Глава 20—ПЕЧАЛБА, КОЯТО Е ЗАГУБА

(Лука 12:13-21)

Христос поучава и както става обикновено, около учениците Му се насъбира една група. На своите ученици говори за събитията, в които скоро ще участват. Те трябва да прогласят наблизо и надалеч поверените им от Него истини и ще бъдат въвлечени в конфликт с управниците на този свят. Заради Него ще бъдат призовавани в съдилища и изправяни пред управители и царе. Спасителят ги е дарил с мъдрост, на която никой не можеше да противостои. Неговите собствени думи, вълнуващи сърцата на множеството и хвърлящи в смут лукавите Му противници, свидетелстват за мощта на този всемогъщ Дух в Него, обещан и на последователите Му. ПХ 116.1

Мнозина желаят небесната благодат само за да удовлетворят себелюбивите си цели. Те признават чудната сила на Христос да представя истината в ясна светлина. Чуват обещаната на Неговите последователи мъдрост, с която да говорят пред управници и управители. Дали няма да ги направи и съучастници на силата Си по отношение на тяхното материално благоденствие? ПХ 116.2

“И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството”. Чрез Моисей Бог дава указания за предаването на наследството. Най-възрастният син получава двоен дял от бащиния имот (Втор. 21:17), докато по-малките му братя получават равни части от останалата половина. Този човек мисли, че брат му го е измамил при разделянето на имота. Той не успява да получи това, което очаква, че трябва да му бъде дадено; но си казва, че ако Христос посредничи, сигурно ще убеди брат си. Той чува покъртителните думи на Христос и тежките Му упреци към книжници и фарисеи. Ако подобни авторитетни думи могат да бъдат отправени към неговия брат, той без съмнение не би посмял да му откаже правото. ПХ 116.3

Точно сред тържественото наставление, дадено от Христос, този човек разкрива своята себична нагласа. Осъзнава придобивката, която би могъл да постигне чрез способността на Спасителя, но възвестяваните от Него духовни истини не оказват влияние върху ума и сърцето му. Спечелването на наследството е неговата всепоглъщаща тема. Исус, Царят на славата, Който макар да е богат, става беден заради нас, му разкрива съкровищата на Божията любов. Светият Дух го умолява да стане наследник на богатство, което е “нетленно, неоскверняемо и което не повяхва” (1Петр. 1:4). Той има доказателства за Христовата сила. Сега му се представя случай да говори на Великия Учител и изразява пред Него най-съкровените чувства на сърцето си. Подобно на човека с греблото за тор от алегорията на Бънян, вниманието му е съсредоточено върху земното. Той не вижда короната над главата си. Подобно на Симон-магьосника цени Божия дар като средство за светски придобивки. ПХ 116.4

Земната мисия на Спасителя бързо приближава към края си. Само след няколко месеца ще завърши необходимото за установяване на царството на Своята благодат. Едва ли човешка алчност, подтикваща Го да бъде въвлечен в спор за парче земя, би го отклонила от делото Му. Исус не се оставя да бъде отклонен от Своята мисия. Неговият отговор е: “Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?”. Исус би могъл да каже на този човек точно според нормите на справедливостта. В случая Той знае кое е справедливо; но братята са в спор, защото и двамата са скъперници. Христос всъщност казва: „Не е Моя работа да разрешавам противоборство от този род”. Спасителят има цел - да проповядва евангелието и така да възкреси у хората усета им за вечните реалности. ПХ 116.5

В Христовото отношение към този случай има поука за проповядващите в Негово име. Изпращайки дванадесетте апостола, Той им дава тази поръчка: “И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи. Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте. Даром сте приели, даром давайте” (Мат. 7:8). Те не трябва да разрешават земните дилеми на хората. Тяхна задача е да ги водят до помирение с Бога. В това дело е заложена силата им да благославят човечеството. Христос - ето кой е единственият лек срещу греховете и скърбите на хората. Само благата вест за Неговата милост има силата да изцелява обществото от притискащите го злини. Коренът на неправдата на богатите към бедните, ненавистта на бедните към богатите и в двата случая се крие в себичността, която може да се преустанови само чрез послушание спрямо Христос. Единствен Той е способен на мястото на себичното греховно сърце да дари ново любящо сърце. Нека Христовите служители проповядват евангелието с изпратения от небето Дух и като Исус да работят за доброто на човечеството. Тогава в благословението и възвисяването на човешкия род ще се разкрият резултати, чието постигане е извън възможностите на човешките сили. Нашият Господ докосна самия корен на злото, предупреждавайки въпросния човек и всички, които могат да изпаднат в същите трудности: “Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му”. ПХ 117.1

