакво задължение спрямо своя баща и без да показва и най-малка благодарност, изисква да получи правото на наследник в подялбата на бащините си имоти. Иска да вземе наследството сега, а не когато се полага след бащината смърт. Съсредоточен върху настоящата радост, не се и замисля за бъдещето. След като получава своята част, напуска бащиния дом и заминава за “далечна страна”. И понеже има пари в изобилие и свободата да върши каквото пожелае, се залъгва, че сърдечните му желания са постигнати. Там няма никой, който да казва: “Не прави така, понеже е за твоя вреда” или: „Направи така, защото е правилно”. Лоши другари му помагат да затъне още по-дълбоко в греха и така разпилява “имота си с разпуснатия си живот”. ПХ 91.2

Библията говори за хора, които, “като се представяха за мъдри, глупееха” (Римл. 1 :22). Такава е историята на младия човек от притчата. Той пропилява с блудници богатството, егоистично изискано от баща си. Съкровището на неговата младежка мъжественост е пропиляно. Скъпоценните години от живота, силата на разума, бляскавото бъдеще на младостта, духовните стремежи ¬- всичко е погълнато от пламъците на страстта. Настава голям глад. Младият човек започва да живее оскъдно и е принуден да приеме условията на някакъв гражданин на далечната страна, който го изпраща на полето да пасе свинете му. За един евреин това е най-презряната и унизителна работа. Младежът, който се хвали със свободата си, сега е роб. Изпада в най-тежкото робство, “държан с въжетата на своя грях” (Пр.5:22). Пищността и фалшивият блясък, които го примамват, са изчезнали и сега чувства бремето на своите окови. Седейки на земята в тази пуста и поразена от глада страна, без другари, сам сред свинете, той е в състояние да напълни стомаха си с остатъците, с които хранят животните. От веселите спътници, заобикалящи го в дните на благоденствието му и гуляещи за негова сметка, не остава нито един, който да го подкрепи. Къде е сега неговата буйна радост? Докато заглушава съвестта си и притъпява усещанията си, си мисли, че е щастлив, но сега, без средства и с неутолен глад, със смирена гордост и съкрушен, със слабата си и неблагонадеждна воля, със своите сякаш умъртвени по-изтънчени и благородни чувства той е най-окаяното от човешките същества. ПХ 91.3

Каква картина за състоянието на грешника! Въпреки че е обграден с благословенията на Божията любов, няма нищо, което отдалият се на себеугаждане и греховно удоволствие да желае така силно, както отделянето от Бога. Подобно на неблагодарния син претендира за Божиите блага като за свои по право. Приема ги като нещо естествено и не отвръща с благодарност, не се отплаща със служене от любов. Както Каин излиза от Господнето присъствие, за да търси свой дом, както блудният син отива “в далечна страна”, така и грешниците търсят щастие в забвението на Бога (Римл. 1 :28). ПХ 92.1

Каквито и да са перспективите, всеки живот, чийто център е личното Аз, е пропилян. Всеки, който се изкушава да живее отделен от Бога, разхищава богатството си. Изразходва скъпоценните години, хаби силите на ума, сърцето и душата, като на практика изработва своята негодност за вечността. Човекът, отделил се от Бога, за да служи на себе си, е слуга на мамона. Умът, който Бог е сътворил за обществото на ангели, се е унизявал до служене на земното и животинското. Такъв е краят, към който води служенето на самия себе си. ПХ 92.2

Ако сте избрали такъв живот, знайте, че изразходвате парите си не за хляб, и работите за онова, което не удовлетворява. Идват часове обаче, когато осъзнавате падението си. Самотни в далечната страна, ще чувствате нищетата си и ще извикате в отчаяние: “Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Римл. 7:24). Това е същността на всемирната истина, съдържаща се в пророческото слово: “Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека, и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа, защото ще бъде като изтравничето в пустинята, и няма да види, когато дойде доброто, но ще обитава в сухите места в пустинята, в една солена и ненаселена страна” (Ерем.17:5,6). Бог “прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Мат. 5:45), но хората имат властта да се изолират от слънчевата светлина и дъжда. Така, докато грее Слънцето на правдата и благодатните дъждове се изливат свободно за всички, отделени от Бога, все още можем “да обитаваме сухите места в пустинята”. ПХ 92.3

