Глава 1—ПРОПОВЯДВАНЕ С ПРИТЧИ

В проповядването на Христос с притчи може да се види същият принцип, залегнал в собствената Му мисия в света. За да познаем Неговия характер и живот, Христос приема човешкото естество и обитава между нас. Божествеността е разкрита в човешки образ; невидимата слава — във видимо човешко тяло. Хората могат да научат за непознатото чрез познатото. Небесните реалности са разкрити чрез земните. Бог изявява Себе Си в подобие на човек. Това се случва и в проповедите на Христос: непознатото е онагледено чрез познатото. Божествените истини — чрез земни понятия, с които хората са запознати.ПХ 3.1

Писанието казва: „Всичко това Исус изказа на народа с притчи…, за да се изпълни казаното чрез пророка: Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.” (Мат.13:34, 35). Земните неща са проводници за духовните; понятия от природата и житейския опит на слушателите Му се свързват с истините на писаното слово. Водейки по такъв начин от земното към духовното царство, Христовите притчи са бримките във веригата на истината, свързваща човека с Бога и земята с небето.ПХ 3.2

В Своите примери, взети от природата, Христос говори за неща, изработени от собствените Му ръце и на които Сам е придал притежаваните от тях качества и функции. В своето първоначално съвършенство всички сътворени неща са израз на Божията промисъл. При Адам и Ева в техния едемски дом природата е изпълнена с познание за Бога и изобилства с небесни наставления. Мъдростта говори на очите и се приема от сърцето поради прякото им общуване с Бог сред Неговото творение. Веднага щом святата двойка престъпва закона на Всемогъщия, сиянието, идващо от Божието лице, се оттегля от лицето на природата. Земята вече е помрачена и осквернена от греха. Но дори и в поразеното й състояние много от нейните красоти са запазени. Божиите притчи, взети от естествения свят, не са заличени. Ако се разбира правилно, природата свидетелства за своя Създател. В дните на Христос тези уроци са изгубени от погледа на хората. Хората почти са спрели да разпознават Бога в Неговото творение. Греховността на човешката раса е закрила светлото лице на творението и вместо да изявяват Бога, творенията се превръщат в бариера, скриваща Го от погледа ни.ПХ 3.3

Хората „предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца”. Така невежите „се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи” (Римл.1:25, 21). Ето как в Израел човешките учения заемат мястото на Божиите. Не само нещата от природата, но и жертвоприносителната служба и Свещеното Писание — всички те, дадени да изявяват Бога са така покварени, че стават средство за скриването Му от погледа ни. ПХ 3.4

Христос се стреми да премахне това, което помрачава истината. Той идва, за да разпръсне сянката, хвърлена от греха върху лицето на природата, и да разкрие духовната слава, която трябва да бъде отразявана от всички сътворени създания. Думите Му поставят уроците от природата, както и от Библията, в нова светлина, превръщат ги в ново откровение. Исус откъсва красивата полска лилия и я полага в ръцете на деца и младежи. И докато те гледат Собственото Му младолико лице, осветено от сиянието, идващо от Бащиния Му лик, Той ги учи на следното: „Наблюдавайте полските лилии как растат — не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някоя от тях”. И сега следва сладката увереност и важния урок: „Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?“.ПХ 3.5

В планинската проповед тези думи са отправени към всички, не само към децата и младежите. Отправени са към множествата, сред които са мъже и жени, отрудени и обременени, наскърбени и разочаровани. Исус продължава: „И така, не се безпокойте и не казвайте какво ще ядем или какво ще пием, или какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това”. И протягайки ръцете Си към заобикалящата Го тълпа, казва: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” (Мат.6:28-33). ПХ 4.1

По този начин Христос разтълкува вестта, която Сам дава за полските лилии и тревата на полето. Той желае да виждаме тази вест във всяка лилия и във всяко стръкче трева. Думите Му са изпълнени с увереност и утвърждават доверието в Бога.ПХ 4.2

