Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Притчи Христови - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Глава 23—ГОСПОДНЕТО ЛОЗЕ

    (Матей 21:33-44)

    Притчата за двамата сина е последвана от тази за лозето. В едната Христос представя пред еврейските учители значимостта на послушанието, а в другата посочва богатите благословения, предоставени на Израил, и чрез това показва Божието изискване за послушанието им. Той излага пред слушателите Си Божието намерение, което може да бъде постигнато чрез послушание. Като отдръпва пред тях завесата на бъдещето, Исус показва как след отказа си да сътрудничат за изпълнението на този план цялата нация се лишава от благословението Му и си навлича разруха. ПХ 133.1

    “Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.” ПХ 133.2

    Описание на това лозе е дадено от пророк Исая: “Сега ще пея на любезния си, песен на обичния си за лозето Му. Любезният Ми имаше лозе на много тлъсто бърдо. Окопа го, и очисти го от камъните и насади го с отбрана лоза, съгради кула всред него, изкопа още и лин в него и очакваше сладко грозде” (Ис. 5:1-2). ПХ 133.3

    Младоженецът избира парче земя в пустинята. Той го огражда, почиства го от камъни, прекопава го и го засажда с избрани лози, очаквайки богата реколта. Стопанинът се надява, че превъзхождайки необработената пустош, това парче земя ще го облагодетелства. То ще покаже резултатите от неговите грижи и усилията му. Така и Бог избира един народ от света, за да бъде обучен и просветлен от Христос. Пророкът казва: “Лозето на Господа на силите е израилевият дом и юдовите мъже са садът, който Го зарадва” (Ис. 5:7). На този народ Бог представя големи привилегии, благославяйки го богато чрез изобилната Си благост. Очакваше хората да Го почетат, като дадат изобилен и достоен плод. Те трябва да разкрият принципите на Неговото царство и да представят Божия характер сред падналият зъл свят. Като Господне лозе трябва да принасят плод, коренно различен от този на езическите нации. Тези идолопоклоннически народи са се отдали на злотворство. Сред тях са неограничено поощрявани насилието, престъпленията, алчността, потисничеството и най-извратени прояви. Порочност, деградация и нищета са плодовете на извратеното дърво. Плодът, роден от насадената от Бога лоза, трябва ярко да контрастира. За еврейската нация е привилегия да представя характера на Бога такъв, какъвто е разкрит на Моисей. В отговор на Моисеевата молитва “Покажи ми славата Си” Господ обещава: “Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост” (Изх. 33:18-19). ПХ 133.4

    “И Господ замина пред него и прогласи: “Господ, Господ Бог, жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях” (Изх. 34:6-7). Това е плодът, който Бог желае от Своя народ. Чрез чистотата на характерите си, чрез святостта на живота си, чрез милостта и любвеобилната доброта и състрадание те трябва да покажат, че “законът Господен е съвършен, възвръща душата” (Пс. 19:7).ПХ 133.5

    Божието намерение било да достави богати благословения на всички народи чрез еврейската нация. Чрез Израил трябвало да се подготви пътят за разпръсването на Неговата светлина по целия свят. Като следват извратените си инстинкти, нациите по света губят познанието за Бога. Но в Своето милосърдие Бог не ги заличава. Той възнамерява да им даде възможност да се запознаят с Него чрез църквата Му. Замисляше разкритите чрез Неговия народ принципи да бъдат средство за възстановяване на моралния образ на Бога в човека. Заради изпълнението на това намерение Бог повиква Авраам да излезе изсред идолопоклонническото му роднинство и го въвежда в Ханаанската земя. “Ще те направя голям народ - казва Той - ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение” (Бит.12:2). ПХ 134.1

    Наследниците на Авраам, Яков и неговото потомство са доведени в Египет, та сред това голямо и злонамерено царство да разкрият Божиите принципи. Чрез честността на Йосиф и чудното му дело за запазване на живота на целия египетски народ се представя Христовият живот. Моисей и мнозина други са свидетели за Бога. ПХ 134.2

