ВЛИЯНИЕ

Животът на Христос е едно вечно разширяващо се, безбрежно влияние, което Го свърза с Бога и с цялото човешко семейство. Чрез Христос Бог обгръща човека с влияние, чрез което става невъзможно за него да живее за себе си. Лично общуваме с нашите близки, с част от голямото Божие цяло, и се намираме под взаимни задължения. Никой не може да бъде независим от своите ближни, тъй като състоянието на всеки влияе върху другите. Божие намерение е всеки да се чувства необходим за благоуспяването на другите и да се стреми да подпомогне тяхното щастие. ПХ 160.5

Всяка човешка душа е обградена от собствена атмосфера. Тя може да е изпълнена с даряваща живот сила на вярата, смелостта и надеждата и да е подсладена с благоуханието на любовта. Или може да бъде потисната и охладена от мрака на недоволството и себелюбието или отровена от смъртоносната зараза на подхранван грях. Чрез атмосферата, която ни обгръща, на всяка личност, с която влизаме в контакт, влияем съзнателно или несъзнателно. ПХ 160.6

Това е отговорност, от която не можем да се освободим. Нашите думи, действията ни, поведението ни, дори и изражението на лицето ни, влияе в известна степен. ПХ 161.1

От така създаденото впечатление зависят последици за добро или за зло, които никой не може да измери. Всеки споделен по този начин подтик е посято семе, което ще даде своята жетва. То е брънка в дългата верига от човешки събития, простирайки се незнайно от нас накъде. Ако чрез своя пример подкрепяме другите да развива добри принципи, им придаваме сила, за да вършат добро. Със своето поведение те упражняват същото влияние върху други, а те - върху други. Така чрез несъзнателното въздействие могат да бъдат благословени хиляди. ПХ 161.2

Хвърлете камъче в езерото и се образува вълна, после още една и още една. Щом нараснат, кръгът се разширява, докато стигне до самия бряг. Така е и с нашето влияние. Извън нашето знание или контрол то въздейства върху другите за благословение или за осъждение. ПХ 161.3

Характерът е сила. Мълчаливото свидетелство на истинския, несебелюбив и добър живот има, почти неотразимо влияние. Чрез разкриването на характера на Христос в собствения ни живот Му сътрудничим в делото за спасяване на души. Само чрез разкриването на Неговия характер в живота ни можем да Му сътрудничим. И колкото е по-широка сферата на нашето влияние, толкова повече е доброто, което вършим. Когато онези, които претендират, че служат на Бога, следват Христовия пример, прилагайки принципите на закона във всекидневния си живот; когато всяко действие свидетелства, че обичат най-много Бога и ближния си, както себе си, тогава църквата ще има силата да раздвижи света. ПХ 161.4

Никога не бива да се забравя, че влиянието може не по-малко да бъде и сила за зло. Да изгуби някой собствената си душа е нещо ужасно. Но да е причина за изгубването на други души е още по-ужасно. Това, че нашето влияние би могло да бъде ухание на смърт за смърт, е страховита мисъл, но е възможно. Мнозина претендират, че събират с Христос, но отблъскват от Него. Това е причина за липсата на сила в църквата. Мнозина свободно си позволяват да критикуват и обвиняват. Давайки израз на подозрението, ревността и недоволството, те се предават на Сатана като негови инструменти. Преди да осъзнаят какво вършат, противникът е осъществил чрез тях своето намерение. Впечатлението за зло е направено, сянката е хвърлена, стрелите на Сатана са постигнали целта си. Недоверие, неверие и явно изменничество се приписват на онези, които иначе може би са приели Христос. Междувременно работещите за Сатана гледат самодоволно към доведените от тях до скептицизъм и нечувствителни на укор и увещание. Ласкаят се, че в сравнение с тези души те са добродетелни и праведни. Не осъзнават, че трагичните останки от характера са дело на собствените им необуздани езици и бунтовни сърца. Чрез тяхното влияние изкушаваните падат.ПХ 161.5

Така своеволието, себелюбивото угаждане и безгрижното безразличие от страна на привидните християни отвръщат много души от пътя на живота. Мнозина в Божия съд ще се страхуват да срещнат последиците от своето влияние. ПХ 162.1

Само чрез Божията благодат можем правилно да използваме тази дарба. В нас самите няма нищо, чрез което да въздействаме на другите за добро. Ако осъзнаваме своята безпомощност и нуждата си от Божията сила, няма да уповаваме на себе си. Не знаем какви последици може да донесе един ден, час или миг и никога не трябва да започваме деня, без да поверим пътищата си на своя небесен Отец. Неговите ангели са определени да бдят над нас и ако се поставим под тяхна закрила, във всяко време на опасност те ще бъдат от дясната ни страна. Ако без да искаме сме в опасност да упражняваме вредно влияние, ангели ще бъдат на наша страна, като избират думите ни вместо нас и влияят върху действията ни. Така влиянието ни може да бъде мълчалива, неосъзната, но могъща сила в привличането на другите към Христос и небесния свят. ПХ 162.2