ВЪРНАТИТЕ ТАЛАНТИ

“След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях.” Когато Господ търси сметка от служителите Си, ще изследва възвръщаемостта на всеки талант. Извършеното дело разкрива характера на работника. ПХ 173.1

Онези, които получават пет и два таланта, връщат на Господа поверените дарби с лихвата им. ПХ 173.2

Извършвайки това, не приписват никаква заслуга на себе си. Спечелват други таланти, но не могат да имат печалба без вноска. Те разбират, че са изпълнили само дълга си. Капиталът е Господен, увеличението е Негово. Ако Спасителят не им дава Своята любов и благодат, те ще банкрутират за вечността. ПХ 173.3

Но когато получава талантите, Учителят възнаграждава работниците, като че ли цялата заслуга е тяхна. Неговото изражение е изпълнено с радост и удовлетвореност. Той е доволен, че може да излее благословенията Си върху тях, и им се отплаща за всяко служене и всяка жертва не защото това е данък, който им дължи, а защото сърцето Му прелива от любов и нежност. ПХ 173.4

“Хубаво, добри и верни слуго - казва Той, - в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.” ПХ 173.5

Верността, предаността към Бога и службата от любов са нещата, които печелят Неговото одобрение. Всеки подтик на Светия Дух, водещ хората към доброта и към Бога, е записан в небесните книги. В Господния ден работниците, чрез които Той е действал, ще бъдат отличени. ПХ 173.6

Верните ще влязат в радостта на Господа, когато видят в Неговото царство изкупени чрез тяхното посредничество. Те имат привилегията да участват в Неговата радост, защото са придобили способност за това, като са взели участие в делото Му тук. Това, което ще бъдем на небето, е отражение на онова, което сме сега като характер и свято служене. Христос казва за Себе Си: “Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи” (Мат. 20:28). Неговото дело на земята е делото Му и в небето. Нашата награда за работата с Христос в този свят е по-голямата сила и по-голямата привилегия да работим с Него в идващия свят. ПХ 173.7

“Тогава се приближи тоя, който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз знаех, че си строг човек; жънеш, гдето не си сял, и събираш, гдето не си пръскал; и, като се убоях, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.” Така хората оправдават занемаряването на своите дарби. Те гледат на Бога като на суров тиранин; като на някой, Който търси да забележи техните грешки и да ги осъди. Те Го обвиняват, че изисква онова, което никога не е дал, за желание да жъне там, където не е сял. ПХ 173.8

Мнозина в сърцата си обвиняват Бога, че е суров господар, понеже изисква техните притежания и служенето им. Ние не можем да занесем на Бога нищо, което да не е Негово. “Всичко е от Тебе - каза цар Давид - и от Твоето даваме на Тебе” (1 Лет. 29:14). Всички неща са Божии не само по сътворение, но и по изкупление. Всички благословения на този и на идващия живот ни се предоставят подпечатани с Голготския кръст. Затова обвинението, че Бог е суров господар, жънещ там, където не е сял, е грешно. Господарят не отрича обвинението на злия слуга, колкото и несправедливо да е то; но показва, че поведението му е без извинение. Предвидени са начини и средства, чрез които талантът да се използва за печалба на собственика. “Ти, прочее - казва той, - трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.” ПХ 173.9

Нашият небесен Отец изисква нито повече, нито по-малко от това, за което ни е дал способност да вършим. Той не полага върху служителите Си бреме, което не са способни да носят. “Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст” (Пс. 103:14). Чрез Божията благодат можем да дадем всичко, което Той изисква. “Комуто много са поверили, от него повече ще изискват” (Лука 12:48). Лично ще бъдем държани отговорни за извършеното на една йота по-малко, отколкото можем да направим. Господ измерва с точност всяка възможност за служене. Неизползваните способности се включват в сметката толкова, колкото и онези, които са използвани. Бог ни държи отговорни за всичко, което можем да станем чрез правилното използване на талантите си. Ще бъдем съдени според онова, което сме били длъжни да направим, но не сме, понеже не сме използвали силите си, за да прославим Бога. Дори да не изгубим душите си, във вечността ще осъзнаем резултатите от неизползваните си таланти. Заради цялото знание и умение, което бихме могли да добием, а не сме, ще получим вечна загуба. ПХ 174.1

Но ако напълно се отдадем на Бога и следваме Неговите напътствия в работата си, Той поема отговорност за извършването й. Той не би ни позволил да гадаем, освен за успеха на честните си усилия. Дори не би трябвало да мислим за провал. Трябва да сътрудничим на Този, Който не познава провал. ПХ 174.2

Не бива да говорим за собствената си слабост и неспособност. Това е проявено недоверие към Бога, отрицание на Неговото Слово. Когато роптаем поради трудностите си или отхвърляме отговорностите, които Бог ни призовава да носим, всъщност казваме, че имаме строг господар, че изисква от нас това, за което не ни е дал сили да вършим. Често сме склонни да наречем духа на ленивия слуга смирение. Истинското смирение обаче е далеч по-различно. Да бъдем смирени не означава, че трябва да бъдем джуджета по разум, недостатъчни във вдъхновение и малодушни в живота си, избягвайки натоварвания, за да не би да не успеем да ги понесем успешно. Реалното смирение изпълнява Божиите намерения, като се поставя в зависимост от Неговата сила. ПХ 174.3

Бог действа чрез когото си иска. Понякога избира скромен инструмент, за да извърши най-голямото дело, понеже силата Му се разкрива чрез слабостта на хората. Имаме собствени критерии и чрез тях наричаме дадено нещо голямо, а друго — малко. Бог не преценява според нашите мерки. Не трябва да си въобразяваме, че това, което е голямо за нас, трябва да бъде голямо за Бога или че това, което е малко за нас, трябва да бъде малко за Него. Независими от нас са оценката на талантите ни или избора на делото. Трябва да поемем тежестите, с които Бог ни натоварва, понасяйки ги за Неговата кауза и дори отивайки при Него за почивка. Каквото и да е делото ни, Бог се прославя чрез готовността ни за чистосърдечно служене. Угодно Му еда поеме задълженията ни и с признателност да се радваме, че ни намира достойни да бъдем Негови сътрудници. ПХ 174.4