Глава 21—УТВЪРДЕНА Е ГОЛЯМА БЕЗДНА

(Лука 16:19-31)

В притчата за богаташа и Лазар Христос учи, че в този живот хората решават вечната си съдба. През благодатния период Божията милост е отправена към всяка душа. Но ако пропиляват предоставените им възможности поради себеугаждане, хората сами се отделят от изворите на вечния живот. Никаква друга благодат няма да им бъде дадена след живота им на земята. Чрез собствения си избор са утвърдили непреодолима пропаст между себе си и своя Бог. ПХ 120.1

Тази притча описва контраста между богатите, които не са превърнали Бога в свое прибежище, и бедните, които са Му се доверили. Христос посочва, че ще дойде време, когато позицията на тези две групи ще бъде определена. Един ден бедните на блага в този свят, уповавайки се на Бога и проявявайки дълготърпение в страданието, ще бъдат въздигнати много по-високо от заемащите сега най-високите дадени им от света постове, но неживеещи според Божията воля. ПХ 120.2

“Имаше някой си богаташ - казва Христос, - който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа.” ПХ 120.3

Богаташът не принадлежи към категорията хора, представени от неправедния съдия, който открито заявява пренебрежението си към Бога и хората. Твърди, че е Авраамов син, и не насилва сиромаха, нито го гони заради неприятния му вид. Ако този беден и отблъскващ представител на човешката раса може да бъде утешен, когато богатият го поглежда при влизането и излизането си, последният би бил склонен да го остави. Той обаче е себично равнодушен към нуждите на своя страдащ брат. ПХ 120.4

По онова време не съществуват болници, в които да се полагат грижи за болните. За помощ и съчувствие страдащите и нуждаещите разчитат на онези, на които Господ е поверил богатство. Така се случва със сиромаха и богатия. Лазар има голяма нужда от помощ. Той е без приятели, без дом, без средства и прехрана. Такова е ден след ден неговото съществуване, докато в същото време заможният благородник удовлетворява всяка своя прищявка. Щедро надареният с възможности да облекчава страданията на своя брат живее за себе си така, както живеят мнозина днес. ПХ 120.5

И днес край нас има много гладни, голи и бездомни. Този, който не отделя от своите блага за да помага на тези нуждаещи се и страдащи хора, поставя върху себе си бремето на вина, за която един ден треперещ ще трябва да отговаря. Всяка алчност е осъдена като идолопоклонство. Всяка проява на егоизъм е оскърбление в Божиите очи. ПХ 120.6

Бог е направил богатия човек управител на Своите средства и затова негов дълг е да оказва помощ на нещастните, намиращи се в положението на Лазар. Дадена е следната заповед: ,,Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила” (Втор. 6:5); и “Да обичаш ближния си както себе си ” (Лев. 19:18) . ПХ 120.7

Богатият е юдеин и е запознат с Божиите заповеди. Но забравя, че е отговорен за използването на поверените му средства и способности. Получава Божиите благословения изобилно върху себе си, но ги употребява себично, за да прослави себе си, а не своя Създател. В съответствие с това изобилие е и задължението му да използва тези дарове за възвисяване на човечеството. Такава е Божията заповед, но богатият не мисли за задължението си към Бога. Напротив, дава пари с лихва; но не връща никаква част от благата, които Бог му заема. Има знания и способности, но не ги оползотворява. Немарлив в отговорността си към Бога, отдава цялата си сила на удоволствията. Всичко, което го заобикаля - кръгът му от развлечения, похвалите и ласкателствата на приятелите му, служи за подхранване на егоизма му. Той е дотолкова погълнат от своето обкръжение, че губи всякакъв усет за отговорността си да сътрудничи на Бога в Неговата служба на милосърдие. Има възможност да разбира Божието слово и да прилага съветите му, но веселата компания, която си е избрал, запълва до такава степен времето му, че забравя Бога на вечността. ПХ 121.1

