Глава 17—ОСТАВИ Я И ТОВА ЛЯТО

(Лука 13:1-9)

В Своето поучение Христос свързва предупреждението за съд с поканата за благостта. “Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси” (Лука 9:55). “Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него” (Йоан 3:17). Неговата мисия на благодат и връзката Му с Божията правда и съд е илюстрирана в притчата за безплодното смокиново дърво. ПХ 97.1

Христос предупреждава хората за идването на Божието царство и остро порицава тяхното невежество и равнодушие. Знаменията на небето, предвещаващи климатични промени, се знаят, но знаменията на времената, които така ясно посочват Неговата мисия, не се разпознават. ПХ 97.2

Както тогава, така и днес хората са склонни да приемат, че са галеници на Небето и че укоряващата вест се отнася за друг. Слушателите разказват на Исус случка, която в момента предизвиква голямо вълнение. Някои мерки на управителя на Юдея Пилат Понтийски са възмутили народа. Възниква народно вълнение в Ерусалим и Пилат се опитва да го потуши със сила. Но веднъж неговите войници нахълтват дори в пределите на храма и посичат някои галилейски поклонници при самото извършване на жертвоприношението. Евреите разглеждат бедствието като присъда за греха на страдащите и онези, които разказват за този акт на насилие, го правят със скрито задоволство. Според тях собствената им благополучна съдба доказва, че са много по-добри от галилейците и затова и са по¬-облагодетелствани от Бога. Очакват да чуят от Исус думи на осъждане към онези, които - в това те не се съмняваха - напълно заслужават наказанието си. ПХ 97.3

Христовите ученици не се осмеляват да изразят отношението си, докато не чуят мнението на своя Учител. Той им е дал точни поучения във връзка с осъждането на характера на другите и отмереното възмездие според окончателния съд. Въпреки това очакват Христос да изобличи тези хора като по-големи грешници от другите. 3атова Неговият отговор много ги изненадва. ПХ 97.4

Обръщайки се към множеството, Спасителят казва: “Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешните от всички галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете”. Тези първоначални бедствия са предназначени да доведат сърцата им до смирение и покаяние от греховете им. За тях наближава бурята на отмъщението, която трябва да избухне върху онези, които не са намерили убежище в Христос. ПХ 97.5

Докато говори с учениците и множеството, Исус съзира с пророческа яснота бъдещето и вижда Ерусалим, обсаден от войски. Чува тропота на чуждите войски, напредващи срещу избрания град и вижда хиляди по хиляди, загинали в обсадата. Мнозина от евреите, подобно на галилейците, са посечени в предверието на храма по време на самото принасяне на жертвите. Бедствията, връхлетели върху някой, са предупреждение от Бога към също толкова виновната нация. “Ако се не покаете - казва Исус, - всички така ще загинете.” Съвсем кратко продължава за тях времето на благодатта. Но все още съществува възможност да узнаят нещата, които да послужат за мира им. “Някой си - продължи Той - имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето, три години, как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразва земята?” ПХ 97.6

Христовите слушатели не могат да разберат смисъла на думите Му. Давид пее за Израил като за пренесена от Египет лоза. Исая пише: “Лозето на Господа на Силите е Израилевият дом и Юдовите мъже са садът, който го зарадва” (Ис. 5:7). Поколението, при което Спасителят, идва, се представя чрез смокинята в Господнето лозе - в обсега на Неговата особена грижа и благословение. ПХ 98.1

Божието намерение относно Неговите люде и големите възможности пред тях са изявени в прелестни думи: “За да се наричат дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той” (Ис. 51:3). Чрез духа на вдъхновението умиращият Яков казва за най-обичания си син: “Йосиф е плодоносна вейка, плодоносна вейка край извор; клончетата й се простират по стената”. Той казва: “...Богът на Отца ти... ще ти помага..., Всесилният... ще те благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната, която лежи отдолу” (Бит. 49:22, 25). Така Бог насажда Израил като добра лоза край изворите на живота. Насажда лозето Си “на много тлъсто бърдо”. “Окопа го, и очисти го от камъните и насади го с отбрана лоза” (Ис. 5:1, 2).ПХ 98.2

“И очакваше сладко грозде, но то роди диво” (Ис. 5:2). В Христовото време благочестието е на по-голям показ, отколкото е при евреите от по-старо време, но при тях липсата от сладките качества на Божия Дух бе в по-голяма степен. Скъпоценните плодове на характера, които правят живота на Йосиф така благоуханен и прелестен, не се проявяват в еврейската нация. ПХ 98.3

