ЦЪРКВАТА ДНЕС

Притчата за лозето не се отнася само до еврейската нация. Тя носи поуки и за нас. Църквата от това поколение е надарена от Бога с големи привилегии и благословения и Той очаква подобаваща възвръщаемост. ПХ 139.5

Ние сме изкупени със скъпоценен откуп. Само чрез величието на този откуп можем да си представим резултатите. На тази земя - земята, чиято почва е намокрена от сълзите и кръвта на Божия Син, трябва да израстат скъпоценните плодове на рая. В живота на Божия народ истините на Неговото слово трябва да разкрият своята слава и възвишеност. Чрез Своя народ Христос трябва да изяви характера Си и принципите на Своето царство. ПХ 139.6

Сатана се стреми да противодейства на Божието дело и постоянно увещава хората да приемат неговите принципи. Той представя Божия народ като заблуден. Сатана е клеветник на братята и клеветническата му сила се използва срещу вършещите правда. Бог желае да отговори на обвиненията на Сатана чрез Своя народ, показвайки резултатите от послушанието спрямо Неговите принципи.ПХ 139.7

Тези принципи трябва да се изявят в личния живот на християнина, в семейството му, в църквата и във всички институции, създадени, за да служат на Бога. Всички те трябва да бъдат символ на онова, което може да се направи за света, и образец на спасяващата сила на евангелските истини. Всички са инструменти в изпълнението на великия Божи промисъл за човешкия род. ПХ 140.1

Еврейските водители гледат с гордост величествения си храм и впечатляващите ритуали на религиозното си служене, но правдата, милостта и Божията любов липсват. Славата на храма и блясъкът на тяхното служене не са достатъчни, за да им осигурят Божието благоволение, защото не съдържат онова, което единствено има стойност в Неговите очи. Те не Му принасят жертва на смирен и разкаян дух. Когато животодавните принципи на Божието царство се пренебрегват, тогава се умножават чудноватите и блестящи церемонии. Когато изграждането на характера се пренебрегва, когато липсва вътрешната украса, когато простотата на благочестието не се има предвид, гордостта и показността започват да изискват величествени църковни сгради, бляскави украси и впечатляващи церемонии. Но не чрез това се почита Бог. Модерната религия, състояща се от церемонии и показност, не е приемлива за Него. Нейните служби не предизвикват отзвук у небесните вестители. ПХ 140.2

Църквата е скъпоценна в Божиите очи. Той я оценява не по външните й предимства, а по искреното благочестие, което я отличава от света. Оценява я според растежа на членството й в познанието на Христос, според напредъка в духовния опит. ПХ 140.3

Христос жадува да получи от лозето си плода на святостта и безкористността. Той търси принципите на любовта и добротата. И цялата красота на изкуството не може да се сравни с красотата на извисената нравственост и с характера, разкрити в Христовите представители. Атмосфера на благодат обгражда душата на вярващия, Светият Дух го прави ухание от живот за живот, действайки върху ума и сърцето му, като прави Бог да благослови делото му. Дадено събрание може да е най-бедното в страната, може да е без външна привлекателност, но ако членовете му притежават принципите на Христовия характер, душите им ще бъдат изпълнени с Неговата радост. Ангели ще се съединяват с тях в служенето им. От признателните сърца ще избликне възхвала и благодарение към Бога като благоуханна жертва. ПХ 140.4

Господ желае да изяви пред нас Своята доброта и да ни извести силата Си. Той е почетен чрез изразяване на възхвала и благодарение. В Псалм 50:23 Той казва: “Който принася жертва на хвала, той Ме прославя”. Когато народът на Израил странства из пустинята, възхвалява Бога в свещено песнопение. Господни заповеди и обещания са въплътени в музика и по време на цялото пътуване странстващият народ ги пее. И в Ханаан, когато се събират на свещени празници, народът си припомня чудните Божии дела и отправя признателно хваление към името Му. Бог желае целият живот на Неговия народ да бъде посветен на хваление. По този начин пътят Му трябва “да се познае на земята” и “Неговото спасение ¬във всичките народи” (Пс. 67:2).ПХ 140.5

Така би трябвало да бъде и сега. Хората от света се покланят на лъжливи богове. Те трябва да изоставят фалшивото си поклонение, но не като ги укоряваме за идолите им, а като им представим нещо по-добро. Божията доброта трябва да бъде известена. “Вие сте Ми свидетели, казва Господ, че Аз съм Бог” (Ис. 43:12). ПХ 141.1