Божията любов още копнее за онзи, който е избрал да се отдели от Отец. Той прави всичко, за да го върне обратно в Своя дом. В окаяността си блудният син “дойде на себе си.” Измамната сила, упражнявана върху него от Сатана, е сломена. Той вижда, че страданието му е резултат от собствената му глупост и казва: “Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при баща си.” Макар и окаян, блудният син намира надежда в убеждението за любовта на баща си. Тъкмо тази любов го тегли към дома. Така и уверението за Божията любов принуждава грешника да се върне при Бога. “Божията благост... те води към покаяние” (Римл. 2:4). Златна верига от милост и състрадание на божествената любов обгръща всяка застрашена душа. Господ обявява: “Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост” (Ерем. 31 :3).ПХ 92.4

Синът решава да изповяда вината си. Той отива при баща си с думите: “Съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой СИН.” Но добавя, като разкрива колко ограничено е разбирането му за бащината любов: “Направи ме като един от наемниците си”. Младият човек се отвръща от стадата свине и от остатъците от храна и обръща лицето си към дома. Треперещ от слабост и изнемощял от глад, бърза нетърпеливо по пътя си. Не притежава нещо, с което да прикрие дрипите си; но нищетата е надвила гордостта му и той бърза да измоли място на слуга там, където някога е бил наследник. Когато излиза от бащината къща, веселият безгрижен младеж нехае за болката и копнежа в бащиното сърце. Когато танцува и пирува с разюзданите си спътници, малко мисли за петното, паднало върху дома му. И сега, когато с уморени и мъчителни стъпки крачи по пътя към дома, не знае, че някой очаква завръщането му. Но докато “бе още далеч”, бащата разпознава неговата фигура. Любовта има остро зрение. Дори и причиненото в резултат от греховния му живот обезличаване не може да скрие сина от бащините очи. Той “се смили и като се завтече, хвърли се на врата му” в дълга, всеотдайна, нежна прегръдка. ПХ 93.1

Бащата няма да позволи презрително и подигравателно око да зърнат окаяното състояние и дрипите на сина. Сваля широката, богата мантия от собствените си рамене и загръща с нея изнемощялото тяло на сина си. А младежът изридава покаянието си, казвайки: “Тате, съгреших против Небето и пред тебе. Не съм вече достоен да се наричам твой син”. Бащата го държи плътно в обятията си и го отвежда у дома. Не му е дадена възможност да поиска място на слуга. Той е синът, който ще бъде почетен с най-доброто от притежанията на дома и на когото очакващите го мъже и жени ще засвидетелстват уважение и внимание с прислужването си. ПХ 93.2

Бащата казва на слугите си: “Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв и оживя, изгубен бе и се намери. И почнаха да се веселят”. В буйната си младост блудният син смята баща си за строг и неумолим. Колко е различно разбирането му за него сега! Така и измамените от Сатана смятат Бога за корав и придирчив. Те гледат на Него като на дебнещ да изобличи и осъди, като нежелаещ да приеме грешника, докато има законно извинение да не му помага. Разглеждат Неговия закон като ограничение на човешкото щастие, като обременяващо иго, от което се стремят да избягат. Но тези, чиято слепота е премахната от Христовата любов, ще признаят Божието състрадание. Бог не се явява като тиранично, неумолимо същество, а като Баща, копнеещ да прегърне Своя каещ се син. Грешникът ще възкликне заедно с псалмиста: “Както баща жали децата си, така Господ жали ония, които Му се боят” (Пс.1 03:13). ПХ 93.3

В притчата няма нито упрек, нито осъждане спрямо блудния син за лошото му поведение. Миналото е простено, забравено и заличено завинаги. Бог казва на грешника: “Изличих като гъста мъгла престъпленията ти, и като облак - греховете ти!” (Ис. 44:22). “Ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече” (Ерем. 31:34). “Нека остави нечестивият пътя си и неправедният - помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро” (Ис. 55:7). ,,В ония дни и в онова време, казва Господ, беззаконието на Израиля ще се потърси и не ще го има, и греховете на Юда - и няма да се намерят” (Ерем. 50:20). Какво уверение за Божията готовност да приеме каещия се грешник! Избрал ли си свой собствен път, читателю? Отдалечил ли си се от Бога? Опитал ли си да се наслаждаваш на плодовете на беззаконието и си ги намерил просто за безвкусни? И сега, когато животът ти е пропилян, житейските ти планове - осуетени и надеждите ти - мъртви, ти седиш самотен и изоставен? Чуваш ли онзи глас, който дълго е говорил на сърцето ти, но който си пренебрегнал? Той сега ти казва отчетливо и ясно: “Станете, та заминете, защото не е тука почивката ви поради нечистотата, която погубва, да, страшно погубва” (Михей 2:10) Върни се в дома на Своя Отец. Той те подканва: “Върни се при Мене, защото Аз те изкупих” (Ис. 44:22). Не се вслушвай във внушенията на неприятеля да останеш далече от Христос, докато се поправиш и станеш достатъчно добър, за да тръгнеш към Бога. Ако чакаш дотогава, никога няма да тръгнеш. Когато Сатана посочва нечистите ти дрехи, повтори Исусовото обещание: “Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя” (Йоан 6:37). Кажи на неприятеля, че кръвта на Исус Христос очиства от всеки грях. Превърни молитвата на Давид в своя собствена: “Поръси ме с исоп и ще бъда чист; измий ме и ще стана по-бял от сняг” (Пс. 51:7).ПХ 93.4