Чрез Своя Син Бог търси плод, но не намира нищо. Израил е похабил почвата. Само по себе си съществуването му е проклятие, защото в лозето заема мястото на плодовито дърво. Ограбва света от благословенията, които Господ е предназначил за хората. Израилтяните представят Бога в лоша светлина пред народите. Те са не само безполезни, но се явяват и сериозна спънка. Религията им до голяма степен е подвеждаща и вместо да спаси и изцели, причинява разруха. Лозарят в притчата не противоречи на твърдението, че безплодното дърво трябва да се отсече, но знае и споделя интереса му. Нищо не може да му достави по-голяма радост от това, да види неговия растеж и плодовитост. Той откликва на желанието на собственика с думите: “Остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор, и ако подир това даде плод, добре”. ПХ 98.4

Градинарят не отказва да се погрижи за едно толкова необещаващо растение. Готов е да положи още по-големи грижи. Той ще създаде по-добри условия около него и ще го обгради с най-голямо внимание. Собственикът и лозарят са единни в интереса към смокиновото дърво. Така Отец и Синът са единни в любовта Си към избрания народ. Христос казва на слушателите Си, че на тях ще бъдат дадени по-големи възможности. Изобретателната Божия любов ще действа по всякакъв начин, за да могат да станат дървета на правда, носещи плод за благословение на света.ПХ 98.5

В притчата Исус не посочва резултата от труда на градинаря. На това място Неговият разказ прекъсва. Краят зависи от поколението, което слуша думите Му. На тях се дава сериозното предупреждение: “Ако не, ще я отсечеш”. От тях зависи дали неотменимите думи трябва да се изрекат. Денят на гнева е близо. Чрез бедствията, които вече са ги сполетели Израил, собственикът на лозето милостиво ги е предизвестявал за унищожаването на неплодоносното дърво. Предупреждението стига до нас в това поколение. О, безгрижно сърце, дали не си неплодоносно дърво в Господнето лозе? Трябва ли и за теб да се изрекат тези гибелни думи? От кога получаваш благодатните Му дарове? От кога Той бди и очаква да отговориш на любовта Му? Насаден в Неговото лозе под бдителната грижа на градинаря, какви са привилегиите ти? Колко пъти нежната евангелска вест е разтуптявала сърцето ти? Носиш Христовото име, формално си част от църквата, която е Негово тяло, и пак съзнаваш, че не живееш свързан с Великото Сърце на любовта. Приливът на Неговия живот не е протекъл през теб. Сладостните качества на Неговия характер, плодовете на Духа, не се забелязват в твоя живот. ПХ 99.1

Безплодното дърво получава дъжда, слънчевата светлина и грижата на градинаря. То извлича храна от почвата. Но безплодните му клони толкова засенчват земята, че плодоносните растения не могат да виреят под сянката му. Така и предоставените ти Божии дарове няма да бъдат за благословение на света. Ти ограбваш другите от привилегиите, които могат да бъдат техни, ако не ги спираш. ПХ 99.2

Макар и смътно, осъзнаваш че си похабил почвата. При все това в голямата Си милост Бог не те е отсякъл. Не гледа със студенина към теб. Не се отвръща с безразличие и не те обрича на унищожение. Гледа те, и ридае, както преди много столетия е ридал за Израил: “Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Няма да изпълня намерението на пламенния Си гняв, няма пак да изтребя Ефрема; защото Аз съм Бог, а не човек” (Осия 11:8, 9). Състрадателният Спасител казва за теб: „Остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор”. ПХ 99.3

С каква неизтощима любов Христос се грижи за Израил през удълженото за тях благодатно време. На кръста Той се моли: “Отче, прости им, понеже не знаят какво вършат” (Лука 23:34). След Неговото възнесение евангелието се проповядва първо в Ерусалим. Там се излива Светият Дух. Там първата евангелска църква разкрива силата на възкръсналия Спасител. Там Стефан - “лицето му като че беше лице на ангел” (Деян. 6:15) - свидетелства за Бога и отдава живота си. Дадено му е на разположение всичко, което Небето може да му предостави. “Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми - казва Христос, - което не му направих?” (Ис. 5:4). Така Неговата грижа и работа за теб не само че не е намаляла, но се е увеличила и е станала по-възвишена. Той още казва: “Аз, Господ, го пазя; всяка минута ще го поя; нощем и денем ще го пазя, за да не го повреди никой” (Ис. 27:3). ПХ 99.4

“Ако даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.” Сърцето, което не откликва на Божието привличане, закоравява дотолкова, че вече не е чувствително към влиянието на Светия Дух. И тогава се изричат думите: “Отсечи я, защо да заема напразно мястото?”.ПХ 99.5

Днес Той ви приканва: “Израилю, върни се при Господа, твоя БОГ... Аз ще изцеля отстъплението им, ще ги възлюбя доброволно... Аз ще бъда като роса на Израиля; той ще процъфти като крем и ще простре корените си като ливанско дърво..., Които живеят под сянката му, изново ще се съживят като жито и ще процъфтят като лоза... От Мене е твоят плод” (Осия 14:1-8). ПХ 100.1