    Чрез извеждането на Израил от Египет Господ отново проявява силата и милостта Си. Чудните Му дела в освобождението им от робство и начинът, по който ги води през пустинята, не са само за тяхно облагодетелстване. Тези чудеса трябвало да са нагледни уроци за околните народи. Вечният Бог Се разкрива по този начин като по-¬висш от всяка човешка власт и величие. Знаменията и чудесата, които извършва за доброто на Своя народ, показват властта Му над природата и над най-великите сред поклониците на природата. Бог преминава през надменната египетска земя така, както ще премине през земята в последните дни. Великият Аз Съм изкупва Своя народ с огън и буря, земетресение и смърт. Той го извежда от земята на робството. Превежда ги през “голямата и страшна пустиня, гдето имаше горителни змии, скорпии и сухи безводни земи” (Втор. 8:15). Изважда им вода от “кременливия камък” и ги храни с “небесно жито” (Пс. 78:24). “Защото - казва Моисей - дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му се с жребие наследство. Намери го в пуста земя, да, в пуста, дива и виеща; огради го, настави го, опази го като зеницата на окото Си. Както орел разбутва гнездото си, трепери над пилетата си, разпростира крилата си, та ги подема и вдига ги на крилата си, така Господ сам го води и нямаше с него чужд бог” (Втор. 32:9-12). Така ги привлича при Себе Си, та да обитават под сянката на Всевишния. Христос е водачът на израилевите чеда в пустинните им странствания. Обгърнат в облачен стълб денем и в огнен стълб нощем, Той ги води и упътва. Предпазва ги от опасностите на пустинята, въвежда ги в обетованата земя и пред очите на всички непознаващи Бога народи издига Израил като Свое собствено притежание, като Господне лозе. ПХ 134.3

    На този народ са поверени Божиите предсказания. Израил е ограден от наставленията на Неговия закон, вечните истини на истината, правдата и чистотата. Послушанието към тези принципи трябвало да бъде тяхна закрила, понеже това би ги спасило от самоунищожение чрез греховни прояви. А подобно на кула в лозе Бог поставя всред страната Своя свят храм.ПХ 134.4

    Христос е техният Наставник. Както присъства с тях в пустинята, така и сега трябвало да остане техен учител и водител. Първо в скинията, а след това и в храма Неговата слава обитавала в святата шекина над умилостивилището. Той постоянно проявявал богатствата на Своята любов и търпение в тяхна полза. ПХ 135.1

    Бог желае да направи народа Си достоен за възхвала и слава на Своето име. Дадено му е всяко духовно предимство. Бог не спестява за тях нищо, благоприятстващо формирането на характер, който би ги превърнал в Негови представители. ПХ 135.2

    Тяхното послушание спрямо Божия закон щяло да ги направи чуден пример на изобилие пред народите в света. Този, Който можеше да им даде мъдрост и умение във всяко изкусно дело, щеше да продължи да бъде техен учител и щеше да ги облагороди и възвиси чрез послушание спрямо Неговите закони. Ако са покорни, щяха да бъдат предпазени от болестите, които сполетяваха другите нации, и щяха да бъдат благословени с умствени сили. Тяхното благополучие трябвало да разкрие недвусмислено Божията слава, величието и мощта Му. Те трябвало да бъдат царство от царе и свещеници. Бог ги е снабдил с всяко улеснение, за да се превърнат в най-великата нация в света. ПХ 135.3

