ГЛАВА 18—ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА ВОДИТЕ

Във времето на патриарсите долината на река Йордан бе “добре напоявана... като Господнята градина”. Точно в тази красива долина Лот реши да си направи дом, като “преместваше шатрите си, докато стигна до Содом” (Бит. 13:10-12). След унищожаването на градовете от равнината околната местност се превърна в пустош и оттогава стана част от Юдейската пустиня.ПЦ 78.1

От хубавата долина остана само къс земя, чиито животодаващи извори и потоци радваха човешките сърца. Тук сред житни нивя и горички от палми с фурми и други плодови дръвчета, израилтяните бяха разположили стана си, след като прекосиха река Йордан. Тук за първи път бяха яли от плодовете на обещаната земя. Пред тях се издигаха стените на езическата крепост Ерихон, център на култа към Астарта — най-лошата и най-неморалната форма на ханаанското идолопоклонство. Скоро стените му бяха разрушени и жителите убити. При падането на града бе направено тържествено изявление пред целия Израил: “Проклет пред Господа оня човек, който стане да съгради тоя град Ерихон; със смъртта на първородния си син ще тури основите му и със смъртта на най-младия си син ще постави портите му” (Ис. Нав. 6:26).ПЦ 78.2

Изминаха пет столетия. Мястото остана пусто и прокълнато от Бога. От проклятието пострадаха дори изворите, които правеха тази част от долината толкова желана. Но в дните на Ахаавовото отстъпление, когато култът към Астарта бе възобновен чрез влиянието на Езавел, Ерихон, древната столица на това поклонение, бе построена отново макар и с ужасни последици за строителя. “...ветилецът Хиил съгради Ерихон; тури основите му със смъртта на първородния си син Авирон и постави вратите му със смъртта на най-младия си син Селув, според словото, което Господ говори чрез Исуса Навиевия син” (3 Царе 16:34).ПЦ 78.3

Недалеч от града, сред плодоносните горички се намираше едно от пророческите училища. След възнесението на Илия Елисей тръгна натам. По време на престоя му хората от града дойдоха при пророка и казаха: “Виж, молим ти се, местоположението на тоя град е добро, както вижда господарят ни, но водата е лоша, а земята е безплодна”. Изворът, който в предишни години бе чист и даваше живот и голямо количество от водата, снабдяваща града и околността, сега бе негодна за употреба.ПЦ 78.4

Елисей отговори на молбата на ерихонските жители с думите: “Донесете ми ново блюдо и турете в него сол”. След като ги получи, “слезе при извора на водата, та хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт, ни безплодие” (4 Царе 2:19-21).ПЦ 78.5

Изцерението на ерихонската вода бе постигнато не с човешка мъдрост, а чрез чудотворната Божия намеса. Онези, които построиха града наново, не заслужаваха небесните благословения, но въпреки това Бог на небесата, Който “прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Матей 5:45), намери за уместно в този случай чрез знак на състрадание да разкрие Своето желание да излекува Израил от духовните му болести.ПЦ 78.6

Възстановяването беше трайно. “Така водата биде изцерена, каквато е и до днес според словото, което Елисей говори” (4 Царе 2:22). Годините минаваха век след век и тази част от долината се превръщаше в красив оазис.ПЦ 78.7

Много са духовните уроци, които могат да се научат от историята с изцеряването на водите. Новото блюдо, солта, изворът — във всички тях има много символизъм.ПЦ 78.8

Хвърляйки сол в горчивия извор, Елисей научи израилтяните на същия духовен урок, даден от Спасителя векове по-късно на учениците Му: “Вие сте солта на земята” (Матей 5:13). Попаднала в замърсения извор, солта очисти водите и донесе живот и благословение там, където преди имаше горчивина и смърт. Сравнявайки Своите чада със сол, Бог иска да ги научи, че целта му е, като ги направи поданици на благодатта, да станат средство за спасение на други. Пред целия свят Бог избра народ не само за да го осинови като Свой, но чрез Неговите синове и дъщери светът да получи благодатта, носеща спасение. Авраам не бе избран само с цел да стане Божи приятел, но и да бъде посредник на особените благословения, които Господ искаше да даде на народите.ПЦ 78.9

