Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Притчи Христови - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Глава 3—„ПЪРВО СТРЪК, ПОСЛЕ КЛАС”

    (Марк 4:26-29)

    Притчата за сеяча предизвиква много въпроси. Някои от слушателите стигат до заключението, че Христос няма да основе земно царство, и мнозина са любопитни и озадачени. Виждайки техния смут, Христос използва други илюстрации, като все още се стреми да насочи мислите им от надеждата за земно царство към Божието дело на милост в човешката душа.ПХ 23.1

    „И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята; и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето той не знае. Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва” (Марк 4:26-29).ПХ 23.2

    Земеделецът, който „изпраща сърп, защото е настанала жътва” не е друг, а Христос. Той във великия последен ден ще събере земната реколта. Сеячът на семето олицетворява тези, които се трудят на страната на Христос. За семето се казва: „… а как никне и расте…, той не знае”. Това не се отнася за Божия Син. Христос не спи, а бди над стадото Си ден и нощ. Той знае много добре как расте семето.ПХ 23.3

    Притчата за семето разкрива, че Бог действа в природата. Самото зърно има в себе си принципа за покълване - принцип, който е заложен от Бога. И въпреки това, ако бъде оставено само на себе си, то няма да има силата да поникне. Делът на човека е да съдейства за израстване на зърното. Той е длъжен е да подготви и обогати почвата и да хвърли семето в нея.Трябва също да обработва полетата. Но има един предел, отвъд който не може да постигне нищо. Нито силата, нито мъдростта му могат да произведат живо растение от семето. Дори да полага максимални усилия от своя страна, той все така ще бъде в зависимост от Онзи, Който е свързал сеенето и жъненето с чудните връзки на Своята всемогъща сила.ПХ 23.4

    Има живот в семето, има сила в почвата. Но ако една безгранична сила не действа ден и нощ, зърното няма да даде добив. Трябва да бъдат изпратени обилни дъждове, за да напоят жадните полета, слънцето трябва да даде топлина на заровеното семе да бъде придадена енергия. Животът, който е вложен от Създателя, може да бъде събуден само от Него. Всяко зърно расте и всяко растение са развива чрез Божията сила.ПХ 23.5

    „Защото както земята произвежда растенията си и както градина произраства посятото в нея,така Господ Йехова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всичките народи” (Ис.61:11). Както при естествената, така и при духовната сеитба учителят на истината трябва да се стреми да подготви почвата на сърцето. Трябва да засее семето, но силата, чрез която се ражда животът, идва от Бога. Съществува предел, отвъд който човешките усилия са напразни. Въпреки че сме длъжни да проповядваме словото, не можем да му придадем силата, която ще пробуди душата и ще направи правдата и хвалата да поникнат. В проповядването трябва да действа сила, която е отвъд човешките способности. Единствено чрез Божествения Дух словото ще бъде живо и деятелно, за да пресътвори душата за вечен живот. Това Христос се опитва да внуши на учениците Си. Учи ги, че не това, което притежават в себе си, ще даде успех на труда им, а чудотворната сила на Бог, чрез която Словото Му дава плод.ПХ 23.6

    Делото на сеяча е дело на вяра. Той не разбира тайната на покълването и растежа на семето. Но има увереност в средствата, чрез които Бог предизвиква процеса на поникване и процъфтяване. Хвърляйки семената си в почвата, той без съмнение разпръсква ценното зърно, което ще снабди семейството му с хляб. Но така се отказва от насъщната си храна в името на една по-богата реколта. Пръска семето с очакване да го събере многократно в изобилната жътва. Така и Христовите служители трябва да работят в очакване на жътва от семената, които са посели. ПХ 24.1

    Доброто семе може да лежи незабелязано за известно време в студеното, егоистично, светско сърце, без да дава знак, че е пуснало корени. Но след това, когато Светият Дух повее над душата, скритото зърно пониква и в края дава плод за Божия прослава. В житейското си дело не знаем кое ще успее — това или онова. Не ние обаче можем да отговорим на този въпрос. Длъжни сме да вършим своята работа и да оставим резултатите на Бога. „Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си” (Екл.11:6). Божият велик завет прогласява, че „Докато съществува земята, сеитба и жътва… няма да изчезнат” (Бит.8:22). С увереност в това обещание земеделецът оре и сее. Не по-малко уверени трябва да бъдем и ние в духовната сеитба, като работим с доверие в Неговите думи: „Така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми; няма да се върне при мене празно, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:11). „Онзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си” (Пс.126:6).ПХ 24.2

