ГЛАВА 30—ИЗБАВЛЕНИЕ ОТ АСИРИЯ

Във време на голяма опасност за народа, когато асирийските пълчища нахлуваха в юдовата земя и като че ли нищо не можеше да спаси Ерусалим от пълно унищожение, Езекия, полагайки упованието си в мощта на Йехова да избавя, свика силите на царството, за да се противопоставят безстрашно на езическите потисници. “Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него — насърчи Езекия юдовите мъже, — защото с нас има Един по-велик, отколкото има с него. С него са плътски мишци; с нас е Господ, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни” (2 Лет. 32:7,8).ПЦ 118.3

Не без причина можеше да говори царят с такава сигурност за изхода. Гордият асириец, макар и използван за известно време от Бога като жезъл на Неговия гняв (по Исая 10:5), не винаги щеше да побеждава. “Да се не боите от асириеца — бе Господнята вест към жителите на Сион, дадена чрез Исая няколко години преди това - ..., защото още твърде малко... и Господ на Силите ще подбуди против него бич, както в порязването на Мадиама при канарата Орив. И жезълът му ще се издигне над морето и ще го възвиси според както го възвиси над Египет. И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти и хомотът му от врата ти; и хомотът ще се строши поради помазанието ти” (Исая 10:24-27).ПЦ 118.4

В друга пророческа вест, дадена “в годината, в която умря цар Ахаз”, пророкът бе заявил: “Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно както намислих, така ще стане и както реших, така ще стои — че ще съкруша асириеца в земята Си и ще го стъпча на планините Си. Тогава хомотът му ще се дигне от тях и товарът му ще се снеме от плещите им. Това е решението, взето за цялата земя и тая е ръката, която се простира над всичките народи. Защото Господ на Силите взе решение и кой ще го осуети? И ръката Му е простряна и кой ще я върне назад?” (Исая 14:28,24-27).ПЦ 118.5

Силата на потисника щеше да бъде сломена. Въпреки това в първите години от управлението си Езекия продължи да плаща данък на Асирия според подписаното от Ахаз споразумение. Междувременно царят се бе съветвал “с първенците си и със силните си мъже” и направи всичко възможно за защитата на царството. Осигури изобилие от вода в Ерусалим, която извън града съвсем липсваше. “И Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, съгради и другата стена извън и поправи Мило в Давидовия град и направи много копия и щитове. И постави военачалници над людете...” (2 Лет. 32:3,5,6). Не бе пропуснато нищо необходимо за подготовката на обсадата.ПЦ 118.6

Във времето, когато Езекия зае юдовия трон, асирийците вече бяха отвели голям брой израилтяни от северното царство. Няколко години по-късно, докато защитата на Ерусалим все още укрепваше, асирийците обсадиха и превзеха Самария, и разпръснаха десетте племена сред многобройните провинции на асирийското царство. Границите на Юда бяха само на няколко мили, а Ерусалим отстоеше на не по-малко от петдесет мили. Богатата плячка, която биха намерили в храма, изкушаваше неприятеля да се върне.ПЦ 119.1

Но царят на Юда реши да извърши своя дял в подготовката за отпор на врага. След като направи всичко възможно, което можеше да се постигне с човешка изобретателност и сила, той събра войските си и апелира да не се боят. “Светият Израйлев е велик всред тебе” (Исая 12:6), бе вестта на пророк Исая към Юда. С непоклатима вяра царят заяви: “С нас е Господ, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни” (2 Лет. 32:8).ПЦ 119.2

Вярата на другите се предава най-бързо чрез проява на вяра. Юдовият цар се бе подготвил за наближаващата буря и сега душата му се надяваше на Бога, уверен в изпълнението на пророчеството за асирийците. “И людете се успокоиха от думите на юдовия цар Езекия” (2 Лет. 32:8). Какво от това, че асирийската армия, покорила най-великите земни народи и триумфирала над Самария в Израил, сега насочваше силите си срещу Юда? Какво от това, че се хвалела: “Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските, не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, както направих на Самария и на нейните идоли?” (Исая 10:10,11). Жителите на Юда нямаше от какво да се страхуват, тъй като опората им бе в Йехова.ПЦ 119.3

