ВЪВЕДЕНИЕ

ГОСПОДНЕТО ЛОЗЕ

С цел да даде на всички народи по земята най-добрите небесни дарове Бог призова Аврам да излезе от езическия си род и да се засели в Ханаанската земя. “Ще те направя голям народ — каза Той - ...и ще прославя името ти и ще бъдеш за благословение” (Бит. 12:2). Голяма чест бе за Авраам Господният призив да стане родоначалник на народ, който векове наред да бъде пазител на Божията истина в света, народ, чрез който всички други народи на земята щяха да бъдат благословени с идването на обещания Месия.ПЦ 4.1

Хората бяха загубили познанието за истинския Бог. Умовете им бяха замъглени от идолопоклонство. Опитваха се да заменят Божествените наредби, които са святи, праведни и добри (по Римл. 7:12), със закони, хармониращи с намеренията на жестоките им и себелюбиви сърца. Но въпреки това в голямата Си милост Бог не ги унищожи. Намерението Му бе да им даде възможност да Го опознаят чрез Неговата църква. Планираше разкритите посредством народа Му принципи да бъдат средство за възстановяване на Божия нравствен образ в човека.ПЦ 4.2

Божият закон трябва да бъде възвеличен, а авторитетът Му — утвърден. Това велико и благородно дело бе поверено на израйлевия дом. Бог отдели израилтяните от света, за да може да им даде свята поръка. Направи ги пазители на Своя закон с намерението да съхранят познанието за Него между хората. Така небесната светлина трябваше да озари един свят, потънал в тъмнина, а призивът да бъде чут от всички народи, за да се обърнат от идолопоклонството към служенето на живия Бог.ПЦ 4.3

“С голяма сила и мощна ръка” (Изх. 32:11) Бог изведе избрания Си народ от египетската земя. “Прати слугата Си Мойсей и Аарон, когото бе избрал. Които извършиха всред тях знаменията Му и чудесата Му в Хамовата земя... Смъмри Червеното море и то изсъхна; и така ги преведе през дълбочините като през пасбище” (Пс. 105:26,27; 106:9). Освободи ги от положението им на слуги, за да ги заведе в добра страна — страна, която в провидението Си бе приготвил за тях като убежище от враговете им. Искаше да ги запази за Себе Си и да ги закриля с вечната Си десница, а те в отговор на Неговата доброта и милост трябваше да възвеличат името Му и да го прославят по цялата земя.ПЦ 4.4

“Защото дял на Господа са неговите люде, Яков е падащото Му се с жребие наследство. Намери го в пуста земя. Да! в пуста, дива и виеща. Огради го, настави го, опази го като зеницата на окото Си. Както орел разбутва гнездото си, трепери над пилетата си, разпростира крилата си, та ги подема и вдига ги на крилата си, така Господ сам го води и нямаше с него чужд бог” (Втор. 32:9-12). Така Всемогъщият доведе израилтяните при Себе Си, за да могат да живеят под сянката Му. Чудно запазени от опасностите в пустинята, те се заселиха в обещаната земя като привилегирован народ.ПЦ 4.5

Използвайки притча, Исая бе разказал със завладяващ патос историята на призоваването на Израил и неговото възпитаване, което трябваше да му помогне да живее в света като представител на Йехова и да бъде носител на всяко добро дело: “Сега ще пея на любезния си, песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе на много тлъсто бърдо. Окопа го и очисти го от камъните и насади го с отбрана лоза, съгради кула всред него, изкопа още и лин в него и очакваше сладко грозде...” (Исая 5:1,2).ПЦ 4.6

Бог възнамеряваше чрез избрания народ да даде благословение на цялото човечество. “Защото лозето на Господа на Силите е израйлевият дом — заяви пророкът — и юдовите мъже са садът, който Го зарадва” (Исая 5:7).ПЦ 4.7

На израилтяните бяха поверени Божиите слова. Те бяха защитени като с ограда от заповедите на закона Му, от вечните принципи на истина, справедливост и чистота. Послушанието спрямо тези принципи трябваше да им бъде закрила, защото само то можеше да ги спаси от самоунищожаването — последица от греховните обичаи, които ги владееха. Подобно на кула в лозе Бог постави сред тях Своя свят храм.ПЦ 4.8

Ръководител им беше Христос. Той трябваше да продължава да бъде за тях учител и ръководител, какъвто им бе и в пустинята. В скинията и в храма на Неговата слава обитаваше в святата шехина, стояща над умилостивилището. Бог непрестанно показваше богатствата на Своята любов и търпение.ПЦ 5.1

Чрез Мойсей Бог бе изявил пред израилтяните Своята цел, а условията за благополучието им бяха изречени ясно. “Понеже вие сте люде свети на Господа вашия Бог, вас избра Господ вашият Бог да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята.” “Днес ти си заявил, че Йехова е твоят Бог и че ще ходиш в Неговите пътища, ще пазиш повеленията Му, заповедите Му и съдбите Му и ще слушаш Неговия глас; а Господ днес е заявил, че ти ще бъдеш Негов собствен народ, както ти се е обещал, за да пазиш всичките Негови заповеди и за да те постави по-високо от всичките народи, които е направил за похвала, за именитост и за слава и за да сте люде свети на Господа твоя Бог, според както Той е говорил” (Втор. 7:6; 26:17-19).ПЦ 5.2

