ГЛАВА 22—“ГОЛЕМИЯТ ГРАД НИНЕВИЯ”

В дните на разделения Израил Ниневия — столицата на асирийското царство, бе сред най-големите градове на древния свят. Основана на плодородните брегове на Тигър малко след разпръскването на народите около вавилонската кула, тя бе процъфтявала през вековете, докато накрая стана “твърде голям град, който изискваше три дни, за да се обходи” (Йона 3:3).ПЦ 90.1

Във времето на най-голямото си благоденствие градът бе станал център на престъпността и безчестието. Божият Дух го е охарактеризирал като “кръвнишки град..., пълен с лъжа и грабеж” (Наум 3:1). С образен език пророк Наум го сравнява с жесток, хищен лъв. “Защото върху кого — пита пророкът — не е падало всякога нечестието ти?” (Наум 3:19).ПЦ 90.2

И все пак, колкото и нечестив да беше, градът Ниневия още не се бе предал напълно на злото. Този, Който “наблюдава всичките човешки чада” (Пс. 33:13) и “открива всичко, що е скъпоценно” (Йов 28:10), видя в онзи град мнозина, които търсят нещо по-добро и по-висше и ако им бе дадена възможността да научат за живия Бог, биха изоставили злите си дела и биха Му се покланяли. И така в мъдростта Си Бог им се разкри по непогрешим начин, за да ги доведе, ако е възможно, до покаяние.ПЦ 90.3

Избраният инструмент за това дело бе пророк Йона, Аматиевият син. Господното слово към него бе: “Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него, защото нечестието му възлезе пред Мене” (Йона 1:1,2).ПЦ 90.4

Когато пророкът помисли за трудностите и за сякаш неизпълнимото поръчение, бе изкушен да се усъмни в разумността на призива. От човешка гледна точка като че нищо не можеше да се постигне в гордия град с провъзгласяването на такава вест. Той забрави за момент, че Бог, Комуто служи, е всемъдър и всесилен. Докато се колебаеше и съмняваше, Сатана го изпълни с обезсърчение. Обхвана го голям страх и побягна към Тарсис. Когато “слезе в Йопия” и намери кораб, готов за отплуване, “плати за превоза си и влезе в него, за да отиде с тях” (Йона 1:3).ПЦ 90.5

Голяма бе отговорността, възложена на Йона чрез това поръчение. И все пак Този, Който го бе натоварил да отиде там, можеше да поддържа служителя Си и да му даде успех. Ако пророкът се бе подчинил, без да се съмнява, щеше да си спести много мъчителни преживявания и да получи изобилно благословение. Но въпреки това Господ не го изостави в часа на отчаянието му. Чрез низ от изпитания и необикновени случки бе възвърнато доверието му в Бога и в Неговата неограничена сила да спасява.ПЦ 90.6

Ако при първия призив бе размислил спокойно, може би щеше да осъзнае колко глупаво бе да избяга от възложените му отговорности. И в безумното си бягство не бе оставен необезпокояван за дълго. “Но Господ подигна силен вятър по морето и стана голяма буря в морето, тъй че корабът изглеждаше, че ще се разбие. Тогава моряците уплашени извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона бе слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко” (Йона 1:4,5).ПЦ 90.7

Докато моряците търсеха езическите си богове, началникът на кораба, загубил ума и дума от страх, потърси Йона и му каза: “Какво става с тебе, спящий? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас и не загинем” (Йона 1:9).ПЦ 90.8

Но молитвите на човека, изоставил задължението си, не помогнаха. Моряците мислеха, че необичайно силната буря бе породена от гнева на боговете им и решиха като крайна мярка да хвърлят жребий, “та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Йона. Тогава му рекоха: Кажи ни молим ти се по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата и отгде идеш? От коя си земя и от кои си люде?ПЦ 91.1

А той им рече: ‘Аз съм евреин и се боя от Господа небесния Бог, Който направи морето и сушата.’ Тогава човеците се много уплашиха и рекоха му: ‘Защо си сторил това?’ (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господното присъствие, понеже беше им казал.)ПЦ 91.2

