ИЗГУБЕНАТА ДРАХМА

След притчата за изгубената овца Исус представя и още една: “Коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата и не търси грижливо, докле я намери? И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила”. ПХ 87.2

На изток къщите на бедните се състоят обикновено само от една стая. Най-често тя е без прозорци и е тъмна. Такава стая рядко се мете, така че когато се случва да се изтърве някоя монета, тя веднага се заравя в прахта и между другите останки по земята. За да се намери падналата монета дори и през деня, трябва да се запали лампа и да се помете грижливо. ПХ 87.3

Зестрата на жените обикновено се състои от златни и сребърни монети, които грижливо пазят като най-скъпоценно свое съкровище, за да го предадат по-късно като зестра на своите дъщери. Изгубването дори само на една от тези монети се смята за голямо нещастие; намирането й пък отново става причина за голяма радост, в която на драго сърце участват и съседките. ПХ 87.4

“И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.” ПХ 87.5

Тази притча, както и другата, ни говори за изгубен предмет, който може да се намери отново само ако по-грижливо бъде потърсен. Говарим за радостта, която човек изпитва при намирането му. И двете притчи представят различни категории хора. Изгубената овца съзнава, че е изгубена. Тя се е отдалечила от кошарата и от стадото и сама не може да се върне. Тя е представител на хората, които осъзнават отдалечаването си от Бога, но са заобиколени от неприятности, оскърбления и ужасни изкушения. Изгубената драхма представлява тези, които са мъртви в своите грехове и престъпления, но не осъзнават състоянието си. Те са далече от Бога, но не го осъзнават. Душата им е в опасност, но изобщо не разбират, че това вече е достатъчно основание за безпокойство. Чрез тази притча Спасителят учи, че дори и съвсем безразлични към изискванията на Бога хора са предмет на Неговата любов и състрадание. Те трябва да бъдат потърсени, за да бъдат доведени при своя Създател. ПХ 87.6

Овцата се е заблудила далече от кошарата. Тя се е изгубила в пустинята или в планината. Драхмата е изгубена у дома и не е никак далече, но и тя само с цената на най-грижливо търсене може да бъде отново намерена. Тази притча представлява поука за семействата. Често се проявява голямо нехайство за спасението на човек от семейството. Някой може би живее без Бога. Колко малко сме загрижени за загубата макар и само на една такава душа, поверена на родителите! ПХ 88.1

Драхмата не губи цената си от това, че е паднала сред прах и боклук. Притежателката й я търси, защото й е много скъпа. Същото се отнася и за всяка душа. Колкото и ниско да е паднала, в очите на Бога тя е много ценна. Както монетата носи ликът и подписът на властващия господар, така и човекът още при сътворението е зацапан и обезличен под влиянието на греха, но следите на божествения образ и подпис стоят върху него. Боже желае да спаси заблудените и отново да изрисува Своя образ в правда и святост. ПХ 88.2

Жената от притчата грижливо търси своята скъпоценна монета. Тя запалва лампа, измита къщата и размества всичко, което би могло да й попречи. И макар че е изгубила само една монета, няма да престане да я търси, докато не я намери. Същото се отнася и за семейството. Ако дори само един негов член се е отделил от Бога, не трябва да се жали нищо за неговото обратно връщане в кошарата. Нужно е всички останали членове сериозно да се изпитат себе си. Нека всеки грижливо прегледа своя начин на живот. Запитайте се дали някъде не грешите, дали не се заблуждавате в ръководството на семейството, което е причина затвърдяване на душата в нейната липса на покаяние. ПХ 88.3

Дали някое от децата на семейството не осъзнава същността на своя грях? Ако е така, не остава нищо друго освен родителите да поемат своята част. Нека запалят лампата. Изследвайте Божието слово и го сравнете с всяко нещо, което се случва в дома, за да разберете защо това дете е изгубено. Нека родителите изследват сърцето си и изпитат навиците и поведението си. Децата са наследство на Бога и един ден ще отговаряме за това, как сме управлявали благата Му. Има бащи и майки, които са готово да работят в чуждестранна мисия. Мнозина са и онези, които са много дейни в християнските дела извън семейството, докато в същото време собствените им деца не познават нито Спасителя, нито Неговата любов. Много родители се осланят на проповедника или на ръководители на Съботното училище и очакват от тях да запознаят децата им със Спасителя. Постъпвайки така, те пренебрегват поверената им лично от Спасителя отговорност. Най-възвишеното поклонение, което родителите могат да отдадат на Бога, е да оформят децата си за Божии служители. За това се изискват усърдна работа и непрестанни усилия през целия живот. Пренебрегвайки тези задължения, ще се окажем неверни домоуправители. За тази небрежност Бог няма да приеме никакво извинение. ПХ 88.4

Нека онези, които се почувстват виновни за своята небрежност, не се обезсърчават. Жената, изгубила своята драхма, я търси, докато я намери. Нека и родителите да работят с любов, с вяра и с молитва за своите малки, докато дойдат с радост пред Бога и Му кажат: “Ето аз и децата, които ми е дал Господ” (Исая 8:18). ПХ 88.5

Истинската мисионерска работа се извършва в семейството. Тя е полезна както за извършващите, така и за тези, в чиято полза се върши. Чрез верността ни към дома се подготвяме да работим в полза на членовете на Божието семейство, с които сме призвани да живеем през цялата вечност. ПХ 89.1

Впрочем загрижеността, проявена от нас към хората от семейството ни, ни дава и представа за това, което сме поканени да извършим в полза на своите братя и сестри в Исус Христос. ПХ 89.2

Бог желае този тип отношения да ни направят годни за работа в полза и на други хора. Според мярката, в която се увеличават нашите симпатии, се увеличава и любовта ни. Така ще станем свидетели как ще се разпространява и обсегът на въздействието ни. Голямото човешко семейство на Бога обхваща цялата земя и никой от неговите членове не трябва да се занемарява. ПХ 89.3

Където и да се намираме, има някоя драхма, която чака да я потърсим. Но търсим ли я? Всеки ден срещаме хора, които не проявяват интерес към въпросите на вярата. Говорим им, посещаваме ги, обаче интересуваме ли се за духовния им успех? Представяме ли им Христос като Спасител, прощаващ греховете? Подкрепяме ли ги със стопленото ни от Христовата любов сърце? Ако не го правим, как тогава ще срещнем тези изгубени души, когато застанат пред Божия трон? ПХ 89.4

Кой може да прецени стойността на една човешка душа? Искате ли да узнаете цената й? Идете в Гетсимания и там останете с Христос през дългите Му часове на горчива душевна борба, когато потта Му се стича на големи капки кръв. Съзерцавайте Спасителя на кръста! Чуйте скръбния вик: “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Марк 15:34). Погледнете нараненото Му чело, прободените Му гърди и нозе. Спомнете си, че Христос е заложил всичко. За спасението ни дори самото небе бе поставено в опасност. Ако в подножието на кръста си спомните, че Христос би дал живота Си, за да осигури изкуплението и спасението само на един грешник, бихте могли донякъде да получите представа за стойността само на една душа. ПХ 89.5

Никой не би могъл да бъде доведен до Бога без личните усилия на Христос. Само чрез тях и ние бихме могли да помагаме за спасението на другите. Ако сте свързани с Исус Христос, ще цените всяка човешка душа според дадената й от Христос стойност. И при условие, че останете верни, ще изпитате същата дълбока любов, която Спасителят ви е засвидетелствал. Тогава ще привличате, а няма да дърпате насила, ще печелите, а няма да отблъсквате онези, за които Той умря. Когато видите някой да върви към смъртта, няма да останете спокойни и безразлични, наслаждавайки се единствено на собственото си спокойствие и безразличие. Колкото по-голям е грехът му и колкото дълбока е окаяността му, толкова по-категорични трябва да са усилията ви в осигуряване на неговото спасение. По този начин ще забележите нуждите на страдащите, съгрешили пред Бога и едва вървящи под тежестта на своята вина. Сърцето ви ще се изпълни със състрадание и ще им протегнете ръка за помощ. Чрез вашата вяра и любов ще можете да ги водите при Христос. Ще бдите над тях и ще ги насърчавате. И това ваше доверие и съчувствие ще им дава сили, за да не съгрешават повторно. ПХ 89.6

Всички небесни ангели са готови да ви помагат в това дело. На работещите за спасението на изгубените са на разположение всички небесни източници. С помощта на ангели ще можете да докоснете и най¬-безразличните и най-закоравелите души. А когато макар и само една от тях се върне, цялото небе се радва. Серафими и херувими взимат своите златни арфи и подемат хвалебствени химни към Бога и към Агнето за тяхното състрадание и грижа спрямо човешкия род. ПХ 90.1