Така дълго очакваната криза настъпи. Асирийските войски, вървящи от триумф към триумф, се появиха в Юдея. Уверени в победата си, военачалниците разделиха войниците на две армии, едната от които трябваше да пресрещне египетските войници на юг, а другата — да обсади Ерусалим.ПЦ 119.4

Сега единствената надежда на Юда бе в Бога. Всяка възможна помощ от Египет бе възпряна, а наблизо нямаше приятелски народ, който да подаде ръка.ПЦ 119.5

Асирийските офицери, сигурни в силата на дисциплинираните си войници, уредиха среща с юдовите старейшини, на която безочливо поискаха предаването на града. Искането бе придружено с хулни думи срещу Бога на евреите. Поради слабостта и измяната на Израил и Юда името на Бога не бе вече на почит сред другите народи, а бе станало предмет на непрестанни злословия (по Исая 52:5).ПЦ 119.6

Рапсак, един от военачалниците на Сенахерим, рече: “Кажете сега на Езекия: ‘Така казва великият цар, асирийският, каква е тая увереност, на която се уповаваш? Ти казваш: “Имам благоразумие и сила за воюване.” Но това са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш, та си въстанал против мене?’” (4 Царе 18:19,20).ПЦ 119.7

Офицерите разговаряха извън портите на града, но стражите на стената можеха да ги чуват. Представителите на асирийския цар направиха своите предложения на висок глас и помолиха юдовите старейшини да говорят на сирийски, а не на еврейски, да не би стражите да разберат разговора. Рапсак пренебрегна предложението и продължи още по-високо да говори на еврейски: “Слушайте думите на великия цар, асирийския цар: ‘Така казва царят: “Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави. И да ви не прави Езекия да се уповавате на Господа, като казва: ‘Господ непременно ще ни избави’”; тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: ‘Направете спогодба с мене и излезте при мене и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си и пийте всеки от водата на щерната си, докле дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя.’ Внимавайте да не би ви убеждавал Езекия като казва: “Господ ще ни избави.” Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар? Где са боговете на Емат и Арфад? Где са боговете на Сефаруим? Избавиха ли те Самария от ръката ми? Кои измежду всичките богове на тия страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Йехова Ерусалим от ръката ми?’” (Исая 36:13-20).ПЦ 119.8

На тези заплахи юдовите мъже “не му отговориха ни дума”. Събранието привърши. Еврейските представители се върнаха при Езекия “с раздрани дрехи, та му известиха Рапсаковите думи” (Исая 36:21,22). Като чу това богохулно предизвикателство, царят “раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом” (4 Царе 19:1).ПЦ 120.1

Вестител бе изпратен до Исая, за да му разкаже за резултата от срещата. “Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден”, бе вестта на царя. “Може би Господ твоят Бог ще чуе всичките думи на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу; затова възнеси молба за остатъка, що е оцелял” (4 Царе 19:3,4).ПЦ 120.2

“Затова цар Езекия и пророк Исая, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето” (2 Лет. 32:20).ПЦ 120.3

Бог отговори на молитвите на служителя Си. На Исая бе дадена вест за Езекия: “Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. Ето, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя” (4 Царе 19:6,7).ПЦ 120.4

След като си тръгнаха от срещата с юдовите старейшини, асирийските представители отидоха направо при царя си, който с част от своята армия пазеше пътищата от Египет. Като чу доклада, Сенахерим “писа и писма да хули Господа, израйлевия Бог и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своите люде от ръката ми” (2 Лет. 32:17).ПЦ 120.5

Надменната заплаха бе придружена и от вестта: “Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: ‘Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.’ Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление, та ти ли ще се избавиш? Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?” (4 Царе 19:10-13).ПЦ 120.6