Спасителят желае да оценим великия спасителен план, да осъзнаем висшата си привилегия да се наречем Божии чеда и да ходим пред Него в послушание, с признателност и с благодарност. Той копнее да Му служим всеки ден с обновен живот и с радост. Жадува да види как в сърцата ни се издига признателност, защото имената ни са записани в книгата на живота на Агнето, защото можем да положим всяка своя грижа върху Този, Който се грижи за нас. Той ни умолява да се радваме, защото сме Негово наследство, защото Христовата правда е бялата одежда на светиите Му, защото имаме блажената надежда за предстоящото идване на нашия Спасител. Да се възхвалява Бога в сърдечна пълнота и искреност е също дълг, какъвто е молитвата. Трябва да покажем на света, а и на всички разумни небесни същества, че ценим чудната Божия любов към падналото човечество и че очакваме все по-обилни и по-обилни благословения от Неговата безкрайна пълнота. Нужно е много повече, отколкото правим, да говорим за скъпоценните моменти, в които преживяваме Бога. След особено изливане на Светия Дух нашата радост в Господа и нашата ползотворност в служението за Него биха нараснали неимоверно чрез възпоменаването на Неговата доброта и чудните Му дела в полза на чедата Му. ПХ 141.2

Тези занимания отблъскват силата на Сатана. Те прогонват духа на роптание и недоволство и изкусителят губи почва. Изграждат онези качества на характера, които ще пригодят земните жители за небесните обиталища. ПХ 141.3

Едно такова свидетелство ще има влияние върху другите. Никакви по-ефективни средства не могат да се използват за привличане на човешки души към Христос. Трябва да славим Бога чрез осезаемо служене, като извършваме всичко, което е по силите ни, за да умножаваме славата на Неговото име. Бог ни дава Своите дарове, за да можем и ние на свой ред също да ги раздаваме и така да известяваме на света Неговия характер. В еврейската религиозна система даренията и жертвоприношенията съставляват съществена част от богопоклонението. Бог предписва на Израил да посвещава една десета от придобитото на службата в светилището. Освен това трябва да правят жертвоприношения за грях и благодарност, както и доброволни дарения. Тези средства служат за поддръжка на евангелското свещенство. Бог очаква от нас не по¬-малко, отколкото от Своя народ в древността. Великото дело за спасението на човешки души трябва да се придвижва напред. Чрез десятъка, даренията и жертвите Бог създава запаси за това дело. По този начин възнамерява евангелското свещенство да се поддържа. Той изисква десятъка като Своя собственост. Ето защо десятъкът трябва да се разглежда дори като свещен резерв, за да бъде поставен в съкровищницата Му за благото на Неговото дело. Призовава и за доброволните ни дарения и благодарствени жертви. Всички те трябва да бъдат посветени на разнасянето на евангелието до всички кътчета на земята.ПХ 141.4

Службата, която дължим на Бога, обхваща лично проповядване. Чрез лични усилия трябва да Му сътрудничим за спасяването на света. Христовата заръка “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар” е отправена към всеки един от Неговите последователи (Марк 16:15). Получилите помазание от Христовия Дух са определени да служат за спасяването на други. Сърцата им ще туптят в унисон със сърцето на Христос. Същият копнеж към душите, който е чувствал Той, ще се проявява и в тях. Не всички могат да заемат еднозначни места в делото, но за всеки има място и работа. ПХ 142.1

В древни времена Авраам, Исаак, Яков, Моисей със своята кротост и мъдрост и богато надареният с различни способности Исус Навин са включени до един в Божието служене. Музиката на Мириам, смелостта и благочестието на Девора, синовната привързаност на Рут, послушанието и предаността на Самуил, непреклонната вярност на Илия, смекчаващото, покоряващо влияние на Елисей - всичко е необходимо. Така и сега - всички, върху които почива Божието благословение, трябва да откликнат чрез адекватно служене. Всяка дарба трябва да се използва за напредъка на Божието царство и за славата на Неговото име. ПХ 142.2

Приелите Христос като личен Спасител трябва да покажат истината на евангелието и спасяващата му сила в живота си. Бог не поставя изискване, без да вземе мерки за неговото изпълнение. Чрез Христовата благодат можем да отговорим съвършено на всички Божии изисквания. Всички небесни богатства трябва да бъдат изявени чрез Божия народ. “В това се прославя Отец Ми - казва Христос - да принасяте много плод и така ще бъдете Мои ученици” (Йоан 15:8). ПХ 142.3

