Сред тръните

„А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден” (Мат.13:22).ПХ 16.2

Евангелското семе често пада сред тръни и вредни плевели. Ако не настъпи морална промяна в човешкото сърце, ако старите навици, практики и живот на грях не бъдат изоставени, ако качествата на Сатана не се изхвърлят от душата, пшеничната реколта ще бъде заглушена. Тръните ще надделеят и ще унищожат житото.ПХ 16.3

Благодатта може да процъфтява само в сърце, което постоянно се приготвя за скъпоценните семена на истината. Тръните на греха растат при всяка почва. Те не се нуждаят от култивиране, но благодатта трябва внимателно да се отглежда. Бодилите и тръните винаги са готови да поникнат и плевенето постоянно трябва да ги изпреварва. Ако сърцето не е подчинено на Божието ръководство, ако Светият Дух не работи за пречистване и облагородяване на характера, старите навици отново ще се разкрият в живота. Хората могат да изповядват, че вярват в евангелието, но докато не са осветени от него, тяхната изповед е безполезна. Ако не спечелят победа над греха, тогава грехът ще спечели победа над тях. Тръните, които са откъснати, но не и изкоренени, бързо поникват отново, докато душата се препълни с тях.ПХ 16.4

Христос посочва нещата, които са опасни за душата. Както е записано от Марк, това са „светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи” (Марк 4:19). Лука ги определя като „грижи, богатства и житейски удоволствия” (Лука 8:14). Всички те заглушават словото, растящото духовно семе. Душата спира да черпи хранителни вещества от Христос и духовността изчезва от сърцето. ПХ 16.5

„Светските грижи.” Никоя част от обществото не е свободна от изкушенията на светските грижи. За бедните, страданията, лишенията и страхът от недоимък са причина за трудности и теготи. За богатите това са страхът от загуба и безбройните грижи и безпокойства. Много от Христовите последователи забравят урока, който Той ни призова да научим от цветята на полето. Тези хора не се доверяват на Божията непрестанна грижа. Исус не може да носи бремето им, защото не Му го поверяват. И така житейските грижи, които би трябвало да ги отведат при Спасителя за помощ и утеха, ги разделят от Него.ПХ 16.6

Мнозина, които могат да дават много плод в служенето на Бог, се прекършват в преследване на богатства. Цялата им енергия е погълната от бизнес начинания. Те се чувстват принудени да пренебрегват нещата от духовно естество. Така се отделят от Бога. В Писанието е наредено: „В усърдието не бъдете лениви” (Римл.12:11). Нужно е да се трудим, за да посрещаме нуждите си. Християните трябва да работят, да се включват в бизнес начинания и могат да го правят без да съгрешават. Но мнозина са така обсебени от работата, че нямат време за молитва, за изучаване на Библията, нито време да търсят Господа и да Му служат. Понякога избликва копнеж за святостта и небето, но човекът няма време да се отдели от глъчката на света, за да слуша величествените и авторитетни слова на Божия Дух. Вечните неща отиват на второ място, а светските стават първостепенни. Невъзможно е семето на словото да произведе плод, защото животът на душата е отдаден за отглеждане на тръните от този свят.ПХ 17.1

Голяма част от работещите за съвсем различна цел се поддават на същата грешка. Работят за благото на другите, задълженията им ги притискат, отговорностите им са толкова много, че си позволяват работата да заглуши посвещението им. Общуването с Бог чрез молитва и изучаване на Словото Му се пренебрегват. Те забравят казаното от Исус: „Отделени от Мен, не можете да направите нищо” (Йоан 15:5). Вървят далеко от Христос, животът им не е пропит от Неговата благодат и белезите на егоизма са видими. Служенето на такива хора е белязано от желание за върховенство и от грубите, неприятни черти на непокорното сърце. Това е една от основните причини за провала в Божието дело. Затова и резултатите от него са така оскъдни.ПХ 17.2

„Примамката на богатството.” Любовта към богатството има заслепителна, измамна сила. Твърде често притежаващите земни съкровища забравят, че Бог е Този, Който им дава силата да забогатяват. Те казват: „Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство” (Втор.8:17). Вместо да предизвикват благодарност към Бога, притежанията ги водят към възвеличаване на егото им. Губят чувството си за зависимост от Бога и за своя дълг към ближните си. Вместо да се отнасят към богатството като към дарба, която трябва да се използва за Божия слава и за облагородяване на човечеството, те го приемат като средство да служат на себе си. Вместо да развиват божествени качества, богатствата, използвани по този начин, развиват в хората качествата на Сатана. Семето на словото е заглушено от тръните.ПХ 17.3

„Житейски удоволствия.” Има опасност в забавленията, които водят единствено към себезадоволяване. Всички навици на угаждане, които отслабват физическите сили, замъгляват ума или притъпяват духовните възприятия, са „плътски страсти, които воюват против душата” (1Петр.2:11).ПХ 17.4

