Глава 7—ПРИЛИЧА НА КВАС

(Матей 13:33; Лука 13:20, 21)

Много образовани и влиятелни мъже идват да слушат Пророка от Галилея. Някои от тях наблюдават с любопитство и интерес тълпите, събрани около Христос, докато поучава край езерото. Сред това множество всички класи на обществото имат свои представители. Тук са бедните, невежите, дрипавият просяк, крадецът, носещ отпечатък на вина върху лицето си; тук са сакати, гуляйджии, търговци и рентиери, високопоставени и нисши, богати и бедни, блъскайки се един в друг да си намерят място, откъдето да чуват думите на Христос. И взирайки се в странната тълпа, тези образовани мъже се питат: нима Божието царство се състои от материал като този тук. Отново Спасителят отговаря с притча:ПХ 37.1

„Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото” (Мат.13:33).ПХ 37.2

При юдеите квасът понякога се използва като символ на греха. По време на Пасхата хората премахват всякакъв квас от къщите си, както и отстраняват греха от сърцето си. Христос предупреждава учениците Си: „Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие” (Лука 12:1). И апостол Павел говори за „квас от злоба и нечестие” (1Кор.5:8). В притчата на Спасителя квасът е използван, за да представи небесното царство. Той илюстрира съживителната, поглъщаща сила на Божията благодат.ПХ 37.3

Никой не е толкова подъл, толкова ниско паднал, че да бъде извън действието на тази сила. Във всички, които се предават на Светия Дух, ще бъде вложен нов принцип на живот. Изгубеният Божи образ в човека ще бъде възстановен. ПХ 37.4

Но човек не може сам да се промени чрез упражняване на волята си. Той не притежава сила, чрез която тази промяна да се осъществи. Квасът — нещо внесено изцяло отвън — трябва да се сложи в храната, преди да настъпи желаната промяна. Така и Божията благодат трябва да бъде приета от грешника, преди да стане годен за царството на славата. Цялото възпитание и образование, което светът може да даде, няма да успее да направи от деградиралото дете на греха дете на небето. Обновителната сила трябва да дойде от Бога. Промяната може да се извърши само от Светия Дух. Всички, които ще се спасят, високопоставени и нисши, богати и бедни, трябва да се подчинят на действието на тази сила.ПХ 37.5

Както квасът, смесвайки се с храната, действа отвътре навън, така и чрез обновяване на сърцето действа Божията благодат, за да промени живота. Никоя обикновена външна промяна не е достатъчна, за да ни доведе до хармония с Бога. Мнозина се опитват да се променят чрез поправяне на този или онзи лош навик. Надяват се по този начин да станат християни, но тръгват неправилно. Първата ни работа е свързана със сърцето.ПХ 37.6

Да изповядваш вярата и да притежаваш истината в душата си са две различни неща. Само познание за истината не е достатъчно. Може да го притежаваме, но посоката на мислите ни да не е променена. Сърцето трябва да бъде духовно обърнато и осветено.ПХ 38.1

Този, който се опитва да пази Божиите заповеди само по задължение — защото така се изисква от него, никога няма да изпита радостта от послушанието. Той не се покорява. Когато Божиите изисквания се възприемат като бреме, защото са в разрез с човешките склонности, можем да сме сигурни, че този живот не е християнски. Истинското послушание е изграждане на вътрешен принцип. То произхожда от любовта към правдата, от любовта към Божия закон. Същността на всяка правда е верност към нашия Изкупител. Това ще ни доведе до вършене на правилното, защото е правилно и защото е угодно на Бога.ПХ 38.2

Великата истина за духовното обръщане на сърцето чрез Светия Дух е представена в думите на Христос към Никодим: „Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство… Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново. Вятърът духа където си иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа” (Йоан 3:3-8).ПХ 38.3

Вдъхновен от Светия Дух, апостол Павел казва: „Бог обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, ни съживи заедно с Христос (по благодат сте спасени) и като ни възкреси заедно с Него, ни сложи да седим с Него в небесни места, в Христос Исус; за да показва през вековете, които ще дойдат, изобилното богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус. Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога” (Ефес.2:4-8).ПХ 38.4

Квасът, скрит в брашното, действа незабележимо, за да подчини цялото тесто под действието на втасването. Така и квасът на истината действа тайно, тихо, постоянно, за да промени душата. Естествените склонности са омекотени и покорени. Вложени са нови мисли, нови чувства и мотиви.ПХ 38.5

Установен е нов стандарт за характера — животът на Христос. Умът е променен; способностите са подбудени за действие в нови измерения. На човека не се дават нови умения, но тези, които притежава, са осветени. Съвестта е пробудена. Дават му се черти на характера, които го правят способен за служба на Бога.ПХ 38.6