Бог разглежда цялата земя като Свое лозе и макар сега да е в ръцете на узурпатор, тя е Негова принадлежност. Принадлежи Му по право на изкупление не по-малко, отколкото по право на сътворение. Христовата жертва е направена в полза на света. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син” (Йоан 3:16). Ето го онзи единствен Дар, в който са включени и всички други дарове за човека. Целият свят всекидневно получава благословение от Бога. Всяка капка дъжд, всеки лъч светлина, разпръснати върху нашата неблагодарна раса, всеки лист, всяко цвете и плод свидетелстват за Божието дълготърпение и голямата Му любов. ПХ 142.4

А какво даваме в отплата на Великия Дарител? Как се отнасят хората към Божиите изисквания? На кого посвещава живота си по-¬голямата част от човешкото семейство? Служи на мамона. Търсят се предимно богатство, почести, светски удоволствия. Хората се обогатяват, като ограбват не само човека, но и Бог. Използват даровете Му за удовлетворяване на своя егоизъм. Всяко нещо, което могат да присвоят, го употребяват за задоволяване на алчността и любовта си към себични удоволствия. ПХ 142.5

Съвременният грях е същият, който някога навлече унищожението на Израил. Неблагодарност към Бога, пренебрежение към случаите и благословенията, себично присвояване на Божиите дарове - това се включва в греха, който докарва последиците от Божието неодобрение върху Израил. Това и днес носи разруха на света.ПХ 142.6

Сълзите, които Христос пролива на Елеонския хълм, когато се спира и гледа избрания град, не са само за Ерусалим. В участта на този град Той съзря разрушението на света. “Да беше знаел ти, да, ... но сега е скрито от очите ти” (Лука 19:42). ПХ 143.1

“В този твой ден.” Денят приближава своя край. Периодът на благодат и привилегии приключва. Облаците на възмездието се струпват. Тези, които презират Божията благодат, са на път да бъдат въвлечени във внезапна и безвъзвратна гибел. ПХ 143.2

Но светът дълбоко спи. Народът не знае времето, в което ще бъде посетен. ПХ 143.3

Къде ще се намери църквата в това критично време? Отговарят ли нейните членове на Божиите изисквания? Изпълняват ли заръката Му и представят ли характера Му на света? Насочват ли вниманието на братята си към последната благодатна вест на предупреждение? ПХ 143.4

Човечеството е в опасност. Огромен брой хора умират. Колко малко от изповядващите, че са Христови последователи, се терзаят заради тези души! Участта на света вече е на везните, но това малко вълнува дори претендиращите, че вярват в най-всеобхватната истина, давана някога на смъртни. Не достига онази любов, която принуждава Христос да напусне небесния Си дом и да приеме човешко естество, та да може чрез да се докосне до човечеството и да го привлече към Себе Си. У Божия народ се наблюдават вцепенение, духовна парализа, които им пречат да разберат своя дълг. ПХ 143.5

Когато влизат в Ханаан, израилтяните не изпълняват Божието намерение да превземат цялата страна. След като извършват частично завоевание, те се спират и започват да се радват на плода от победата си. В неверието и неприязънта си към трудностите се събират във вече завоюваните земи вместо да напредват към нови територии. Така започват да се отделят от Бога. Чрез пропуска си да изпълнят Неговото намерение Му пречат да излее върху тях обещаните благословения. Не повтаря ли църквата и днес същата грешка? Пред лицето на целия нуждаещ се от евангелието свят изповядващите, че са християни, се събират там, където могат да се радват на привилегиите на Евангелието. Те не чувстват необходимостта от завземане на нова територия, носейки вестта за спасение в следващите области. Отказват да изпълнят Христовата заръка: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар” (Марк 16:15). Дали те са по-малко виновни, отколкото е еврейската църква? ПХ 143.6

Наричащите се Христови последователи са на изпитание пред цялата вселена. Студенината на тяхното усърдие и мекушавостта на техните усилия в Божието служене издават неверието им. Ако това, което вършат, е най-доброто, на което са способни, върху тях не би паднало осъждение. Но ако вземат делото присърце, биха могли да направят много повече. ПХ 143.7

И те, и светът знаят, че за голямо съжаление такива са изгубили духа на себеотрицание и носенето на кръста. Има мнозина, срещу чиито имена в небесните книги ще бъде написано: “Приемат много, а не дават нищо”. Мнозина, носещи името на Христос, затъмняват славата Му, замъгляват красотата Му, накърняват честта Му. ПХ 143.8

Имената на мнозина са в църковните списъци, но не са под водителството на Христос.ПХ 143.9