Получил заплашителното писмо, царят на Юда го занесе в храма, разгъна го пред Господа (виж 4 Царе 19:14) и се помоли със силна вяра за помощ от небето, за да разберат земните народи, че Богът на евреите все още живее и царува. Честта на Йехова бе поставена като залог. Само Той можеше да ги избави.ПЦ 120.7

“Господи, Боже израйлев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята. Преклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати тогоз да похули живия Бог. Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им; и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог” (4 Царе 19:15-19).ПЦ 120.8

“Послушай, Пастирю Израйлев, Който водиш като стадо Йосиф; Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй. Пред Ефрема, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си и дойди да ни спасиш. Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; и ще се спасим. Господи, Боже на Силите, докога ще пазиш гняв против молитвите на людете си? Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи. Направил си ни предмет на разпра между съседите ни; и неприятелите ни се смеят помежду си.ПЦ 120.9

Възвърни ни, Боже на Силите, осияй с лицето Си и ще се спасим. Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил. Приготвил си място пред нея и тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята. Покриха се бърдата със сянката й; и клоновете й станаха като изящните кедри. Простря клончетата до морето и ластарите си до Ефрат. Защо си съборил плетищата й, та я берат всички, които минават през пътя? Запустява я глиган от гората и полските зверове я пояждат. обърни се, молим ти се, Боже на Силите, погледни от небето и виж, и посети тая лоза, и защити това, което е насадила Твоята десница и отрасъла, който Си направил силен за Себе Си...ПЦ 121.1

...Съживи ни и ще призовем Твоето име. Възвърни ни, Господи Боже на силите. Осияй с лицето Си и ще се спасим” (Пс. 80).ПЦ 121.2

Молитвите на Езекия за юдовите жители и за честта на техния върховен Господар бяха в хармония с Божието намерение. В благословението си по време на службата за освещаването на храма Соломон се бе помолил Господ да поддържа “правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда, така щото всичките племена на света да познаят, че Йехова, Той е Бог; няма друг” (3 Царе 8:59,60). Господ щеше да показва особена милост, когато по време на война или на насилничество от чужда войска израйлевите старейшини биха влезли в молитвения дом и биха се помолили за избавление (виж 3 Царе 8:33,34).ПЦ 121.3

Езекия не бе лишен от надежда. Исая му изпрати вест: “Така казва израйлевият Бог: ‘Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим. Ето словото, което Господ изговори за Него: “Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря... Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Светия Израйлев. Господа си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл: ‘С множеството на колесниците си възлязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан. И ще изсека високите му кедри, отборните му елхи; и ще вляза в най-крайното помещение по него, в леса на неговия Кармил. Аз изкопах и пих чужди води и със стъпалото на нозете си ще пресуша всичките реки на Египет.’ Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена Съм начертал това? А сега го изпълних, така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини. Затова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и посрамиха се, бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на къщния покрив и жито, препълнено преди да стане стъбло.ПЦ 121.4

Но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти и убийството ти против Мене, понеже буйството [ЦП] ти против Мене и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще туря куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти, та ще те върна през пътя, по който си дошъл”’” (4 Царе 19:20-28).ПЦ 121.5

Завоевателната армия остави юдовата земя пуста, но Бог бе обещал по чуден начин да се погрижи за нуждите на народа. На Езекия бе дадена вестта: “И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло, втората година това, което израства от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им. И оцелялото от Юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе. Защото из Ерусалим ще излезе остатък и из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.ПЦ 121.6

Затова така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в тоя град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила. По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне и в тоя град няма да влезе, казва Господ. Защото ще защитя тоя град, за да го избавя заради Себе Си и заради слугата Ми Давид” (4 Царе 19:29-34).ПЦ 121.7

Избавлението дойде същата нощ. “...Ангел Господен излезе, та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан” (4 Царе 32:21). “Всичките силни и храбри мъже и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар” (2 Лет. 32:21) бяха погубени.ПЦ 122.1