    Чрез Моисей Христос по най-ясен начин представя пред тях Божието намерение и изяснява условията за благополучието им. “Вие сте люде свети на Господа, вашия Бог; вас избра Господ, вашият Бог, да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята... И тъй да знаеш, че Господ, твоят Бог, Той е Бог, верният Бог, Който пази до хиляди поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му... За това пази заповедите, повеленията и съдбите, които днес ти заповядвам, за да ги вършиш. И ако слушате тия съдби и ги пазите и вършите, Господ, твоят Бог, ще пази за тебе завета и милостта, за която се е клел на бащите ти; и ще те възлюби, ще те благослови и ще те умножи; ще благослови и плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти и маслото ти, и рожбите от говедата ти и малките от овцете ти, в земята, която се е клел на бащите ти да я даде на тебе. Ще бъдеш благословен повече от всички племена; не ще има неплоден или неплодна между вас или между добитъка ви. Господ ще отстрани от тебе всяка болест и няма да докара върху тебе ни една от злите египетски болести, които познаваш, но ще ги наложи върху всички ония, които те мразят” (Второз. 7:6, 9, 11-15). ПХ 135.4

    Пазят ли Неговите заповеди, Бог обещава да им даде най-¬доброто жито и да извади за тях мед от канарата. Ще да ги насити с дълъг живот и ще им покаже спасението Си. ПХ 135.5

    Със своето непослушание Адам и Ева са изгубили Едем. Цялата земя е прокълната поради греха. Но ако Божият народ следва Неговото наставление, земята им ще възвърне плодородието и красотата си. Сам Бог им дава указания как да обработват почвата и е необходимо да Му сътрудничат за нейното възстановяване. Така под Божия контрол цялата страна трябвало да стане нагледен урок, представящ духовната истина. Както земята, покорявайки се на природните закони, трябвало да произвежда богатствата си, така и сърцата на народа, покорявайки се на нравствения закон, трябва да отразяват качествата на Неговия характер. Самите езичници са щели да признаят превъзходството на служещите и покланящите се на живия Бог. ПХ 135.6

    “Ето - казва Моисей, - аз ви научих повеления и съдби според както Господ, моят Бог, ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик, щото да има Бог тъй близо при себе си, колкото е Йехова, нашият Бог, близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик, щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?” (Втор. 4:5-8). ПХ 136.1

    Израилевите чеда трябвало да заемат цялата територия, която Бог им посочва. Племената, отхвърлили поклонението и служението на истинския Бог, трябвало да бъдат лишени от собственост. Но Божието намерение е да привлече към Себе Си хората, като разкрие характера Си чрез народа на Израил. Евангелската покана трябвало да бъде дадена на целия свят. Чрез поучението за жертвената служба Христос трябвало да бъде издигнат пред племената и погледналите към Него щели да живеят. Всички, които като ханаанката Рахав и моавката Рут се отвърнат от идолопоклонничеството, за да се поклонят на истинския Бог, трябвало да се съединят с Неговия избран народ. Когато числеността на Израил нарасне, те трябвало да разширят границите си, докато царството им покрие цялата земя. ПХ 136.2

    Бог желае да приведе всички народи под Своето милостиво управление. Желае земята да бъде изпълнена с радост и мир. Създава човека за щастие и копне да изпълни човешкото сърце с небесен мир. Той иска земните семейства да са символ на голямото небесно семейство. ПХ 136.3

    Но Израил не изпълнява Божието намерение. Господ обявява: “А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?” (Ерем. 2:21). “Израил е лоза, която се разпростира и дава изобилно плод” (Осия 10:1). “И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, съдете, моля, между Мене и лозето Ми. Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво? И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си. Ще махна плета му и то ще се похаби; ще разбия оградата му и то ще са потъпче; и ще го запустя; не ще да се подреже, нито прекопае, но ще произведе глогове и шипки; ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него. Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом и Юдовите мъже са съдът, който Го зарадва; и Той очакваше от тях правосъдие,¬ но, ето, кръвопролитие, - правда, но ето вопъл (Ис. 5:3-7). ПХ 136.4

    Чрез Моисей Господ представя пред Своя народ резултата от измамничеството. Като отказват да пазят завета Му, те ще се откъснат от Божия живот и Неговото благословение няма да ги стигне. “Внимавай - каза Моисей - “да не забравиш Господа, твоя Бог, и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам, да не би като ядеш и се наситиш и построиш добри къщи и живееш в тях, и като се умножат говедата ти и овцете ти и се умножат среброто ти, и се умножи всичко, що имаш, тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа, твоя Бог,... И да не би да речеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство... Но ако забравиш Господа, твоя Бог, и отидеш след други богове, служиш им и им се поклониш, заявявам ти днес, че съвсем ще бъдете изтребени както народите, които Господ изтребва отпред вас, защото не послушахте гласа на Господа, вашия Бог” (Второз. 8:11-14, 17, 19, 20). ПХ 136.5

