Сеячът и семето

Чрез притчата за сеяча Христос илюстрира небесните реалности и делото на великия Земеделец за Неговия народ. Подобно на сеяч в полето, Той идва да разпръсне небесното семе на истината. Самите Му притчи са зърното, с което най-скъпоценните истини на Неговата благодат са посети. Поради своята простота притчата за сеяча не е оценена, както подобава. От натуралното семе, хвърлено в почвата, Христос копнее да насочи умовете ни към евангелското семе, чието засяване води човека до завръщането му с вярност при Бога. Този, който изрича притчата за малкото семе, е Върховният Владетел в небето, и законите, които властват над земната сеитба, са същите, които управляват и посяването на семената на истината.ПХ 8.1

Група от хора се събират край Галилейското езеро, за да видят и чуят Исус — едно нетърпеливо, очакващо множество. Тук са болни хора, лежащи върху постелките си, готови да представят случаите си пред Него. С даденото Му от Отец право Христос лекува неволите на съгрешилата раса. Сега смъмря болестите и разпръсква около Себе Си живот, здраве и мир.ПХ 8.2

С прииждането на тълпата хората се притискат все по-близо до Христос, докато вече няма място, където да ги приеме. Тогава, разменяйки си няколко думи с мъжете от рибарските лодки, Учителят влиза в лодката, чакаща да Го отведе през езерото, и моли учениците Си да я отдалечат на известно разстояние от сушата. Така започва да говори на тълпите, събрани на брега.ПХ 8.3

До езерото се простира красивата равнина на Генисарет. В далечината се издигат хълмовете, а по склоновете им се трудят усърдно сеячи и жътвари — едните хвърлят семето, а другите жънат ранните зърна. Съзерцавайки тази сцена, Христос казва: „Ето, сеячът излезе да сее; и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха. А други паднаха на добрата земя и дадоха плод - кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет” (Мат.13:3-8).ПХ 8.4

Христовата мисия не е разбрана от хората по Негово време. Начинът на пришествието Му не е според техните очаквания. Господ Исус е основата на цялата юдейска икономика. Внушителните храмови служби са постановени от Небето. Те трябва да учат хората, че в определено време Помазаникът ще дойде - Този, към Когото сочат всичките им церемонии. Но юдеите възвеличават твърде много формите и ритуалите и изгубват от поглед тяхната същност. Традициите, максимите и човешките постановления са скрили от тях уроците, които Бог е възнамерявал да им предаде. Тези постановления и обичаи се превръщат в пречка за разбирането и практикуването на истинска религия. И когато идва реалността в лицето на Христос, не разпознават в Него изпълнението на всички символи, същността на всички сенки. Отхвърлят прототипа и се прилепват към своите символи и безсмислени церемонии. Божият Син е дошъл, но те продължават да търсят знамение. На вестта „Покайте се, понеже наближи небесното царство” те отвръщат с изискване за чудо (Мат.3:2). Христовото евангелие е спънка за тях, защото търсят знамения вместо Спасител. Очакват Месията да докаже Своите заявления чрез мощни дела на завоевания, да установи империята Си върху руините на земните царства. На тези очаквания Христос отговаря с притчата за сеяча. Не чрез силата на оръжията, не чрез насилствена намеса Божието царство ще господства, но чрез внедряване на нов принцип в сърцата на хората.ПХ 8.5

„Сеячът на доброто семе е Човешкият Син” (Мат.13:37). Христос идва не като цар, а като сеяч; не да събаря царства, но да разпръсква семе; не да насочва последователите Си към земен триумф и национално величие, а към жетва, която трябва да се събере след търпелив труд, сред загуби и разочарования. ПХ 9.1

Фарисеите разбират ясно значението на Христовата притча, но поуката й е нежелателна за тях. Не се и трогват дори да вникнат в нея. За множествата целта на новия учител е обвита в още по-голяма мистерия. Думите Му странно вълнуват сърцата им и горчиво осуетяват техните амбиции. Самите ученици не разбират притчата, но интересът им е пробуден. Идват насаме при Исус и търсят обяснение. ПХ 9.2

Христос иска да събуди именно този интерес, за да им даде по-обстойни наставления. Обяснява им притчата така, както би направил Словото Си ясно за всеки, търсещ Го с искрено сърце. Онези, които изучават Божието слово със сърца, отворени за просвещението на Светия Дух, няма да останат в тъмнина за значението му. „Ако някой иска да върши Неговата воля - казва Христос, - ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря” (Йоан 7:17). Всички, които идват при Христос, търсейки по-ясно познание на истината, ще го получат. Той ще им разкрие тайните на небесното царство които ще бъдат осъзнати от сърцето, копнеещо да познава истината. Небесна светлина ще огрее храма на душата и ще бъде разкрита пред другите подобно на ярък светилник на тъмна пътека.ПХ 9.3