Тогава му рекоха: ‘Що да ти сторим, за да утихне за нас морето?’ (Защото морето ставаше все по-бурно.) И рече им: ‘Вземете ме, та ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас, защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.’ Но пак човеците гребяха силно, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно срещу тях. Затова извикаха към Господа, казвайки: ‘Молим Ти се, Господи, молим Ти се да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв, защото Ти, Господи, си сторил, каквото си искал.’ И тъй, взеха Йона, та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана. Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертви Господу, и направиха обреци.ПЦ 91.3

А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.ПЦ 91.4

Тогава Йона се помоли на Господа своя Бог из вътрешността на рибата, като каза: ‘В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша. Из вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми. Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето. И потоци ме обиколиха. Всичките Твои вълни и големи води преминаха над мене. И аз рекох: “Отхвърлен съм отпред очите Ти. Но пак ще погледна наново към светия Твой храм. Водите ме обкръжиха дори до душа. Бездната ме обгърна, морският бурен се обви около главата ми. Слязох до дъното на планините. Земните лостове ме затвориха завинаги.” Но пак, Ти Господи Боже мой, си избавил живота ми из рова. Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм. Ония, които уповават на лъжливите суети, оставят милостта, спазвана за тях. Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас. Ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа’” (Йона 1:7-2:9).ПЦ 91.5

Най-накрая Йона бе научил, че “от Господа е спасението” (Пс. 3:8). След покаянието и признаването на спасителната Божия благодат дойде и избавлението. Йона бе освободен от опасностите на големите дълбини и изхвърлен на суша.ПЦ 91.6

Още веднъж Божият служител бе упълномощен да предупреди Ниневия. “И Господното слово дойде втори път към Йона и рече: ‘Стани, иди в големия град Ниневия и възгласи му проповедта, която ти казвам.’” Този път пророкът не прояви недоверие или съмнение, а без колебание се подчини. “...стана и отиде в Ниневия според Господното слово” (Йона 3:1-3).ПЦ 91.7

Щом влезе в града, започна да обявява вестта: “Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана” (Йона 3:4). Вървеше от улица в улица и провъзгласяваше предупреждението.ПЦ 91.8

Викът не бе напразен. Отекваше из улиците на безбожния град и се предаваше от уста на уста, докато всички жители чуха обезпокоителните думи. Божият Дух отвори всяко сърце за вестта и накара множествата да треперят поради греховете си и да се покайват с дълбоко смирение.ПЦ 91.9

“И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище от най-големия между тях до най-нищожния, понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му с тия думи: ‘Човеците и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода, но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Кой знае, дали Бог не ще се обърне и разкае и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?’” (Йона 3:5-9).ПЦ 92.1

Когато царят и благородниците заедно с обикновените хора, привилегировани и низшестоящи, “се покаяха чрез Йоновата проповед” (Матей 12:41) и заедно извикаха към небесния Бог, Той им подари Своята милост. “И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи” (Йона 3:10). Присъдата бе отменена и израйлевият Бог бе възвеличен и прославен из целия езически свят, а законът му — почетен. Много години по-късно Ниневия стана плячка на околните народи, защото забрави за Бога и се възгордя (за унижението и падането на асирийското царство виж гл. 30).ПЦ 92.2

Когато Йона научи за Божието намерение да пощади града въпреки безчестието му, тъй като народът се бе покаял във вретище и пепел, вместо да бъде първият зарадвал се на Божията удивителна благодат, се уплаши да не би да го сметнат за фалшив пророк. Стараейки се да запази доброто си име, той забрави колко безкрайно по-голяма стойност имат душите в този окаян град. Божието състрадание към покаялите се ниневийци предизвика у Йона негодувание. “И помоли се Господу, казвайки: ‘О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която преварих да бягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото’” (Йона 4:2).ПЦ 92.3

Още веднъж се поддаде на склонността си към недоверие и съмнение и още веднъж изпадна в отчаяние. Забрави за нуждите на другите и при мисълта, че е по-добре да умре, отколкото да види града запазен, възкликна в недоволството си: “Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми, защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея... Добре ли е да негодуваш? — попита Господ. — Тогава Йона излезе из града и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града. И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Йона, за да бъде сянка над главата му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата” (Йона 4:3-6).ПЦ 92.4

Тогава Бог даде нагледен урок на Йона: “определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна. И щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Йона, така щото примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: ‘По-добре ми е да умра, отколкото да живея’”.ПЦ 92.5