Така обширен е възгледът на Христос за истината, така просторна е проповедта Му, че всеки фрагмент от природата е ангажиран да илюстрира истината. Гледките, върху които ежедневно си почива погледът, са свързани с някаква духовна истина. Така природата е облечена в притчите на Своя Господар. В началото на Своята служба Христос говори на хората с прости думи, за да могат всички Негови слушатели да възприемат вестите, които ще ги направят мъдри за спасение. Но в много сърца истината не намира корени и бързо е изтръгната оттам. „Затова им говоря с притчи - казва Той, - защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират…Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха” (Мат.13:13-15).ПХ 4.3

Исус желае да пробуди желание истината да се търси. Стреми се да предизвика нехайните и безразличните и да запечата словото Си в сърцата им. Проповядването с притчи е популярно и привлича уважението и вниманието не само на юдеите, но и на хората от други народи. Няма по-ефективен метод за наставление, който Христос би могъл да използва. Ако имат копнеж за познание на Божествените истини, слушателите ще разберат думите Му, защото Той винаги е готов да разяснява словото Си на искрено търсещите. ПХ 4.4

Христос има актуални истини, които хората са неподготвени да приемат или дори да разберат. Поради тази причина Той ги поучава с притчи. Свързвайки проповедта Си със сцени от живота, житейския опит или природата, Той Си осигурява тяхното внимание и ги впечатлява. По-късно, виждайки същите тези предмети, онагледили Неговите учения, хората отново си спомнят думите на Божествения Учител. В умовете, отворени за Светия Дух, важността на думите на Спасителя се открива отново и отново. Тайните неща се изясняват и трудното за възприемане става очевидно. Исус търси път до всяко сърце. Използвайки най-разнообразни примери, Той не само представя истината в различните й аспекти, но апелира към сърцата на слушателите. Интересът им е възбуден от образи, взети от заобикалящото ги ежедневие. Нито един слушащите Спасителя не се чувства пренебрегнат или забравен. И най-скромният, и най-грешният чува в проповедите Му глас, който говори със съчувствие и нежност.ПХ 4.5

Има още една причина Исус да говори с притчи. Сред тълпите, събрани около Него, присъстват свещеници и равини, книжници и старейшини, иродиани и управници, обичащи света, фанатични и амбициозни хора, които повече от всичко желаят да намерят обвинение срещу Него. Техни шпиони следват по стъпките Му ден след ден, за да се хванат за нещо, изречено от устните Му, което да Го злепостави и завинаги да накара да млъкне способният да привлича света към Себе Си. Спасителят познава характера на тези мъже. Затова им представя истината по такъв начин, че да не могат да намерят в нея нещо, с което да Го изложат на съд пред Синедриона. С притчи Той порицава лицемерието и злите дела на заемашите висши постове. С метафоричен език облича истината от язвителен характер, тъй като, ако бъде изречена пряко не биха чули думите Му и бързо биха прекратили службата Му. И докато се изплъзва от преследването на шпионите, Христос прави истината толкова ясна, че заблудата е разкрита. Искрените по сърце извличат поуки от уроците Му. Небесната мъдрост и необятната благодат са обяснени простичко с понятия от Божието творение. Чрез природата и житейския опит хората получават познание за Бога. „Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията” (Римл.1:20).ПХ 5.1

В Христовото проповядване с притчи виждаме проява на истинско висше образование. Христос би могъл да разкрие на хората най-дълбоките истини от науката. Би могъл да отключи тайни, за чиито разкриване ще бъдат нужни векове на труд и изследване. Би могъл да предложи научни идеи, които да осигурят храна за мисълта и стимул за изобретателността до края на времето. Но не го прави. Не казва нищо, с което да угоди на любопитството или да задоволи човешката амбиция, отваряйки път към светско възвеличаване. Във всички Свои проповеди Христос свързва човешкия ум с Безграничния Разум. Не насочва хората да изучават човешки теории за Бога, за Словото Му или за делата Му. Учи ги да съзерцават Бог така, както е разкрит в Своите дела, в Словото Си и чрез провидението Си.ПХ 5.2

Христос не се занимава с абстрактни теории, но с това, което е съществено за развитието на характера; с това, което ще разшири човешкия капацитет за познаване на Бога и ще увеличи способността му да върши добро. Той разкрива на хората истините, свързани със самия начин на живот и утвърдени за вечността. ПХ 5.3

