Почвата край пътя

Това, с което притчата за сеяча се занимава, е влиянието, на почвата върху развитието на семето, в която то е посято. С тази притча Христос все едно казва на слушателите Си: Не е безопасно да стоите като критици на делото Ми, или да се поддавате на разочарование, тъй като това не удовлетворява нуждите ви. Въпросът от съществено значение за вас е как се отнасяте към Моята вест. От това дали ще я приемете или ще я отхвърлите зависи вечната ви съдба.ПХ 13.1

Обяснявайки за семето, паднало встрани край пътя, Христос казва: „При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя” (Мат.13:19). ПХ 13.2

Посятото край пътя семе представлява Божието слово, което попада в сърцето на невнимателен слушател. Подобно на здраво отъпкана пътека, по която са минавали хора и зверове, е и сърцето, което се превръща в магистрала за движението на света, на неговите удоволствия и грехове. Унесена в егоистични цели и грешни наслади, душата „се закоравява чрез измамата на греха” (Евр.3:13). Духовните способности са парализирани. Хората чуват словото, но не го разбират. Не осъзнават, че се отнася за тях. Не разбират нуждата си, нито опасността, в която се намират. Не възприемат любовта на Христос и подминават вестта за Неговата благодат като нещо, което не ги засяга.ПХ 13.3

Както птиците са готови да клъвнат семената край пътя, така Сатана е готов да грабне семето на божествената истина от душата. Той се бои, че Божието слово ще пробуди безгрижните и ще повлияе на закоравелите сърца. Сатана и неговите ангели присъстват на събранията, където евангелието се проповядва. Докато небесните ангели се стремят да впечатлят сърцата с Божието слово, врагът бди, за да отнеме това влияние от тях. С настойчивост, равна по сила единствено на злобата му, той се опитва да осуети делото на Божия Дух. Докато Христос привлича душата чрез любовта Си, Сатана прави всичко възможно да отвлече вниманието на подбудения и търсещия Спасителя. Ангажира ума със светски планове. Стимулира духа на критика или внушава тайно съмнение и неверие. Изказът на говорителя или маниерът му не се харесват на слушателите и те се занимават само с тези недостатъци. Така истината, от която се нуждаят и която Бог милостиво им изпраща, не оставя трайно впечатление. ПХ 13.4

Сатана има много помощници. Мнозина, които се смятат за християни, са в помощ на изкусителя, за да грабнат семената на истината от чуждите сърца. Много от слушателите на Божието слово го превръщат в предмет на критика у дома. Те осъждат проповедта, както биха съдили думите на някой лектор или политически оратор. Вестта, която би трябвало да се приеме като слово от Господа от тях, се омаловажава и обсъжда със саркастични коментари. Свободно се дискутира характерът на проповедника, неговите мотиви и действия, както и поведението на останалите членове в църквата. Произнасят се остри осъдителни думи, клюки или клевети, и то на всеослушание пред невярващите. Често такива думи се чуват от родители пред собствените им деца. Така се руши уважението към Божиите вестители и почитта към техните думи. Мнозина се научават да се отнасят повърхностно към самото Слово.ПХ 13.5

По този начин, в домовете на много от изявените християни младите се възпитават в атеизъм. Родителите се питат след това защо децата им толкова малко се интересуват от евангелието и така лесно се съмняват в истинността на Библията. Чудят се защо е толкова трудно да оказват на младите морално и религиозно влияние. Не осъзнават, че собственият им пример е закоравил сърцата на техните деца. Доброто семе не намира място, където да пусне корени, и Сатана го грабва.ПХ 14.1