Отново Господ проговори на Своя пророк: “Добре ли е да негодуваш за тиквата?” А той отговори: “Добре е да негодувам, даже до смърт.ПЦ 92.6

Тогава рече Господ: ‘Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина. А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?’” (Йона 4:7-11).ПЦ 92.7

Въпреки че бе объркан, унижен и неспособен да разбере Божията цел с пощадяването на Ниневия, Йона бе изпълнил поръчението да предупреди този голям град. Макар че предсказаното събитие не се изпълни, вестта бе дошла от Бога и постигна целта си. Славата на Неговата благодат се бе разкрила сред езичниците. Онези, които отдавна стояха “в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с желязо”, “извикаха към Господа в бедствието си” и “изведе ги из тъмнината и мрачната сянка и разкъса оковите им”. Той “изпраща словото Си, та ги изцелява и ги отървава от ямите” (Пс. 107:10,13,14,20).ПЦ 92.8

По време на земната Си служба Христос спомена за добрия резултат от проповедта на Йона в Ниневия и сравни жителите на онзи езически център с хората, които по Негово време твърдяха, че са Божи народ. “Ниневийските мъже — заяви Исус — ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед, а ето, тука има повече от Йона” (Матей 12:41). Христос дойде в един зает свят, изпълнен с шум от търговия и пазарища, където хората се опитваха да заграбят всичко за себе си. Над тази бъркотия се чу гласа Му като Божия тръба: “...Какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човека в замяна на живота си?” (Марко 8:36,37).ПЦ 93.1

Както проповедите на Йона бяха знак за ниневийците, така Христовото проповядване бе знак за Неговото поколение. Но какъв контраст при приемане на Словото! Въпреки безразличието и презрението Спасителят продължи да работи, докато успешно завърши мисията Си.ПЦ 93.2

Тук има урок и за Христовите вестители в днешно време, когато градовете на народите имат такава нужда от познание за качествата и намеренията на истинския Бог, каквато имаха древните ниневийци. Посланиците на Христос трябва да показват на хората един по-благороден, до голяма степен забравен свят. Според учението на Свещеното писание единственият град, който ще трае до века, е градът, чийто строител и създател е Бог. С очите на вярата хората могат да видят небесните порти, облени от живата Божия слава. Чрез Своите служители Господ Исус призовава хората да се стремят със свята амбиция да си осигурят вечното наследство. Той апелира към тях да си събират съкровища край Божия трон.ПЦ 93.3

Поради непрестанното увеличаване на злото, върху жителите на градове се стоварва бързо и сигурно една почти всеобща присъда. Почти невъзможно е за човешкото перо да опише ширещата се поквара. Всеки ден има нов изблик от размирици, подкупи, измами. Всеки ден се увеличава списъкът на насилия, беззакония, прояви на безразличие към човешките страдания, на брутално и демонично унищожаване на човешкия живот. Всеки ден дава нови свидетелства за увеличаване на безумието, на убийствата и самоубийствата.ПЦ 93.4

Век след век Сатана се е стремял да държи хората в невежество относно благотворните намерения на Йехова. Той се е опитвал да скрие от погледа им величието на Божия закон — принципите на справедливост, милост и любов, изразени в него. Хората се хвалят с чудния прогрес и просветеността на века, в който живеем, но Бог вижда, че земята е изпълнена с беззаконие и насилие. Човекът заявява, че Божият закон е отменен, че Библията не е автентична. Резултатът е такъв порой от зло, какъвто не е заливал света от времето на Ной и на отстъпилия Израил. Благородството на душата, любезността, благочестието са изместени от стремежа да се задоволят желанията за забранени неща. Черният списък от престъпления, извършени с цел печалба, може да смрази кръвта и да изпълни душата с ужас.ПЦ 93.5

Нашият Бог е Бог на милостта. Към нарушителите на Своя закон Той се отнася с дълготърпение и нежно състрадание. И въпреки това в наше време, когато хората имат толкова много възможности да се запознаят с Божия закон, разкрит в Свещеното писание, великият Управник на вселената не може да гледа със задоволство към градовете на порока, където царуват насилие и престъпност. Бързо наближава краят на Божието търпение към тези, които упорстват в непослушанието.ПЦ 93.6