Стани и отиди при своя Отец. Той ще те посрещне “още когато си далече”. Ако в разкаяние направиш дори една стъпка към Него, ще побърза да те приеме в Своите обятия от безкрайна любов. Ухото Му внимава към вика на каещата се човешка душа. Бог познава дори първия копнеж на сърцето към Него. Никога нито една макар и колебливо отправена молитва, нито една макар и скрито проляна сълза, нито един макар и слаб, но искрен копнеж, не са се въздигали към Бога, без Божият Дух да ги долови и приеме. Нещо повече - преди молитвата да бъде произнесена или копнежът на сърцето ¬- известен, Христовата благодат подкрепя действащата върху човешката душа сила. ПХ 94.1

Вашият небесен Отец ще свали от вас оцапаните от греха дрехи. В прелестното притчово пророчество на 3ахария първосвещеникът Исус, който стои облечен с нечисти дрехи пред ангела Господен, представлява грешника. Господ изрича слово: “Съблечете от Него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди... И тъй, туриха хубава митра на главата му и го облякоха с дрехи” (3ах. 3:4, 5). Така Бог ще те облече с “одежди на спасение” и ще те покрие с “мантия на правда” (Ис. 61:10). “Щете ли да лежите сред кошарите, когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро, и перата й с жълто злато?” (Пс. 68:13). ПХ 94.2

Той ще те въведе в Своя дом на пируване и знамето Му над теб ще е любов (П.П. 2:4) “Ако ходиш в пътищата Ми... обявява Той, - ще ти дам свободен достъп между стоящите тук” (Зах. 3:7). ПХ 94.3

“Както младоженецът се радва на невестата, така и твоят Бог ще се зарадва на тебе” (Ис. 62:5). “Той ще те спаси, ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни” (Соф. 3:17). И небе, и земя ще се присъединят към ликуващата песен на Отец: “Защото този Мой син бе мъртъв и оживя, изгубен бе и се намери”.ПХ 94.4

Дотук в притчата на Спасителя няма нотки, нарушаващи хармонията на радостната сцена. Сега Христос въвежда нов елемент. Когато блудният син пристига у дома, по-старият син “беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри. И повика един от слугите и попита що е това. А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. И той се разсърди и не искаше да влезе”. Този по-стар брат не споделял бащината тревога и очакване на онзи, който е изгубен. Затова не изпитва и бащината радост от завръщането на странника. Звуците на ликуване не събуждат радост в сърцето му. Той пита един от слугите за причината на тържеството и отговорът предизвиква ревността му. Не иска да влезе, за да поздрави с “добре дошъл” изгубения си брат. Разглежда засвидетелстваното към блудния син благоволение като оскърбление към себе си. ПХ 95.1

Когато бащата излиза да го увещава, гордостта и злостта на характера му излизат наяве. Той намира своя собствен живот в бащиния си дом за кръговрат от невъзнаградено служене и после го поставя в дребнав противовес на оказания добър прием на току-що завърналия се брат. Така дава ясно да се разбере, че собственото му служене е по-скоро като на слуга, отколкото на син. Когато трябва да намира трайна радост в бащиното си присъствие, умът му се спира на изгодата, полагаща му се за предпазливия му живот. Думите му показват, че именно затова се е въздържал от насладите на греха. Ако сега по-младият му брат трябва да участва в бащините дарове, той смята,че ще е накърнен. Оказаното на брат му благоволение му се зловиди. Ясно показва, че ако е на мястото на бащата, няма да приеме блудния син. Той дори не го признава за брат, а хладно говори за него като за “твоя син”. Ала бащата постъпва нежно и с него. “Синко, казва той, ти си винаги с мен и всичко мое твое е.” “През всички тези години на братовия ти разпуснат живот не си ли имал привилегията да общуваш с мен?” ПХ 95.2