„Пожеланията за други работи.” Сами по себе си, това не са непременно грешни неща, а нещо, което се поставя на първо място вместо Божието царство. Всичко, което отвлича ума от Бога, което отнема привързаността към Христос, е враг за душата. Когато умът е млад, силен и податлив на бързо развитие, съществува голямо изкушение да бъде амбициозен за собственото си Аз, да служи на себе си. Ако светските планове са успешни, такова съзнание е склонно да продължава по път, който ще доведе до притъпяване на съвестта. Така ще липсва правилната преценка за това, какво представлява истинското превъзходство на характера. И ако обстоятелствата са в полза на едно такова развитие, ще се наблюдава израстване в посока, забранена от Божието слово.ПХ 17.5

В периода на формиране на характера на децата отговорността на родителите е голяма. Нужно е внимателно да изследват как да обграждат младите с правилни влияния, такива, които ще им дадат правилен възглед за живота и за истинския успех в него. За жалост, за много родители на първо място стои осигуряването на децата им със земно благополучие. Всичките им връзки са избирани именно по отношение на тази цел. Голяма част от родителите създават дома си в някой голям град и въвеждат децата си в модерното общество. Обграждат ги с влияния, които насърчават светския дух и гордостта. В такава атмосфера умът и душата закърняват. Висшите благородни цели на живота се губят от погледа. Привилегията да бъдем Божии синове, наследници на вечността, се заменя за светска печалба.ПХ 18.1

Много родители се стремят да осигурят щастието на децата си, като задоволяват любовта им към удоволствията. Позволяват им да се занимават със спорт, да посещават приятни празненства и им дават пари, които свободно да харчат за показ и себеугаждане. Колкото повече се угажда на желанието за удоволствия, толкова по-силно става то. Така интересът на младите хора се насочва все повече към забавленията, докато започнат да гледат на тях като на първостепенна цел в живота си. Те формират навици на ленивост и себеугаждане, които правят почти невъзможно за тях да станат твърди християни.ПХ 18.2

Дори църквата, която трябва да бъде стълб и подпорка на истината, се поддава на насърчаването на егоистична любов към удоволствията. Когато трябва да се събират пари за религиозни цели, към какви методи прибягват много църкви? Към базари, банкети, карнавали лотарии, и други подобни. Често мястото, отделено за поклонение пред Бог, е осквернено с ядене и пиене, с купуване, продаване и веселби. Почитта към Божия дом и поклонението пред Бога са омаловажени в умовете на младите. Бариерите на въздържанието са слаби. Все повече се проявяват вгоизъм, апетит и любов към показност, и колкото повече им се угажда, толкова по-силно е присъствието им. ПХ 18.3

Стремежът към удоволствия и развлечения се съсредоточава в големите градове. Много родители, които избират градски дом за децата си, като смятат, че по такъв начин им дават по-големи предимства, се сблъскват с разочаровани. И когато е твърде късно, съжаляват за ужасната си грешка. Днешните градове бързо се превръщат в Содом и Гомор. Множеството празници насърчават ленивостта. Вълнуващите спортове — ходене на театър, конните състезания, хазарт, пиене на ликьор и гуляи — всичко това стимулира страст към интензивна активност. Младите са обсебени от популярните модни течения. Онези, които обикват забавленията заради самите тях, отварят вратата за поток от изкушения. Поддават се на социални веселби и безразсъден)смях. Контактът им с любителите на удоволствия оказва заразителен ефект върху съзнанието им. Водени са от една форма на разпуснатост към друга, докато изгубят както желанието, така и способността си за пълноценен живот. Религиозните им стремежи са сковани, духовният им живот — помрачен. Всяка благородна дарба на душата, всяка връзка на човека с духовния свят се изражда. ПХ 18.4

Вярно е, че някои могат да осъзнаят глупостта си и да се покаят. Бог може да им прости. Но те вече са наранили душите си и са осигурили доживотен риск за душата си. Силата на прозорливостта, която трябва да се съхранява будна и чувствителна, за да различава доброто от злото, е до голяма степен унищожена. Те вече не могат бързо да разпознават напътстващия глас на Светия Дух или да разпознават средствата на Сатана. Твърде често във време на опасност те се предават на изкушенията и се отделят от Бога. Крайният резултат от живота им, преминал в любов към удоволствия, е катастрофа, както за този свят, така и за бъдещия. Грижи, богатства, удоволствия се използват от Сатана в играта му за спечелване на човешката душа. Дадено е предупреждението: „Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, което е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отца, но от света” (1 Йоан.2:15,16). Онзи, Който чете сърцата на хората като отворена книга, казва: „Но внимавайте да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи” (Лука 21:34). Апостол Павел също чрез Светия Дух пише: „А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което, като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби” (1Тим.6:9,10).ПХ 19.1