„Сеячът излезе да сее.” В Изтока обстановката е толкова несигурна и опасността от насилие е толкова голяма, че хората живеят главно в градове, оградени от стени. Земеделците излизат ежедневно да се трудят извън градските стени. Затова Христос, небесният Сеяч, излиза да сее. Напуска Своя дом на сигурност и мир, напуска славата, която притежава заедно с Отец още преди създаването на света, изоставя поста Си на трона на вселената. Излиза, за да стане страдащ, изкушаван човек. Излиза в уединение, за да сее със сълзи, да полива с кръвта Си семето на живота за изгубения свят.ПХ 9.4

По подобен начин Неговите служители трябва да излизат и да сеят. Когато е призован да стане сеяч на семето на истината, Авраам получава следното указание: „Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа” (Бит.12:1). „И излезе без да знае къде отива” (Евр.11:8). И при апостол Павел, молещ се в ерусалимския храм, идва вестта от Бога: „Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците” (Деян.22:21). Така призваните да се обединят с Христос трябва да оставят всичко, за да Го следват.Стари връзки трябва да бъдат прекъснати, планове за живота и земни надежди — да се изоставят. С труд и сълзи, в усамотение и чрез жертви семето трябва да се сее.ПХ 9.5

„Сеятчът сее Словото” (Марк 4:14). Христос идва, за да посее в света истината. Още от падението на човека Сатана сее семената на лъжата. Именно чрез лъжа най-напред той спечелва контрол над хората и това е начинът, по който все още работи, за да повали Божието царство на земята и да доведе хората под своя власт. Сеяч от по-висш свят в лицето на Христос идва, за да сее семето на истината. Този, Който стои в съвещанието на Бога, Който обитава в най-вътрешното светилище на Вечния, донася на хората чистите принципи на истината. Още от грехопадението на човека Христос е Изразител на истината за света. Чрез Него на човека нетленното семе - „Божието слово, което живее и трае до века” е изявено (1 Петр.1:23). В онова първо обещание, дадено на падналата ни човешка раса в Едем, Христос посява евангелското семе. Притчата за сеяча се отнася най-вече за Неговото лично служене сред човеците и за делото, което Той извършва.ПХ 10.1

Божието слово е семето. Във всяко семе е залегнал принципа на покълването. В него е скрит животът на растението. Затова има живот в Божието слово. Христос казва: „… думите, които съм ви говорил, са дух и живот” (Йоан 6:63). „Който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот” (Йоан 5:24). Във всяка заповед и във всяко обещание от Божието слово има сила и живот, идващи от самия Бог, чрез които заповедта може да се изпълнява и обещанието да се сбъдне. Този, който чрез вяра приема словото, приема самия живот и характер на Бога.ПХ 10.2

Учителите на Израел не сеят семето на Божието слово. Христовото дело като Учител на истината е в забележителен контраст с това на равините по Негово време. Те се опират на традиции, на човешки теории и спекулации. Често това, което човек поучава или пише за Словото, те го поставят на мястото на самото Писание. Проповедите им нямат сила да вдъхнат живот в душата. Предметът на Христовите проповеди и поучения е Божието слово. Той посреща въпросите с ясното „Писано е”. „Какво казва Писанието?” „Какво четете?” При всяка възможност, когато интересът е пробуден или в приятел, или във враг, Исус посява семето на Словото. Този, Който е Пътят, Истината и Животът, Сам е живото Слово. Той посочва Писанията, казвайки: „Те са, които свидетелстват за Мен” (Йоан 5:39). „И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания” (Лука 24:27).ПХ 10.3

Нужно е Христовите служители да вършат същото дело. В наши дни, както и в миналото, съдбоносните истини на Божието слово стоят настрана от човешките теории и тълкувания. Мнозина известни проповедници на евангелието не приемат цялата Библия като вдъхновено слово. Някой мъдър човек отхвърля една част, друг се съмнява в друга. Те поставят своята преценка над Словото. Писанието, което проповядват, се обляга на собствения им авторитет. Божествената му автентичност е унищожена. Така семената на безверието са разпръснати надлъж и нашир. Хората са объркани и не знаят в какво да вярват.ПХ 10.4

Съществуват много вярвания, с които умът няма право да се занимава. В дните на Христос равините дават пресилено, мистично тълкуване на много части от Писанието. Тъй като ясното проповядване на Божието слово осъжда практиката им, те се опитват да унищожат силата му. Днес се прави същото. Има стремеж Божието слово да изглежда мистериозно и неясно, за да се извини нарушението на Неговия закон. Христос порицава тези практики в Своите дни. Той учи, че Божието слово трябва да бъде разбирано от всички. Посочва Писанието като неоспорим авторитет и ние трябва да правим същото. Библията трябва да се представя като слово на безграничния Бог, като край на всякакви противоречия и като основа на вярата. ПХ 11.1