    Еврейският народ обаче не обръща внимание на предупреждението. Той забравя Бога и изпуска от погледа си високата привилегия на Негови представители. Благословенията, които получават, не служат на света. Присвоява си всички предимства за собствена прослава. Ограбва Бога откъм изискваното от Него служене и по този начин ограбва братята си откъм религиозно водителство и свят пример. Подобно на обитателите на предпотопния свят всеки следва склонностите на злото си сърце. Благодарение на това светите неща са станали за присмех. Те казват: „Храмът Господен, храмът Господен е това” (Ерем.7:4), докато в същото време изопачават Божия характер и обезславяйки името Му, осквернявата светилището Му. ПХ 137.1

    Настойниците, на които Бог поверява грижата за лозето, не са верни на дълга си. Свещениците и учителите не са предани наставници на народа. Те не спазват пред тях Божията добрина и милост и изискването Му за любов и служене. Тези настойници търсят своята собствена слава. Желанието им е да присвоят плодовете на лозето. Стараят се да привличат върху себе си внимание и почести. Вината на тези водители на Израил не е равна на тази на обикновения грешник. Тези хора дават най-тържествен обет на Бога. Обвързват се да поучават: “Така казва Господ” и да внасят строго послушание в практическия си живот. Вместо това изопачават Писанията. Полагат тежко бреме върху хората, като налагат церемонии, които съпровождат всяка стъпка в живота. Народът живее в постоянно безпокойство, защото не е възможно да се съобразява с изискванията, възложени от равините. Когато виждат невъзможността да се спазват създадените от човека заповеди, те стават нехайни относно Божиите заповеди. ПХ 137.2

    Господ наставлява Своя народ, че собственикът на лозето е сам Той и че всички техни притежания са им предоставени за съхранение. Техен дълг е да ги използват за Негова прослава. Свещениците и учителите обаче не извършват делото на святата си длъжност като пазители на Божията собственост. Те Го ограбват систематично по отношение на средствата и улесненията, поверени за напредъка на Неговото дело. Алчността и лакомията им стават причина да бъдат презирани дори от езичниците. Така на езическия свят се дава повод да тълкува погрешно Божия характер и законите на Неговото царство. С бащинско сърце Бог понася отклоненията на Своя народ. Той ги привлича към Себе Си било чрез благословенията, които им дава, било чрез тези, които им отнема. С неотслабващо търпение им напомня греховете и сдържано чака осъзнаването им. Изпраща пророци и вестители един след друг, за да изтъкнат Неговото изискване към настойниците; но вместо да ги приемат с готовност, ги смятат за врагове. Настойниците ги преследват и убиват. Бог изпраща други вестители, но и с тях се отнасят по същия начин, само с разликата, че настойниците показват още по-яростна ненавист. ПХ 137.3

    Най-после Бог прибягва към едно последно средство - изпраща им Своя собствен Син с намерението, че “Ще почетат Сина Ми”. Но тяхната съпротива ги прави още по-жестоки и си казват помежду си: “Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му”. Тогава ще можем да се радваме на лозето и да постъпваме с плода му както ни е угодно. ПХ 138.1