Светът има нужда от доказателства за искрено християнство. Отровата на греха действа в сърцето на обществото. Градове и села тънат в грях и морална развала. Светът е изпълнен с болести, страдания и неправда. Навсякъде има хора, живеещи в бедност и нищета, обременени с чувство на вина и загиващи поради липса на спасително влияние. Евангелието на истината е винаги пред тях, но въпреки това те гинат, защото примерът на тези, които трябва да бъдат за тях ухание на живот, е всъщност ухание на смърт. Душите им пият от горчилката, тъй като изворите са отровени, макар че би трябвало да са източници на вечен живот.ПЦ 79.1

Солта трябва да се смеси с веществото, към което се добавя, за да проникне в него и да може да го съхрани. Същото се получава при личните контакти и общуване. Хората биват достигнати от спасителната сила на евангелието. Те не се спасяват като едно цяло, а като отделни личности. Личното влияние е голяма сила. То трябва да действа заедно с Христовото влияние, за да възвисява там, където Христос възвисява, да дава правилни принципи и да спира разпространяването на светската поквара. То трябва да разпръсва благодатта, която единствено Христос може да даде. Трябва да издига, да подслажда живота и характера на хората чрез силата на личния пример, обединена с искрена вяра и любов.ПЦ 79.2

Господ заяви за замърсения ерихонски извор: “Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт, ни безплодие”. Изворът символизира отделената от Бога душа. Грехът не само я отделя, но и унищожава у нея желанието и способността да Го опознаем. Чрез греха целият човешки организъм се разстройва; способностите на душата биват принизени. Липсва чистата религия и светостта на сърцето. Преобразяващата Божия сила не е успяла да промени характера. Душата е слаба и поради липса на достатъчна морална сила за победа остава замърсена и покварена.ПЦ 79.3

Всичко се подновява в очистеното сърце. Промяната на характера е свидетелство пред света, че Христос обитава в него. Божият Дух дава нов живот в душата, като мислите и желанията подчинява на Христовата воля. Вътрешният човек се обновява по Божи образ. Слаби и грешни мъже и жени показват на света, че изкупителната сила на благодатта може да направи греховния характер уравновесен и способен да дава изобилни плодове.ПЦ 79.4

Сърцето, което приема Божието слово, не е като изпаряващ се басейн, нито като счупен съд, пропускащ скъпоценното си съдържание. То е като планински поток, подхранван от непресъхващи извори, чиито студени искрящи води скачат от камък на камък и освежават изморените, жадните и наскърбените. То е като постоянно течаща вода, която по течението надолу става все по-дълбока и по-широка, докато накрая животодаващите й води обхванат цялата земя. Потокът, спускащ се надолу с песен, оставя след себе си дар от зеленина и плодородие. Тревата по бреговете му е свежа, зеленината на дърветата е по-гъста, цветята са в по-голямо изобилие. Когато земята опустее и се изпепели под жегата на лятното изгарящо слънце, зелена ивица бележи пътя на реката.ПЦ 79.5

Така е и с истинското Божие чадо. Христовата религия се разкрива като жизнен, всепроникващ принцип, живот, действеност, духовна енергия. Когато сърцето е отворено за небесното влияние на истината и любовта, тези принципи ще се изливат като потоци в пустиня и в пустошта и безводието ще родят плодове.ПЦ 79.6

Когато хората очистени и осветени чрез познаване на библейската истина се заемат от цяло сърце с душеспасителното дело, наистина ще станат ухание за живот. Като пият всеки ден от неизчерпаемия източник на благодатта и познанието, те ще откриват, че сърцата им преливат от Духа на техния Господ и че тяхната всеотдайна служба е физически, умствено и духовно полезна за мнозина. Изморените се освежават, болните възстановяват здравето си, а обременените от греха получават облекчение. В далечни страни се чува благодарствено възклицание от устата на онези, чиито сърца са били преобразени от грях в правда.ПЦ 80.1

“Давайте и ще ви се дава” (Лука 6:38), защото Божието слово е “градински извор... кладенец с текуща вода и поточета от Ливан” (Пес. на пес. 4:15).ПЦ 80.2