Глава 6—ДРУГИ ПОУКИ ОТ СЕИТБАТА НА СЕМЕТО

От делото на сеитба на семена и развитието на растението от семето могат да се извлекат скъпоценни поуки за семейството и за училището. Нека децата и юношите се учат да разпознават в природата действието на небесните сили. Така ще могат чрез вяра да виждат невидимите блага. Когато разбират чудното Божие дело за снабдяване нуждите на голямото Му семейство, и как трябва да Му съдействаме, ще имат повече вяра в Бога и ще осъзнават повече присъствието на Неговата сила в ежедневието си.ПХ 32.1

Бог създава семето, както създава земята чрез словото Си. Чрез словото Си му дава сила да расте и да се умножава. Той казва: „Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така… и Бог видя, че беше добро” (Бит.1:11,12). Същото това слово все още прави семето да расте. Всяко зърно, което изпраща зеления си стрък на слънчевата светлина, изявява чудно действащата сила на словото, изговорено от Този, Който „каза и стана; Той заповяда и се затвърди” (Пс.33:9).ПХ 32.2

Христос учи Своите ученици да се молят: „Дай ни днес насъщния хляб.” Посочвайки цветята, им дава следната увереност: „…ако Бог така облича полската трева,… няма ли много повече да облича вас?” (Мат.6:11,30). Христос непрестанно работи, за да отговаря на тази молитва и да потвърждава уверението Си. Невидима сила постоянно действа в служба на човека — да бъде нахранен и облечен. Нашият Господ влага множество средства, за да превърне видимо отхвърленото семе в живо растение. Той осигурява в подходяща мяра всичко, което е необходимо за подобряване на реколтата. В красивите думи на псалмиста четем:ПХ 32.3

„Като посещаваш земята и я напояваш,
Ти я обогатяваш преизобилно.
Реките Божии са пълни с вода,
за да дадеш жито на народа Си,
защото така си приготвил земята;
като напояваш нейните бразди,
изравняваш буците й;
като я размекваш с капките на дъжда,
благославяш поникналото от нея;
върху годината на благостта Си слагаш венец
и от следите Ти капе тлъстина” (Пс.65:9-11)ПХ 32.4

Материалният свят е под Божия контрол. Природата се подчинява на природните закони. Всичко изрича и върши волята на Създателя. Облаци и слънце, роса и дъжд, вятър и буря — всичко е подвластно на Бога и отдава безрезервно покорство на заповедите Му. Именно чрез послушанието на Божия закон зърненият кълн прониква през почвата, „първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа” (Марк 4:28). Господ ги развива в съответното им време, защото те не се противопоставят на делото Му. Възможно ли е единствено човекът, направен по Божи образ, надарен с разум и говор, да не оценява Неговите дарове и да бъде непокорен на волята Му? Трябва ли разумните същества да причиняват безредие в света?ПХ 32.5

Във всичко, което служи за препитание на човека, виждаме единодействието на небесните и човешките усилия. Не би имало жътва, ако човешките ръце не участват в засяване на семето. Но и без силите, осигурени от Бог в даването на слънчева светлина и дъжд, роса и облаци, не би имало растеж. Това важи за всяка трудова дейност, за всяка област на образованието и науката. Така е и в духовните неща, във формирането на характера и във всяка насока на християнското дело. Имаме своя дял, но ни е нужна божествена сила, с която да се обединим. В противен случай усилията ни ще са напразни.ПХ 33.1

Винаги, когато постигне нещо, независимо дали в областта на вечното или преходното, човек трябва да има предвид, че го е постигнал със съдействието на своя Творец. От огромна необходимост за нас е да осъзнаем зависимостта си от Бога. Прекалено сме самоуверени, твърде много разчитаме на човешките изобретения. А твърде малко е доверието в силата, която Бог е готов да даде. „Защото сме съработници на Бога” (1 Кор.3:9). Неизмеримо по-малък е делът, отреден за човешката сила; но ако бъде свързан с божествеността на Христос, човек може да направи всичко чрез придадената му сила.ПХ 33.2

Постепенното развитие на растението от семето е поука и за детското възпитание. Има „първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа”. Този, Който дава притчата, е създал мъничкото семенце, дал му е жизнени функции и е постановил закони, управляващи растежа му. А истините в притчата са жива реалност в собствения Му живот. Както във физическото Си, така и в духовното Си естество Христос следва небесния установен ред за растеж, илюстриран чрез растението. И така желае да постъпват всички младежи. Въпреки, че е Величието на небето, Царят на славата, Исус се ражда във Витлеем и за кратко време е безпомощно бебе, поверено на майчина закрила. В детството си се проявява като послушно дете. Той говори и действа с мъдростта на дете, а не на голям човек, почитайки Своите родители и изпълнявайки желанията им за помощ от Негова страна съобразно способностите на едно дете. Но във всеки етап от развитието Си Той е съвършен с простотата и естествената привлекателност на безгрешния живот. Свещеният доклад разказва за детството Му: „А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него”. За младежките Му години четем: „А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците” (Лука 2:40,52).ПХ 33.3