Именно Христос ръководи образованието на Израел. По отношение на Божиите заповеди и наредби, Той казва: „И на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги вързваш за знак на ръката си и да бъдат като превръзка на челото ти. И да ги написваш върху стълбовете на вратите на къщата си и на портите си” (Втор.6:7-9). В собствените Си проповеди Исус показва как да се изпълни това — как законите и принципите на Божието царство да бъдат така представени, че да се разкрие тяхната красота и стойност. Когато обучава евреите да бъдат Негови специални представители, Господ им дава домове сред хълмове и долини. В домашния си живот и в религиозната си служба те са в постоянен контакт с природата и с Божието слово. Затова Христос обучава учениците Си край езерото, по планинския склон, на полето сред браздите, където могат да наблюдават нещата от природата, с които онагледява Своите учения. И добивайки познания за Христос, те ги прилагат на практика, като си сътрудничат с Него в делото Му.ПХ 5.4

Чрез творението се запознаваме с Твореца. Книгата на природата е велик учебник, който заедно с Писанието трябва да използваме, когато проповядваме на хората за Божия характер и когато водим изгубени овце обратно в Божието стадо. Когато делата на Бога се изучават, Светият Дух разпалва убеждение в ума. Това не е убеждение в резултат на логична мисъл. Стига съзнанието да не е твърде помрачено, за да познава Бога, погледът да не е твърде замъглен, за да Го види, ухото да не е твърде глухо, за да чуе гласа Му — тогава човек е способен да възприеме една по-дълбока същност и възвишените, духовни истини на писаното слово да се запечатат в сърцето му.ПХ 6.1

В ясните уроци от природата има простота и чистота, която им придава най-висока стойност. Проповедите на всеки трябва да водят началото си от този източник. Сама по себе си красотата на природата отдалечава душата от греха и светските примамки и я насочва към чистота, мир и към самия Бог.ПХ 6.2

Твърде често умовете на учениците се занимават с човешки теории и спекулации, погрешно наречени наука и философия. Те трябва да бъдат насочени към близък контакт с природата. Нека знаят, че творението и християнството имат един Бог. Нека бъдат обучени да виждат хармонията между естествения и духовния свят. Нека всичко, което виждат очите им или докосват ръцете им, да се използва като урок за изграждане на характера. Така умствените сили ще се укрепят, характерът ще се развие, целият живот ще бъде облагороден. ПХ 6.3

Целта на Христос в проповядването с притчи е в пряка връзка с целта на съботата. Бог дава на хората паметник на Своята творческа мощ, за да могат да Го разпознават в делата на ръцете Му. Съботата ни призовава да виждаме в творенията славата на Създателя. И именно поради това Свое желание Исус свързва скъпоценните Си уроци с красотата на природните творения. В светия ден за почивка, който е над всички други дни, трябва да изучаваме вестите, които Бог е записал за нас в природата. Трябва да изучаваме притчите на Спасителя там, където ги е изговорил — на полето сред браздите, под откритото небе, сред треви и цветя. И когато се сближаваме със сърцето на природата, Христос прави присъствието Си реално за нас и говори на сърцата ни за Своя мир и Своята любов.ПХ 6.4

Исус свързва ученията Си не само с деня за почивка, но и с трудовата седмица. Той има мъдрост за този, който държи плуга и оре земята. В оран и сеитба, в обработване и жътва ни учи да виждаме примери за Неговото дело на благодат в сърцето. Така във всеки вид полезен труд и във всеки аспект на живота желае да откриваме урок за дадена небесна истина. Тогава ежедневният ни труд няма вече да поглъща цялото ни внимание и да ни кара да забравяме Бога, а постоянно ще ни напомня за нашия Създател и Изкупител. Мисълта за Бога ще се прокрадва като златна нишка сред всички наши домашни задължения и занимания. За всички нас славата на лицето Му отново ще почива върху лицето на природата. Ще научаваме винаги нови уроци за Божествената истина и ще израстваме по образа на Неговата чистота. Ще бъдем „научени от Господа”; и в попрището, в което сме призовани, „ще останем с Бога” (Исая 54:13; 1 Кор.7:24).ПХ 6.5