Новината за ужасното наказание на войската, изпратена да превземе Ерусалим, скоро стигна до Сенахирим, който още пазеше пътищата от Египет за Юдея. Изплашен, асирийският цар побърза да си замине “и се върна с посрамено лице в земята си” (2 Лет. 32:21). Той обаче нямаше да управлява дълго време. Според пророчеството за внезапния му край царят бе убит от хора от собствения му дом. “А вместо него се възцари син му Есарадон” (Исая 37:38).ПЦ 122.2

Богът на евреите бе победил гордия асириец Честта на Йехова бе защитена в очите на съседните народи. Сърцата на ерусалимските граждани бяха изпълнени със свята радост. Искрените им молитви за спасение бяха съпроводени с изповядване на греховете и с много сълзи. В голямата си нужда те се бяха облегнали изцяло на Божията сила да спасява и Той не ги изостави. Сега храмовите дворове ечаха от песни на тържествено хваление.ПЦ 122.3

“Познат е Бог в Юда; в Израил е велико името Му. В Салим е скинията Му и обиталището Му е в Сион. Там Той строши лъскавите стрели на лъка. Щита и меча, и битката.ПЦ 122.4

Светъл се явяваш, о, Славни, от хълмовете с користите. Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във вечния си сън и никой от яките мъже не намери ръцете си. От Твоето мъмрене, Боже Яковов, паднаха в дълбок сън и колесници, и коне.ПЦ 122.5

Ти, самия Ти си страшен и кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш? Направил си да се чуе от небето присъда; земята се убоя и утихна. Когато Бог стана да съди, за да спаси всичките кротки на земята.ПЦ 122.6

Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; с остатъка от яростта ще се опашеш. Обричайте се и изпълнявайте обреците си на Господа вашия Бог. Всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия. Той снишава гордостта на князете, страшен е за земните царе” (Пс. 76).ПЦ 122.7

В издигането и падането на асирийската империя има много уроци за съвременните народи. Във времето на върховния й просперитет Писанието оприличи славата на Асирия на благородно дърво в Божията градина, надвесило се над околните дървета.ПЦ 122.8

“Ето, асириецът бе кедър в Ливан с хубави клонове, с дебела сянка и с висок ръст; и върхът му бе всред гъсти клончета... под сянката му живееха всичките големи народи. Така бе красив по големината си и по дължината на клоновете си; защото корените му бяха при много води. Кедрите в Божията градина не можеха да го скрият; елхите не се сравняваха с клоновете му и яровите не приличаха на клончетата му; никакво дърво в Божията градина не се сравняваше с него по красотата му... всичките едемски дървета, които бяха в Божията градина, му завиждаха” (Езек. 31:3-9).ПЦ 122.9

Но управниците на Асирия, вместо да използват необикновените си благословения в полза на човечеството, станаха бич за много народи. Безмилостни, без да мислят за Бога и за ближните си, те преследваха целта да накарат всички народи да признаят върховенството на боговете на Ниневия, които издигаха и над Всемогъщия. Бог им бе изпратил Йона с вест на предупреждение и за известно време те се смириха пред Господа на Силите, и потърсиха прощение. Но скоро се върнаха към идолопоклонството и към завоевателните си походи.ПЦ 122.10

В изобличението си срещу злите в Ниневия пророк Наум възкликна: “Горко на кръвнишкия град. Цял е пълен с лъжа и грабеж. Плячката не липсва. Пукот на бичове се чува и шум от тропот на колела, на тичащи коне и на подскачащи колесници. Конникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие. Има и много ранени и голямо число убити... Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на силите” (Наум 3:1-5).ПЦ 123.1

С безпогрешна точност Всемогъщият все още записва делата на народите. Докато милостта Му продължава, придружена от призиви за покаяни, отчетът остава открит, но когато определените граници се прехвърлят, действието на Неговия гняв започва. Отчетът се закрива. Божието търпение свършва. Милостта престава да апелира.ПЦ 123.2