Те не се съобразяват с наставленията Му и не вършат делото Му. Ето защо са под контрола на неприятеля. Не вършат никакво определено добро, затова и вредата, която нанасят, е огромна. И тъй като влиянието им не е ухание от живот за живот, то е ухание от смърт за смърт. ПХ 144.1

Господ казва: “Няма ли да накажа за това?” (Ер. 5:9). Понеже пропускат да изпълнят Божието намерение, Израилевите чеда бяха отхвърлени и Бог призова други народи. Но ако и те се окажат неверни, няма ли да бъдат отхвърлени по същия начин? ПХ 144.2

В притчата за лозето Христос обвинява лозарите. Те отказват да върнат на господаря си плода от земята му. В еврейската нация свещениците и учителите подвеждат народа и ограбват Бога от поклонението, на което Той има право. Точно те отвръщат нацията от Христос. ПХ 144.3

Исус представя като велика мярка за послушание изчистения от човешки традиции Божи закон. Точно това предизвика враждебността на равините, които поставят човешкото поучение над Божието слово и отвръщат народа от Неговите правила. Нито искат да изоставят своите създадени от хора заповеди, за да се покорят на изискванията на Божието слово, нито жертват в интерес на истината гордостта на разума и похвалата на хората. Когато Христос идва да представи на нацията Божиите изисквания, свещениците и старейшините Му отричат правото да застава между тях и народа. Те не са склонни да приемат укорите и предупрежденията Му и започват да настройват народа срещу Него и да замислят гибелта Му. ПХ 144.4

Отговорни са за отхвърлянето на Христос заедно с резултатите от това. Грехът и разрухата на нацията се дължат на религиозните водители. ПХ 144.5

Не са ли и днес в ход същите влияния? Не следват ли мнозина от лозарите на Господнето лозе стъпките на еврейските водители? Религиозните учители не отвръщат ли хората от ясните изисквания на Божието слово? Вместо да ги възпитават в послушание спрямо Божия закон, не ги ли подтикват към престъпването му? От много църковни амвони народът се поучава, че Божият закон вече не е в сила. Въздигат се човешки традиции, наредби и обичаи. Подхранват се гордост и самодоволство от наличието на Божиите дарове, докато Божиите изисквания се отричат. ПХ 144.6

Пренебрегвайки Божия закон, който е отпечатък на Божия характер и въплъщава принципите на Господнето царство, хората не знаят какво вършат. Този, който отказва да го приеме, поставя себе си извън обсега на Божиите благословения. Поставените пред Израил славни възможности са могли да се осъществят само чрез послушание на Божиите заповеди. Същото възвисяване на характера, същата пълнота на благословението - благословение на ума, душата и тялото, благословение на дома и нивите, благословение за този и идващия живот - е възможно за нас само чрез послушание. ПХ 144.7

В духовния и в материалния свят послушанието спрямо Божия закон е условието за принасяне на плод. А като поучават народа да пренебрегва Божиите заповеди, някои пречат на хората да принасят плод за Негова прослава. ПХ 144.8

Тяхна е вината за задържането на плодовете от Неговото лозе. При нас идват Божии вестители с повелята на Учителя. Идват с изискването, както и Христос, послушание към Божието слово. Тези вестители представят Неговото изискване за плодовете на лозето, плодовете на любовта, смирението и безкористното служене. Не се ли разгневяват подобно на еврейските водители мнозина от земеделците на лозето? Когато изискването на Божия закон се постави пред народа, не използват ли тези учители влиянието си, за да карат хората да го отхвърлят? Такива учители Бог нарича неверни слуги. ПХ 144.9

Думите на Бога към древния Израил съдържат тържествено предупреждение към църквата и нейните водители днес. За Израил Господ казва: “Написах му десетте хиляди правила на закона Си; но те се счетоха като чуждо нещо” (Осия 8:12). А на свещениците и учителите Той заявява: “Людете ми загинаха от нямане знание; понеже ти отхвърли знанието, то и аз отхвърлих тебе...; понеже ти забрави закона на Твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите чеда” (Осия 4:6). ПХ 145.1

Ще отминем ли предупрежденията на Бога, без да им обърнем внимание? Ще бъдат ли неоползотворени възможностите за служене? Светският присмех, гордостта на ума, приспособяването към човешки обичаи и традиции ще отклонят ли изповядващите Христови последователи от онова, което Му дължат? Ще отхвърлят ли Божието слово, както еврейските водачи отхвърлиха Христос? Резултатът от греха на Израил е пред нас. Ще приеме ли днешната църква предупреждението? ПХ 145.2

“Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали... Поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се. Защото ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади” (Римл. 11:17-21). ПХ 145.3