Библията е ограбена от силата й и последиците от това се виждат в снижаването на тона на духовния живот. В проповедите от множество амвони днес липсва онази божествена изява, която пробужда съвестта и вдъхва живот в душата.Слушателите не могат да кажат: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?” (Лука 24:32). Много хора викат към живия Бог и копнеят за божественото присъствие. Философски теории или литературни есета, колкото и брилянтни да са, не могат да удовлетворят сърцето. Човешките твърдения и изобретения са без никаква стойност. Нека Божието слово да говори на хората. Нека тези, които са слушали само традиции и човешки учения, да чуят гласа на Този, Чието слово може да обнови душата за вечен живот. Любимата тема на Христос е бащината нежност и изобилната Божия благодат. Той дълго размишлява върху Божия характер и закона Му. Представя Себе Си пред хората като Пътят, Истината и Животът. Нека това да бъдат темите и за Христовите служители. Да представят истината такава, каквато е в Исус. Да изясняват простичко изискванията на закона и евангелието. Да разказват на хората за живота на Христос — живот на себеотрицание и саможертва; да разказват за Неговото смиряване и смърт, за възкресението и възнасянето Му, за застъпничеството Му за тях в Божия съд, за обещанието Му: „Пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си” (Йоан 14:3).ПХ 11.2

Вместо да дискутират грешни теории или да се стремят да оборват противниците на евангелието, нека да следват примера на Христос. Нека свежите истини от Божията съкровищница ярко да засияят. „Проповядвай словото”, „Сейте при всяка вода”, „Настоявай навреме и безвреме”, „Онзи, който има послание от Мене, нека говори Моето послание вярно. Какво общо има плявата с житото, казва Господ”, „Всяко слово Божие е опитано… Не прибавяй към Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец” (2 Тим.4:2; Ис.32:20; Ерем.23:28; Пр.30:5,6).ПХ 11.3

„Сеячът сее семето.” Тук е представен великия принцип, който трябва да стои в основата на всяко образователно дело. „Семето е Божието слово.” В твърде много училища в наши дни Божието слово е оставено настрана. Други предмети занимават ума. Изучаването на атеистични автори заема голяма част от образователната система. В материята на учебниците са прокарани скептични мнения. Научните изследвания стават подвеждащи, защото откритията им са погрешно тълкувани и изопачени. Божието слово се сравнява с предполагаемите учения на науката и това го прави да изглежда несигурно и ненадеждно. Така семената на съмнение се посяват в умовете на младите и във време на изкушение те покълват. Когато вярата в Божието слово е изгубена, душата е оставена без ръководство, без защита. Младите хора са привлечени към пътеки, които ги водят далеч от Бога и от вечния живот.ПХ 11.4

До голяма степен това е причината за така ширещата се неправда в нашия свят днес. Когато Божието слово се пренебрегва, силата му да възпира злите страсти на естественото сърце се отхвърля. Хората сеят плътското и от плътта жънат поквара. Именно тук намираме причината за умствената слабост и неспособност. Когато обръща гръб на Божието слово, за да се храни от невдъхновени писанията, умът закърнява и се обезценява. Не се свързва със задълбочените принципи на вечната истина. Съзнанието само се адаптира в разбирането на нещата, които са му познати, и когато размишлява върху тленните неща, отслабва, силата му намалява и след време става неспособно да се развива. Всичко това е погрешно образование. Задачата на всеки учител трябва да бъде да насочи мислите на младите към великите истини на Вдъхновеното слово. Това е същественото в образованието за този и за бъдещия живот. ПХ 12.1

И нека не се мисли, че по този начин ще се попречи на изучаването на науката или че това ще доведе до по-нисък стандарт в образованието. Познанието за Бога е високо като небесата и широкообхватно като вселената. Няма нищо по-облагородяващо и освежаващо от изследването на важните теми, засягащи вечния живот. Нека младите се стремят да вникват в дадените от Бога истини и умовете им ще се развият и ще придобият сила благодарение на положените усилия. Всеки ученик, който е изпълнител на Словото, ще разшири кръгозора на мисленето си. Това ще му осигури нетленно богатство от знания.ПХ 12.2

Подсигуряването на образованието с изследване на Писанието е експериментално (основано на опита) познание за спасителния план.ПХ 12.3

Такъв вид образование ще възстанови Божия образ в душата. Ще подсили и укрепи ума в противопоставяне на изкушенията и ще подготви учащия да стане сътрудник на Христос в Неговата мисия на милост към света. Ще го превърне в член на небесното семейство и ще го обучи да споделя наследството на светиите в светлина. ПХ 12.4

Учителят на свещената истина обаче може да предаде единствено онова, което сам знае от опит. „Сеячът сее семето си.” Христос проповядва истината, защото сам Той е Истината. Мисленето Му, характерът, житейският Му опит са втъкани в Неговото учение. Така трябва да бъде и при служителите Му. Проповядващите Словото трябва да го направят свое чрез личен духовен опит. Трябва да знаят какво означава Христос да им дава мъдрост, оправдание, освещение и изкупление. Когато Божието слово се представя пред другите, не трябва да се използват думи като „предполага се” или „може би”. Заедно с апостол Петър трябва да заявят: „Ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие” (2 Петр.1:16). Всеки проповедник на Христос и всеки учител трябва да може да каже заедно с Йоан: „… защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас” (1 Йоан.1:2).ПХ 12.5