ГЛАВА 14—В ДУХА И СИЛАТА НА ИЛИЯ

През изминалите столетия след времето на Илия разказът за живота и делата му са окуражавали и насърчавали всички, призовани да отстояват правдата въпреки голямото отстъпление. Той има значение и за нас, “върху които са стигнали последните времена” (1 Кор. 10:11). Историята се повтаря. И в днешния свят има хора като Ахаав и Езавел. Сегашният век е време на такова идолопоклонство, каквото имаше и в епохата на Илия. Може да няма видими светилища, може да няма видими идоли, но хиляди хора са привързани към боговете на този свят — богатство, слава, удоволствия, приятни басни, предразполагащи човека да следва наклонностите на непокаяното си сърце. Множествата имат погрешна представа за Бога и за Неговите достойнства и служат така усърдно на фалшивия си бог, както езичниците служеха на Ваал. Много хора, дори сред тези, които твърдят, че са християни, са се свързали със сили, неизменно противопоставящи се на Бога и на Неговата истина. Така те са повлияни да изоставят Божественото и да възвеличат човешкото.ПЦ 59.3

Нашето време се характеризира с дух на невярност и отстъпление - дух на показна духовност поради познаване на истината, който в същността си е сляпа самонадеяност. Човешки теории се издигат и се поставят на мястото на Бога и на Неговия закон. Сатана изкушава мъже и жени да се бунтуват и им обещава, че в непослушанието си ще открият свобода, която ще ги направи като богове. Навсякъде се проявява дух на противопоставяне на ясното Божие слово и на езическо издигане на човешката мъдрост над Божественото откровение. Изглежда хората са допуснали умовете им да бъдат така замъглени и объркани от светските обичаи и влияния, че са загубили способността си да правят разлика между светлината и тъмнината, между истината и заблудата. Толкова много са се отклонили от правия път, че приемат мненията на няколко така наречени философи за по-достоверни от библейските истини. Апелите и обещанията на Божието слово, предупрежденията срещу непокорството и идолопоклонството — всички те като че ли нямат сила да смекчат сърцата им. Тези хора смятат, че вярата, движила Павел, Петър и Йоан, е старомодна, мистична и недостойна за разума на съвременния мислител.ПЦ 59.4

В началото Бог даде закона Си на човечеството като средство за постигане на щастие и вечен живот. Единствената възможност на Сатана да осуети Божието намерение е да подбужда хората към неподчинение на този закон. Непрестанните му усилия са насочени към погрешно представяне на неговите учения и към омаловажаване на значението му. Шедьовърът на Сатана е опитът да се промени самият закон, та хората да бъдат накарани да го нарушават, а в същото време да твърдят, че го спазват.ПЦ 60.1

Един писател сравни опита да се промени Божият закон с древната злотворна шега да се обръща в погрешна посока пътният знак, поставен на особено важно място при разклонение. Причиненото от такава шега объркване е било винаги голямо.ПЦ 60.2

Знакът, насочващ хората, пътници в този свят, бе поставен от Бога. Едната му стрелка посочва доброволното послушание към Твореца като път на щастието и живота, а другата — непослушанието като път на страданието и смъртта. Пътят на щастие бе ясно очертан подобно на пътя към убежищния град от времето на древността. Но в един тъжен период от човешката история врагът на всичко добро обърна стрелката в друга посока и много хора поеха по погрешния път.ПЦ 60.3

Господ даде указание на израилтяните чрез Мойсей: “Говори тъй също на израилтяните, казвайки: съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз Съм Господ, Който ви освещавам. Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни, непременно да се умъртви, защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си. Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мене и израилтяните завинаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои” (Изх. 31:13-17).ПЦ 60.4

С тези думи Той ясно показа, че послушанието е пътят към Божия град. Човекът на греха обаче обърна знака в погрешна посока. Той установи фалшив почивен ден и накара хората да мислят, че като почиват в този ден, спазват заповедта на Твореца.ПЦ 60.5

Бог бе заявил, че седмият ден е събота на Господа. Когато “се свършиха небето и земята”, Той издигна съботата като паметник на съзидателното Си дело. Почивайки на седмия ден “от всичките дела, които беше създал..., благослови Бог седмия ден и го освети” (Бит. 2:1-3).ПЦ 60.6

Съботната заповед бе изявена съвсем ясно на Божия народ по времето на изхода от Египет. Докато бяха в робство, надзирателите се опитваха да принудят евреите да работят в събота, като им увеличаваха размера на седмичната работа. Условията на труд постоянно ставаха все по-трудни и непосилни. Израилтяните бяха освободени от робство и доведени до място, където да могат спокойно да спазват заповедите на Йехова. Божият закон бе изговорен на планината Синай и копие от него бе дадено чрез две “каменни плочи, изписани с Божия пръст” (Изх. 31:18). През близо четиридесетте години странстване посоченият от Бога почивен ден им бе напомнян постоянно — на седмия ден манната се спираше и двойният дял, който падаше в приготвителния ден се запазваше по чуден начин.ПЦ 60.7

Преди да влязат в Обетованата земя, Мойсей посъветва израилтяните: “Пази съботния ден, за да го освещаваш…” (Втор. 5:12). Посредством съвестното спазване на съботната заповед Господ искаше непрестанно да им се напомня, че имат отговорности към Него като техен Създател и Изкупител. Истинското спазване на съботата не допускаше идолопоклонство, но ако изискванията на тази заповед от Декалога бяха отхвърлени като маловажни, Създателят би бил забравен и хората биха започнали да се покланят на други богове. “Дадох им и съботите Си — каза Бог — да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам.” И въпреки това “отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми и оскверниха съботите Ми, понеже сърцата им отиваха след идолите им”. В апела Си да се върнат към Него Бог насочи вниманието им към важността от пазенето на съботния ден. “Аз Съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете и Моите съдби пазете и извършвайте ги. Освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ Съм ваш Бог” (Езек. 20:12,16,19,20).ПЦ 61.1

Посочвайки на Юда греховете, довели до вавилонско робство, Господ заяви: “Презирал си... съботите Ми... Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв и възвърнах върху главите им техните постъпки...” (Езек. 22:8-31).ПЦ 61.2

При възстановяването на Ерусалим в дните на Неемия нарушаването на съботата бе изобличено със строгия въпрос: “Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата” (Неем. 13:18).ПЦ 61.3

По време на земната Си служба Христос подчертаваше изискванията на съботната заповед. Във всичките Си поучения Той показваше почит към учредената лично от Него институция. В дните на Исус съботата бе изопачена до такава степен, че в спазването й се проявяваше характерът на егоистични и своеволни хора, а не се изявяваше Божието естество. Исус отхвърли фалшивите учения, с които твърдящите, че познават Бога всъщност Го представяха в погрешна светлина. Макар и преследван от равините с безмилостна враждебност, Той не даде ни най-малък повод да се мисли, че се придържа към техните изисквания, а спазваше съботата според Божия закон.ПЦ 61.4

Съвсем недвусмислено засвидетелства почитта Си към закона на Йехова. “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам, докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство, а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство” (Матей 5:17-19).ПЦ 61.5

В християнската епоха големият враг на човешкото щастие направи съботата от четвъртата заповед обект на силни атаки. Сатана казва: “Ще осуетявам намеренията на Бога. Ще дам сила на моите последователи да премахнат Божия паметник, съботата. Така ще покажа на света, че осветеният и благословен от Бога ден е променен.Този ден няма да се помни от хората. Ще залича спомена за него. Ще го заменя с ден, който не носи Божието одобрение — ден, който не може да бъде знак между Бога и Неговия народ. Ще накарам всички, приели този ден, да му придадат светостта, която Бог придаде на седмия ден.ПЦ 61.6

Ще възвелича себе си чрез моя заместник. Почитан ще бъде първият ден и протестантският свят ще приеме фалшивия почивен ден като истински. Чрез нарушаване на учредената от Бога събота ще направя така, че законът Му да бъде презиран. Думите “знак между Мене и вас във всичките поколения” ще бъдат използвани в подкрепа на фалшивия почивен ден.ПЦ 62.1

По този начин светът ще стане мое притежание. Ще бъда владетел на земята, княз на света. Ще поставя умовете под мой контрол, та Божията събота да стане предмет на презрение. Знак? Ще направя спазването на седмия ден знак на неподчинение към земните власти. Човешките закони ще станат толкова строги, че хората няма да се осмеляват да спазват съботата. Поради страх от липса на храна и облекло те ще се присъединят към света в нарушаването на Божия закон. Земята ще бъде изцяло под моя власт.”ПЦ 62.2

Чрез установяването на фалшива заповед врагът замисли да промени времена и закони. Но успял ли е наистина да промени Божия закон? Отговорът се намира в 31 глава от “Изход”. Този, Който е същият вчера, днес и до века, е казал за съботата: “...това е знак между Мене и вас във всичките поколения... То е знак... завинаги” (Изх. 31:13,17). Обърнатата стрелка посочва друг път, но Бог не се е променил. Все още е могъщият израйлев Бог. “Ето, народите са като капка от ведро. И се считат като ситен прашец на везните. Ето, островите са като ситен прах, що се дига. Ливан не е достатъчен за гориво, нито стигат животните му за всеизгаряне. Всичките народи са като нищо пред Него, считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота” (Исая 40:15-17). Сега Той ревнува за закона Си така, както и в дните на Ахаав и Илия.ПЦ 62.3

О, колко много се пренебрегва този закон! Вижте как съвременният свят се е изправил в явен бунт против Бога. Той наистина представлява едно опако поколение, завладяно от неблагодарност, формализъм, лицемерие, гордост и отстъпление. Хората пренебрегват Библията и мразят истината. Исус вижда как законът Му се отхвърля, любовта му се презира, пратениците Му се приемат с безразличие. Говорил е от милост, но тя е останала пренебрегната. Храмът на човешката душа се е превърнал в място за безчестна търговия. Егоизъм, завист, гордост, злоба — всичко това се подхранва в сърцето.ПЦ 62.4

Много хора не се колебаят да се подиграват с Божието слово. Присмиват се на онези, които го приемат такова, каквото е. Забелязва се все по-голямо презрение към закона и реда и това води началото си от нарушаването на ясните заповеди на Йехова. Насилията и престъпленията са резултат от непослушанието. Вижте окаяността и нещастието на хората, които се кланят на идоли и напразно се стремят да постигнат щастие и мир.ПЦ 62.5

Вижте как целият свят пренебрегва съботната заповед. Вижте дързостта и богохулството на онези, които въвеждат закони за запазване на предполагаемата святост на първия ден от седмицата и в същото време — закони, легализиращи търговията с алкохол. Поставяйки своята мъдрост над мъдростта от писаното Слово, те се опитват да упражняват принуда над човешката съвест, като разрешават извършването на зло, унищожаващо създадените по Божи образ същества. Сатана е този, който вдъхновява такова законодателство. Той добре знае, че над хората, издигнали човешките наредби на Божествените ще тегне Божието проклятие, затова прави всичко по силите си, за да отклони мнозина в широкия път, водещ към смърт.ПЦ 62.6

От толкова дълго време хората са се прекланяли пред човешки мнения и институции, че почти целият свят е започнал да следва идолите. Този, който се е опитал да промени Божия закон, използва всякакви измами и уловки, за да накара човечеството да се обяви против Бога и против знака — отличителна черта за праведните. Но Господ няма вечно да позволява законът Му да бъде нарушаван и презиран безнаказано. Настъпва време, когато “Господ на Силите ще бъде против всеки горделив и надменен човек и против всичко, което се надига” (Исая 2:12). Скептиците могат да се отнасят с подигравки, присмех и отрицание към изискванията на Божия закон. Светският дух може да опозори мнозина и да ги държи под контрол. Божието дело може да бъде поддържано само с големи усилия и непрестанни жертви; и въпреки това истината ще възтържествува.ПЦ 62.7

В последната фаза от работата на Бога на земята законът Му ще бъде възвеличен. Фалшивата религия може да получи надмощие, беззаконието може да се умножи, любовта на мнозинството може да охладнее, Голготският кръст може да бъде забравен и светлина, подобно на мъртвешки саван да покрие света; всичките сили на обществото може да се насочат против истината, заговор след заговор да се организират, за да бъде победен Божият народ, но в часа на най-голямото изпитание Илиевият Бог ще използва човешки посредници за разпространяване на вестта, която не може да бъде смълчана. В многолюдните градове и в местата, където хората си позволяват да изричат най-силните хули против Всевишния, ще се чуе гласът на строго изобличение. Определените от Бога хора смело ще разобличат съюза между църквата и света. С усърдие ще призовават мъже и жени да престанат да се подчиняват на човешки институции и да се обърнат към спазване на истинската събота. “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава — ще обявят те пред всеки народ, — защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори... Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му” (Откр. 14:7-10).ПЦ 63.1

Бог няма да наруши завета Си, нито ще промени вече казаното. Словото Му ще пребъдва във вечността непроменимо като трона Му. Във времето на съда този завет, ясно изписан с Божия пръст, ще бъде показан и целият свят ще застане пред съдилището на всемогъщия Съдия, за да получи присъдата.ПЦ 63.2

И днес, както в дните на Илия, има ясно очертана разделителна линия между хората, спазващи Божиите заповеди, и поклонниците на фалшиви богове. “Докога ще се колебаете между две мнения? — извика Илия. — Йехова, ако е Бог, следвайте Го. Но ако е Ваал бог, следвайте него” (3 Царе 18:21). Вестта за нашето време е: “Падна, падна великият Вавилон... Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди” (Откр. 18:2,4,5).ПЦ 63.3

Не е далеч времето, когато всяка душа ще бъде изпитана. Ще ни бъде налагано спазването на фалшивия почивен ден. Борбата ще бъде между Божиите и човешките заповеди. Непрестанно отстъпвалите пред исканията на света и придържалите се към светските обичаи ще предпочетат да се поддадат на злите сили, а не да изтърпят присмех, обиди и заплахи за затвор и смърт. Тогава златото ще се отдели от шлака. Истинската праведност ще може да бъде различено от лицемерието и преструвките. Много звезди, от чиято светлина сме се възхищавали, ще потънат в тъмнина. Хората, приели украсата на светилището, но останали необлечени с Христовата правда, ще бъдат видени в срама на тяхната голота.ПЦ 63.4

Сред жителите на земята, разпръснати по всичките й части, има и такива, които не са преклонили коляно пред Ваал. Подобно на небесните звезди, появяващи се само през нощта, тези верни люде ще започнат да светят, когато тъмнина покрие света и всичките народи. В езическа Африка, в католическите страни на Европа и Южна Америка, в Китай, в Индия, в морските острови и по всички неизвестни кътчета на земята Бог Си е запазил избрани люде, които ще излъчват светлина в тъмнината и ясно ще разкрият на отстъпилото човечество преобразяващата сила на послушанието към Божия закон. Такива хора има дори в наше време във “всеки народ, език и племе”. В часа на най-голямото отстъпление, когато огромните усилия на Сатана ще накарат “малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби” (Откр. 13:16) да получат под заплаха от смърт знака на покорност към един фалшив почивен ден, тези верни люде, “безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада” (Фил. 2:15), ще блестят като светила на света. Колкото по-непрогледна е тъмнината, толкова по ярки ще бъдат лъчите им.ПЦ 63.5

Колко ли необичайно е било Илия да преброи Израил във времето, когато Божиите съдби се стоварваха върху отстъпилия народ! Той можа да види само един на Божия страна. Но когато каза: “Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат”, се почуди от Божиите думи: “Оставил Съм Си обаче в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили коляно пред Ваала” (3 Царе 19:14,18).ПЦ 64.1

Затова никой да не се опитва да брои днешния Израил. По-добре е всеки да придобие сърце от плът, сърце, изпълнено с нежност и съчувствие, сърце, което подобно на Христовото да копнее за спасението на погиващия свят.ПЦ 64.2