    Еврейските управници не обичат Бога, затова се откъсват от Него и отхвърлят всички Негови предложения за справедливо уреждане на нещата. Христос, Божият възлюбен, идва, за да изпълни изискванията на Собственика на лозето; но настойниците се отнасят към Него с подчертано презрение, казвайки: Не искаме този да владее над нас. Те завиждат на красотата на Христовия характер. Неговият начин на поучение далеч превъзхожда техния. Те се опасяват от успеха Му. Той ги изобличава, разкривайки тяхното лицемерие и изваждайки на показ явните резултати от посоката на тяхното поведение. Това ги дразни до полуда. Те се измъчват от укорите, които не могат да преглътнат. Мразят високата мярка за правда, което Христос постоянно им представя. Виждат, че Неговото поучение изкарва наяве тяхната себичност, и мислят да Го умъртвят. Мразят Неговия пример на истинност, благочестие и възвишена духовност, разкриваща се във всичко, което върши. Целият Му живот е порицание на тяхната себичност и когато идва изключителното изпитание, изпитанието, означаващо послушание и вечен живот или непослушание и вечна смърт, те отхвърлит Светия Израилев. Когато са помолени да изберат между Христос и Варава, те изкрещяват: “Пусни ни Варава!” (Лука 23:18). А когато Пилат ги пита: “Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос?”, те свирепо крещят: “Да бъде разпнат” (Мат. 27:22). “Вашия Цар ли да разпъна?”, пита Пилат и от свещениците и управниците идва отговорът: “Нямаме друг цар освен Кесаря” (Йоан 19:15). Когато Пилат си умива ръцете, казвайки: “Аз съм невинен за кръвта на Този праведник”, свещениците се присъединяват към невежата тълпа, ожесточено заявявайки: “Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни” (Мат. 27:24-25). ПХ 138.2

    Така еврейските водители правят своя избор. Тяхното решение е отбелязано в книгата, която Йоан вижда в ръката на Онзи, Който седи на престола, книгата, която никой не може да разтвори. В цялата си отмъстителност това решение ще се появи пред тях в деня, когато тази книга се разпечата от Лъва от племето Юда. ПХ 138.3

    Еврейският народ подхранва мисълта, че е любимец на Небето и че трябва винаги да бъде смятан за Божия църква. Те обявяват, че са чеда на Авраам, и основанието за тяхното благополучие им се струва така непоклатимо, че нито земя, нито небе няма да могат да оспорят правата им. Но чрез живота си на измяна те се приготвят за осъждането на небето и за отделяне от Бога. ПХ 138.4

    В притчата за лозето, след като представя пред свещениците делото, увенчаващо злината им, Христос им задава въпроса: “И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?” Свещениците следват разказа с дълбок интерес и, без да осъзнаят връзката на темата със себе си, се присъединяват към народа, като отговарят: “Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им”. ПХ 138.5

    Без да знаят, произнасят собствената си присъда. Исус ги поглежда и пред изпитателния Му взор разбират, че чете тайните на сърцата им. Неговата божественост светкавично проблясва пред тях с непогрешима сила. Виждат в земеделците своя образ и неволно възкликват: Да пази Бог! ПХ 139.1

    Тържествено и състрадателно, Христос ги пита: “Не сте ли никога прочели в Писанията тая дума: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана Глава на ъгъла; от Господа е това и чудно е в нашите очи? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му. И който падне върху Тоя Камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне” (Мат. 21 :42-¬44). ПХ 139.2

    Христос ще отклони присъдата над еврейската нация, ако народът Го приеме. Но завистта и ревността ги правят непреклонни. Те решават да не приемат Исус от Назарет като Месия. Отхвърлят светлината на света и оттогава животът им се обгръща с тъмнина, подобна на среднощен мрак. Предсказаната присъда сполетява еврейската нация. Техните собствени свирепи неконтролируеми страсти причиняват разрухата им. В сляпата си ярост те взаимно се унищожават. Тяхната бунтовна, непреклонна гордост им навлича гнева на римските им завоеватели. Ерусалим е разрушен, храмът лежи в развалини и мястото му е разорано като нива. Юдейските чеда загиват по най-ужасен начин. Милиони са продадени, за да служат като роби в езически страни. ПХ 139.3

    Когато еврейският народ пропуска да изпълни Божието намерение, лозето се отнема от него. Привилегиите, с които злоупотребяват, делото, което бяха пренебрегват, се поверява на други. ПХ 139.4

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents