ДОБРИ ПОДБУДИ И ПРИСТРАСТИЯ

За всяка приветлива личност великодушните подбуди и бързото възприемане на духовните истини са скъпоценни таланти и дават на притежаващите ги голяма отговорност. Всички те трябва да бъдат посветени в служба на Бога, но тук мнозина допускат грешка. Удовлетворени, че притежават тези качества, те пропускат да ги вложат в активна дейност в полза на другите, като се заблуждават, че ако имат случай, ако обстоятелствата са благоприятни, ще извършват голямо и добро дело. Но те изчакват подходящата възможност и презират тесногръдието на клетия скъперник, който отказва дори парченце хляб на нуждаещите се. Разбират, че такъв човек живее за себе си и че е отговорен за злоупотребата с поверените му таланти. С голямо задоволство констатират съществуващата разлика между себе си и такива тесногръди умове, чувствайки, че собственото им състояние е много по-благоприятно, отколкото е това на простодушните им съседи. Но се самозалъгват. Притежанието на неизползвани качества само повишава тяхната отговорност. Онези, които притежават приветлив характер, са длъжни заради Бога да го проявяват не само към приятелите си, но и към всички нуждаещи се от тяхното присъствие. Социалните предимства са таланти, които трябва да се употребяват в полза на всички, които влизат в обсега на нашето влияние. Любовта, която дарява доброта само на малцина, не е любов, а себелюбие. Тя по никакъв начин няма да работи за доброто на хората, нито за Божия слава. Онези, които оставят неупотребени талантите на своя Учител, са много по-виновни от онези, към които те изпитват презрение. На тях ще им бъде казано: „знаехте волята на Господаря си, но не я изпълнихте”. ПХ 168.4