Всичко, с което бащата би могъл да допринесе за щастието на децата си, е на тяхно разположение. Синът няма нужда да моли за дар или за възнаграждение. “Всичко мое е твое.” Трябва само да се довериш на моята любов и да приемеш дара, който свободно ти се предлага. ПХ 95.3

Неразпознавайки бащината любов, единият син за известно време се е откъснал от дома си. Но сега той се е върнал и приливът на радостта отнася всяка обезпокоителна мисъл. “Този твой брат бе мъртъв и оживя, изгубен бе и се намери.” ПХ 95.4

Разбира ли по-възрастният брат собствения си дребнав, неблагодарен дух? Стига ли дотам да проумее, че въпреки стореното от брат му зло той си остава негов брат? Разкайва ли се за своята ревност и коравосърдечие? По този въпрос Христос мълчи. Тъй като притчата още се развива, оставя на Неговите слушатели да определят какъв би трябвало да бъде изходът. ПХ 95.5

Чрез по-стария син са представени непокаяните евреи от Христови дни, както и фарисеите от всички времена, които гледат осъдително на смятаните от тях за митари и грешници. Понеже сами не стигат до големи крайности в злото, такива хора са изпълнени със собствена правда. Христос среща тези предизвикателни и язвителни хора на собствената им територия. Подобно на по-стария син в притчата, те се радват на особени привилегии от Бога. Твърдят, че са синове в Божия дом, но притежават дух на наемници. Не работят с любов, а с очакване на възнаграждение. В очите им Бог е придирчив надзирател. Те виждат как Христос подканва митари и грешници да получат безвъзмездно дара на Неговата благодат, дара, който равините се надяват да си осигурят само чрез труд и упражняване на покаяние - и оставят разочаровани. Завръщането на блудния син, което изпълва с радост бащиното сърце, ги подбужда само към ревност и завист. ПХ 95.6

Бащиното увещание към по-стария син в притчата е нежният призив на Небето към фарисеите. “Всичко, което имам, е твое.” Не като заплата, а като дар. Подобно на блудния син, и вие можете да го получите само като незаслужена награда на бащината любов. ПХ 96.1

Собствената правда кара хората не само да злепоставят Бога, но ги прави студеносърдечни и критични спрямо братята си. В своята себичност и ревност по-старият брат е готов да дебне по-младия, да критикува всяко негово действие и да търси да го обвини и за най-незначителния недостатък. Той би открил всяка грешка и би я превърнал в най-голямата от всички злини. По този начин би потърсил да оправдае собствения си неумолим дух. Мнозина днес правят същото нещо. Докато душата в началото плахо се бори срещу пороя от изкушения, те бдят упорити, своеволни, недоволстващи, обвиняващи. Могат да претендират, че са Божи чеда, но изявяват духа на Сатана. Чрез отношението си към своите братя тези обвинители поставят себе си там, където Бог не може да им даде светлината на Своето лице. ПХ 96.2

Мнозина постоянно питат: “С какво да дойда пред Господа и да се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телци? Ще благоволи ли Господ в хиляди овни или в десетки хиляди реки от масло?... Той ти е показал, човече, що е доброто, и какво иска Господ от тебе, освен да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?” (Мих. 6:6-8). ПХ 96.3

Това е служенето, което Бог иска: “да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот... и да се не скриеш от своите еднокръвни” (Ис. 58:6, 7). Когато се чувствате грешници, спасени само чрез любовта на своя небесен Отец, ще имате нежно съчувствие към другите, които страдат в греха. Едва ли вече ще посрещате злочестината и разкаянието с ревност и порицание. Когато ледът на себичността се стопи в сърцата ви, ще сте в съгласие с Бога и ще споделяте радостта Му от спасението на изгубения. ПХ 96.4

Ако твърдението ти, че си Божие чедо, е вярно, то “твой брат” е онзи, който бе мъртъв, и оживя, изгубен бе и се намери”. Той е свързан с теб с най-съкровени връзки, понеже Бог го признава за син. Като отричаш своето родство с него, показваш, че си само един наемник в домакинството, а не дете от Божието семейство. ПХ 96.5

Макар да не участваш в поздравленията към изгубения, радостта ще продължава, възвърнатият ще има свое място до баща си и в бащиното дело. Този, на когото много е простено, много и обича. Но ти ще бъдеш отвън в тъмнината, понеже “който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов” (1 Йоан 4:8).ПХ 96.6