Често възниква следния въпрос: защо има толкова много хора, които твърдят, че вярват в Божието слово, а в тях не се забелязва промяна в думите, в мислите, в характера? Защо толкова много не могат да понасят опозиция срещу своите планове и цели, проявяват несвят нрав и думите им са груби, арогантни и яростни? В живота им виждаме същото себелюбие, същото егоистично себеугаждане, същия нрав и необмислен говор, каквито се наблюдават в живота на светските хора. Налице е същата чувствителна гордост, поддаване на естествените склонности, същата извратеност на характера, все едно изобщо не са познавали истината. Причината е, че не са духовно обърнати. Не са скрили кваса на истината в сърцето си. Той не е имал възможността да подейства. Техните естествени и придобити склонности към злото не са подчинени на променящата му сила. Животът им разкрива отсъствието на Христовата благодат и неверие в силата Му да променя характера.ПХ 38.7

„И така, вярата е от слушане, а слушането - от Христовото слово” (Римл.10:17). Писанието е великият посредник при промяната на характера. Христос се моли: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина” (Йоан 17:17). Ако се изучава и се изпълнява, Божието слово работи в сърцето, като покорява всяка несвята черта. Светият Дух идва, за да убеждава за грях, и вярата, извираща от сърцето, действа от любов към Христос, правейки ни подобни на Него в тяло, душа и дух. Тогава Бог може да ни използва да вършим волята Му. Подарената ни сила действа отвътре навън, водейки ни да споделяме с другите истината, която ни е разкрита.ПХ 39.1

Истините на Божието слово посрещат най-голямата практическа нужда на човека — духовното му обръщане чрез вяра. Тези велики принципи не трябва да се смятат за твърде чисти и святи, за да бъдат свързани с ежедневието. Те са истини, които стигат до небето и обхващат вечността. В същото време тяхното жизнено влияние трябва да се вплете в човешкия опит. Те трябва да проникнат във всички големи и малки неща от живота.ПХ 39.2

Приет в сърцето, квасът на истината ще регулира желанията, ще пречиства мислите и ще смекчава нрава. Той ще съживява способностите на ума и енергията на душата. Ще засилва умението на човека да съчувства и обича.ПХ 39.3

Човекът, изпълнен с тези принципи, представлява загадка за света. Егоистичният и сребролюбив човек живее единствено за да осигури себе си с богатства, почести и земни удоволствия. В своите сметки той губи от погледа си вечния свят. Но при последователя на Христос тези неща не са така обсебващи. Заради Христос той ще работи и ще се отрича от себе си, за да бъде полезен във великото дело за спасение на човешките души, които са без Исус и без надежда в света. Светът не може да разбере този човек, защото той е насочил погледа си към вечните реалности. Христовата любов идва в сърцето със своята изкупителна сила. Тази любов господства над всеки друг мотив и издига своя притежател над покваряващото влияние на света.ПХ 39.4

Божието слово трябва да упражнява освещаващо въздействие върху общуването ни с всеки член на човешкото семейство. Квасът на истината няма да произведе дух на съперничество, любов към амбиции, желание да бъдеш първи. Истинската, родена от небето любов не е егоистична и променлива. Тя не зависи от човешки похвали. Сърцето на приемащия Божията благодат прелива от любов към Бога и към онези, за които Христос е дал живота Си. Егото не се бори за признание. Не обича другите, защото те го обичат и му угаждат, защото оценяват заслугите му; обича ги, защото са Христово притежание, купено с цена. Ако мотивите му, думите и действията му не са разбрани или изтълкувани правилно, той не се обижда, а продължава да следва своя безпристрастен път. Той е мил и разумен, скромен в мнението за себе си и в същото време е изпълнен с надежда, винаги доверяващ се на Божията милост и любов.ПХ 39.5

Апостолът ни увещава: „Но както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие в цялото си поведение; защото е писано: “Бъдете святи, понеже Аз съм свят” (1Петр.1:15,16). Христовата благодат трябва да контролира нрава и гласа. Действието й се вижда в учтивото и нежно отношение на брат към брат, в любезните и насърчителни думи. В дома има едно ангелско присъствие. Животът излъчва благоуханен аромат, който се издига към Бога като свят тамян. Любовта се изразява в доброта, любезност, снизходителност и дълготърпение.ПХ 40.1

Променя се и изражението на лицето. Пребъдващият в сърцето Христос озарява лицата на обичащите Го и пазещите заповедите Му. Истината е записана върху тях. Те разкриват сладкия небесен мир. Изразяват обичайна благост — нещо повече от човешка любов.ПХ 40.2

Квасът на истината води до цялостна промяна в човека; суровият става фин, грубият — любезен, егоистът — щедър. Чрез него нечистите се очистват, измити в кръвта на Агнето. Чрез животворната си сила този квас привежда всичко — ум, душа и сила — в хармония с небесния живот. Човекът със своето човешко естество става участник в божественото. Христос е прославен чрез един превъзходен и съвършен характер. Когато тези промени се извършат, еква възторжена ангелска песен. Бог и Христос са възрадвани за душите, оформени по божествено подобие.ПХ 40.3