Тук се обръща внимание на делото на родителите и учителите. Те трябва да се стремят да облагородяват склонностите на юношите, така че на всеки етап от живота им да изявяват естествената си красота съответна на дадения период; да се развиват непринудено, както го правят градинските растения.ПХ 33.4

Най-привлекателни са деца, които са естествени и непосредствени. Не е разумно да им се обръща специално внимание и да се повтарят остроумните им изказвания. Суетата не бива да се насърчава, като се хвали външността им, думите или действията им. Нито трябва да бъдат обличани по скъп и показен маниер. Това насърчава гордост в тях и събужда завист в сърцата на приятелите им.ПХ 33.5

Те трябва да бъдат обучавани да са доволни от дребните, ползотворни задължения и от радостите и преживяванията, подхгодящи за техните години. Детството съответства на ствола от притчата, а той си има собствена красота. Децата не бива да бъдат принуждавани към преждевременна зрялост, но е добре колкото се може по-дълго да запазят свежестта и привлекателността на ранните си детски години.ПХ 34.1

Малките дечица могат да бъдат християни, имащи съответен за годините си духовен опит. Това е всичко, което Бог очаква от тях. Нужно е да бъдат обучавани в духовните неща. Родителите трябва да използват всяка възможност за формиране на характера им по подобие на Христовия.ПХ 34.2

В Божиите природни закони резултатът следва причината с безпогрешна сигурност. Жътвата свидетелства за това каква е била сеитбата. Ленивият работник е осъден от своя труд. Жътвата свидетелства срещу него. Така е и в духовните неща: верността на всеки работник се измерва по резултатите от неговия труд. Естеството на работата му, независимо дали е усърден или мързелив, се разкрива при жътвата. Така се определя съдбата му за вечността.ПХ 34.3

Всяко посято семе произвежда реколта според вида си. Така е и в човешкия живот. Всички трябва да сеем семената на състрадание, съчувствие и любов; защото ще пожънем това, което сме посели. Всяка черта на егоизъм, себелюбие, гордост, всяко дело на себеугаждане ще произведат подобна реколта. Този, който живее за себе си, сее за плътта и от плътта ще пожъне разруха.ПХ 34.4

Бог не е погубил нито един човек. Всеки, който е погубен, сам си го е сторил. Всеки, заглушаващ предупрежденията на съвестта, сее семена на неверие, които ще му донесат сигурна реколта. Някога фараонът, отхвърляйки първото предупреждение от Бога, посява семената на упорство и точно това жъне. Не Бог го заставя да проявява неверие. Семето на неверието, което той посява, произвежда реколта според вида си. Така продължава неговата съпротива, докато в един момент поглежда опустошената земя, вижда студеното, мъртво тяло на първородното си дете и на всички първородни в дома си, както и във всички семейства в царството. По-късно водите на морето се затварят над конете, колесниците и войниците му. Неговата история е страховита илюстрация за истинността на тези думи: „Каквото посее човек, това и ще пожъне” (Гал.6:7). Ако хората осъзнават това, биха били внимателни какво семе сеят.ПХ 34.5

Когато посятото семе даде реколта и тя на свой ред бъде засята, жътвата се умножава. Този закон важи и във взаимоотношенията ни с другите. Всяко дело, всяка дума е семе, което донася плод. Всяка постъпка на разумна учтивост, на послушание или себеотрицание ще се възпроизвежда у другите, а чрез тях и в още мнозина. По същия начин всяко дело на завист, злонамереност или раздори е семе, което ще израсте в „горчив корен” (Евр.12:15), чрез който мнозина ще бъдат заразени. И какво голямо множество тези мнозина ще отровят. Така сеенето на добро и зло продължава във времето и във вечността.ПХ 34.6

Притчата за сеитбата на семето ни учи за изобилието както в духовните, така и в преходните неща. Господ казва: „Блаженивие, които сеете при всяка вода” (Исая 32:20). „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне” (2 Кор.9:6). Да сеем при всяка вода означава постоянно да раздаваме Божиите дарове. Означава да помагаме навсякъде, където Божието дело или нуждите на човечеството го изискват. Това няма да доведе до обедняване. „Който сее щедро, щедро и ще пожъне.” Сеячът умножава семето си, когато го разпръсва. Така е и с хората, които са верни в разпространението на Божиите дарове. Когато ги раздават, те умножават своите благословения. Бог им обещава, че ще имат достатъчно, за да продължават да дават. „Давайте и ще ви се дава; добра мярка - натъпкана, стръскана, препълнена ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва” (Лука 6:38).ПХ 35.1