Настъпва ден, когато положението на двамата се променя. Беднякът дълго страда търпеливо и безропотно. След време умира и го погребват. Няма кой да скърби за него, но чрез своето дълготърпение в страданието е свидетелствал за Христос, издържал е изпита на своята вяра и след смъртта си ни е представен като пренесен от ангелите в лоното на Авраам. ПХ 121.2

Лазар е представител на бедните, които страдат от лишения, но вярват в Христос. Когато тръбата прозвучи, всички, чули Христовия глас в своя гроб, ще излязат от него и ще получат наградата си. Тяхната вяра в Бога не е само теория, но и реалност. ПХ 121.3

“Умря и богаташът и бе погребан. И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговите обятия. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене и изпрати Лазар да натопи края на пръстта си във вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в тоя пламък.” ПХ 121.4

В тази притча Христос среща народа на собствената му територия. Мнозина от слушателите на Христос поддържат учението за съзнателното състояние на човека между смъртта и възкресението. Спасителят познава идеите им и разказва притчата Си по такъв начин, че да вмъкне важни истини, като си служи с техните предубеждения. Той изправя пред Своите слушатели огледало, в което, оглеждайки се, да преценят доколко връзката им с Бога е истинска. Христос използваше преобладаващото мнение, за да изясни истина, която да се проумее от всички. Стойността на човека, внушаваше Той, не зависи от големината на неговото богатство, защото всичко, което притежава, му е поверено за кратко време от Господа. Злоупотребата с тези дарове ще го постави по-долу и от най-бедния и най-огорчения човек, който обича Бога и се уповава на Него.ПХ 121.5

Христос желае слушателите Му да разберат, че не е възможно да постигнат спасение на душите си след смъртта. Отговорът, който поставя в устатата на Авраам, гласи: “Синко, спомни си, че си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас”. ПХ 122.1

Христос представя колко безнадеждно е да се търси друго благодатно време след смъртта. Този живот е единственото дадено на човека време, в което да се подготви за вечността. ПХ 122.2

Богаташът не забравя, че е Авраамово чедо. В бедствието си е представен като призоваващ Авраам за помощ: “Отче Аврааме - помоли се той - смили се за мене”. Не отправя молитвата си към Бога. С това показа, че поставя Авраам над Бога и разчита на спасение поради родството си с човек. Разбойникът на кръста се моли на Христос: “Спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си”. И на часа идва отговорът: “Истина ти казвам днес (когато Аз вися на кръста унизен и страдащ), ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:42-43). Но богаташът се моли на Авраам и молбата му не е удовлетворена. Единствено Христос е възвисен, за да бъде “Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете” (Деян. 5:31). “И чрез никой друг няма спасение” (Деян. 4:12). ПХ 122.3

През целия си живот богатият мисли само за собствените си удоволствия и твърде късно разбира, че не е готов за вечността. Осъзнава своето безразсъдство и мисли за братята си, които ще продължават да живеят, угаждайки на себе си. Тогава се моли: “Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място. Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците, нека слушат тях. А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят”. ПХ 122.4

С тази молба богаташът всъщност казва, че ако не се даде допълнително потвърждение на братята му, няма да се убедят. Неговото искане представлява укор към Бога. Смисълът на думите му е следният: „Ако ме беше предупредил по-старателно, нямаше да съм тука. В отговор на молбата му, Авраам му казва: „Братята ти са достатъчно предупреждавани. Дадена им е светлина, но те не пожелаха да я видят; истината им е представена, но те не пожелаха да я чуят”. ПХ 122.5

“Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.” Истинността на тези думи се потвърждава в историята на еврейската нация. Последното и най-възвишено чудо на Христос е възкресяването на Лазар от Витания след четиридневния му престой в гроба. На евреите се дава това превъзходно потвърждение за божествеността на Месия, но те го отхвърлят. Лазар се събужда от мъртвите и свидетелства пред тях, но те закоравяват сърцата си срещу всяко доказателство и дори търсят начин да отнемат живота му (Йоан 12:9-11). ПХ 122.6