    Поникването на семето представлява началото на духовния живот, а развитието на растението ни дава красив образ на християнското израстване. Както в природата, така и в благодатта не може да има живот без растеж. Растението трябва да расте, иначе умира. Както растежът му е безмълвен и незабележим, но постоянен, така е и при развитието на християнския живот. Във всеки етап от израстването животът ни може да е съвършен. Но въпреки това, ако Божието намерение за нас се изпълнява, тогава ще има постоянен напредък. Ще станем силни, за да поемаме отговорност, и зрелостта ни ще съответства на привилегиите ни. ПХ 24.3

    Растението израства, получавайки предвиденото от Бог да се поддържа живота му. То спуска в земята корените си. Пие слънчева светлина, роса и дъжд. Получава живителни блага от въздуха. Така и християнинът трябва да израства, като си сътрудничи с небесните сили. Чувствайки своята безпомощност, трябва да се възползваме от всички дадени ни възможности, за да придобием по-богат житейски опит. Както растението се вкоренява в почвата, така и ние трябва да се вкореним в Христос. Както растението получава слънчева светлина, роса и дъжд, така и ние трябва да отворим сърцата си за Светия Дух. Нужно е делото да се извършва „не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите” (Захар.4:6). Ако мислите ни са насочени постоянно към Христос, Той ще дойде при нас „както дъждът, както пролетния дъжд, който напоява земята” (Осия 4:6). Като Слънцето на правдата Той ще изгрее над нас „с изцеление в крилата си” (Малах.4:2). „Ще процъфтим като крем”, „ще се съживим като жито и ще процъфтим като лоза” (Осия 14:5,7). Разчитайки постоянно на Христос като на личен Спасител, ще израснем във всичко в Него, Който е наша глава.ПХ 24.4

    Житото развива „първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа”. Целта на сеяча при сеенето на семето и отглеждането на растението е да се добива зърно. Той желае да има хляб за гладните и семена за бъдещи реколти. По същия начин небесният Земеделец търси реколта, която е награда за труда и саможертвата Му. Христос копнее да възпроизведе Своя образ в сърцата на хората и го прави чрез вярващите в Него. Смисълът на християнския живот е в даването на плод — изявяване на Христовия характер във вярващия човек, за да се възпроизведе и в другите.ПХ 25.1

    Растението не пониква, не расте и не дава плод само за себе си, но за да даде „семе на сеяча и хляб на гладния” (Ис.55:10). Никой не трябва да живее само за себе си. Християнинът е в света като представител на Христос за спасение и на други души. ПХ 25.2

    Не може да има израстване и плодородие в живот, който е съсредоточен в себе си. Ако сте приели Христос като личен Спасител, нужно е да забравите за себе си и да се опитате да помагате на другите. Говорете за любовта на Исус, разказвайте за Неговата благост. Изпълнявайте всеки поверен ви дълг. Поемайте бремето на души върху сърцето си и с всички сили, на които сте способни, търсете да спасите погиналото. След като получите Духа на Христос — Духът на несебелюбивата любов и работа за другите, тогава ще израснете и ще принасяте плод. Качествата на Духа ще процъфтяват във вашия характер. Вярата ви ще нарасне, убеждението ви ще се задълбочи, любовта ви ще стане съвършена. Все повече ще отразявате подобието на Христос във всичко, което е чисто, благородно и красиво.ПХ 25.3

    „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание” (Гал.5:22, 23). Този плод никога няма да умре, но ще произведе според вида си жътва за вечен живот.ПХ 25.4

    „А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.” Христос чака с копнеж да се изяви в църквата Си. Когато Неговият характер се прояви съвършено в народа Му, Той ще дойде, за да го обяви за Свое притежание.ПХ 25.5

    Привилегия за всеки християнин е не само да очаква, но и да ускори завръщането на своя Господ Исус Христос (2Петр.3:12). Ако всички, изповядващи името Му, принасят плод за Негова прослава, колко бързо целият свят ще бъде засят с евангелското семе. Много скоро последната велика жътва ще бъде събрана и Христос ще дойде да прибере скъпоценното зърно.ПХ 25.6

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents