Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Притчи Христови - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    РЕЧ

    Силата на речта е талант, който трябва усърдно да се развива. От всички дарби, получени от Бога, тази е с най-голямо благословение. С гласа разчувстваме и увещаваме, с него отправяме молитва и възхвала към Бога, разказваме на другите за любовта на Изкупителя. Ето защо е толкова важно да бъде така обработен, че да е най-полезен за доброто. ПХ 158.3

    Обработването и правилното използване на гласа често се занемарява, дори от активни и интелигентни християни. Мнозина четат и говорят толкова тихо или бързо, че едва се разбира казаното. Някои не обръщат внимание на произнасянето. Други говорят високо, издават остри, пронизителни звуци, мъчителни за слушателите. Текстове, химни, доклади и друга информация, представяни на публични събрания, се четат понякога по такъв начин, че не се разбират и дори имат отрицателно въздействие. ПХ 158.4

    Това е едно зло, което може и би трябвало да бъде избягвано. Библията дава наставление по тези въпроси. За левитите, прочели Писанията пред народа в дните на Ездра, се казва: “Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното” (Неем.8:8). ПХ 158.5

    Чрез прилежност и старание всички могат да придобият способността да четат разбираемо и да говорят с плътен, ясен и мек тон, отчетливо и впечатляващо. Така можем сериозно да увеличим ползата от нас като работници за Христос. ПХ 158.6

    Всеки християнин е призван да извести на другите неизследимите Христови богатства, затова би трябвало да се стреми към съвършенство на речта. Би трябвало да представя Божието слово по начин, който да го препоръча на слушателите. Бог не иска човешките Му проводници да бъдат непохватни. Не е Неговата воля човек да смалява или да поврежда течащата през него към света небесна струя. ПХ 158.7

    Би трябвало да обръщаме поглед към Исус, съвършения Образец. Би трябвало да се молим за подкрепата на Светия Дух и чрез Неговата сила да се стремим да настроим за работа всека част от себе си.ПХ 158.8

    Това важи особено за призваните за публично служене. Всеки проповедник и всеки учител трябва да имат предвид, че предлагат на хората вест, която засяга вечни интереси. Изречената истина ще ги осъди във великия ден на окончателната разплата. За някои начинът на поднасянето на вестта ще определи дали ще се приеме или ще се отхвърли. Затова посланието трябва да бъде изречено така, че да призове разума и да впечатли сърцето. То трябва да бъде изговаряно бавно, отчетливо и тържествено, а също и с цялата сериозност, която произлиза от него. ПХ 159.1

    Правилното обработване и използване на силата на речта засяга всички насоки на християнското дело, в това число и живота у дома и цялостното ни общуване един с друг. Трябва да се научим да говорим с приятен тон, да използваме чист и правилен език и приветливи и учтиви думи. Възвишените, жизнерадостни думи са като роса и нежен дъжд за душата. Писанието казва за Христос, че благодатта е изляна на устните Му, та да може “да знае как да помага с дума на уморения” (Пс. 45:2; Исая 50:4). Господ ни повелява: “Това, което говорите, да бъде винаги с благодат” (Кол. 4:6); “за да принесе благодат на тия, които слушат” (Ефес. 4:29). ПХ 159.2

    Ако се стремим да поправяме другите, би трябвало да сме особено грижливи към собствените си думи. Те ще бъдат ухание от живот за живот или от смърт за смърт. Мнозина отправят укор или съвет с остра и неотстъпчива реч. Позволяват си думи, неспособни да излекуват наранената душа. Подобни необмислени изрази дразнят и често допусналите грешка се бунтуват. Всички, които биха защитили принципите на истината, имат нужда да получат небесното миро на любовта. Укор винаги трябва да се изрича с любов. Тогава нашите думи ще преобразяват без да дразнят. Чрез Своя Свят Дух Христос ще достави сила. Това е Негово дело. ПХ 159.3

    Нито една дума не трябва да се изрича необмислено. Никакво злословие, никаква своеволна реч, никакво ясно недоволство или нечисто внушение не бива да се изплъзва от устните на Христовия последовател. Апостол Павел, пишейки чрез Светия Дух, казва: “Никаква гнила дума да не излезе от устата ви.” (Ефес. 4:29). Гнилата реч не означава само гнусни думи. Тя включва и всеки израз, противен на светите принципи и на чистата и неопетнена религия. Включва и нечистите намеци и прикритите злонамерени подмятания. Ако не се прекратят незабавно, те водят до голям грях. ПХ 159.4

    Всяко семейство, всеки отделен християнин трябва да се чувства задължен да се опълчи срещу гнилата реч. Когато сме в компанията на онези, които си позволяват глупави изрази, наш дълг е да сменим темата на разговора, ако е възможно. С Божията помощ и благодат трябва спокойно да вмъкнем думи или да въведем тема, благоприятно пренасочваща разговора. ПХ 159.5

    Работа на родителите е да учат децата си на правилни речеви навици. Най-доброто училище за това обучение е домът. От най-ранни години децата трябва да бъдат учени да говорят почтително и любвеобилно със своите родители и помежду си. Трябва да им се внушава от устните им да излизат само думи, изразяващи благородство, истина и чистота. Нека самите родители всекидневно бъдат ученици в училището на Христос. Тогава чрез наставление и пример те могат да учат децата си да използват “здраво и неукорно говорене” (Тит 2:8). Това е едно от най-големите и най-отговорни техни задължения. ПХ 159.6

    Като Христови последователи трябва да направим думите си такива, че да ни служат за помощ и насърчение в християнския живот. Много повече, отколкото го правим, имаме нужда да разговаряме за съкровените етапи от нашият духовен опит. Трябва да говорим за милостта и любящата доброта на Бога, за безподобните дълбини на любовта на Спасителя. Думите ни трябва да са думи на възхвала и благодарност. Ако умът и сърцето са изпълнени с Божията любов, това ще се разкрие в разговора. Няма да е трудно да споделим онова, което навлиза в духовния ни живот. Задълбоченото мислене, благородните стремления, ясното разбиране на истината, несебелюбивите намерения, устремени към благочестие и святост, ще принесат плод в думи, разкриващи характера на съкровището в сърцето. Когато Христос се разкрие така, речта ни ще има сила да печели човешки души за Него. ПХ 160.1

    Трябва да говорим за Христос на онези, които не Го познават. Трябва да правим това, което прави Христос. Където и да е, в синагогата, край пътя, в лодката, отдалечена малко от брега, на фарисейско празненство или на трапезата на бирниците, Той говори на хората за неща, отнасящи се до по-възвишения живот. Нещата от природата, събитията от всекидневния живот, са свързани от Него с думите на истината. Сърцата на слушателите Му са привлечени към Него, понеже Той изцелява болните им, утешава скърбящите и взима децата им в обятията Си и ги благославя. ПХ 160.2

    Когато Той отваря уста, за да говори, вниманието на всички се приковава върху Него. Всяка дума е ухание за живот за някоя душа. ПХ 160.3

    Така трябва да бъде и с нас. Където и да сме, трябва да търсим възможности да говорим на другите за Спасителя. Ако следваме Христовия пример в добротворство, сърцата ще се разтворят за нас така, както се разтварят за Него. Не рязко, а с такт, роден от Божожията любов, можем да говорим за Онзи, Който “личи и между десет хиляди” и “цял е прелестен” (Песен на песните 5:10, 16). Това е най-възвишеното дело, в което можем да употребим таланта на речта. Той ни се дава, за да можем да представим Христос като прощаващия греховете Спасител. ПХ 160.4

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents