Унищожаването на Вааловите пророци проправи пътя за осъществяването на мощна духовна реформация сред десетте племена от северното царство. Илия бе посочил на хората отстъплението им, бе ги призовал да смирят сърцата си и да се върнат при Господа. Небесната присъда бе изпълнена. Народът изповяда греховете си и призна Бога на отците си за единствения жив Бог. Сега небесното проклятие можеше да се оттегли, а благословенията за земята — да се подновят. Нужно беше земята да бъде освежена с дъжд. “Качи се, яж и пий — каза Илия на Ахаав, — защото се чува глас на изобилен дъжд.” След това пророкът се качи на върха на планината, за да се помоли.ПЦ 52.1

Не поради някакъв знак за предстоящ дъжд Илия толкова уверено го поръча на Ахаав да се приготви за него. Пророкът не виждаше облаци в небето, не чуваше и гръмотевици. Той просто предаваше словото, което Господният Дух го бе подбудил да говори в отговор на силната му лична вяра. През целия ден непоколебимо бе изявявал Божията воля и бе проявявал доверие в пророчествата от Божието слово. Сега след като бе направил всичко по силите си, знаеше, че Небето изобилно ще излее предсказаните благословения. Същият Бог, изпратил сушата, бе обещал изобилен дъжд като награда за вършенето на правда. Илия зачака да се изпълни обещанието. Застанал смирено, “с лицето си между коленете си”, той се застъпи пред Бога за разкаялия се Израил.ПЦ 52.2

Отново и отново Илия изпращаше слугата си до място, откъдето се виждаше Средиземно море, за да разбере дали има някакъв видим знак в отговор на молитвата му. И всеки път той се връщаше с думите: “Няма нищо”. Пророкът не загуби търпение или вяра, а продължи искрените си молитви. Шест пъти слугата се връщаше и казваше, че няма знак за дъжд в медното небе. Без да се смути, Илия го изпрати още веднъж, и този път той се върна с думите: “Ето, малък облак колкото човешка длан се издига от морето”.ПЦ 52.3

Това бе достатъчно. Илия не изчака да потъмнее небето. В малкия облак с вяра видя изобилния дъжд и постъпи според вярата си, като бързо изпрати слугата при Ахаав с вестта: “Впрегни колесницата си, та слез, за да те не спре дъждът”.ПЦ 52.4

В този тежък момент от историята на Израил Бог можа да използва Илия точно защото бе човек с голяма вяра. Докато се молеше, молитвата му се издигна нагоре и се хвана за небесните обещания. Не престана да се моли, докато накрая получи отговор. Той не изчака пълно доказателство, че Бог го е чул, но с желание реши да действа още при най-малкия знак на Божествена милост. Това, което успя да направи под Божие ръководство, може да стори в своята сфера на действие всеки човек в службата си за Бога, защото за пророка от галаадските планини е писано: “Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца” (Яков 5:17).ПЦ 52.5

Съвременният свят се нуждае от такава вяра — вяра, която се хваща за обещанията на Божието слово и не отслабва, докато Небето не я зачете. Точно тази вяра ни свързва с Небето и ни прави способни да се съпротивляваме на тъмните сили. Чрез вяра Божите чада “побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски” (Евр. 11:33,34). В днешно време ние чрез вяра можем да стигнем до върховете, определени от Бога за нас. “Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва” (Марко 9:23).ПЦ 52.6

Вярата е основен елемент на побеждаващата молитва. “...който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят.” “...ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него” (Евр. 11:6; 1 Йоан 5:14,15). Ние можем да представим молитвите си пред Отец с упоритата вяра на Яков, с непоклатимото доверие на Илия, като изискваме всичко обещано от Него. Честта на трона Му зависи от изпълнението на словото Му.ПЦ 52.7

Нощните сенки се сгъстяваха над планината Кармил, когато Ахаав се приготвяше да слезе надолу. “А между това небето се помрачи от облаци и вятър и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.” Докато пътуваше до царския град в тъмнина и пороен дъжд, Ахаав не виждаше пътя пред себе си. Като Божи пророк Илия бе унизил Ахаав пред поданиците му и бе убил всичките езически свещеници, но продължаваше да го признава за цар на Израил. Сега, в знак на уважение, укрепен от Божията сила, той тичаше пред царската колесница, водейки царя към града.ПЦ 53.1

В благородното отношение на Божия вестител към злия цар се съдържа урок за всички, които имат прекалено високо мнение за себе си, а твърдят, че са Божии служители. Някои хора смятат за унизително да изпълняват задължения, изглеждащи им недостойни. Те се колебаят да извършат дори необходимата работа, защото се срамуват да изпълняват задълженията на слуги. Такива хора има какво да научат от примера на Илия. Чрез неговите думи небесната съкровищница бе затворена за земята цели три години. Той бе явно почетен от Бога, когато в отговор на молитвата му на Кармил от небето падна огън и изгори жертвата. Ръката му бе изпълнила Божията присъда, убивайки езическите пророци. Молитвата му за дъжд бе чута. И въпреки това, след очевидната победа, с която Бог благоволи да уважи служенето му, Илия пожела да изпълни задълженията на слуга.ПЦ 53.2

Илия и Ахаав се разделиха пред портата на Езраел. Пророкът предпочете да остане извън градската стена, зави се с наметалото си и легна на голата земя. Царят влезе в града и след като се прибра в двореца разказа на жена си за чудните събития, случили се през изминалия ден, както и за неописуемата изява на Божествена сила, доказало на Израил, че Йехова е истинският Бог, а Илия - Негов избран вестител. Щом чу за унищожаването на езическите пророци, закоравялата и отмъстителна Езавел се разяри. Тя отказа да признае, че в събитията на Кармил има Божия намеса. Дръзко и смело заяви, че Илия трябва да умре.ПЦ 53.3

През тази нощ вестител събуди уморения пророк и му предаде думите на Езавел: “Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре около тоя час не направя твоя живот както живота на един от тях”.ПЦ 53.4

По всичко изглеждаше, че след като е показал такава смелост, след като е постигнал такава пълна победа над цар, свещеници и народ, Илия никога повече не би могъл да се отчая, нито да бъде сплашен. Но този, който бе благословен с толкова много доказателства за Божията любов и грижа, не стоеше над човешките слабости и в този час на изпитание вярата и куражът му се стопиха. Силно озадачен, той се сепна в съня си. От небето се изливаше дъжд и всичко бе потънало в тъмнина. Забрави, че преди три години Бог го бе отвел на друго място, за да го скрие от омразата на Езавел и от преследвачите на Ахаав, и побягна, за да спаси живота си. След като стигна до Вирсавее, “остави слугата си там. А сам той отиде на еднодневен път в пустинята”.ПЦ 53.5

Не беше нужно Илия да бяга от задълженията си, а да посрещне заплахите на Езавел с молитва за помощ от Йехова, Който го бе упълномощил да защитава честта Му. Би било редно пророкът да каже на вестителя, че Бог, на Когото се уповава, ще го избави от омразата на царицата. Само няколко часа бяха минали, след като бе видял чудната изява на Божествена сила и това трябваше да го увери, че и сега няма да бъде изоставен. Ако бе останал на мястото си, ако бе направил Господа свое прибежище и сила, стоейки твърдо за истината, щеше да бъде предпазен от беда. Господ щеше да му даде друга победа, като порази Езавел, и впечатлението, което щеше да се запечата в ума на царя и на народа щеше да доведе до велика реформация.ПЦ 53.6

Илия бе очаквал толкова много от чудото на Кармил. Надявал се бе, че след изявата на Божията сила Езавел няма повече да има влияние над Ахаав и че в Израил ще се проведе бърза реформа. През целия ден на планината Кармил бе работил без храна. Но въпреки преживяното голямо напрежение, със сила поведе Ахаавовата колесница към портите на Езраел.ПЦ 54.1

Но Илия реагира така, както често се реагира след проява на силна вяра и след славен подвиг. Изплаши се, че започналата на Кармил реформация може да не продължи дълго и се отчая. Бе издигнат до върха Фасга (алюзия за високия хълм, от който Мойсей видял Обетованата земя (виж Втор. 34:1) — б.р.), а сега се намираше в ниското на долината. Докато бе вдъхновяван от Всемогъщия, Илия устояваше и на най-тежките изпити на вярата, но в това време на обезсърчение, когато заплахата на Езавел отекваше в ушите му и очевидно Сатана все още имаше надмощие чрез интригите на тази зла жена, той пусна ръката си от Бога. Бе изтощен до крайна степен и постъпи неразумно. Забравяйки за Бога, побягна все по-надалеч и по-надалеч, докато се оказа съвсем сам в пуста и злокобна местност. Крайно уморен, седна да почине под една смрика и се помоли да умре. “Доволно е сега, Господи — рече Илия, — вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.” Беглец, далеч от хорско обиталище, със съкрушен от горчиво разочарование дух, Илия пожела никога повече да не види човек. Изнемощял до крайност, накрая заспа.ПЦ 54.2