“Господ е дълготърпелив и велик в сила и никак няма да обезвини нечестивия. Пътят на Господа е във вихрушка и буря и облаците са праха на нозете Му. Смъмрюва морето и го изсушава и пресушава всичките реки. Васан и Кармил повяхват и ливанският цвят се изнурява. Планините треперят от Него и хълмовете се разтопяват; а земята се раздвижва от присъствието Му. Да! светът и всичките му жители. Кой може да устои пред негодуванието Му? И кой може да застане, когато пламне гневът Му? Когато яростта Му се излива като огън, скалите се разпадат пред Него” (Наум 1:3-6).ПЦ 123.3

Именно така Ниневия, “веселящият се град, който живееше безгрижно, който думаше в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друг!”, се “изпразни, изтърси и запустя..., място, гдето младите лъвове се хранеха, гдето ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето и нямаше кой да ги плаши” (Соф. 2:15; Наум 2:10,11).ПЦ 123.4

Виждайки напред във времето, когато гордостта на Асирия щеше да бъде сломена, Софония пророкува за Ниневия: “Черди ще лежат всред нея, всякакъв вид животни; пеликанът и ежът ще обитават в капителите й. Гласът им ще екне в прозорците; пустота ще има в праговете, защото Той ще я лиши от кедровите изделия” (Соф. 2:14).ПЦ 123.5

Голяма бе славата на асирийското царство, но голямо щеше да бъде и рухването му. Развивайки притчата за благородното кедрово дърво, пророк Езекиил ясно предсказа падането на Асирия поради нейната гордост и жестокост. Той заяви: “Затова така казва Господ: Понеже ти си се издигнал високо и понеже си дигнал върха си между гъстите клончета и сърцето му се надигна поради височината му, затова ще го предам в ръката на силния от народите, който непременно ще се разправи с него. Изпъдих го поради нечестието му. Чужденци, страшните между народите, отсякоха го и го оставиха. Клончетата му паднаха по планините и по всичките долини и клоновете му се строшиха по всичките потоци на земята; и всичките народи на света слязоха от сянката му и го оставиха.ПЦ 123.6

На трупа му ще си починат всичките небесни птици и върху клоновете му ще бъдат всичките животни от полето, за да не се възвиси във височината си никое от дърветата край водите, нито да издигне върха си между гъстите клончета...ПЦ 123.7

...Така казва Господ Йехова: ‘В деня, когато той слезе в преизподнята, причиних жалеене... и всичките дървета на полето повехнаха за него. Направих народите да потреперят при шума на падането му’” (Езек. 31:10-16).ПЦ 123.8

Гордостта на асирийското царство и неговото падане ще служат като урок до края на вековете. Бог пита днешните народи, които безсрамно и гордо се обединяват против Него: “На кого си се уподобил така по слава и по величие между едемските дървета? При все това ще бъдеш свален както всичките други едемски дървета в най-дълбоките места на света” (Езек. 31:18).ПЦ 123.9

“Господ е благ, крепост е в ден на бедствие и познава уповаващите се на Него. Но с потопно наводнение ще направи пълно разорение” (Наум 1:7,8) на всички, които се опитват да се възвисяват над Всемогъщия.ПЦ 123.10

“Гордостта на Асирия ще се повали и скиптърът на Египет ще се отнеме” (Зах. 10:11). Това важи не само за народите в древността, заставали против Бога, но и за всички съвременни нации, които не успеят да изпълнят Божието намерение. В деня за даване на наградите, когато праведният съдия на земята “пресее народите” (Исая 30:28) и хората, пазили истината, бъдат допуснати в Божия град, небесните сводове ще отекват от триумфалната песен на изкупените. “У вас ще има песен — заявява пророкът — както в нощта на тържествен празник и сърдечна веселба, както, когато тръгват със свирки, за да отидат при канарата израйлева, в Господния хълм. И Господ ще направи да се чуе славният Му глас... асириецът, който с жезъл удря, ще бъде смазан чрез гласа Господен и всеки удар със съдбоносния жезъл, който Господ ще сложи върху него, ще бъде с тъпанчета и арфи” (Исая 30:29-32).ПЦ 124.1