Законът и пророците са определените от Бога инструменти за спасение на хората. Христос казва: „Оставете ги да обърнат внимание на тези доказателства; не слушат ли Божия глас от словото Му, няма да обърнат внимание и на свидетелството на възкръснал от мъртвите”.ПХ 122.7

Вслушващите се в Моисей и пророците няма да изискват по-голяма светлина от тази, която Бог вече е дал. Ако отхвърлят светлината и пропускат да благодарят за предоставените им възможности, няма да чуят дори някой от мъртвите да дойде с послание до тях. Дори и такова потвърждение няма да ги убеди, понеже отхвърлящите закона и пророците така закоравяват сърцата си, че ще откажат да приемат всяка светлина. ПХ 123.1

Разговорът между Авраам и богатия приживе човек е символичен. Поука от него е, че всеки получава достатъчно светлина, за да различава ясно задълженията си. Отговорностите на човека са пропорционални на неговите възможности и привилегии. Бог дава на всекиго достатъчно светлина и благодат за мисията, с която го натоварва. Ако човек не изпълнява задълженията, посочени му от малкото светлина, ще покаже още по-неверен и по-безразличен към благословенията, на които е обект, ако му се даде по-голяма светлина. “Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен” (Лука 16:10). Отказващите да бъдат просветлени от Моисей и пророците и очакващи някакво знаменито чудо не биха се убедили дори да се удовлетвори желанието им. ПХ 123.2

Притчата за богатия и бедния човек показва как тези две категории хора се преценяват в невидимия свят. Богатството не е грях, ако е придобито по законен начин. Богаташът не се осъжда поради своето богатство. Върху него обаче пада осъждение, ако поверените му средства се изразходват себелюбиво. Той може много по-добре да запази парите си около Божия престол, използвайки ги за добри дела. Смъртта не може да превърне в бедняк посветилия се на търсене на вечни богатства. Но човекът, трупащ богатство за свои лични интереси, не може да отнесе нищо в небето. Той се оказвл неверен стопанин. През земния си живот се е радвал на блага, но е забравил задълженията си към Бога, пропускайки да си осигури небесното съкровище. ПХ 123.3

Богаташът, разполагащ с толкова много привилегии, е длъжен по такъв начин да развива дарбите си, че те да бъдат полезни за напредването на царството Божие. Целта на изкуплението е не само да заличи греха, но и да възстанови в човека онези духовни дарби, които са премахнати от унижаващата сила на греха. Парите не могат да бъдат пренесени във вечния живот - там те не са необходими. Докато добрите дела, извършвани за привличането на човешки души за Христос, ще ни следват в небесните дворове. Употребилите Господните дарби себелюбиво, оставяйки нуждаещите се свои събратя без подкрепа, и несторилите нищо за насърчение на Божието дело в света обезславят своя Създател. Виновни като крадци на Бога - ето какво ще се запише срещу техните имена в небесните книги. ПХ 123.4

Богатият човек има всичко, което парите могат да предоставят, но не притежава необходимите добродетели, които поддържат в изправност сметките му с Бога. Живял е така, сякаш земните му блага са негова собственост. Отхвърлил е Божия повик и молбите на страдащите бедняци. Но накрая получава покана, на която не може да не се подчини. Сила, на която той не може да повелява или да се противи, му заповядва да напусне имотите, защото управлението му се отнема. Някога е бил богат, а сега е докаран до безнадеждна нищета. Одеждата на Христовата правда, изтъкана на небесния стан, никога няма да покрие неговата голота. Този, който някога е носил най-изящен лен и най-богат пурпур, сега е гол. Благодатното му време е свършило. Когато е дошъл на света, не е внесъл нищо в него и сега, излизайки, не може да изнесе нищо. ПХ 123.5

Христос повдига завесата и представя тази картина пред свещеници и водачи, книжници и фарисеи. Вгледай се в тази картина ти, който си богат с благата на този свят, а не богатееш в Бога. Няма ли да се размислиш пред тази сцена? Това, което хората оценяват високо, е мерзост в Божиите очи. Христос пита: “Понеже какво се ползва човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?” (Марк 8:36-37). ПХ 124.1