“И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод и той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, там ще събера всичките си жита и благата си и ще река на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се, а Бог му рече: Глупецо, тая нощ ще ти изискат душата, а това, което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.” ПХ 117.2

Чрез притчата за неразумния богат стопанин Христос показва безразсъдството на хора, превърнали света и това, което е в него, в единственото свое притежание. Този човек получава всичко от Бога. Господ позволява на слънцето да грее над земите му, защото лъчите му падат над праведни и неправедни. Небето излива дъждовете си върху зли и добри. Господ прави посевът да порасне и полето да роди изобилно. Богатият човек недоумява какво да стори с реколтата си. Хамбарите му са пълни и преливат. В тях няма място, което да побере излишъка от жетвата му. Той не се сеща за Бога, Който дава цялата тази благодат. Не съзнава, че Бог го е превърнал в стопанин на благата Си, за да може да помогне на нуждаещите се. Пред него стои благословената възможност да бъде Божи благодетел, но той мисли само как да се погрижи за собственото си добруване. ПХ 117.3

Състоянието на бедните, сираците, вдовиците, страдащите и угнетените не е известно на този богаташ. Има много места, където да раздаде част от благата си. Би могъл лесно да се освободи от излишъка си и с това да освободи мнозина от немотия, да нахрани гладни, да облече голи, да зарадва много сърца. Много молитви за хляб и облекло биха били изпълнени и мелодия на хваление би се въздигнала към небето. Господ чува молитвите на нещастниците и в добротата Си им приготвя необходимото (Пс.68:10). Чрез благословенията, изсипани върху богатия, се подготвя изобилен запас за нуждите на мнозина. Но богатият човек от притчата затваря сърцето за вика на нуждаещите се и казва на слугите си: “Ето какво ще направя; ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се”. ПХ 118.1

Целите на този човек не са по-възвишени от онези на животните. Той живее така, сякаш няма Бог, нито небе, нито бъдещ живот. Сякаш всичко, което притежава. Принадлежи само на него и като че ли и не дължи нищо нито на Бога, нито на човек. Ето такъв богаташ описва псалмистът: “Безумният рече в сърцето си: Няма Бог”(Пс.14:1). ПХ 118.2

Този човек живее и планира само за себе си. Виждаше бъдещето си преизобилно обезпечено; той мисли само как да трупа за себе си и сам да се радва на плода на труда си. Смята се за най-облагодетелстван от всички други хора и приписва на себе си заслугата за мъдрото стопанисване. Съгражданите му го почитат като разсъдлив човек и преуспяващ сънародник. Понеже “човеците ще те хвалят, когато правиш добро на себе си” (Пс.49:18). ПХ 118.3

Но “мъдростта на този свят е глупост пред Бога” (1Кор. 3:19). Докато богаташът очаква с нетърпение години на наслада, Господ прави далеч по-различни планове. Той отправя към този неверен стопанин вестта: “Глупецо! Тази нощ ще ти изискат душата!”. Това е искане, което парите не могат да удовлетворят. Натрупаното от него богатство не може да му осигури отсрочка. Само за един миг събираното през целия живот с цената на много усилия се оказва безполезно. “А това, което си приготвил, чие ще бъде?” Обширните му поля и добре напълнените му житници се изплъзват от ръцете му. Той “трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере” (Пс. 39:6). Но не си е осигурил единственото нещо, което сега би му било от полза. Живеейки за себе си, отхвърля от сърцето си онази божествена любов, която се проявява в милосърдие към неговите ближни. По този начин отблъска живота, защото Бог е любов, а любовта е живот. Този човек предпочита преходното пред вечното и трябва да си отиде заедно с него. “Човек, който е на почит, а не разбира, прилича на животните, които загиват” (Пс.49:20). Така става с този, който “събира имот за себе си, а не богатее в Бога”. Тази сполучлива картина е пример за всички времена. Можем да правим планове за лично благополучие, можем да събираме съкровища, можем подобно на древните вавилонски строители да издигаме високи кули, но не можем да построим толкова висока стена или здрава порта, та да отблъснем вестителите на съда. Цар Валтасар “пируваше в палата си” и “хвалеше златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове”. Но ръката на невидимо Същество пише върху стените на палата му думи на съд и без закъснение край неговите порти се чува тропотът на неприятелски войски, които идват да изпълнят Божията присъда. “В същата нощ царят на халдейците Валтасар бе убит” и чужд монарх седна на престола му. (Дан. 5:30). Да живеем за себе си означава да погинем. Алчността, желанието за придобиване, за егоистична кауза откъсва душата от извора на живота. Духът на Сатана граби, отмъква за себе си. Духът на Христос дава, жертва се за благото на другите. “И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот” (1 Йоан 5:11, 12). Затова и отправя тези думи към нас: “Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му”. ПХ 118.4