В живота на всеки настъпва период на силно разочарование и прекалено обезсърчение — дни, когато скръбта ни е орис и е трудно да се вярва, че Бог е все още милостив към земните Си чада; дни, когато трудности измъчват душата и смъртта е за предпочитане пред живота. Точно тогава мнозина се пускат от Божията десница и стават роби на съмнението и неверието. Ако можехме в такова време да видим с духовното си зрение значението на Божиите действия, бихме забелязали ангели, които се опитват да ни спасят от самите нас и се мъчат да поставят нозете ни на основа, по-твърда и от вечните канари. Тогава в живота ни би се породила нова вяра, естеството ни би се подновило.ПЦ 54.3

В деня на нещастие и тъмнина верният Йов извика: “Да погине денят, в който се родих...” “Дано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!... Дано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! Да благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си, та ме посече!... Затова аз няма да въздържа устата си, ще говоря в утеснението на духа си, ще плача в горестта на душата си... Така че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тия мои кости. Додея ми се, не ща да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета” (Йов 3:3; 6:2,8-10; 7:11,15,16).ПЦ 54.4

Но макар и уморен от живота, на Йов не бе позволено да умре. Показани му бяха бъдещите възможности и му бе дадена вест на надежда: “Утвърден ще бъдеш и няма да се боиш, защото ще забравиш скръбта си; ще си я спомняш като води, които са оттекли. Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора. Ще бъдеш в увереност, защото има надежда... ще си легнеш безопасно. Ще легнеш и не ще има кой да те уплаши; дори мнозина ще търсят твоето благоволение. А очите на нечестивите ще изтекат; прибежище не ще има за тях; и надеждата им ще бъде, че ще издъхват” (Йов 11:15-20).ПЦ 54.5

От дълбините на мъката и отчаянието Йов се издигна до върховете на упованието в милостта и спасителната Божия сила. Той възкликна триумфално: “Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам...” “Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последно време ще застане на земята. И като изтлее след кожата ми това тяло, пак вън от плътта си ще видя Бога, Когото сам аз ще видя, и очите ми ще гледат, и то не като чужденец” (Йов 13:15; 19:25-27).ПЦ 54.6

“Тогава Господ отговори на Йова из бурята” (Йов 38:1) и разкри на служителя Си Своето величие и слава. Когато съзря Твореца, Йов се отврати от себе си и се покая в прах и пепел. Тогава Господ можа да го благослови изобилно и да направи последните му години най-добрите в живота.ПЦ 55.1

Надеждата и смелостта са нещо изключително важно за отдаването на съвършена служба за Бога. Те са плод на вярата. Отчаянието е както греховно, така и неразумно. Бог може и желае да дари служителите Си с по-голяма мяра от силата, нужна им във време на изпитание и беда. Плановете на враговете на Неговото дело могат да изглеждат добре изработени и непоклатими, но Бог е способен да развали и най-успешните. Това Той прави, когато му дойде времето и както намери за добре, след като види, че вярата на служителите Му е издържала изпитанието.ПЦ 55.2

За обезсърчените има сигурен лек — вяра, молитва, работа. Вярата и активността ще дадат увереност и удовлетворение, които ще се увеличават ден след ден. Изкушени ли сте да се отдадете на чувството за надвиснала опасност или на дълбоко отчаяние? И в най-мрачните дни, когато всичко изглежда безнадеждно, не се бойте. Имайте вяра в Бога. Той познава вашите нужди и държи в ръцете Си върховната власт. Безкрайната Му любов и състрадание никога не се изчерпват. Не се страхувайте, че Господ няма да успее да осъществи Своето обещание. Той е вечна истина. Никога няма да промени завета си, сключен с онези, които Го обичат. Ще даде на верните си служители успех според нуждите им. Апостол Павел свидетелства: “И Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена... Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогава съм силен” (2 Кор. 12:9,10).ПЦ 55.3

Бог изостави ли Илия в този час на изпитание? О, не! Любовта Му към Илия, когато той се почувства изоставен от Бога и от хората, не бе по-малка, отколкото, когато отговори на молитвата му с огън от небето, озарил планинския връх. И сега Илия бе събуден от сън с нежната милувка на приятен глас. Сепна се уплашен, готов да побегне от страха, че врагът го е открил. Но състрадателното лице, надвесено над него, не бе лице на враг, а на приятел. Бог бе изпратил небесен ангел да занесе храна на служителя Му. “Стани, яж — каза ангелът. — И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода.”ПЦ 55.4

Илия похапна от приготвената за него храна и отново заспа. Ангелът дойде втори път. Докосна изтощения човек и му каза със състрадателна нежност: “Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе”. “И той стана, та яде и пи и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив”, където се подслони в една пещера.ПЦ 55.5

ГЛАВА 11—КАРМИЛ

ГЛАВА 13—“ЩО ПРАВИШ ТУК, ИЛИЕ?”