Трябва ли хората да се учудват от внезапните и неочаквани промени в отношението на върховния Управител към жителите на падналия свят? Трябва ли да се учудват, когато в резултат на прегрешенията и увеличаващата се престъпност идва наказание? Трябва ли да се учудват, че Бог нанася унищожение и смърт на хора, чиито престъпно придобити печалби са били получени чрез лъжи и измами? Въпреки че все по-голяма светлина върху Божиите изисквания огрява пътя на мнозина, те отказват да признаят водителството на Йехова и предпочитат да останат под черното знаме на начинателя на бунта срещу небесното управление.ПЦ 93.7

Божието търпение е много голямо — толкова голямо, че се удивляваме, когато размислим за непрестанното престъпване на Неговите заповеди. Всемогъщият сам ограничава Своята сила. Но един ден със сигурност ще накаже безбожните, които толкова смело отхвърлят справедливите изисквания на Декалога.ПЦ 94.1

Бог дава на хората период на благодат, но идва момент, когато Божието търпение се изчерпва и наказанията Му се изливат. Господ дълго търпи хората и градовете, като милостиво ги предупреждава, за да ги спаси от Своя Божествен гняв. Ще дойде време, когато молбите за милост няма да бъдат повече чувани и бунтовниците, продължаващи да отхвърлят светлината на истината, ще бъдат премахнати от милост към самите тях и към тези, които биха се повлияли от примера им.ПЦ 94.2

Наближава времето, когато в света ще има такава скръб, каквато никакъв човешки балсам няма да може да излекува. Едно след друго ще следват бедствията по море и по суша. Колко често чуваме за земетресения и урагани, за унищожение с огън и вода, за големи загуби на човешки живот и имущество! Очевидно тези бедствия са случайни изблици на дезорганизирани и нерегулирани природни сили, намиращи се извън човешки контрол. В тях обаче може да се разчете Божият план. Те са част от средствата, с които Бог се стреми да събуди хората за грозящата ги опасност.ПЦ 94.3

Докато се стремят да провъзгласяват добрата вест за спасение, Божиите вестители не бива да се обезсърчават от нечестието, несправедливостта и окаяността, с които се сблъскват в големите градове. Господ ще подкрепи такъв работник с вестта, която даде на апостол Павел в езическия град Коринт: “Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз Съм с тебе и никой няма да те нападне, та да ти стори; защото имам много люде в тоя град” (Деян. 18:9,10). Нека хората, заети с душеспасителна работа хора помнят, че макар и мнозина да се вслушат в Божия съвет, даден в словото Му, целият свят няма да се обърне към светлината и истината и към поканите на търпеливия и милостив Спасител. Във всеки град, дори потънал в насилия и престъпления, има много хора, които чрез правилно обучение могат да се научат да бъдат Исусови последователи. По този начин хиляди могат да бъдат достигнати със спасителната истина и да приемат Христос за личен Спасител.ПЦ 94.4

Божията вест към жителите на земята в наше време е: “Затова бъдете и вие готови, защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде” (Матей 24:44). Условията в обществото и особено в големите градове съобщават гръмогласно, че часът на Божия съд идва и краят на всичко е наближил. Изправени сме пред най-голямата криза на вековете. Божиите наказания ще се изливат с бърза последователност — огън, наводнения, земетресения, войни и кръвопролития. Тогава не бива да се учудваме от великите и решителни събития, защото ангелите на милостта не могат повече да бъдат защита за непокаяните.ПЦ 94.5

“Защото ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие кървите си и не ще покрие вече убитите си” (Исая 26:21). Бурята на Божия гняв е надвиснала. Ще устоят само онези, които отговорят на милостивата покана, както отговориха жителите на Ниневия, подтикнати от проповедите на Йона. Те се осветиха чрез послушание на законите на Божествения Управител. Само праведните ще се скрият с Христос в Бога, докато опустошението отмине. Нека езикът на душата бъде:ПЦ 94.6

Прибежище друго аз нямам,
безпомощната ми душа на Теб се уповава.
Не ме оставяй, о, не ме оставяй сам!
Подкрепи ме и ми дай утеха.

Скрий ме, о Спасителю,
докато бурята в живота ми премине.
И заведи душата ми безопасно
в небесен пристан на спасение (известна американска евангелска песен от миналия век — б.пр.)ПЦ 95.1