Израилтяните трябваше да се разположат върху цялата територия, посочена им от Бога. Налагаше се народите, отхвърлящи поклонението и служенето пред истинския Бог, да бъдат лишени от собствеността си. Целта на Бога обаче бе чрез Израил да разкрие Своя характер, та хората да бъдат привлечени към Него. Евангелската покана трябваше да бъде разнесена по целия свят. Чрез представяните от жертвената система учения се изискваше Христос да бъде изявен на народите и всички, които погледнеха към Него, да живеят. Подобно на ханаанката Раав и моавката Рут отклонилите се от идолопоклонството към поклонението на истинския Бог щяха да станат едно с Божия избран народ. Когато броят на израилтяните се увеличеше, трябваше да разширят границите си, докато накрая царството им обхване целия свят.ПЦ 5.3

Но древният Израил не осъществи Божието намерение. Господ заяви: “А пък аз бях те насадил лоза отбрана, семе съвсем чисто. Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?” (Ерем. 2:21). “Израил е лоза, която се разпростира и дава изобилно плод за себе си” (Осия 10:1 — ЦП). “И сега ерусалимски жители и юдови мъже, съдете, моля, между Мене и лозето Ми. Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо тогава, докато очаквах да се роди сладко грозде, то роди диво? И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си. Ще махна плета му и то ще се похаби. Ще разбия оградата му и то ще се потъпче. И ще го запустя. Не ще да се подреже нито прекопае, но ще произведе глогове и шипки. Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него. Защото... Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие; правда, но ето вопъл” (Исая 5:3-7).ПЦ 5.4

Чрез Мойсей Господ бе обяснил на Своя народ какъв ще бъде резултатът от неверността. С отказа си да спазват завета с Него израилтяните биха се откъснали от Божествения живот и Господ не би им дал благословенията Си. Понякога те се вслушваха в тези предупреждения и върху тях, а чрез тях и върху заобикалящите ги народи, бяха изливани изобилни благословения. Но в своята история те много по-често забравяха Бога и изгубваха от погледа си високата привилегия като Негови представители. Ограбваха Го в службата, която изискваше от тях, ограбваха и ближните си от религиозно наставление и пример на свят живот. Искаха да запазят за себе си плодовете на лозето, на което бяха поставени стопани. Със скъперничеството и алчността си станаха презрени дори от езичниците. Така на езическия свят бе даден повод да тълкува погрешно характера на Бога и законите на Неговото царство.ПЦ 5.5

С бащинско сърце Бог търпеше Своя народ. Той апелираше към тях, като даваше и оттегляше милостите Си. Упорито им показваше греховете и търпеливо очакваше да ги признаят. Пророци и вестители бяха изпратени, за да поставят Божиите изисквания към настойниците, но вместо да бъдат посрещнати добре, тези проницателни, изпълнени с духовна сила хора бяха третирани като врагове. Настойниците ги преследваха и убиваха. Бог изпрати и други вестители, но и те бяха посрещнати по същия начин, само че с още по-голяма омраза.ПЦ 5.6

Оттеглянето на Божествената благодат през периода на изгнаничество доведе мнозина до покаяние. Въпреки това, когато се върна в обещаната земя, еврейският народ повтори грешките на предишните поколения и влезе в политически конфликт със заобикалящите го народи. Изпратените от Бога пророци, за да поправят ширещото се зло, бяха приети с подозрението и презрението, проявявано и към предишните вестители. Така век след век пазителите на лозето задълбочаваха вината си.ПЦ 6.1

Доброто лозе, засадено от Божествения стопанин върху хълмовете на Палестина, бе презряно от израилтяните и впоследствие — изхвърлено зад оградата. Те го опустошиха и стъпкаха под нозете си с надеждата да го унищожат завинаги. Стопанинът премести лозето и го скри от очите им. Отново го насади, но този път от другата страна на стената, така че повече да не се вижда. Клонки висяха над стената и към него можеха да се правят присади, но самото стебло бе поставено извън обсега и вредителската сила на хората.ПЦ 6.2

На земята днес от особено голяма стойност за Божията църква — пазителка на Неговото лозе — са вестите на съвет и увещание, дадени чрез пророците, изяснили Божиите вечни намерения за човечеството. В техните учения са разкрити ясно любовта на Бога към падналото човечество и планът Му за неговото спасение. Историята на израйлевото призоваване, неговите успехи и провали, както и възстановяването на Божията благосклонност, отхвърлянето на господаря на лозето и плана на вековете, провеждан от благочестивия остатък, за който трябва да се изпълнят всички обещания на завета — това е темата на Божиите вестители към църквата Му през отминалите векове. И днес Божията вест към Неговата църква — към тези, които пазят лозето Му като верни настойници — не е по-различна от вестта, изговорена чрез древните пророци. “Прелестно лозе, пейте за него. Аз Господ го пазя. Всяка минута ще го поя; нощем и денем ще го пазя, за да го не повреди никой” (Исая 27:2,3).ПЦ 6.3

Нека Израил се надява на Бога. Господарят на лозето все още събира измежду хората от всички народи и племена скъпоценните плодове, за които така дълго е чакал. Скоро ще се върне при Своите Си и в този щастлив ден ще се изпълни вечното Му намерение за израйлевия дом. “В идните поколения Яков ще се закорени, Израил ще напъпи и цъфне и те ще напълнят лицето на света с плод” (Исая 27:6).ПЦ 6.4