И много повече от тези поуки се съдържат в сеитбата и прибирането на реколтата. Когато разпространяваме временните Божии благословения, доказателствата за нашата любов и съчувствие предизвикат в получателя благодарност и признателност към Бога. Почвата на сърцето се подготвя да приеме семената на духовната истина. И Този, Който дава семето на сеяча, ще направи така, че то да покълне и да донесе плод за вечен живот.ПХ 35.2

Чрез хвърлянето на семето в почвата, Христос представя собствената Си саможертва за нашето спасение. „Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод” (Йоан 12:24). Така смъртта на Христос ще донесе плод за Божието царство. Според законите на растителното царство резултатът от Неговата смърт ще бъде живот.ПХ 35.3

Всички, които искат да дават плод като сътрудници на Христос, трябва първо да паднат в земята и да умрат. Животът трябва да бъде положен като семе в браздата на нуждите на този свят. Себелюбието и личните интереси трябва да изчезнат. Законът на саможертвата е закон на самосъхранението. Семето, заровено в почвата, произвежда плод, който от своя страна също се засява. Така реколтата се умножава. Земеделецът запазва зърното си, като го хвърля. Така е и в човешкия живот - да даваш означава да живееш. Животът, който ще се съхрани, е този, който е свободно отдаден в служба на Бога и на човека. Хората, които в Христовото име жертват живота си в този свят, ще го съхранят за вечността. ПХ 35.4

Семето умира, за да поникне за нов живот. Тук ни е даден урока за възкресението. Всички обичащи Бога ще живеят отново в небесния Едем. За човешкото тяло, положено в гроба, Бог казва: „Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила” (1Кор.15:42,43). ПХ 35.5

Това са някои от многото уроци, извлечени от живата природа, които ни представя притчата за сеяча и семето. Когато родители и учители се опитват да предават тези поуки, е добре практично да ги онагледят. Нека децата сами да подготвят почвата и да посеят семенцето. Докато работи, родителят или учителят може да обяснява за градината на сърцето с добрите и лошите семена, засети там. И както градината трябва да се подготвя за семето, така и сърцето трябва да бъде приготвено за семето на истината. При хвърлянето на семето в почвата те могат да споделят урока за Христовата смърт, а когато стръкът поникне, да предадат учението за истинността на възкресението. Докато растението израства, може да продължава обяснението за връзката между естествената и духовната сеитба.ПХ 35.6

По подобен начин трябва да се обучават и младите. Те трябва да бъдат научени да обработват почвата. Добре би било, ако в близост до всяко училище има земи за обработване. Тези места трябва да се възприемат като Божия класна стая. На нещата от природата трябва да се гледа като на учебник, който децата да изучават и от който могат да получат знания за възпитанието на душата.ПХ 36.1

При обработването на земята, при нейното облагородяване и подчиняване човек може непрекъснато да учи. Никой не би очаквал, че като се настани на необработваема земя, изведнъж ще получи богата реколта. Упоритост, прилежност и неуморен труд трябва да бъдат вложени в обработване на почвата преди семето да се засее. Същото важи и за духовната работа в човешкото сърце. Онези, които биха се облагодетелствали от обработването на почвата, трябва да излязат с Божието слово в сърцата си. Тогава ще намерят необработената почва на сърцето разорана благодарение на смекчаващото влияние на Светия Дух. Докато не се положи усърден труд, почвата няма да даде реколта. Така е и с почвата на сърцето: Божият Дух трябва да работи в нея, за да я пречисти и култивира, преди да е готова да дава плод за Негова прослава. ПХ 36.2

Земята няма да даде изобилието си, когато се обработва импулсивно. Нужно е обмислено, ежедневно внимание. Трябва да се изорава често и в дълбочина, за да се опази от плевелите, които отнемат хранителни вещества от посетите добри семена. Така хората, които орат и сеят, извършват подготовка за жътвата. Никой не бива да стои на полето сред тъжните развалини на надеждите си.ПХ 36.3

Божието благословение почива върху онези, които, обработвайки по този начин земята, научават духовни уроци от природата. При култивирането на почвата работникът дори не подозира да какви богатства ще се открият пред него. Осъзнавайки, че не бива да презира както напътствията от хора с опит, така и информацията, получена от интелигентни хора, той ще трупа поуки за себе си. Това е част от неговото обучение. Обработването на почвата ще се окаже просвещение за душата.ПХ 36.4

Творецът на нашето същество, Царят на небето прави семето да покълне, грижи се за него ден и нощ, дава му сила да расте. Той полага още по-големи грижи и показва интерес за благото на Своите деца. Докато обикновеният сеяч сее семе, за да поддържа земния живот, Небесният Сеяч посява в душата семето, което ще даде плод за вечен живот.ПХ 36.5